РЕШЕНИЕ №
425
гр. Бургас, 31.01.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6869/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Г.Д.Д., от гр. Карнобат, с която
претендира осъждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, със
седалище гр. София, да му заплати следните суми: 1374 лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд, преизчислен на 229 часа извънреден труд за периода 01.07.2016-31.07.2019
год., и 170 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 31.08.2016-14.08.2019
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 15.08.2019 год., до
окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните
разноски.
Правните
основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл.
178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
В
проведеното по делото на 27.01.2020 год. открито съдебно заседание ищецът е
изменил предявените искове, като е увеличил размерите им – от 1374 лева до 1703,81
лева за главницата, от 170 лева до 223,87 лева за обезщетението за забава.
Ответникът оспорва
исковете, вкл. и като погасени по давност за периода преди 15.08.2019 год.;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че през процесния период страните
са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът Г.Д. е
бил назначен на длъжност „....“ в РС ПБЗН-Карнобат към РД ПБЗН-Бургас при
ответната главна дирекция.
Съгласно чл. 179, ал. 1 и 2, ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта (22.00-06.00 ч.), по условия и ред, определени с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9, ЗМВР сочи, че подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния исков период – 01.07.2016-31.07.2019 год., са
издадени Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат работа на смени, с
полагане на труд през нощта – между 22.00 ч. и 06.00 ч., максимално до 8 часа
за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.,
действала до 02.08.2016 год., предвижда, че при сумирано отчитане на работното
време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00
ч. и 06.00 ч. за отчетния период. След отмяна на този подзаконов нормативен акт
са издадени Наредба № 8121з-592 (в сила от 01.04.2015 год., отменена с решение
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год., в сила от 11.07.2016 год.) и Наредба №
8121з-779 (в сила от 02.08.2016 год.), които не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.
Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период –
01.07.2016-31.07.2019 год., е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.,
което е запазило действието си и след решението по адм. д. № 5450/2016 год. на ВАС,
до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване е неприложим за
времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., за периода от
02.08.2016-31.12.2018 год., поради празнота в уредбата на реда за
организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Липсата
на изрична норма не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е празнота в правната уредба относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на тази
непълнота в специалната уредба, отнасяща се до служителите в МВР, субсидиарно приложение
намира Наредба за структурата и организацията на работната
заплата – в чл. 9, ал. 2 е посочено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По делото не се спори, а и се установява от заключението на вещото лице
по неоспорената експертиза, че на ищеца е заплатено възнаграждение за положения
нощен труд – 0,25 лв./час, съгласно чл. 8, НСОРЗ. Превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба, НСОРЗ,
се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8, НСОРЗ,
за всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът цени като обективна и компетентна. Вещото
лице сочи, че през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени и е положил
общо 1711 часа нощен труд, които, превърнати в дневни часове труд с коефициента
от 1.143, представляват 244.67 ч. извънреден труд. Възнаграждението за
посочения извънреден труд възлиза на 1703,81 лева, т. е. главният иск е доказан
и по размер. Възражението на ответника за изтека погасителна давност съдът
намира за неоснователно, тъй като дължимата главница е последица от отчитане на
положения труд за 3-месечен период, т. е. давността за вземането за м. юли 2016
год. е започнала да тече от м. октомври 2016 год., и до подаване на исковата
молба не е бил изтекъл 3-годишният срок.
Ответникът
не е провел насрещно доказване, за установяване извършено частично или пълно
плащане на тази сума, поради което съдът намира, че главният иск следва да бъде
уважен изцяло, ведно с присъждане на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът намира
за основателен и акцесорния иск за обезщетение за забава за периода до подаване
на исковата молба. Предвид липсата на извършено от ответника плащане на
дължимата главница, на ищеца се дължи и обезщетението за забава, чийто размер е
установен от вещото лице – 223,87 лева.
Уважаването
на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски в
размер от 350 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК
и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати държавна такса върху
уважените искове, в размер от 118,15 лева, както и разноски за вещо лице – 200
лева.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да
заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, следните суми: 1703,81
лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за 1711 часа положен
нощен труд, преизчислен на 244.67 часа извънреден труд за периода
01.07.2016-31.07.2019 год., на основание служебно правоотношение между
страните, по силата на което ищецът Г.Д. е заемал длъжността „...“ в РС
ПБЗН-Карнобат към РД ПБЗН-Бургас при ответната главна дирекция, и 223,87 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.08.2016-14.08.2019 год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1703,81
лева, начиная от подаване на исковата молба – 15.08.2019 год., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР на РБ, със
седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, деловодни разноски в размер от 350 лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР на РБ, със
седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да
заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 118,15 лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР на РБ, със
седалище гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да
заплати на Бургаския районен съд разноски в размер от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок, считано от 31.01.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ