Р Е Ш Е Н И Е № 260510
гр. Пловдив, 09.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на девети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
при
участието на съдебния секретар Диана Плачкова разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 515 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.108 ЗС.
Ищците К.С.Г., ЕГН **********, и Я.В.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощник адв. Н.А.,***, молят съда
да постанови решение, с което да осъди ответниците А.Г.А., ЕГН **********, и М.Н.А.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да
предадат владението на описаните в исковата молба недвижими имоти.
Ищците твърдят, че са съпрузи, които са придобили в режим СИО, следните недвижими имоти:
СОС
с ИД №
56784.531.528.3.1 по КК на ******, одобрена през 2009г.,
разположен в сграда № *, с адрес: гр. ****, р-н „*****", ул. „*******"
№ **, ет.*, ателие *, с предназначение на СО- Ателие за *********, със
застроена площ от 40.80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта: изба №* с площ
от 2.20 кв.м. и 2.03 % ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху описания ПИ, при съседни СО на същия етаж: СО № 56784.531.528.3.2;
под обекта: СО с ИД № 56784.531.528.3.27 и 56784.531.528.3.28; над обекта: СО с
ИД № 56784.531.528.3.7., и
СОС с ИД № 56784.531.528.3.5, по КК на ********,
одобрена през 2009г., разположен в сграда № *, с адрес: гр. *****, р-н „*****",
ул. „*****" № *** ет.***, ап.№ ** с предназначение на СО- жилище,
апартамент, със застроена площ от 70.80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта:
изба № ** с площ от 2.20 кв.м. и 3.44 % ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху описания ПИ, при съседни СО на същия етаж: СО с ИД №
56784.531.528.3.4 и № 56784.531.528.3.6; под обекта: СО с ИД №
56784.531.528.3.26; над обекта: СО с ИД № 56784.531.528.3.11.,
която сграда №* се намира в ПИ с ИД № 56784.531.528, с административен адрес: гр. ******, ул. „*****" № ****, с площ от 442 кв.м. /а по актове за собственост, от 427 кв.м./, с трайно предназначение- урбанизирана територия, начина на трайно ползуване- ниско застрояване/ до 10 м.// парцел Н-579, кв.31а при граници на имота: ПИ с ИД № 56784.531.3060; 56784.531.529, 56784.531.576, 56784.531.580, 56784.531.3021.
Ищците твърдят, че по силата на договори за покупко- продажба, обективирани в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ****** г. на нотариус С. З. /рег.№ ****на НК/, и нотариален акт № ***, том **** рег.№ **** г. на нотариус С.. З. /рег.№ **** на НК/, възмездно са придобили от „*****“ ООД правото на строеж върху отделните самостоятелни обекти, като след завършване на сградата в груб строеж правото на строеж на ищците се е трансформирало в право на собственост върху построените обекти.
Твърдят,
че ответниците са собственици на поземления имот, в който е построена сградата,
като същите са учредили възмездно и безсрочно, с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, н.д.№ **** г.
на нотариус С. З. /рег.№ *** на НК на РБ/, на „****“ ООД право на строеж
върху всички описани в акта
обекти, проектирани за строеж в жилищната част на сградата, паркоместата,
магазинната част и сутерена на предвидената за строеж сграда, като със същия
акт ответниците са запазили за себе си определен обем от правото на строеж
върху конкретни обекти, срещу задължението на „*****“ ООД да осъществи изцяло за своя сметка
проектиране, снабдяване със строителни книжа и да изпълни изцяло всички СМР по
цялостно осъществяване на строителството на посочената сграда.
Твърдят, че през 2012г. „****“ ООД преустановява строителството, обявена е в несъстоятелност, в което производство ответниците, като собственици на терена, са закупили по реда на осъществена публична продажба правото на строеж на всички останали обекти от сградата, които „****“ ООД към този момент не е продал на трети лица.
Твърдят, че към момента на
преустановяване на строителството, строежът на сградата е бил завършен на фаза
изградена трета плоча или плоча на втория жилищен етаж от сградата.
Твърдят, че през период от 2013 г. до
2015 г. ищците заедно с другите физически лица- купувачи на отделни обекти в
сградата, във връзка с това строежът на сградата да бъде завършен непрекъснато
са се обръщали за съдействие към ответниците, в качеството им на собственици на
дворното място, че установили са контакти с други строителни фирми, инициирали
са срещи с представители на тези фирми и с ответниците в търсене на общо
решение за довършване на сградата, но всички техни отправени предложения и
оферти до ответниците са били отказани от тяхна страна, включително от страна
на ответниците е направено възражение, обективирано в разменена между страните
писмена кореспонденция, че правото на строеж се е погасило с изтичането на 5-
год. давност, считано от датата на придобиването на вещните им права.
Твърдят, че ответниците не са
допускали ищците до обекта, както и че в края на 2016г. ищците са узнали, че се
извършват строително-монтажни работи, като от направените проучвания са
установили, че ответниците са сключили едностранно, без тяхното знание и
съгласие, договор с друга строителна фирма, която е започнала продължаването на
строежа, както и че на ***** г. техническата служба при район „***" на
Община **** е презаверила издаденото разрешение за строеж само на името на
ответниците.
Твърдят, че към настоящия момент
сградата е завършена в груб строеж.
Твърдят, че ответниците не допускат ищците
до техните построени и завършени обекти, с мотив, че ищците не са собственици.
Твърдят, че през 2017г. са инициирали
съдебно производство, гр.д. № 1931/ 2017г. по описа на ПдОС, за признаване на
установено по отношение на ответниците, че ищците са носители на правото на
строеж, което е било във връзка с оспорването на ответниците, че същото се е
погасило по давност. Твърдят, че към датата на депозиране на исковата молба
сградата не е била завършена в груб строеж, за което им е било издадено
съответно удостоверение от общинската администрация на район „*****“. Твърдят,
че ищците са продължили и след завеждане на делото и въпреки противопоставянето
на ищците строителните дейности, като в хода на съдебното производство се е
установило, че сградата е завършена в груб строеж и покрита. Твърдят, че
предявеният от тях иск е отхвърлен по съображения, че правото на строеж вече не
съществува, тъй като същото се е трансформирало в право на собственост върху
построените обекти, при което положение ищците имат правен интерес да търсят
защита на правото на собственост, а не на вещното право на строеж, като
същевременно съдът в мотивите е посочил, че правото на строеж на ищците не се е
погасило по давност, в каквато насока са
били възраженията на ответниците.
В срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба, ответниците А.Г.А., ЕГН **********, и М.Н.А., ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощник адв. И.Н. са депозирали отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответниците правят възражение за недопустимост на исковата претенция поради това, че по настоящия спор е формирана сила на присъдено нещо, за което излагат подробни съображения, с искане производството да бъде прекратено.
В условията на евентуалност оспорват исковете като неоснователни. Правят възражение, че учреденото право на строеж се е погасило в полза на собствениците на земята, тъй като в петгодишния срок от учредяването му то не е реализирано. Твърдят, че правото на строеж на ищците, които са частни правоприемници на първоначалния носител на правото на строеж, се е погасило на 27.06.2016г., до който момент сградата не е била завършена в груб строеж. Твърдят, че ответниците са предприели действия по изпълнението на сградата за своя сметка в началото на 2017г., след погасяване на правото на строеж, като сградата е завършена в груб строеж след този момент. Твърдят, че с погасяване на правото на строеж на ищците процесните обекти са собственост на ответниците. Твърдят, че през цялото време от погасяване на правото на строеж за ищците за процесните обекти на 27.06.2016г. до настоящия момент ответниците са упражнявали владение върху процесните обекти. Оспорват твърдението, че ответниците са дължали съдействие на ищците за реализиране на строителството, след като строителната фирма- праводател на ищците, е преустановила строежа, като сочат, че каквото съдействие е било необходимо те са оказали на строителната фирма – освободили са имота си и строителството е започнало, но дружеството не е завършило сградата до степен груб строеж в петгодишен срок от учредяване на правата на строеж – 27.06.2011г., като причината е в субективната невъзможност на строителя. Оспорват твърдението на ищците, че са им дължали необходимо съдействие за довършване на строителството на процесната сграда до степен груб строеж, тъй като същите не са били в договорни отношения с тях. Твърдят, че ищците не са се нуждаели от някакво „специално“ съдействие от страна на ответниците, освен това, което последните са дължали на самия строител и което те са изпълнили- имало е влязло в сила строително разрешение и му е била предоставена строителна площадка. Твърдят, че ответниците не са имали каквото и да е било юридическо задължение да влизат в нови договорни отношения с други лица и да учредяват някакви нови правоотношения с нови лица, при неизвестни нови условия.
Въз
основа на изложените съображения се иска производството да бъде прекратено, в
условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
По същество ищците чрез своя пълномощник
адв. А. пледират за уважаване на исковете, като развиват подробни съображения в
писмена защита. Претендират разноски.
По същество ответниците чрез своя пълномощник
адв. Н. оспорват исковете като неоснователни и молят съда да постанови решение,
с което да отхвърли същите, като излагат подробни съображения в писмена защита.
Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими, по съображенията изложени в Определение
№ 977/ 26.06.2020г.
По основателността на исковете.
Не е спорно между страните, като се установява и от събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот /л.19/, нотариален акт за учредяване на права на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство /л.46- л.51/, предварителен договор за учредяване на право на строеж от жилищна сграда и продажба на идеални части от недвижим имот срещу задължение за обезщетение на собственика на имота и Договор за строителство /л.52- л.56/ че ответниците А.Г.А. и М.Н.А. са съсобственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.531.528, с административен адрес гр. *****, ул. “****“ №**, с площ от 442 кв. м, при квоти 45,25/442 идеални части за А.А. и 396,75/442 идеални части- за М.А. и А.А. в режим на СИО.
Установява се, че на 21.09.2010г. между „****“ООД, в качеството на приемател, и ответника А.А., в качеството на учредител, е сключен предварителен договор, съгласно който ответникът А. е поел задължение да учреди в полза на дружеството право на строеж върху всички обекти /с изключение на тези, за които изрично си запазва правото на строеж/ на предвиждащата се за изграждане в горепосочения недвижим имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер, три жилищни и два мансардни етажа, с РЗП около 2060 кв. м, срещу задължението на приемателя да финансира, проектира и построи за своя сметка, сам или чрез възлагане на трети лица, цялата сграда и да предаде на учредителя петте обекта, за които той е запазил правото на строеж. Приемателят е следвало да извърши строителството в описаната степен на завършеност в приложение №1 към предварителния договор и да предаде сградата с акт обр.16 –Протокол за въвеждане в експлоатация в срок до 6 месеца след подписването на акт обр.15. С анекс от *****. към предварителния договор ответницата М.А. е потвърдила всички действия на съпруга си, които той е извършил по този договор.
Установява се, че на 27.06.2011г. ответниците, в качеството на собственици на поземления имот с идентификатор 56784. 531.528 и като носители на правата на строеж върху предвидената за изграждане в имота „жилищна сграда с магазини, заведение за производство и продажба на тестени изделия и закуски и подземен гараж“, съгласно разрешение за строеж №*****. /влязло в сила на *****./, са учредили в полза на „****“ ООД права на строеж върху посочените обекти от бъдещата сграда, възмездно- срещу изпълненото задължение дружеството да извърши за своя сметка проучване, проектиране и одобряване на строителните книжа за жилищната сграда и срещу задължението „****“ООД да изгради само и/или чрез възлагане на трети юридически лица и извърши/ изпълни изцяло за своя сметка предвидената сграда за срок от 20 месеца, считано от датата на издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за обекта, да предаде обектите на учредителите с акт образец 15 в степен на завършеност, описана в приложение №1 към сключения между страните на *****г. предварителен договор, както и при изпълнение на всички други поети с договора задължения, вкл. въвеждането на сградата в експлоатация в шестмесечен срок от подписването на акт обр.15. В договора са посочени обектите от бъдещата сграда, върху които ответниците са запазили за себе си правата на строеж. Отделно от това страните са постигнали съгласие ответниците да прехвърлят на дружеството, в 15- дневен срок от издаването на констативен протокол за констатиране на степен на завършеност на сградата „груб строеж“, собствеността върху 300,34/442 идеални части от описания поземлен имот, в който се извършва строителството, без заплащане на тяхната цена, като запазват правото на собственост върху 111,66/442 идеални части от поземления имот и изключителното реално безвъзмездно и безсрочно право на ползване върху южната незастроена част от дворното място, както и са постигнали съгласие всяка от страните по договора, на основание чл.33 и чл.66 от ЗС, да може свободно да се разпорежда с правото на строеж и правото на собственост върху отделните обекти, на които е собственик, и съответните идеалните части от общите части на сградата и поземления имот.
Не е спорно, като това се установява и от приложените по делото нотариални актове за продажба на права на строеж върху недвижим имот /л.7- л.11/, че ищците са придобили в режим на СИО правото на строеж върху следните обекти: ателие № *, находящо се на втория етаж, със застроена площ от 40,80 кв.м, ведно с 1,93% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 5,43 кв.м, както и изба № * с площ от 2,20 кв.м, ведно с 0,10% идеални части от общите части на сградата; апартамент № *, находящ се на ет. * от сградата, със застроена площ от 70.80 кв.м, ведно с 3,34% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 9.42 кв.м, както и изба № * с площ от 2,20 кв.м, ведно с 0,10% идеални части от общите части на сградата.
Не е спорно между страните, че строителството на жилищната сграда е преустановено през 2012г., тъй като праводателят на ищците „*****“ ООД е обявен в несъстоятелност.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК са обявени обстоятелствата, че процесната сграда към настоящия момент е изградена в степен „груб строеж“, както и че ответниците упражняват фактическа власт над процесните имоти.
Не е спорно между страните обстоятелството, че след преустановяване на строителните работи от праводателя на ищците, строежът на сградата за довършването й до степен „груб строеж“ е реализиран от ответниците, без участието на ищците. От представените по делото писмени доказателства – акт образец № 14 и констативен протокол от ****г. , се установява, че към ****г. сградата е завършена в степен „завършен нулев цикъл, включително и до груб строеж – 63%“.
Спорните по делото въпроси са дали правото на строеж е погасено и дали е имало обективно причини то да не е могло да бъде реализирано в срока по чл.67 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години.
Съгласно приетото с ТР №*****г., по т.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС, и дадените в мотивната част на тълкувателното решение разяснения, правото на строеж се счита за реализирано с изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, от което следва, че за да е упражнено правото на строеж преди изтичането на давностния срок, сградата следва да бъде завършена в груб строеж. Давностният срок по чл.67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Ако собствениците на земята недобросъвестно са създали пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност.
За да се погаси правото на строеж, е необходимо бездействие на титуляра и то такова, което да се дължи на неговото поведение, като при наличието на обективни пречки за извършването на строителството срокът по чл.67 ЗС няма да тече.
В доказателствена тежест на ищците е да установят, че учреденото им право на строеж не се е погасило по давност докато се трансформира в право на собственост. С доклада по делото, при разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл.146, ал.1, т.5 ГПК, съдът е указал на ищците, че следва при условията на пълно и главно доказване да установят твърденията си, че за осъществяването на строителството на сградата е било необходимо съдействието на ответниците и същите не са им го оказали, като така ответниците са препятствали ищците да реализират учреденото им право на строеж.
Доказателства от ищците за установяване на тези им твърдения не бяха ангажирани. Не бяха събрани доказателства, от които да се установи, че ответниците недобросъвестно са възпрепятствали реализирането на правото на строеж. За установяване на посочените обстоятелства не могат да служат мотивите на решение № 953/ 06.072018г., постановено по гр. дело № 1931/ 2017г. по описа на ПдОС. Същите не обвързват настоящия съдебен състав, тъй като мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на присъдено нещо. Настоящият съдебен състав не може да обосновава изводите си по настоящо дело въз основа на фактическите констатации, направени от съдебния състав по гр. дело № 1931/ 2017г. по описа на ПдОС и обективирани в мотивите на постановеното по гр. дело № 1931/ 2017г. решение. Мотивите на постановеното по гр. дело № 1931/ 2017г. по описа на ПдОС решение не се ползват със сила на присъдено нещо, нито с твърдяната от ищците доказателствена сила, която доказателствена сила да бъде оборена с ангажирани от ответниците доказателства.
Така от събраните в настоящото производство доказателства се установява, че е налице валидно сключен договор за учредяване на право на строеж между ответниците и праводателя на ищците „*****“ ООД, съответно е налице валидно учредено в полза на ищците право на строеж върху процесните обекти. Установява се, че в настоящия случай срокът за упражняване на правото на строеж е започнал да тече от датата на сключване на договора за учредяване на право на строеж между ответниците и праводателя на ищците „****“ ООД – ****г., доколкото в цитирания договор няма изрична клауза относно това кога същият ще породи действие. При това положение петгодишният срок по чл.67 ЗС е изтекъл на 27.06.2016г., независимо от последващото прехвърляне на правото на строеж от първоначалния му титуляр на ищците.
Не е спорно, че до ****г. правото на строеж не е реализирано и сградата не е построена до степен „груб строеж“.
Не се установяват наличието на обективни причини, поради които правото на строеж не е реализирано, не се установява /няма и твърдения в тази насока/, че праводателят на ищците е бил в обективна невъзможност да осъществи строителството в поземления имот. Не се установява ответниците с поведението си да са възпрепятствали ищците да реализират правото на строеж, както и че неосъществяването на строителството на сградата се дължи на създадени от ответниците пречки.
При това положение правото на строеж на ищците не се е трансформирало в право на собственост върху процесните обекти, тъй като същото се е погасило в полза на собствениците на земята. Строителството на сградата не е реализирано в петгодишния срок от учредяването на суперфицията, сградата е изградена в степен „груб строеж“ след като учреденото право на строеж се е погасило по давност, предвид на което същото не би могло да се трансформира в право на собственост.
Неоснователен е поддържаният от ищците довод за неоснователност на възражението по чл.67 ЗС, тъй като ищците не са имали задължение за изграждане на сградата, а такова е имал техният учредил - „****“ ООД. Ищците са частни правоприемници на дружеството, в чиято полза е учредено първоначално от ответниците право на строеж, като праводателят на ищците е имал задължението да извърши фактическото строителство на процесните обекти. Ищците като носители на правото на строеж върху процесните обекти имат правото да реализират учреденото им право на строеж в чужд поземлен имот, като неупражняването на това право – т.е. нереализирането на фактическото строителство в степен „груб строеж“ в петгодишния давностен срок, има за правна последица погасяване на правото на строеж в полза на собственика на земята.
Неоснователен е поддържаният от ищците довод за неоснователност на възражението по чл.67 ЗС на ответниците, тъй като към настоящия момент правото на строеж е вече реализирано. Действително в съдебната практика е застъпено, че собственикът на земята не може да се позове на давността, ако правото на строеж е вече реализирано, макар и след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.67 ЗС, но само в случаите, когато собственикът на земята не се е позовал на погасяване по давност на правото на строеж преди неговото реализиране, т.е. когато възражението по чл.67 ЗС е заявено за първи път и поддържано след изграждане на сградата в груб строеж. В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства – нотариални покани, отправени от ответниците до ищците /л.63- л.68/, се установява, че ответниците са възразили и са се позовали на погасено в тяхна полза право на строеж преди построяванетона процесната сграда в груб строеж.
По изложените съображения ищците не са собственици на процесните обекти, тъй като учреденото им право на строеж не се е трансформирало в право на собственост върху процесните обекти, тъй като същото се е погасило по давност в полза на ответниците.
Ето защо предявените от ищците искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В частта по разноските.
С оглед изход от спора – неоснователност на исковете, заявената от
ответниците претенция за присъждане на разноски и представените доказателства
за тяхната направа, в тежест на ищците следва да бъдат присъдени направените от
ответника А.А. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3500
лв.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищците възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по следните съображения:
Договореното и заплатено от ответника А. възнаграждение за оказана правна помощ
и процесуално представителство е в размер
на 3500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 3384,20 лв.
Разликата от 115,80 лв. съдът намира, че не се явява прекомерна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.С.Г., ЕГН **********, и Я.В.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против А.Г.А., ЕГН **********, и М.Н.А., ЕГН **********, двамата с адрес ***, искове да бъде признато за установено, че ищците са собственици в режим СИО на следните недвижими имоти: СОС с ИД № 56784.531.528.3.1 по КК на *****, одобрена през 2009г., разположен в сграда № ***, с адрес: гр. ****, р-н „****", ул. „****" № ***, ет.*, ателие *, с предназначение на СО- Ателие за *****, със застроена площ от 40.80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта: изба № *** с площ от 2.20 кв.м. и 2.03 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания ПИ, при съседни СО на същия етаж: СО № 56784.531.528.3.2; под обекта: СО с ИД № 56784.531.528.3.27 и 56784.531.528.3.28; над обекта: СО с ИД № 56784.531.528.3.7., и СОС с ИД № 56784.531.528.3.5, по КК на ****, одобрена през 2009г., разположен в сграда № ***, с адрес: гр. ****, р-н „****", ул. „****" № **, ет.*, ап.№ * с предназначение на СО- жилище, апартамент, със застроена площ от 70.80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта: изба № * с площ от 2.20 кв.м. и 3.44 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания ПИ, при съседни СО на същия етаж: СО с ИД № 56784.531.528.3.4 и № 56784.531.528.3.6; под обекта: СО с ИД № 56784.531.528.3.26; над обекта: СО с ИД № 56784.531.528.3.11., която сграда №** се намира в ПИ с ИД № 56784.531.528, с административен адрес: гр. *** ул. „*****" № ****, с площ от 442 кв.м. /а по актове за собственост, от 427 кв.м./, с трайно предназначение- урбанизирана територия, начина на трайно ползуване- ниско застрояване/ до 10 м.// парцел Н-579, кв.31а при граници на имота: ПИ с ИД № 56784.531.3060; 56784.531.529, 56784.531.576, 56784.531.580, 56784.531.3021, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху тези недвижими имоти.
ОСЪЖДА К.С.Г., ЕГН **********, и Я.В.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на А.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за производството по гр.дело № 515/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: