Решение по дело №59017/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8350
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110159017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8350
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110159017 по описа за 2021 година
„Фирма” АД с ЕИК: ********* е предявило срещу Ц.К. М-А. с ЕГН: ********** по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 957,54 лева,
дължима по фактура № *********/27.06.2018г., представляваща главница за начислена по
реда на чл.83, ал.1,т.6 от ЗЕ и сумата от 280,88 лева мораторна лихва за периода от
13.07.2018г. до 09.07.2021г. ведно със законната лихва за периода от 15.07.2021г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 41408/2021г. по описа на 176 ти състав на СРС
Ищецът твърди, че ответницата е потребител и обитава имота, в който е извършена
проверка в адрес, с кл.№ №. Твърди, че след проверка на електромера за обекта от
служители на Фирма АД поради констатирана манипулация върху СТИ - присъединяване
преди СТИ, изпълнено с проводник ПВА 2х10 кв. мм, довела до неправилно/неточно
отчитане на потребеното от клиента количество ел.енергия, същата е преизчислена по
ПИКЕЕ, за което абонатът бил уведомен, а на проверката е присъствал служител на МВР.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила претенцията.
Твърди, че не е собственик на имота към момента на проверката и че не го обитава изобщо.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложен констативен протокол № 1020603 от 20.06.2018г., на който
липсва подпис на „потребител“. От разпита на двамата свидетели по делото - Е.Й. и Е.И., се
1
установява, че към момента на проверката в имота в гр.Б., не са били установени лица в
къщата. Служителите на Фирма сами са влезли и извършили проверката, никой от къщата не
им е отворил.
От приложеното по делото предложение за корекция на сметка, на основание чл.48,
ал.1,т.1, б.“б“от ПИКЕЕ, се установява, че периодът на проверката, респективно –
преизчислението е от 23.03.2018г. до 20.06.2018г.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № №, том.III, рег.№ №,
дело № 554 от 2017г., от който е видно, че на 01.11.2017г. съгласно правилата на чл.587, ал.1
от ГПК Б.К.М. и Ц.К. М.-А. са признати за собственици при равни квоти на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 02659.2193.863.1.2., находяща се в адрес , с площ от 105
кв.м., разположена в имот с идентификатор 02659.2193.863.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № №, том I, рег.№ №,
дело № №/2017г. от който се установява, че на 20.12.2017г. Б.К.М. и Ц.К. М.-А. са продали
на В.Е.З. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2193.863.1.2., находяща се в
адрес, с площ от 105 кв.м., разположена в имот с идентификатор 02659.2193.863.
По делото е приета СТЕ, от чието заключение се установява, че за процесния период
от 23.03.2016г. до 20.06.2018г. с КП№ 1020603/ 20.06.2018г. е констатирана външна
целенасочена намеса, която представлява промяна в схемата на свързване на измервателната
система, което води до частично или пълно неотчитане на ел.енергията, консумирана от
потребителя.
По делото е прието заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди с №
********** от 11.07.2016г., която е подадена и подписана от ответницата. Декларацията е
подадена преди да бъде съставен посочения по – горе нотариален акт № №, том I, рег.№ №,
дело № №/2017г. от който се установява, че на 20.12.2017г. Б.К.М. и Ц.К. М.-А. са продали
на В.Е.З. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2193.863.1.2., находяща се в
адрес, с площ от 105 кв.м., разположена в имот с идентификатор 02659.2193.863.
При тези факти, съдът приема следното от правна страна :
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за битови
нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е дефинирано в
т.27г. от ДР и гласи: „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. Използвано в посочения смисъл понятието „краен
клиент“ не предполага същият, освен да купува ел. енергия или природен газ за собствено
2
ползване, едновременно с това и да е собственик или вещен ползвател на недвижимия имот.
По делото е представено и прието копие от заявление за продажба на електрическа
енергия за битови нужди № ********** от 11.07.2016г., която е подадена и подписана от
ответницата. Видно от същото ответницата е заявила желание за сключване на договор за
доставка на електрическа енергия в имот, находящ се в адрес, който всъщност е процесният
такъв. Заявлението е подписано и са изписани имената на ответницата. Следователно съдът
намира, че заявлението установява наличието на облигационно правоотношение по договор
за доставка на електрическа енергия между страните по спора по отношение на имот,
находящ се адрес. Така подаденото заявление от страна на ответницата представлява по
същността си извънсъдебно признание на факта, че същата е клиент на електрическа
енергия, доставяна в посочения имот. С оглед изложеното съдът приема този факт за
установен по делото и съответно, че между страните е било налице валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия в имота в находящ се в
адрес, по силата на което ответницата е задължена да заплаща на ищеца стойността на
доставената електрическа енергия. Това, че е продала имота, на трето за спора лице, не
засяга валидността на възникналото с ищеца облигационно отношение. Ясно са разписани
правилата за смяна на титуляра на партидата при ищеца, което освен от новият собственик
на имота, може да се стори и от продавача, ако той не желае да е обвързан поведе от
договора за доставка на ел. енергия с ищцовото дружество. Липсват данни ответницата да е
изразила воля за смяна на титуляра на партидата с кл.№ №.
Предмет на настоящия спор е дължимостта на едностранно коригираната
електрическа енергия за периода от 23.03.3018г до 20.06.2018г., съгласно Фактура №
********** от 27.06.2018г. и констативен протокол № 1020603/20.06.2018г.
През този период е действал Законът за енергетиката в редакцията му след
измененията и допълненията обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2012 г. и в сила от 17.07.2012 г. и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с
протокол № №/14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. и в сила от 16.11.2013г.
Безпротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, обобщена и с Решение
№ 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 124 от
18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/2018г. на ВКС, III г.о., Решение № 150 от 26.06.2019г. по гр.д.№
4160/2018г. на ВКС, III г.о. и др., че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закон за
енергетиката /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила
на новите ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидено законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се
отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната
система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е установена
3
повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението
на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност
за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с
оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на
извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на
използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия обаче, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
се установява, че към датата на проверката – 20.06.2018г. е било налице неправомерно
въздействие върху СТИ. При проверката е установено,че има изпълнено неправомерно
присъединяване преди СТИ с проводници ПВА 2 х 10 кв.мм, като така извършеното
неправомерно присъединяване не позволява консумираната е.енергия на обекта да бъде
отчитана и заплащана. Електромерът не е демонтиран т.к. не са извършени манипулации ,
водещи до нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ. Тези обстоятелства – за
датата на извършената проверка и констатациите на техническите лица отразени в
протокола, се подкрепят от показанията на разпитаните двама свидетели.
От заключението на СТЕ се установява, че допълнително начислената сума за
периода от 23.03.2018г. до 20.06.2018г., в размер на 957,54 лева е извършено при спазване
на съответната методика на ПИКЕЕ и процесната корекция е извършена по утвърдени от
КЕВР цени, както и че корекцията е извършена по тарифни зони, валидни за потребителя.
По тези съображения съдът приема, че са налице предвидените в Закон за
енергетиката предпоставки за доставчика на електрическа енергия да коригира сметката на
ответницата за минал период от време. Дължимата сума за доплащане от абоната за периода
от 23.03.2018г. до 20.06.2018г. изчислена при спазване методиката по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ,
възлиза на сумата 957,54 лева с вкл. ДДС, за която е издадена оспорената Фактура №
********** от 27.06.2018г. на база констативен протокол № 1020603 от 20.06.2018г., поради
което предявеният установителен иск за дължимостта ѝ следва да бъде уважен.

4
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Фактурираното с процесната фактура задължение е със срок за изпълнение считано от
27.06.2018г. до 12.07.2018г. След изтичане на този срок, длъжникът изпада в забава без
покана, което значи че за периода от 13.07.2018г. до 09.07.2021г. той дължи лихва за забава
върху дължимата главница, която по реда на чл.162 от ГПК се определя в размер на 280,88
лева. Ето защо искът за лихва за забава се явява основателен и следва да се уважи.

По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на
разноски, които за исковото производство се установяват в размер на 525 лева (от които – 75
лева – д.т., 300 лева – за вещо лице, 50 лева – депозит за свидетел, 100 лева – за
юрисконсулт) , а за заповедното производство – 92 лева.


Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК че Ц.К. М-А. с
ЕГН: ********** дължи на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
и чл.51 от ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на „Фирма” АД с ЕИК: ********* сумата от 957,54
лева, дължима по фактура № *********/27.06.2018г., представляваща главница за
начислена по реда на чл.83, ал.1,т.6 от ЗЕ и сумата от 280,88 лева мораторна лихва за
периода от 13.07.2018г. до 09.07.2021г. ведно със законната лихва за периода от 15.07.2021г.
до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 41408/2021г. по описа на 176 ти състав на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Ц.К. М-А. с ЕГН: ********** да
заплати на „Фирма” АД с ЕИК: ********* сумата от 525 лева – разноски в исковото
производство, а за заповедното производство по.гр.д.№ 41408/2021г. по описа на 176 ти
състав на СРС – разноски в размер на 92 лева.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5