Решение по дело №1938/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1037
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20244520101938
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1037
гр. Русе, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520101938 по описа за 2024 година
Ищецът Г. П. У. е предявил отрицателен установителен иск иск за установяване
несъществуването на парично задължение за услуга БГВ, предоставена му от
ответника „Топлофикация-Русе”АД-Русе за имот в гр.Русе.
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че ответникът е фактурирал
негово задължение за доставена топлинна енергия за недвижим имот в гр. Русе.
Имотът бил закупен с нотариален акт от *** г., а на *** г. е подал заявление за
откриване на партида, че не е правил искане за контролно отчитане преди промяната
на собствеността и няма информация дали предишния собственик е правил такова.
Твърди, че са му начислени 6 кубика услуга за затопляне на битова вода при разлика
от 82 кубика до 88 кубика, но счита, че не дължи цената за същите, тъй като тези
показания били налични още през м. април 2020 г. при отчитане от на същия водомер
от ВиК при отчитане на услугата „доставка на вода“. С оглед на това счита, че
ответникът неправилно е фактурирал и претендира от него сумата в размер на 57,98
лв. - цена за услугата битова гореща вода /БГВ/ по фактура от *** г. Наред с това
прави и възражение, че вземането евентуално е погасено по давност.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че фактурираната услуга е за м.
септември 2023 г. и фактурирането е направено след като на *** г. в имота на ищеца е
извършен демонтаж на водомера за топла вода, за което е бил съставен протокол.
Тогава били снети и въпросните показания, които преди това не били отчетени в
1
размер на 6 кубични метра вода. Счита, че правилно е изчислена стойността на същите
и искът е неоснователен.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От представените по делото писмени доказателства е видно, че страните са
обвързани от облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия за
отопление и БГВ за имот в гр.Русе, върху който ищецът е придобил права с
нотариален акт от *** г. Предишният собственик е отчел показания на водомера за
топла вода в размер на 82 куб.м. към ответника и 88 куб.м. към трето лице – ВиК. При
промяната на собствеността не е поискано контролно замерване нито от стария, нито
от новия собственик. На *** г. е бил демонтиран водомера за топла вода и в
съставения протокол за това са снети и показанията му – 88 куб.м. За констатираната
разлика от 6 куб.м. ответникът е издал фактура на ищеца в общ размер 109,78 лв.,
включваща както стари задължения, така и 57,98 лв. за услугата доставка на 6 куб.м.
БГВ и 1,56 лв. – за дялово разпределение за отчетен период от *** г. до *** г.
Посочено, че фактурата отразява дължимост към *** г. Със заключението на приетата
по настоящото дело експертиза на в.л. М. Д. се установява, че сградата, в която се
намира имотът на ответника е присъединен към мрежа за пренос на топлинна енергия
чрез която ищецът доставя такава на потребители на територията на гр. Русе като в
етажната собственост, в която се намира имотът на ищеца има сградна инсталация; че
отчитането на индивидуални разпределители за отопление е дистанционно, а на
услугата „доставка на БГВ“ – зрителен отчет с карнет, за осъществяването на който
трябва да се осигурява достъп от потребителите. Последният карнет за отчитане на
процесния водомер преди промяната на собствеността е от м. февруари 2022 г. с
показания – 82 куб.м. След промяната на собствеността също не е отчитан до
м.октомври, когато при подмяната му са снети показания – 88 куб.м., за които е
фактурирана сумата от 59,54 лв. вещото лице установява, че няма данни за осигурен
редовно достъп за отчитане до него момент, а за 2024 г. ищецът е подал към ответника
декларация за необитаем имот.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че искът е недоказан и
неоснователен. Преди промяната на собствеността не са отчетени показания на
водомера за топла вода, за които да не е била издадена фактура на стария собственик и
неправилно да се издава на новия. Обстоятелството, че са отчетени такива показания
от трето лице не се отразява на облигационната връзка между страните. На първо
място същите са длъжни да осигуряват достъп, респективно да отчитат потреблението
на уредите за измерване на услугата доставка на топлинна енергия и не е предвидено
да ползват данни подадени или снети от трето лице. На следващо място е видно, че
ищецът не е изпълнил задължението си по чл.40, ал.2 от Общите условия на ответника

2
При смяна на собственик или на титуляр на вещно право на ползване новият
потребител е длъжен да изисква от Продавача да извърши по ред, определен с
договора по чл. 63, ал. 1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
междинно отчитане и изготвяне на изравнителна сметка, извън случаите по ал. 1,
като изготвянето на изравнителната сметка се заплаща от Купувача
При това положение се прилага разпоредбата на чл.40, ал.4 от ОУ – „При
неизпълнение на предходната алинея от страна на новия собственик той остава
задължен със сумите за целия период на регулярната изравнителната сметка при
нейното изготвяне“
Начислената от ответника сума е правилно изчислена и не е погасена по
давност. Тя е за потребление от м.септември 2023 г., а не за 2020 г. както неправилно
се поддържа от ищеца. С оглед изложеното искът следва да се отхвърли изцяло, ведно
със законовите последици.


Предвид отхвърлянето на иска ищецът дължи на ответника разноски по делото.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Г. П. У., ЕГН:********** против
„Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ********* иск – да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 57,98 лв. - неплатена цена за
доставена топлинна енергия за битова гореща вода по фактура №*** от *** г.
ОСЪЖДА Г. П. У., ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация-Русе”ЕАД-
Русе, ЕИК ********* сумата размер на 50 лв.- разноски за юриск. възнаграждение по
делото.
……………………………………………………………………………………
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3