Решение по дело №550/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2019 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20197140700550
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

600/02.12.2019 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Рени Цветанова

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 550 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №389 от 04.10.2019 г. по АНД № 992 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12-001348 от 13.06.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана. С наказателното постановление на „В*** ” ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д*** А*** К*** , е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят В*** ” ООД с ЕИК * , редовно призован се представлява от надлежно упълномощения адвокат А. от МАК, който поддържа касационната жалба, като моли за приложението на чл.415в от КТ, тъй като нарушението е отстранено в срока за възражения. Навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП, алтернативно за приложението на чл.415в от КТ.

Ответника по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно призована не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, на място на 12.04.2019год. и по документи на 23.04.2019год., в хотел „В*** “ находящ се в гр.М***, обект на „В*** ” ООД, при извършена проверка е установено, че дружеството в качеството си на работодател представлявано от Д*** А*** К*** , не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 1 дадено с Протокол от предходна проверка изх. № 1223 от 25.02.2019г., а именно „едновременно с установяване на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ работодателя да изготвя и утвърждава поименни графици за работа, за периода за който е установил сумирано изчисляване на заетите работници, както и да запознава заетите работници и служители с утвърдените графици срещу подпис преди започване на работа по тях и да ги съхранява най-малко три години, след края на периода“ по чл.9а, ал.1 от Наредба работното време, почивките и отпуските, с даден срок за изпълнение до 28.02.2019год.

Във връзка с извършената проверка е съставен Протокол изх. №1248/23.04.2019год. приложен по делото.

Съставен бил АУАН № 12 – 001348 от 14.05.2019г., в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложените доказателства е видно, че административно наказаното търговско дружество е получило чрез представителя си и не е изпълнило т.1 от дадено предписание в приложения по делото Протокол от извършена проверка на 20.02.2019год. на място и по документи на 25.02.2019год. свързано с изготвяне и утвърждаване на поименни графици за работа, за периода на сумирано изчисляване на заетите работници, както и запознаване на заетите работници и служители с утвърдените графици срещу подпис преди започване на работа на основание чл.9а, ал.1 от Наредба работното време, почивките и отпуските. Изведените от районния съд изводи в тази насока са правилни, в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което правилно е потвърдено и обжалваното пред съда наказателно постановление.

Предвид оплакванията в касационната жалба, по делото са налице безспорни доказателства за спазване на реда за съставяне и връчване на АУАН, тъй като видно от приложеното известие за доставка на л.11 от делото до жалбоподателя е изпратена покана за явяване в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана на 13.05.2019год. за съставяне на АУАН и тъй като представител на търговското дружество не се е явил, то правилно административно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като е съставил акта в негово отсъствие. Съставения АУАН е изпратен до търговското дружество и е получен от лице работещо в него на 16.05.2019год., като на 17.05.2019г. са входирани при административно наказващия орган подадените възражения по него, видно от л.12 от делото.

Несъстоятелни са твърденията на касатора, че правото му на защита е било ограничено досежно това да разбере какво е повдигнатото му административно наказателно обвинение, тъй като самият работодател е утвърдил своя правилник за вътрешния трудов ред, като е определил работните смени на работниците и е приел сумирано изчисляване на работното време за период от шест месеца, като в т.6 от протокола от извършената проверка на 12.04.2019год. на място, получен лично от представителя на търговското дружество отново е вменено задължение за изготвяне на поименни графици за работа за периода на сумирано изчисляване на работното време и неговата продължителност.

Правилно въззивния съд е установил, че в хода на АНП не са били допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Правилно въззивният съд е приел, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна страна и инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, предвид събраните в хода на производството доказателствени средства. Съдебният състав е констатирал, че правилно административно - наказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, за което е изложил мотиви. Въззивният съд е приел, че за това нарушение е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Районен съд - Монтана не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, правилно е формирал извода, че делото е изяснено от фактическа страна при събраните и приети писмени доказателства. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствата и формиране на фактическите установявания в Решението и неоснователно в касационната жалба се твърди такова съществено нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена диспозицията на материално правната норма, както и на процесуалните правила.

Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно наказателните разпоредби по Кодекса на труда. Касационния състав намира за неоснователни исканията на жалбоподателя за прилагане на разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като същата би могла да се приложи при издаване на първото предписание, докато в случая отговорността е реализирана за неизпълнение на дадено предписание, което не води на извода, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, за да е приложима тази привилегирована разпоредба.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №389 от 04.10.2019 г. по АНД № 992 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12-001348 от 13.06.2019 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: