№ 6416
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110147118 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. К. Ц.,
искова молба против „М.Б.А.Л.-Н.К.Б.“ ЕАД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с
искане да се постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 635,89 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
(сбор от: 205,00 лв. – ботуш; 21,89 лв. - крем за рани; 29,00 лв. - цикатридина маз;
25,00 лв. ползвани таксиметрови услуги на 12.07.2024 г. от ж.к. „Л.“ до УМБАЛСМ
„П.“; 20,00 лв. ползване на таксиметрови услуги от ж.к. „Л.“ до УМБАЛСМ „П.“ и
обратно; 35,00 лв. престой в паркинг пред УМБАЛСМ „П.“; 300,00 лв. домашна
помощница;) и сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.07.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 12.07.2024 г. до
окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните са в трудови правоотношение от 1991 г., по силата на което, изпълнявала
длъжността „медицински лаборант“ в клинична лаборатория на пълно работно време –
7 часа. Сочи, че на 12.07.2024 г. при напускане на работното място, след нощна смяна,
в 07:50 ч., в двора на болницата, пред отделението за диализно лечение, претърпяла
трудова злополука – навяхване и разтягане на ставни връзки на десен глезен. Излага,
че това е ежедневният, типичен маршрут, по който се придвижвала от и до работното
място. Твърди, че злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО с
Разпореждане № 35643/23.07.2024 г. на НОИ, ТП София град. Аргументира, че е
прегледана в УМБАЛСМ „П.“, в резултат на което било установено, че е налице
ограничено движение в дясното ходило. Наложило се да закупи ботуш за крака й на
стойност 205,00 лв., като от 15.07.2024 г. до 28.07.2024 г. била в болничен поради
временна неработоспособност. Излага, че в посочения период се наложило да ползва
помощница, която да полага грижи за децата и майка й, т.к. движението било
невъзможно и изпитвала силни болки. Твърди, че е приемала обезболяващи лекарства,
ходила на контролни прегледи, като се придвижвала с таксита, заплащала престой пред
УМБАЛСМ „П.“. Развива подробни съображения в насока, че в случая следва да се
ангажира отговорността на ответника. Твърди, че е претърпяла болки и страдания,
1
като дори към момента при непродължителен престой, кракът й се отичал и
продължавали болките. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът твърди, че ищцата е допринесла за
настъпване на злополуката поради проявена груба небрежност, т.к. вместо да следи
къде стъпва, си гледала в телефона, не се съобразила с поставените в болницата
указателни табели за вход/изход, посочващи централния вход/изход на болницата.
Твърди, че в болницата няма предписани правила служителите да излизат през
отделението по диализа. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като на първо
място излага, че видно от медицинската документация на ищцата не е предписано
закупуването на „Protect Cat Walker Short“ на стойност 205,00 лв., на цикатридина мас
на стойност 29,00 лв., както и кадермин крем за рани на стойност 21,89 лв. Оспорва и
претенцията за неимуществени вреди. Твърди, че вследствие злополуката, доходите на
ищцата са се увеличили, т.к. било платено обезщетение от НОИ в размер на 891,06 лв.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 635,89 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на
12.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 12.07.2024 г.
до окончателно изплащане.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните
юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение
между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално
заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото
правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт
и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или
настъпилата смърт и вредата.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване,
а именно, че ищецът е допринесл за настъпването на трудовата злополука, като е
допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.
2
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните се намират в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „медицински
лаборант“ в клинична лаборатория на пълно работно време – 7 часа; че на 12.07.2024 г.
ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова с Разпореждане №
35643/23.07.2024 г. на НОИ, ТП София град.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени
случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една
злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва
въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок
от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по
реда на чл. 117 КСО.
В процесния случай от приложеното на л. 10 по делото Разпореждане №
35643/23.07.2024г., издадено от длъжностно лице на НОИ ТД София град, се
установява, че декларираната от работодателя злополука /декларация л.11/, претърпяна
от Р. Ц. на 12.07.2024г., е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55 КСО.
Процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая
временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението
на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно цитираната материалноправна разпоредба отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал „груба небрежност“.
Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2
КТ само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/,
т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на
притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия,
довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от
неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са
налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като
доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива действия от
страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположение / в този смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2898/2008 г., I г. о., ГК /.
Във връзка с твърденията на ответното дружество за проявена от ищеца „груба
небрежност“ с доклада по делото е допуснато събиране на гласни доказателства. От
ангажираните от ответника гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И.П. не се
установиха факти и обстоятелства, които да обуславят извода, че ищцата е проявила
„груба небрежност“, в частност, че е стъпила накриво, доколкото е гледала в телефона
3
си докато е вървяла, каквито твърдения бяха наведени с отговора на исковата молба.
Свидетелят П. посочи, че не е била пряк очевидец на настъпване на трудовата
злополука, като същата заяви, че никога не е ползвала входа, през който е на
процесната датата е минала ищцата при напускане на работното място.
По изложената аргументация следва извода, че дружеството работодател дължи
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилата трудова
злополука.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици,
възникнали от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
От заключението на вещото лице се установява, че Р. Ц. при процесната трудова
злополука е получила навяхване и разтягане на ставните връзки на дясната глезенна
става, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Експертът е посочил, че ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 30
дни, като първите 10 дни болките са били интензивни.
Изводите на експерта намират опора в приобщените по делото писмени
доказателства, така от приложения на л. 13 по делото болничен лист се установява, че
във връзка с процесната злополука ищцата е била в отпуск по болест за период от 14
дни от 15.07.2024г. до 28.07.2024г.
От показанията на свидетелите Н.Л. и В.Б., се установява, че ищцата е била на
домашно лечение за около две седмици, същата е имала функционални ограничения в
придвижването, като съдът кредитира показанията им като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице, доколкото експертът е посочил, че
лечението на увреждания от посочения вид изисква обездвижване, като периода се
определя от лекуващия лекар.
По изложената аргументация, настоящият съдебен състав, като съобрази, че Ц. е
претърпяла трудова злополука, при която е получила травматично увреждане
навяхване и разтягане на ставните връзки на дясната глезенна става,
обстоятелството, че същата за период от около две седмици е изпитвала затруднение
да се обслужва сама, факта че е търпяла болки в период от около 30 дни, от които
първите 10 дни същите са били с висок интензитет, както и извода на експерта,
обективиран в изявлението на същия при изслушването му в осз /протокол л. 63/, че
ищцата се е възстановила напълно, намира че адекватния размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 6531.00лв. При определяне размера на същото съдът взе
предвид и социално икономическите условия в страната, размера на минималната
работна заплата, която към датата на настъпване на трудовата злополука е в размер на
933.00лв., респективно обезщетение в размер на 7 минимални работни заплати би
репарирало претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на ответника, на
основание чл. 200, ал. 3 КТ, да се приспадне изплатеното на ищеца обезщетение от
НОИ в размер на 891.06лв.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ изрично регламентира, че имуществената
4
отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника /
професионално заболяване/ се изразява в разликата между причинената вреда,
включително и пропусната полза и обезщетението и или пенсията по общественото
осигуряване. Отговорността по чл. 200 КТ е на основание съществуващото между
страните трудово правоотношение. Същата не се припокрива с отговорността за
непозволено увреждане, а е особена специфична имуществена отговорност. С оглед на
това вредата по чл. 200, ал. 3 КТ като пропусната полза е получаваното от работника
или служителя трудово възнаграждение, което би могъл да получава, ако не бе
претърпял трудовата злополука или не бе заболял професионално. Вредата по смисъла
на чл. 200, ал. 3 КТ трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение,
което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези
величини има причинно-следствена връзка. / в този смисъл Решение № 492 от
19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 413 от
19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 334/2012 г., III г. о., ГК/.
От приложеното на л. 45 по делото извлечение е видно, че на ищцата е
изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 891.06лв.
Доколкото в случай предмет на настоящото производство не е искова претенция
за разликата между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би
получил ако беше здрав и работеше и получаваното по – ниско обезщетение
вследствие престиране на труд на по-ниско платена работа с оглед увреждането от
трудовата злополука, съдът намира, че чл. 200, ал. 3 КТ не намира приложение.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ „За вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.“
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
решение № 323 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 483/09 г.; решение № 521 от 23.06.2010 г. по
гр. д. № 550/2010 г.; решение № 128 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 268/09 г., решение №
286 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 69/2009 г. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК за
уеднаквяване практиката на съдилищата, работодателят дължи обезщетение за вреди
от трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна
нетрудоспособност както над 50%, така и под този процент , по който въпрос не е
имало колебание в съдебната практика до изменението на чл. 200, ал. 1 КТ през 2004 г.
(§ 26 от ЗИД КТ, ДВ бр. 52/2004 г.). С изменението на чл. 200, ал. 1 КТ от 2004 г.,
извършено с цел уеднаквяване на терминологията на КТ с възприетата от КСО и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, терминът "инвалидност"
е заменен с "трайна неработоспособност над 50 %". Двата термина са смислово
идентични, поради което не се променя режима на отговорността на работодателя,
който следва винаги да е съобразен с общия принцип за обезвреда при непозволено
увреждане, залегнал в чл. 200, ал. 1 КТ, изискващ пострадалият работник да бъде
обезщетен пълно / в този смисъл Решение № 150 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1936/2009 г., IV г. о., ГК/.
В обобщение следва извода, че работодателят отговаря имуществено за пълното
обезвреждане на настъпили в резултат на професионално заболяване вреди,
независимо от определения от медицинските органи процент трайна
неработоспособност.
В обобщение следва извода, че искът за неимуществени вреди се явява
частично основателен за сумата от 6531.00лв., като над тази сума до максимално
5
претендирания размер от 30000.00лв. или за разликата от 23 469.00лв., претенцията се
явява неоснователна.
По отношение на претенцията за имуществени вреди.
Претенцията на ищцата е за сумата от 635,89 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди (сбор от: 205,00 лв. – ботуш; 21,89 лв. - крем за
рани; 29,00 лв. - цикатридина маз; 25,00 лв. ползвани таксиметрови услуги на
12.07.2024 г. от ж.к. „Л.“ до УМБАЛСМ „П.“; 20,00 лв. ползване на таксиметрови
услуги от ж.к. „Л.“ до УМБАЛСМ „П.“ и обратно; 35,00 лв. престой в паркинг пред
УМБАЛСМ „П.“; 300,00 лв. домашна помощница/.
От заключението на вещото лице по СМЕ, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че с оглед лечението на травматичното увреждане от
процесната трудова злополука е било необходимо закупването на ботуш за
обездвижване и описаните медикаменти.
От страна на ищцата, при условията на пълно и главно доказване се установи
извършването на следните разходи във връзка с лечението, които трябва да бъдат
признати, а именно:
от приложеното на л. 15 копие на фактура и приложеното на л. 16 копие на
платежен документ се доказа извършването на разходи в размер на 205.00лв. – за
закупуване на ботуш.
От приложеното на л. 17 копие на фактура и приложеното на л. 18 копие на
платежен документ се доказа извършването на разходи за закупуване на
„цикатридина маз 60г.“ на стойност 29.00лв.
От приложеното на л. 19 по делото копие на фактура и приложеното на л. 19
копие на платежен документ се установи по делото извършването на разходи за
закупуване на кадермин крем за рани 50мл на стойност 21.89лв.
Следва да се признаят и разходи за таксиметрови услуги на стойност 20.00лв. –
платежни л. 22 по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че на ищцата следва да се признаят тези
разходи, които са на обща стойност 275.89лв., респективно за тази част претенцията за
имуществени вреди се явява основателна.
Съдът намира, че без уважение, като неоснователни следва да бъдат оставени
претенциите за имуществени вреди – 300.00лв. – за домашна прислужница и 35.00лв.
за престой на таксита на паркинга на МБАЛ „П.“ и още 25.00лв . – таксиметрови
услуги.
На първо място сумите в размер на 35.00лв. за престой на таксита на паркинга
на МБАЛ „П.“ и още 25.00лв . – таксиметрови услуги на първо място не следва да
бъдат присъждани, доколкото се твърди да са платени за престой на таксиметров
автомобил на паркинга на МБАЛ „П.“. Съдът намира, че не е налице основание
ищцата да се придвижва с един и същи таксиметров автомобил към и от болничното
заведение, респективно разходи за престой не следва да се присъждат.
На следващо място от приложените на л. 21 и л. 23 по делото копия на
фискални бонове се вижда че същите са три на брой, на обща стойност 60.00лв., като
всичките са издадени на дата 12.07.2024г. Единият е издаден в 07.36часа, единият в
13.02часа и третият в 14.35 часа. От отразеното в болничния лист / виж стр. 14/ се
установява, че на датата на злополуката 12.07.2024г., ищцата е постъпила в 15.15 часа
и е напуснала в 16.00часа. Респективно претендират се разходи за престой в часове
преди постъпването на Ц. в болничното заведение, поради което настоящият съдебен
състав намира за неоснователна исковата претенция за имуществени вреди в тази й
част.
6
Съдът намира за неоснователна и претенцията на ищеца за имуществени вреди
в размер на 300.00лв. – възнаграждение на домашна прислужница.
От разпита на В.Б. се установи, че тя е помагала на ищцата, доколкото двете са
приятелки от 28 години. Същата посочи, че не са й плащани пари за помощта, но
ищцата настоявала и дала пари за таксита. Съдът намира, че претенцията за
имуществени вреди в тази й част се явява неоснователна, доколкото на първо място от
показанията на свидетеля не се установи да са плащани пари за възнаграждение за
оказаната помощ, напротив Б. посочи, че е помагала безвъзмездно. Не се доказаха и
същата да е извършила разходи за таксита, доколкото доказателства в тази насока не
бяха ангажирани от ищцовата страна.
По изложената аргументация следва извода, че претенцията за имуществени
вреди се явява частично основателна за сумата от 275.89лв., като над тази сума до
максимално предявения размер от 635.89лв. или за разликата от 360.00лв. искът е
неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука /виж и решение № 5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на
ВС/. В случая трудовата злополука е настъпила на 12.07.2024г., респективно от тази
дата се дължи законна лихва.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 30 635.89лв., уважената част е
в размер на 6806.89лв., респективно отхвърлената част е в размер на 23829.00лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски за адвокат в размер на 700.00лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 155.53лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 359.36лв., от които 272.28лв.
– държавна такса с оглед уважената част на исковете и 87.08лв. – възнаграждение
вещо лице с оглед уважената част на исковете.
В проведеното на 04.04.2025г. отрито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника посочи, че не претендира разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.Б.А.Л.-Н.К.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на Р. К. Ц.,
ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумите както следва: 6531.00лв. -
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на
трудова злополука, настъпила на 12.07.2024г., в гр. София, и 275.89лв. – обезщетение
за имуществени вреди /205.00лв. – за закупуване на ботуш, „цикатридина маз 60г.“ на
стойност 29.00лв., кадермин крем за рани 50мл на стойност 21.89лв., таксиметрови
7
услуги на стойност 20.00лв./, ведно със законна лихва върху присъдените суми от
12.07.2024г. до окончателно им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди, в частта, за сумата от 23 469.00лв. и иска за имуществени
вреди, в частта, за сумата от 360.00лв. / 300.00лв. – за домашна помощница, 35.00лв.
престой и 25.00лв. таксиметрови услуги /, като неоснователни.
ОСЪЖДА „М.Б.А.Л.-Н.К.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на Р. К. Ц., ЕГН **********, сумата от 155.53лв. – разноски.
ОСЪЖДА „М.Б.А.Л.-Н.К.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 359.36лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8