Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2355            Година  2020, 17.12.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 02.12.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИ­НА СТОЙ­­­КО­ВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 2499 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Сдружение „Тетранокс“ със седалище в гр. Плов­­див срещу мълчалив отказ на Директор на общинска детска градина „Кокиче“ в село Арчар, обл.Видин за предоставяне на обществена инфор­мация по негово заявление с вх.№71 от 15.09.2020г..

С жалбата се излагат основания за незаконосъобразност на оспорва­ния мълчалив отказ, търси отмяната му и изпращане преписката за произ­насяне на органа с изричен писмен акт. Претендират се и присъждане на раз­носки по делото.

Ответникът – Директор на общинска детска градина „Кокиче“ счита жал­бата за неоснова­тел­на и настоява за отхвърлянето и.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­во доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че сдружението е входирало чрез лицензи­ран пощенски оператор искането си на 15.09.2020г. до Директора на детската гра­дина за предоставяне на обществе­на информация, съоб­разно заявлението.

Не е спорно също така, че и до момента няма произнасяне с изричен пис­мен акт по него от страна на компетентни за това длъжностни лица от състава на детската градина.

При това положение и във връзка с преценката по чл.57 АПК, то опре­делено е бил формиран мълчалив отказ, който е бил оспорен в срока по чл.149 ал.2 АПК от жалбоподателя.

По същество на спора следва да се посочи, че по приложението на ЗДОИ константна е практиката на съдилищата, че мълчаливи откази са недопустими, разбира се, ако исканата информация, попада в приложното поле на ЗДОИ.

Досежно последната преценка следва да се посочи, че съобразно законо­вата дефиниция за­дължени субекти по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДОИ са и дър­жавните органи, техните териториални звена и органите на местното само­управ­ление в Република България.

В тази връзка директорът на общинската детска градина е задължен субект по смисъла на чл.3 ал.2, т.1 ЗДОИ. Целодневна детска градина "Кокиче" е публичноправна организация по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. с § 1, т. 4, б. "б" ЗДОИ, тъй като първо, е юридическо лице и второ, създадена е с иска­ната от закона специална цел - да задоволи обществените интереси като обез­пе­чи конституционното право на образование. И трето, по делото е безспорно, че детската градина е общинска, като средствата за издръжката и се осигуря­ват от общинския бюджет.

Безспорно е също така, че исканата информация по т.т.1-3,5-8 е служебна по смисъла на чл.11 ЗДОИ, тъй като е създадена по повод на дейността на органа – директорът на детската градина организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на детската градина, съставя бюджета и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетни средства, а самата детска градина е работодател на служителите в нея, там те са назначени по щат и им се плащат трудови възнаграждения.

По отношение искането по т.4 обаче следва да се посочи, че случая търсената от сдружението информация касае диагнозите на деца със специал­ни образователни потребности и/или с хронични заболявания, приети с предим­ст­во в детската градина през учебните от 2010/2011 до 2019/2020 години и поради това не съставлява обществена информация по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ. Диагнозите на децата съдържат лични данни и касаят конкретни деца, поради което е налице забраната за предоставянето им по реда на ЗДОИ по аргумент от чл.2 ал. 5 от същият закон. Съгласно легалното определение в § 1, т.2 от ДР на ЗДОИ "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физи­ческо лице, което се идентифицира пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономичес­ка, културна или социална идентичност. С предоставянето на информацията по т.3 от заявлението и конкретизиране на броя на приетите деца в детската гра­ди­на със СОП и/или хронични заболявания, чрез предоставяне на диагнозите им, същите лесно могат да бъдат идентифицирани по някои от посочените в § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ белези, а безспорно е, че диагнозите съдържат и имената на децата.След като търсената информация попада в обхвата на § 1, т.2 от ДР на ЗДОИ и представлява лични данни на децата в детската градина, не се формира и мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като за задължения субект не е възникнало задължение за отговор – положите­лен или отрицателен, предвид изричната забрана в чл.2 ал.5 ЗДОИ/така изрич­но Определение №17618 от 20.12.2019г. на ВАС по адм. д. №13916/19г., V о./.

Следва да се отбележи факта, че по въпроса по т.4 освен това Наредба №1 от 23.01.2009г. е била отменена с ДВ, бр. 100 от 15.12.2017 г., поради което търсената информация съгласно тази Наредба няма как да е била създадена от задължения субект след посочения момент на отмяна.

Или в тази връзка производството по жалбата, в тази част, като недо­пустимо следва да се прекрати(след като информацията не е обществена, то няма как да се формира отказ, вкл. и мълчалив, по нейното предоставяне по реда на ЗДОИ).

В останалата част е налице формиран мълчалив отказ, а ответният орган не е  следвало да „мъл­чи“, очаквайки, че заявителят ще си направи сам необхо­димите справки/неза­ви­симо как същите са достъпни/, или ще прецени, че обе­мът на информацията и голям, а детската градина няма ресурс, като е следва­ло да го уведоми на основание чл.30 ЗДОИ, че удължава законовия срок за пре­доставянето и.

Това бездействие е формирало мълчалив отказ, който се явява незаконо­съоб­разен, поради което и подлежи на отмяна.

Ответникът следва да се задължи да се произнесе с изричен писмен акт по направеното искане от страна на сдружението, като се съобрази с мотивите на настоящото съдебно решение.

По разноските.

Тъй като на съда е служебно известно, че сдруже­нието към настоящия момент е входирало и са на производство в Админист­ра­тивен съд – Пловдив общо 30 негови жалби срещу мълчаливи откази на директори на детски градини на територията на цялата страна(основно в малки градчета и села), то в пълна степен споделя мотивите, изразени в Ре­ше­ние №14629 от 31.10.2019г. на ВАС по адм. д. №3257/2018г., V о., според което недобросъвестното упражняване на права може да има много после­ди­ци, вкл. лишаване на една такава страна от разноски, имащи за цел – неоп­рав­даното нейно обогатяване за сметка на ответ­­ника.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав – за оставя­не без уважение искането на страната за присъждане разноски в частта, с която съдът се произнася по същество на жалбата и.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

  ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директор на общинска детска градина „Кокиче“ в село Арчар, обл.Видин за предоставяне на обществена инфор­мация по заявление с вх.№71  от 15.09.2020г. на Сдружение „Тетранокс“ със седали­ще в гр.Плов­­див, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ИЗПРАЩА заявлението на сдружението от 15.09.2020г. по т.1,2,3,5,6,7 и 8 – на Директор на общинска детска градина „Кокиче“ в село Арчар, обл.Видин за постановяване на изричен писмен акт, съобразно моти­вите на настоящото съдебно решение, в 14 – дневен срок от уведомяване за влизане в сила на съдебното решение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Тетранокс“ със седалище в гр.Плов­­див срещу мълчалив отказ на Директор на общинска детска градина „Кокиче“ в село Арчар, обл.Видин за предоставяне на обществена инфор­мация по заявление с вх.№71  от 15.09.2020г. по т.4, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение „Тетранокс“ със седа­лище в гр. Плов­­див  за присъждане раз­­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която се оставя жал­бата без разглеждане и се прекратява съдебното производство(с характер на определение) – в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяване­то му пред ВАС на РБ, като в останалата част решението е окончателно.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :