О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 70 Година
2020, 09 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на девети януари година две
хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1844 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивната жалба на „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив 4015, район Западен, кв.Прослав,
ул.Борис Петров № 30, против решение № 139 от 18.07.2019
г. по гр.д.1025/2017 г. по описа на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен поради недопустимост на делбата поради
естеството на правото и по разпореждане на закона, предявеният от въззивното
дружество против „ПЪЛДИН ВАКЕИШЪН“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив 4000, район Централен, бул.Шести септември № 84, ет.2,
ап.6, иск за съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор 51500.505.270
по КККР на гр.Несебър, находящ се в гр.Несебър, с адрес на имота: гр. Несебър,
п.к. 8230, к.к. Слънчев бряг - изток, Юлия, с площ 2886 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
курортен хотел, почивен дом, при квоти от правото на собственост между съделителите:
за „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“ АД - 2416/2886 ид.ч. и за „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД - 470/2886
ид.ч.; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“
АД съдебни разноски в размер на 573 лв,
както и по сметката на PC-Несебър
държавна такса в размер на 100 лв.
Твърди се, че решението на НРС е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.
Твърди се, че при правилни и обосновани изводи на съда относно наличието на
съсобственост между страните и размер на квотите им в съсобствеността на
процесния имот, неправилни и необосновани са изводите за недопустимост на
делбата поради обстоятелството, че тъй като имотът е застроен, теренът на
процесния ПИ е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, обслужваща
построените върху него обекти, поради което, поради предназначението му и
съгласно чл.38, ал.3 от ЗС, делбата на терена е недопустима. Излагат се
твърдения по фактите и се сочи, че в резултат на поредица от сделки, страните
са съсобственици в процесния ПИ при квоти: „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“ АД - 2416/2886 ид.ч. и
„ЮЛИЯ 2003“ ЕООД - 470/2886 ид.ч., като „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“ АД притежава и сграда
с идентификатор 51500.505.270.3, построена в имота, а „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД – сгради
с идентификатор 51500.505.270.1 и 51500.505.270.2. Твърди
се, че изводите на първоинстанционният съд за недопустимост на делбата са в
противоречие с актуалната и трайна съдебна практика – решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която, ако е възможно от дворното
място да се обособят нови УПИ, във всеки от които да попада сграда, лична
собственост на отделни съделители, делбата ще бъде допустима. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е изследвал, в нарушение на чл.201 ЗУТ, дали в
случая е налице такава възможност, поради което е постановил неправилно решение.
Претендира се отмяна на решението на НРС и постановяване
на решение, с което делбата се допуска. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Заявени са искания по доказателствата
с позоваване на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК.
Иска се допускане на допълнителни
въпроси към комплексната техническа експертиза, именно: 1. Налице ли е
възможност за разделяне на дворното място на два УПИ при спазване на
изискванията за лице и повърхнина, предвидени в чл.19 ЗУТ, и на нормите за
отстояния на сгради в съседни УПИ? 2. Изчерпано ли е предвиденото с ПУП
застрояване на урегулирания имот, предмет на делбата?
Иска се също съдът да предприеме
съответните действия , необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ,
вкл.да се изиска становище от общинската администрация относно поделяемостта на
имота.
Въззивната жалба е подадена
от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия
срок, поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил
отговор от въззиваемия - „ПЪЛДИН ВАКЕИШЪН“ АД гр.Пловдив,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Не се
оспорва твърдението на въззивника, че страните са съсобственици в процесния ПИ с идентификатор
51500.505.270 по КККР на гр.Несебър, при посочените в исковата молба квоти в
съсобствеността. Твърди се, че ответникът е собственик и на построената в имота
сграда с идентификатор 51500.505.270.3, оспорва се твърдението на ищеца, че е
собственик на другите две сгради - с идентификатор 51500.505.270.1 и с
идентификатор 51500.505.270.2 по КККР на гр.Несебър, като се твърди, че още с
отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че тези сгради са станали
собственост, на основание чл.92 ЗС, на собствениците на терена към момента на
реализирането им, т.е.сградите са съсобствени на страните по делото. Твърди се,
че възражението на ищеца за придобиване по давност на двете сгради - с
идентификатори 51500.505.270.1 и 51500.505.270.2, е недоказано. Твърди се, че
изводите на съда за недопустимост на делбата, са правилни и съобразени с
трайната съдебна рактика, както по изложените от съда съображения, така и по
съображения, изложени от въззиваемия. На следващо място се сочи, че делбата е
недопустима и тъй като имотът е неподеляем по смисъла на чл.201, ал.2 ЗУТ,
което се установява от приетите по делото експертизи.
Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски.
Възразява се против
исканията по доказателствата, направени от въззивника. По отношение на искането
за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ се твърди, че според
първоинстанционния съд, имотът е неподеляем, тъй като е обща част по
предназначението си, поради което не е необходимо провеждане на процедурата по
чл.201 ЗУТ, за която се сочи, че освен всичко, може да бъде проведена и във
втората фаза на делбата. По отношение на искането за допълнителни въпроси към
СТЕ се твърди, че същото на първо място е недопустимо по аргумент от чл.266,
ал.3 ГПК, тъй като тези въпроси се поставят за първи път едва с въззивната
жалба. Освен това се сочи, че вторият поставен към експертизата въпрос няма
отношение към делбата на имота, а на първия отговор следва да даде Главният
архитект на Общината в процедурата по чл.201 ЗУТ.
В случай, че съдът все пак уважи искането на въззивника за
допускане на допълнителна СТЕ, въззиваемият също поставя въпроси към вещите
лица, както следва: 1.Вещите лица, след като извършат необходимия оглед и
измерване на място, да отговорят на въпроса какви са размерите на изпълнените
бетонни основи на навеса на сграда с идентификатор 51500.505.270.3? 2.Вещите
лица, след като направят необходимите справки в Община Несебър по проекта на
сграда с идентификатор 51500.505.270.3, да изчислят дали навесът по проект е
включен в застроената площ, както е показана в проекта на снек-бара от 138,40
кв.м.?
Сочи се, че тези въпроси вече са били поставени в
първоинстанционното производство с писмена молба от 14.12.2018 г., но съдът е
отказал допускането им, което е основание по чл.266, ал.3 ГПК за допускането им
в настоящото производство.
По
направените искания по доказателствата, съдът приема следното:
С
оглед характера на производството – съдебна делба и разпоредбата на чл.266,
ал.3 ГПК, съдът намира, че във въззивното производство
следва да се установи поделяем ли е имотът, предмет на делбата, като се изпрати
искане по чл.201, ал.1 ЗУТ до Главния архитект на Община Несебър, тъй като
действително първоинстанционният
съд не е изследвал, в нарушение на чл.201 ЗУТ, дали в случая е налице такава
възможност.
По
искането за допускане на допълнителни въпроси към СТЕ съдът ще се произнесе
след получаване на становището на Гл.архитект на Община Несебър относно
поделяемостта на имота.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната
жалба на на „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив 4015, район Западен, кв.Прослав, ул.Борис Петров № 30, против решение № 139 от 18.07.2019 г. по гр.д.1025/2017 г. по описа на
Несебърски районен съд.
Да
се изпрати искане до Главния архитект на Община
Несебър, за представяне на становище по чл.201, ал.1 ЗУТ, дали е налице възможност, при спазване на изискванията за лице
и повърхнина, предвидени в чл.19 ЗУТ, и на нормите за отстояния на сгради в
съседни УПИ,
от УПИ с идентификатор 51500.505.270 по КККР на гр.Несебър да се обособят два
нови УПИ, във всеки от които да попада сграда, лична собственост на отделните
съделители, а именно – УПИ, в който да попада сграда с идентификатор
51500.505.270.3, и УПИ, в който да попадат сгради с идентификатор
51500.505.270.1 и 51500.505.270.2.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.