Определение по дело №346/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. П. от Г.П., подадена против решение № 27/06.06.2008 г., постановено по Г.д.№ 582/2006 г. на Районен съд П..

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необоснован извод, че ответниците не са собственици на процесния имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции. Излагат се и доводи за недопустимост на предявения иск, поради което моли решението да бъде обезсилено.

Въззиваемият “.-Ю.-Б. чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което моли да бъде оставено в сила.

Въззиваемата К. И. чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на оплакванията.

Останалите въззиваеми редовно призовани не се явяват и не взимат становище по жалбата.

В хода на въззивното производство като въззиваеми са конституирани З. К. К. и В. К. К. на мястото на починалата Й. П. К., и Д. К. М./С./ и В. К. М. на мястото на починалата Т. П. М.

Във въззивната инстанция е назначена и изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза във връзка с дадените указания от ВКС в отменителното решение.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

С констативен нотариален акт № 109, том I, рег.№ 6334, дело №527/2000г., вписан в Службата по вписванията под № 124, том, д. № 607/24.01.2000г. на основание приложени писмени доказателства нотариус Е. Я. е признала „Ю." ООД, регистрирано с решение № 683/01.03.1999г. по фирмено дело № 67 по описа на Окръжен съд Б., вписано в регистъра на търговските дружества под №19, том I, представлявано от управителя К. М. Б. за собственик на недвижим имот, а именно: Бетонов център, находящ се в поземлен имот № 000405, по кадастралния план на с.К., община П., който имот е държавна собственост, с площ от 12 996 кв.см., при съседи: имот №000412 ­строителни материали на държавна собственост, имот № 000433 - път IV клас на общинска собственост, имот № 088009 - нива на наследниците на А. Н. Б., имот с №088008- нива на наследниците на С. С. Ц., имот № 088007 - нива на наследниците на И. С. Д., имот с № 000381 - полски път на общинска собственост, имот № 091030 - нива на наследниците на И. А. П., имот №091029 - нива на Н. Л.Ч., имот № 000371 - полски път на общинска собственост, имот №000433 - път IV клас на общинска собственост, състоящ се от административна сграда, ремонтна работилница, баня, склад за инертни материали, открита писта с канализация и хале по кадастралния план на село К., община П., извън регулация. Не се оспорва от ответниците собствеността на праводателя на ищцовото дружество върху описания Бетонов център.

Установи се по делото, а и същото обстоятелство не се оспорва от страна на ответниците, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №74, том I, рег.№ 921, дело №75 от 2001 г. „Ю." ЕООД е продало на СД" Р.- Ю.К. М.", преобразувано в “. юг" ООД, описания БЕТОНОВ ЦЕНТЪР, находящ се в имот №000405 по кадастралния план на с. К..

Ответниците по делото Е. Т. П., М. Т. Г., и М. Т. М. са наследници на Т. К. М., б.ж. на Г.Т., починал на 23.02.1985г., видно от представено по делото удостоверение за наследници № 777/20.02.2007г. издадено от Община Т. Ответниците Д. К. М./С./ и В. К. М., като наследници на починалата хода на производството Т. П. М., З. П. Д., К. П. П., З. К. К. и В. К. К., като наследници на починалата в хода на производството Й. П. К., и Р. П. С. са наследници на П. Н. Д., б.ж. на с.К., общ.П., починал на 19.10.1982г., видно от удостоверение № 268/ 23.02.2007г. издадено от Община П.. Негова наследница е и А. П. Ц., П. на 02.05.2002г., чиито наследници видно от удостоверение № 30/02.02.2007г. - В. С. Д. и С. С. Д. са конституирани като ответници в процеса. Представено и прието като доказателство е удостоверение за наследници №08/15.02.2007г., от което се установява, че ответниците К. С. И., М. Г. П., П. Г. П., М. С. П. са наследници на С. К. П., б.ж. на с.К., починал на 01.01.1986г. Негов наследник е и починалия му син Н. С. П., като в производството като ответници са конституирани Л. И. П., В. Н. П. и С. Н. П..

С решение № №44/05.03.2003г. на PC П., влязло в сила на 02.04.2003г. на наследниците на Т.К. М., С. К. П. и П. Н. И. е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива в землището на с.К., община П., в местността „Д.", с площ от 3 дка при съседи: път, шосе, наследници на В.Г. А. и наследници на М. П. Въз основа на посоченото решение на PC П. по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за процесната нива ответницата Р. П. С., в качеството на наследник на С. К. П. със заявление с вх.№ 24397/02.03.2003г. е заявила пред ПК - Комисия П. желанието за възстановяване на собствеността върху нива в землището на с.К., общ. П., с площ от 3 дка в м."Д.". По така подаденото заявление ПК се е произнесла с решение № 24397/02.06.2003г., с което е признала правото на собственост на наследниците на С. К. П. в съществуващите /възстановими/ стари реални граници на нивата с площ от 3,00 дка в м."Д.", но е отказала да възстанови правото на собственост върху нивата с мотив, че имота попада в Бетонов център - държавна собственост. В законоустановения срок решението е обжалвано пред PC П..

Видно от приетото като доказателство решение №8 /30.03.2004г. постановено по Г.дело №9 по описа на ПРС за 2003г. Петричкия районен съд, е отменил решение № 24397/02.06.2003г. на ОС"ЗГ" Г.П., с което е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на С. К. П., б.ж. на с.К., върху нива от 3 /три/ дка, находяща се в землището на с.К., местността „Д." като незаконосъобразно, като е признал на наследниците на С. К. П., б.ж. на с.К., починал на 01.01.1986г. правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2 949,60 дка, находяща се в землището на с.К., местността " Д.", и е отхвърлил жалбата в останалата част като неоснователна за 50,60 кв.м..

Въз основа на това с решение № 24397/28.01.2005г. на ОС "Земеделие и гори" Г.П. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. К. М., С. К. П. и П. Н. Д.върху нива от 2,949 дка, находяща се в землището на с.К., местността „Д.", без посочени граници. В забележка е отразено, че имота е признат със съдебно решение №44/05.03.2003г. на ПРС.

За имота е издадена и скица № Ф 00267/21.02.2005г. на наследниците на Т. К. М., С. К. П. и П. Н. Д.

Установено е също, че въз основа на молба от ответниците по делото Е. Т. П. и К. С. И. в Областна администрация Б. и в Община П. са образувани преписки относно издаване на заповед от Кмета на Община П. на основание чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на имот №000412, находящ се в местността „Д.", в землището на с.К.. Установи се също, че на 27.09.2006г. на основание чл.34 от ЗСПЗЗ и в изпълнение на Заповед № Ш-ФСО - 95/13.09.2004г. на Кмета на Община П. комисия в определен състав е установила, че В. Г. К. /управител на ищцовото дружество/ ползва без правно основание имот № 000412 с обща площ от 2,998 дка, находящ се в местността „Д.", землището на с.К.. Лицето В. К. /управител на ищцовото дружество/ е предупредено, че протокола е съставен, във връзка с нарушаване на чл.34 от ЗСПЗЗ и че за незаконно владеене и самоуправство носи наказателна отговорност по НК. Със Заповед № III- ФСО -213/30.10.2006г. на Кмета на Община П. е отказано изземването на имот № 000412 с начин на трайно ползване - стр. материали с площ от 2,998 дка, находящ се в местността „Д." , землището на с.К.. Посочената Заповед е обжалвана от К. С. И. пред Областния управител на област Б., който със Заповед № OA - 467/14.12.2006г. е отменил като незаконосъобразна Заповед № III - ФСО - 213/30.10.2006г. на Кмета на Община П., издадена на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ.

От заключението на вещото лице И. А. се установява, че върху възстановения на ответниците имот № 000412 има построени сгради - 2 МЖ - канцеларии; сграда № 2-склад за материали; сграда № 3 - работилница; сграда № 4-стая за жени; сграда № 5 - склад; сграда № 6 - заваръчна работилница; сграда № 7 - склад за ГСМ; сграда № 8 - склад за въглища; сграда № 9 - стая за мъже; сграда № 10 - компресор. Същият сочи, че сградите, построени в имоти №№ 405 и 412 представляват едно цяло от бетоновия център и имат обслужващ характер към него. Площта на построените в имот № 412 сгради е 490 кв.м., като останалото пространство е с бетонова настилка.

От допълнително представеното заключение на вещото лице пред настоящата инстанция се установява, че част от сградите построени от бившето СПП-предприятие за изготвяне на бетонови изделия и бетонови разтвори, попадав процесния имот № 000412, който е възстановен на наследниците на Т. М., С. П. и П. Д. Това са: навес с площ от 53,00 кв.м., работилница с площ от 104,95 кв.м., складова база за съхраняване нна отделни части за машините и съоръженията на обща площ от 48,00 кв.м., трафопост с площ от 5,85 кв.м., кладенец с водна помпа 9,50 кв.м., бетонови писти за производство на бетонови изделия, контролно пропусквателен пункт от 14, 00 кв.м., надстройка на съществуващата адмвинистративна сграда от 54,5 кв.м.. Общата площ на застрояването във възстановения имот № 000412 е 235,60 кв.м.. Тожва засторяване е осъществено в периода около 1965 год. от СПП, като същите са отразени в плана след влизането в сила на ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил извън регулацията на Г.П.. В процесния имот съществуват и други сгради, изградени още преди национализацията, на обща площ от 247,00 кв.м.. Всичкщо това е видно и на приложената към заключението скица/ вж. л.87-90 и л.114-115/. През имота преминава и далекопровод.

Необходимо прилежащата площ е както следва: за трафопоста 79,53 кв.м., за водната помпа- 109,22 кв.м, за контролно-пропусквателния пункт- 81,63 кв.м., за компресорното помещение/работилница/ - 19,50 кв.м., за ползването на ел.табло в сграда- 16,5 кв.м./ л.299-300/. Сервитута на далекопрода е на 4,00м от едната страна и 1,5 м. от другата страна/тонираното в червено на скицата л.115/.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът приема следното:

Предявеният иск е допустим. Неоснователно е възражението на ответниците, че поради наличие на влязло в сила решение по спорното правоотношение, същият се явява недопустим. Това е така, тъй като административния акт, с който се възстановява правото на собственост е непротивопоставим на трети лица, които не са взели и участие в това производство и няма сила на пресъдено нещо по отношение на тях.

Предявеният иск е основателен. С решение по Г.д.№ 9/2003 г. на Петричкия районен съд е признато правото на наследниците на С. П. да възстановят процесния имот, като въз основа на него с решение № 24397/28.1.2005 г. ОС "ЗГ"-П. е възстановила правото на собственост на наследниците на Т.М., С. П. и П. Д. върху нива от 2,949 дка в м."Д.", землище на с.К.. Решението не е задължително за гражданския спор, като същото подлежи на косвен съдебен контрол. От представеното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че теренът на процесния имот № 412 е изцяло бетониран и застроен с посочените по-горе сгради. Те имат обслужващ характер към бетоновия център и представляват едно цяло с него. При това положение съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, поради което за ответниците не са били налице предпоставките за възстановяване на процесния имот в стари реални граници.

Въззивниците/ответници по делото/ черпят права и твърдят, че се легитимират като собственици с представеното по делото решение решение № 24397/28.01.2005г. на ОС "Земеделие и гори" Г.П., с което се възстановява правото на собственост на земеделски имот по ЗСПЗЗ в реалните му стари или възстановими граници на органа на земеделската реституция. Това решение има конститутивно вещно действие и легитимира ищците в отношенията им с трети лица като собственици към настоящия момент на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, но само ако е законосъобразно/ТР на ОСГК №1/1997г.,решение № 121/20.07.2001г. на ВКС по Г.д.№1316/2000г.-ІV г.о./. В настоящето производство съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ, относно действието му като административен акт.

При разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот - възстановена земеделска земя, съдът не е обвързан от решението на поземлената комисия или на административния съд по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя в реални граници, т.е. в случая не е обвързан от решение № 8/30.03.2004 год. по адм.дело № 9/2003 год. на Районен съд П.. Освен това решаващият съд на административноправния спор по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ не е компетентен да определя реалните граници на подлежаща на възстановяване земеделска земя. Следва да се съобрази и обстоятелството, че производството по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ се изчерпва само с проверката дали е налице право на възстановяване на собствеността. В случай, че искът бъде уважен, общинската служба по земеделие ще прецени дали са налице условията за реално възстановяване на собствеността, или следва да бъде определено обезщетение по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.Решаващият граждански съд, упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посочените решения, относно действието им на индивидуален административен акт. Възстановяването на земеделска земя в реални граници (стари или нови) е недопустимо при наличие на законна постройка върху земята, независимо от нейния застроителен план. В този смисъл районният съд е направил законосъобразни изводи с оглед на събраните в настоящето производство доказателства.

Ищцовото дружество в хода на процеса е доказало, че ответниците не са собственици на процесния имот, поради неспазване изискванията на чл. 10б от ЗСПЗЗ, досежно наличието на проведен комплекс от мероприятия върху процесния имот, които не позволяват възстановяване на собствеността. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза застрояването в процесния имот и необходимо прилежащата площ към постройките е около 331,60 кв.м.. Именно наличието на застрояване в претендирания от ответниците имот не позволява възстановяването на собствеността. Без значение в случая е дали процесните постройка са била изградена при наличието на строителни книжа, дали са законна или не.Такова изискване разпоребата на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ не поставя. А съобразно § 1в от ДР към ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са постройки, съоръжения, пътища и други. В настоящия случай процесните постройки/ бетонов зентър/, видно от приложените доказатества, са законно изградени от праводателят на ищеца, и се ползват, и към настоящия момент, от ищцовото дружество.

Освен това следва да се има предвид и факта, че процесният имот не е имал земеделски характер, не е бил включван в кооперативното стопанство. От представените доказателства, както и съобразно Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия, обн.ДВ бр.302 от 27.12.1947г. /отменен/, в Списък на индустриалните и минни предприятия, които се национализират по чл.2 от Закона е посочена Мелницата на С. К. П., наследодателя на ответниците, като национализирана. Предвид това безспорно се установява, че след извършената национализация през 1947 г. на предприятие мелница и комбинат - мелница, маслобойна, сградите, на наследодателите на ответниците построени в имота в местността"Дабето", землището на с.К., както и машините и съоръженията които служат на предприятието /чл.6/ по опис са преминали в патримониума на държавата /протокол от 1947 г./ на основание ЗНЧИМП. В тази насока са и документите издадени от Министерство на комуналното стопанство и благоустройство, от който се установява, че е национализирана сградата и машините. Липсват доказателства нивата на наследодателите на ответниците да е национализирана. На това основание постановените актове на районният съд в административното производство и решенията на поземлена комисия не следва да се зачитат, тъй като те не са породили правни последици поради материалноправната си незаконосъобразност.

С оглед на изложеното окръжният съд приема, че районният съд се е съобразил с изложеното, поради което правилно е приел, че предявеният иск се явява основателен.

С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото не страда от сочените в жалбата пороци и следва да се остави в сила. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Р.-Ю.-Б. сторените по делото разноски във възззивното производство общо в размер на 2558,00/две хиляди петстотин петдесет и осем/лева. Тази сума включва и направените разноски от страната по в.Г.дело № 895/2008 год. на Окръжен съд Б..

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 27/06.06.2008 г., постановено по Г.д.№ 582/2006 г. на Районен съд П..

Осъжда М. С. П. от Г.П. ул.”. П. № 4, ЕГН * да заплати на “.-Ю., със седалище и адрес на управление Г.Б. ул.”. К. №, БУЛСТАТ ..., сумата от 2558,00/две хиляди петстотин петдесет и осем/лева разноски по делото за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.