№ 21
гр. Севлиево, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20234230200455 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят П. К. К. от гр.Габрово е обжалвал наказателно постановление / НП /
№ ********** от 07.11.2023 г. на Директор на РДГ гр.В.Търново, с което за извършено
нарушение по чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ му е наложено наказание глоба в
размер на 300.00лв.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Директор РДГ гр.В.Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на
жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен и
несъмнен начин, а НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.П. К. К. бил лесовъд на частна практика.В това му качество и в качеството му
на представител на „Декиа Лес ГБ“ ЕООД, на 15.06.2023 г., му било издадено Позволително
за сеч № 0726539.С посоченото позволително било разрешено провеждането на сеч в отдел
№ 232, подотдел „е“, имот с кад. № 04555.107.14, в землището на с.Богатово,
общ.Севлиево.Като срок за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището
бил определен периода 18.06.2023 г. – 31.12.2023 г.Позволителното за сеч било издадено и
дърветата били маркирани от свид.инж.С. С. Д..Същевременно в този период от време
последният бил в работни отношения с посоченото по-горе дружество, чийто представител
бил и свид.П. Ц.Ц.Често двамата общували, като разменяли и документи, свързани с добива
на дървесина от посоченото по-горе дружество, чрез приложението „Вайбър“, както и на
електронна поща в „АБВ“.В изпълнение на отношенията между тях свид.Д. изготвял горско-
1
стопански програми, издавал позволителни за сеч, маркирал насаждения, освидетелствал
сечища и извършвал и други дейности, в имоти, в които дружеството добивало
дървесина.Свид.Д. държал на коректността в работните им отношения, но често се случвало
документите, които получавал от представителите на посоченото по-горе дружество –
жалб.К. и свид.Ц., да не са окомплектовани, а някои от тях да му се изпращат със
закъснение.Една от дейностите, които осъществявал била след като свид.Ц. или жалб.К. му
предоставят списъка с лицата, които ще имат достъп до съответният имот, да ги „качва“ в
системата на ИАГ.Това било негово задължение, но той можел да го изпълни едва след като
тези списъци му бъдат предоставени от жалб.К. или свид.Ц..Във всички случаи, след като
му бъдели предоставени тези списъци за съответният имот в рамките на същият ден, или
най-късно до два-три дни, свид.Д. „качвал“ съответният списък в системата на
ИАГ.Причина това да не се случи била единствено ако списъците не са му били
предоставени или са предоставени със закъснение.По повод проблемите, свързани с
работните отношения между жалб.К. и свид.Ц. като представители на „Декиа Лес ГБ“
ЕООД, в края на 2023 г. свид.Д. преустановил съвместната си дейност с тях.На 27.06.2023 г.
свид.И. Ц. Н. и свид.П. П. П. – горски инспектори в РДГ В.Търново извършили рутинна
проверка по документи, в системата на ИАГ София, на посоченият по-горе имот с кад. №
04555.107.14, находящ се в отдел 232, подотдел „е“, в землището на с.Богатово, ДЛС
„Росица“ Севлиево, общ.Севлиево.За резултатите от извършената проверка, проверяващите
съставили Констативен протокол серия В, № 009627 от 27.06.2023 г.В същият било
отразено, че са извършили проверка в ДЛС „Росица“ Севлиево, с.Богатово, отдел 232,
подотдел „е“, имот № 04555.107.14, частна горска територия, система ИАГ София.В него е
отразено също така, че за имота има издадено позволително за сеч № 0726539 от 15.06.23 г.,
издадено от инж.С. Д. на частен лесовъд П. К. представител на „Декиа Лес ГБ“
ЕООД.Посочено е също така, че в имота се води сеч и има експедирана дървесина с
превозен билет 7350/00166 от 23.06.23 г.При извършена проверка в системата на ИАГ
София, се установи, че няма вписани лица в „Достъп до обекта“ към 27.06.23 г. – 08:30 часа,
лесовъда П. К. не следи за наличието на разрешително за достъп на лице до обекта - / имот с
№ 04555.107.14 /.
В последствие от страна на Директора на РДГ В.Търново била изготвена Покана с
изх. № РДГ05-6769/13.07.2023 г. до жалб.П. К., с която последният бил поканен да се яви на
26.07.2023 г. в сградата на ТП ДЛС „Росица“ гр.Севлиево за съставяне на АУАН, като в
същата било отразено, че при неявяване същият ще бъде съставен в негово
отсъствие.Посочената по-горе покана с писмо изх. № РДГ05-6806 от 14.07.2023 г., заедно с
други такива, била изпратена до Директора на ОД МВР Габрово с молба същата да бъде
връчена на жалб.К. срещу надлежно оформена разписка.Тъй като жалб.К. не бил открит на
адреса, а след проведен разговор по телефона било установено, че същият е извън
гр.Габрово и ще се завърне на 01.08.23 г., директора на РДГ В.Търново бил уведомен за
невъзможността поканата да бъде връчена поради изложените по-горе обстоятелства.
От страна на Директора на РДГ В.Търново била изготвена Покана с изх. № РДГ05-
7138/24.07.2023 г. до жалб.П. К., с която последният бил поканен да се яви на 22.08.2023 г. в
сградата на ТП ДЛС „Росица“ гр.Севлиево за съставяне на АУАН, като в същата било
отразено, че при неявяване същият ще бъде съставен в негово отсъствие.Посочената по-горе
покана с писмо изх. № РДГ05-7265 от 27.07.2023 г., заедно с други такива, била изпратена до
Директора на ОД МВР Габрово с молба същата да бъде връчена на жалб.К. срещу надлежно
оформена разписка.На 08.08.2023 г. посочената по-горе покана била връчена срещу
надлежно оформена разписка на жалб.П. К. К..
На посочената в поканата дата - 22.08.2023 г., жалб.К. се явил в сградата на ТП ДЛС
„Росица“ Севлиево, находяща се в гр.Севлиево.От страна на свид.Н. и П., същият бил
запознат с констатациите от извършената проверка, както и със съставения констативен
протокол серия В, № 009627 от 27.06.2023 г.Същевременно срещу надлежно оформена
разписка копие от протокола бил връчен на жалб.К..
На същата дата – 22.08.2023 г. в гр.Севлиево, в негово присъствие, свид.П. П. П., в
присъствието на свид.И. Ц. Н., съставил против жалб.П. К. К., АУАН, серия В, № 008735, за
това, че не следи за наличието на разрешителни за достъп до имот № 04555.107.14, попадащ
в отдел 232, подотдел „е“, землище с.Богатово, частна горска територия, насаждение в което
се извършва добив и експедиция на дървесина, а именно няма качени лица в електронната
система на ИАГ-София по позволително за сеч с № 0726539 от 15.06.23 г.Като дата на
извършване на нарушението в АУАН е посочен периода 18.06.2023 г. – 27.06.2023 г., а като
място РДГ В.Търново, община Севлиево, землище с.Богатово, отдел 232, подотдел „е“, имот
2
№ 04555.107.14 – частна горска територия.В АУАН е посочено, че са нарушени законовите
разпоредби на чл.14б, ал.1, т.4 от Наредба 1/2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.Препис от така съставения АУАН бил връчен на жалб.К. на същата дата –
22.08.2023 г.След запознаване със съдържанието му жалбоподателят вписал в акта, че ще
даде допълнителни обяснения.Възражения от негова страна не са направени в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, серия В, № 008735 и писмените доказателства, събрани в хода
на административното производство, е издадено обжалваното НП № ********** от
07.11.2023 г. на Директора на РДГ гр.Велико Търново.Същото е издадено против П. К. К., с
ЕГН **********, адрес: ***, общ.Габрово, лесовъд на частна практика, за това, че в периода
от 18.06.2023 г. до 27.06.2023 г. П. К. К. не следи за наличието на разрешителни за достъп
до имот № 04555.107.14, попадащ в отдел 232, подотдел „е“, в землище с.Богатово, община
Севлиево – частна горска територия, насаждение, в което се извършва добив и експедиция
на дървесина по позволително за сеч № 0726539 от 15.06.2023 г., а именно няма въведени
данни на лица в информационната система на ИАГ-София, на които се разрешава достъп до
горската територия.Нарушението е извършено на територията на РДГ – В.Търново, ТП ДЛС
„Росица“, общ.Севлиево, землище с.Богатово, отдел 232, подотдел „е“, имот № 04555.107.14
– частна горска територия.Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.К. е
нарушил разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и
опазването на горските територии, поради което и на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ му е
наложил наказание глоба в размер на 300.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите П. П. П., И. Ц. Н., П. Ц.Ц.и С. С. Д., съпоставени с писмените доказателства
– АУАН Серия B, № 008735 от 22.08.2023 г.; Констативен протокол Серия В, № 009627 от
27.06.2023 г.; позволително за сеч № 0726539 от 15.06.2023 г.; превозен билет –
7350/00166/23062023/123836 – 9Е270ВВ със снимков материал; списък на лицата с
разрешителни за достъп до горска територия по Позволително за сеч № 0726539/15.06.2023
г.; опис на превозните билети за дървесина, добита от отдел: 232 буква „е“, кад. №
04555.107.14; покана с изх. № РДГ05-6374/04.07.2023 г.; покана с изх. № РДГ05-
6769/13.07.2023 г.; писмо с изх;. № РДГ05-6806/14.07.2023 г.; покана изх. № РДГ05-
7138/24.07.2023 г.; писмо изх. № РДГ 05-7265/27.07.2023 г.; писмо с вх. № РДГ05-
7273/27.07.2023 г. от РУ МВР – Габрово ведно с писмо с изх. № РДГ05-6806/14.07.2023 г.;
писмо с вх. № 7845/14.08.2023 г., ведно с разписка за връчване на покана с изх. № РДГ05-
7138 от 24.07.2023 г.; разписка за връчване на копие на Констативен протокол Серия В №
009627 от 27.06.2023 г.; Протокол за освидетелстване на сечище № 0707459/20.07.2023 г.;
удостоверение № 4856/28.11.2011 г.; НП № ********** от 07.11.2023 г.; покана за
доброволно изпълнение на НП № **********; писмо за връчване на НП и покана за
доброволно изпълнение, ведно с разписка за връчване на НП № ********** и покана за
доброволно изпълнение; Заповед № РД49-199/16.05.2011 г.; Диплома за средно специално
образование и квалификация Серия А-91 № 043393 рег. № 5811/28.06.1991 г.; Трудов
договор № 426/22.10.2012 г.; допълнително споразумение № РД09-80/06.07.2023 г.;
длъжностна характеристика за длъжността главен специалист „горски инспектор“; НП №
**********/ 02.02.2021 г.; длъжността характеристика на Директор на РДГ – Велико
Търново и служебна бележка с изх. № РДГ05-138/ 04.01.2024 г.; извадки от ТР за актуално
състояние на „Декиа Лес“ ЕООД и „Ууд Про“ ЕООД; позволително за сеч № 726539 от
15.06.23 г. и два броя превозни билети с приложен към тях снимков материал.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
09.11.2023 г.Жалбата е подадена директно в деловодството на съда и е заведена на
21.11.2023 г., тоест в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД 49-199/16.09.2011год. на Министъра на земеделието и
храните.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1,
т.2 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
3
Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.К. е нарушил
разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването
на горските територии.Съгласно посочената разпоредба: „Лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да: следят за наличието на документи за
правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до
съответната горска територия“.
Административно-наказващият орган на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложил на
жалб.К. наказание глоба в размер от 300.00лева.Текста на същата гласи следното: „Наказва
се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на
което се излагат подробно развити съображения.Същите се поддържат в съдебно заседание
от процесуалния представител на жалбоподателя, а в заключение към съда се отправя молба
да отмени обжалваното НП.
В жалбата, на първо място се оспорва процедурата, по която е издадено
наказателното постановление, както и компетентността на административно-наказващият
орган.
Съдът не споделя така изложените доводи.При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения.АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити.Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Както вече бе
посочено по-горе НП е издадено от компетентен орган.Съгласно разпоредбата на чл.275,
ал.1 от ЗГ: „Наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането
му се издават:
1. от кметовете на общини - за нарушения, установени от лицата по чл. 274, ал. 1, т. 3;
2. от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от
регионалните дирекции по горите - в останалите случаи;
3. от оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица - за
нарушенията, установени по чл. 274, ал. 1, т. 6“.По делото е представено заверено копие от
Заповед № РД 49-199/16.09.2011год. на Министъра на земеделието и храните, с която
4
директорите на регионалните дирекции по горите са упълномощени да издават наказателни
постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.Безспорно е, че
инж.Д.П. заема длъжността Директор на РДГ В.Търново и в това й качество е
упълномощена да издава НП за такива нарушения.Както вече бе посочено АУАН е съставен
от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, предвид
заеманото от него длъжностно качество – горски инспектор в РДГ В.Търново, което
притежава лесовъдско образование, за което по делото е приложено копие от неговата
диплома.
На следващо място, в жалбата и в съдебно заседание, се твърди, че било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като в НП не било посочено в процесният период
по какъв начин не е следено за наличието на разрешителни за достъп до процесният имот, а
се въвеждало твърдението, че не са въведени данните за лицата, на които се разрешава
достъп до горската територия, като не било посочено кои са тези лица и кога е следвало да
бъдат въведени.Тоест в случая не била спазена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНн досежно
изискването да се посочат обстоятелствата, въз основа на които се повдига
административното обвинение.Твърди се също така, че правото на защита на наказаното
лице било нарушено, тъй като разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредбата вменявала две
задължения, а в НП липсвала цифрова конкретизация, кое от тях именно е нарушил
жалбоподателя.Правото му на защита било нарушено и поради обстоятелството, че за него
оставало неясно въз основа на какво му се налага наказание глоба в размер на 300.00 лева,
при условие, че в НП било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от
ЗГ.Тази разпоредба обаче съдържала няколко хипотези и за жалбоподателя оставало неясно
въз основа на коя от тях му се налага това наказание.Не на последно място се твърди, че
никъде в НП не било посочено в какво качество му се налагало това наказание.В
обстоятелствената част се сочело, че е лесовъд на частна практика, но в санкционната част
не се сочело, че наказанието му се налага именно в това му качество.
Съдът не така изложените доводи.Както в акта, така и в издаденото въз основа на
него НП, изрично е посочено, че нарушението, което се вменява във вина на жалб.К. се
изразява в това, че не следи за наличието на разрешителни за достъп до имот №
04555.107.14, в който имот се извършва добив и експедиция на дървесина по позволително
за сеч № 0726539 от 15.06.23 г., като е пояснено, че такава дейност се извършва в имота, а
няма въведени данни на лица в информационната система на ИАГ, на които се разрешава
достъп до горската територия, тоест в нея очевидно работят лица без да имат издадени
разрешителни за достъп.Тъй като проверката е била извършена от контролните органи
документално, без имота да бъде посетен, то няма и как да се конкретизират имената на тези
лица.Това обстоятелство обаче по никакъв начин не оневинява поведението на
жалб.К..Както вече бе посочено по-горе разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ предвижда
налагане на наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание,
на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този
5
закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях.В случая нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е
необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за
лицата, притежаващи посочените по-горе качества.В случая в НП е посочена разпоредбата
на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските
територии, съгласно който лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност
на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска
територия.Не се спори, че жалбоподателят е имал качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ,
тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд и е получил
позволителното за сеч в имота и в това си качество е длъжен да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия и това му задължение е било налице
през цялото време докато се провежда добива на дървесина.Достъпът до съответната
територия, съобразно нормата на чл.24, ал.1 от Наредба № 1/2012 г. се обективира чрез
издаване на разрешително за достъп до насаждения, съдържащо изискуемите по ал.2
реквизити.Съгласно чл.24, ал.4 от Наредбата, лицето, издало позволителното за сеч, в случая
свид.Д., въвежда в информационната система на ИАГ данните по ал.2, т.2 към съответното
позволително за сеч, а именно - имената на лицата, на които се разрешава достъп и
постоянните им адреси по лична карта.Разрешителното за достъп до насаждения, в които се
извършва добив на дървесина, се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо
съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за
сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч /чл. 24, ал. 1
от Наредбата/.Съобразно чл.24, ал.3 от Наредбата, лицето, издало разрешителното за достъп,
го предоставя на лицето, издало позволителното за сеч.Разрешителното за достъп е валидно
от момента на въвеждането на данните по ал.2, т.2 в информационната система на ИАГ /
чл.24, ал.6 от Наредбата/.От този момент лицата, посочени в разрешителното, имат право на
достъп в съответната горска територия за извършване на дейности по добив на дървесина.В
посочената Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не е регламентиран срок за въвеждане на тези
данни от лицето, издало позволителното за сеч.Срок е регламентиран само при промяна на
данните на лицата, на които е разрешен достъпът, което следва да се отрази незабавно в
информационната система на ИАГ.Това не е било сторено и към датата на проверката
извършена от служителите на РДГ В. Търново, а същевременно в процесният имот се е
извършвал добив и експедиция на дървесина видно от издадения от жалб.К. превозен билет
№ 7350/00166 от 23.06.2023 г., приложен към административно-наказателната
преписка.Тоест, с други думи, в имота се е извършвал добив и експедиция от лица, които
макар и да не са установени по делото, не са имали разрешително за достъп до
насаждението, а същевременно са работили в него.Предвид липсата на въведено
разрешително в информационната система на ИАГ, не е било налице валидно разрешително
за достъп към периода 18.06. – 27.06.23 г., поради което не е следвало да се допускат лица в
сечището да осъществяват дърводобив.Това е следвало да стане след въвеждането на
данните в информационната система и валидирането на разрешителното съгл. чл.24, ал.6 от
6
посочената Наредба.От приложената по делото извадка от информационната система на
ИАГ се установява, че списъка на лицата с разрешителни за достап до имота е бил добавен
едва на 17.07.2023 г.Не може да бъде споделено становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, че в случая отговорността и задължението за въвеждането на лицата,
чийто достъп е разрешен е на издателя на позволителното за сеч – свид.Д., на когото тези
имена били предоставени, но той пропуснал да ги качи в електронната система.В случая
нарушението, за което жалб.К. е привлечен към наказателна отговорност се изразява в това,
че не е следил за наличието на разрешителни за достъп на лицата, които са осъществявали
добив и експедиране на дървесина от имота, каквото задължение безспорно е имал, а не, че
не е вписал същите в системата на ИАГ.С други думи същественото е, че в имота са били
допуснати да осъществяват дейност лица, за които не е било налице вписано разрешение за
достъп до горските територии, където те са осъществявали тази дейност.Не може също така
да бъде споделен довода, че правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като
разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредбата и чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ съдържали няколко
хипотези, а не било конкретизирано кои именно е нарушил.Както в АУАН, така и в НП,
нарушението е описано ясно, точно и разбираемо, по начин, позволяващ на наказаното лице
да разбере какво нарушение му се вменява във вина.В НП се съдържа подробно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и
нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика всички
релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят.Безспорно е също така, че в НП изрично е посочено,
че нарушението е извършено от жалб.К. в качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ –
лицензиран лесовъд на частна практика, на чието име е било издадено и който е получил
позволителното за сеч в процесният имот.
Не може да бъде споделен и довода, че в случая не било доказана по безспорен и
несъмнен начин вината на привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установява и това не се спори, че
процесното позволително за сеч е издадено на името на жалб.К. в качеството му на
лицензиран лесовъд на частна практика.Същият, както вече бе посочено по-горе, несъмнено
е бил запознат с него.В случая служителите на РДГ В.Търново, извършили проверката, са
категорични в показанията си, че при извършената документална проверка, са установили,
че в имота се е извършвал добив и експедиция на дървесина, а същевременно това се е
осъществявало от лица, които не са вписани и за които не е имало наличие на разрешителни
за достъп до имота, в който се е осъществявала тази дейност.Показанията на служителите на
на РДГ В.Търново се подкрепят и от писмените доказателства, събрани в хода на
административно-наказателното производство, както и от показанията на свид.Д..
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят
П. К. К., като лице, упражняващо лесовъдска практика, не е изпълнил възложено му по
закон задължение да следи за наличието на разрешителни за достъп, като не допуска
7
осъществяването на дейност в имота, за който е издадено позволителното за сеч от лица, за
които няма такова разрешително, както от обективна, така и от субективна страна състава на
вмененото му във вина административно нарушение по чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, за което правилно с
обжалваното наказателно постановление е санкциониран на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ
с глоба в размер на 300.00лв.Размерът на наложеното наказание е минималният, предвиден в
закона.
Вмененото на жалб.К. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай, за който да намери приложение чл.28 от ЗАНН.Процесното нарушение е типично за
вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид.Мотиви за неприлагане на чл.28 от ЗАНН са изложени в процесното НП.
Съдът ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да ги преповтаря или допълва.Касае
се за нарушение на горското законодателство, охраняващо стопанисването и опазването на
горите, които са национално богатство и поради това разрешението на тази дейност е
поверено на определена категория лица – лицензирани лесовъди, спрямо които са
предвидени завишени санкции, и извършените от тях нарушения, поради спецификата, си
обосновават по-висока степен на обществена опасност.Същевременно жалб.К. вече е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление отново за такова нарушение.
В същият смисъл е и трайната съдебна практика на Административен съд – Габрово.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото жалбоподателят дължи на наказващия огран разноски за
юрисконсулско възнаграждение в размер на 120,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 07.11.2023 г. на
Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на П. К. К., с ЕГН
**********, адрес: ***, лесовъд на частна практика, за извършено нарушение по чл.12б,
ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии и
на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер
на 300.00 ( Триста ) лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. К. К., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Регионална
дирекция по горите Велико Търново, сумата от 120.00 /Сто и двадесет/ лв., съставляваща
направени по настоящото дело разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9