№ 793
гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520104365 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 и чл.127а от СК.
Ищцата М. ИВ. К. твърди, че с ответника имат три деца-В.К. К., роден
на 04.02.2001 г., М.К. К., родена на 15.02.2004 г., и Е.К. К., родена на
05.08.2011 г.
През 2015 г. родителите сключили граждански брак.Според ищцата,
съпругът й предприел тази стъпка, за да може в Германия, където работел, да
взема сумите, които се полагат за всяко дете.През м.август 2016 г.
семейството се устроило в Германия. Ищцата сочи, че съвместният им живот
не протекъл добре. Ответникът я обиждал, нагрубявал, посягал й
физически.Често заявявал, че не е баща на Е..Настроил синът им срещу
ищцата.Той започнал да се държи лошо и неуважително към нея. Всички
пари, вкл. тези за децата, се получавали от ответника и той разполагал
еднолично с тях.След пореден побой ищцата потърсила съдействие от
полицията и ответникът бил отстранен за 10 дни от дома им.Когато се
върнал, мъжът изгонил нея и Е. от жилището.
Ищцата твърди,че след раздялата им с ответника, тя единствено се
грижи за най-малката им дъщеря.Другите две деца останали при бащата.
Преди две години бракът на страните бил прекратен с развод в
1
Германия.С решението съдът не се произнесъл по въпросите, касаещи
родителските права.Твърди, че от раздялата им бившият й съпруг не се е
интересувал от Е. и не е давал средства за отглеждането й.Ищцата счита, че
ответникът продължава да получава социални средства за детето в Германия,
но не й ги предоставя.Сочи, че дъщеря им не желае да вижда баща си.През
2019 г., при посещение с трите деца в зоологическата градина, ответникът
събул гащите на Е. пред очите на много хора.Това довело до изключителен
стрес у детето, което се почувствало унижено и засрамено.Оттогава дъщеря
им не желае да контактува с баща си.Отвеникът продължава да живее в
гр.Вупертал, Германия.
Ищцата твърди, че понастоящем тя и Е. са се устроили за постоянно в
България.Живеят в гр.Русе, където детето посещава училище.Сочи, че
дъщеря им е привързана към нея и тя полага всички необходими грижи за
низходящата.
Ищцата твърди, че Е. има издаден паспорт със срок на действие до
05.08.2021 г.Не получават съдействие от бащата за издаване на нов паспорт.
Иска от съда да постанови решение, по силата на което да й бъдат
предоставени родителските права по отношение на детето Е.К. К. и при нея
да се определи местоживеенето й, ответникът да бъде осъден да заплаща
издръжка за дъщеря им в размер на 250 лв., считано от предявяването на иска,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на
обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката, като му
се определи подходящ режим за лични контакти.Иска да даде
разрешение,което да замести съгласието на бащата на детето да бъде издаден
паспорт.Търсят се разноски за производството.
Ответникът КР. Д. К. оспорва исковете.Развива доводи за
недопустимост на втората претенция.Претендира отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски по делото.
Приет за съвместно разглеждан ес първоначалните претенции е искът
на КР. Д. К.-желае да му бъдат предоставени родителските права по
отношение на детето Е. и при него да бъде определено местоживеенето й, на
майката да бъде определен подходящ режим за лични контакти с дъщеря им и
тя да бъде осъдена да й заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер.
Насрещната ответница оспорва иска.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор, че страните са родители при фактическо
съжителство на три деца, две от които пълнолетни към настоящия
момент.Сключеният на 05.11.2015 г. брак между М. ИВ. К. и КР. Д. К. бил
прекратен с развод във Федерална Република Германия(л.4-л.10, л.150).В
решението на съда няма произнасяне по въпроса за родителските права,
включително и по отношение на малолетната Е.К. К., родена на 05.08.2011 г.
(У-ние за раждане № **********/ 03.02.2016 г. на Община-Русе, издадено въз
основа на акт за раждане № 1036/ 08.08.2011 г.).
Представено е доказателство, че към 09.07.2019 г. страните са имали
адресна регистрация в гр.Вупертал, Германия (л.20).Няма спор, че
ответникът,заедно с двете по-големи деца, продължава да живее в
чужбина.Същият е посочил, че към настоящия момент пребивава в
гр.Ремшайд, където и работи по трудово правоотношение.От м.юли 2019 г. на
лицето са били преустановени изплащанията на помощи за детето Е., тъй като
същата се отглежда от другия родител (л.116-л.118).
Според НБД, ищцата и Е. имат регистриран настоящ адрес в
гр.Русе.Видно от Сл.бележка № 365/22.02.2022 г. през учебната 2021/2022 г.
момичето е било редовна ученичка в трети клас на ОУ “...“-Русе (л.144).
По делото няма спор, че родителите не живеят съвместно от м.февруари
2019 г.Ищцата, заедно с малолетното дете се устроили при св.С.М., партньор
на майката.През м.май 2021 г. тримата се върнали в България.
Видно от представения препис на лист от паспорта на
детето,документът е с изтекъл срок на валидност на 05.08.2021 г.
Приложена е декларация, изходяща от бащата, с която същият е дал
съгласие Е. да пътува извън границите на България без ограничение до
навършване на пълнолетие, придружена от своята майка.
Св.С.М. сочи, че преди раздялата на родителите, ответникът системно
злоупотребявал с алкохол и малтретирал съпругата си.В тази връзка мъжът
бил отстранен по надлежния ред от съвместно обитаваното от тях жилище в
Германия и му била наложена глоба.Св.Д.К., сестра на ответника,
потвърждава, че брат й употребява алкохол и е нанасял побои на ищцата.
3
Според С.М., бащата не се интересувал особено от Е., макар двамата да
поддържали контакти и след раздялата на родителите до края на 2020 г.Те
били преустановени след случай, когато ответникът я унижил, събувайки
гащите й на обществено място.Свидетелят сочи, че тогава бащата бил
употребил алкохол.Случаят се отразил на психиката на детето.Наложило се
да търсят помощ от специалист.След инцидента, съобразявайки се с
желанието на Е., немските адвокати издействали да бъдат прекратени
контактите между нея и ответника.След раздялата на родителите другите две
деца не контактуват нито с майка си, нито с по-малката си сестра.В този
смисъл са показанията и на Д.К..За инцидента в зоопарка, брат й разказал, че
Е. паднала в намиращото се там езеро и той, за да не стои мокра, й събул
клина и бельото.За това, че от м.декември 2020 г. не контактува с детето,
ответникът заявил на сестра си, че това е заради пандемията от Ковид-19.
Двамата свидетели сочат, че близо година и половина Е. и баща й не са
общували, включително и по телефон и чрез социалните мрежи, като според
Д.К. по повод делото все пак между тях има проведен един разговор по
инициатива на мъжа.
С.М. установява, че сега детето се чувства много добре в
България.Заедно с майката са й подсигурили всичко необходимо във връзка с
училище и за всекидневните й нужди. Свидетелите уточняват, че между
родителите имало уговорка всеки да поеме издръжката на децата, които
живеят при него.Д.К. сочи, че синът на страните вече работи, а по-голямата
дъщеря завършва средното си образование в края на м.юни 2022 г.
С.М. установява, че миналата година ищцата водила разговор с бившия
си съпруг да даде съгласие за издаване на нов паспорт на Е..Той категорично
отказал, без да даде някакво разумно обяснение.Според Д.К., пред нея брат й
заявил, че ще даде съгласие да бъде издаден нов паспорт на детето.По делото
няма разногласие по въпроса, че стъпки в тази насока не са били предприети
до заседанието, в което е даден ход по същество на спора.
В изготвения по делото социален доклад е посочено, че условията в
дома на майката са подходящи за отглеждането на детето.Последното
редовно посещава училище и се е адаптирало добре в заобикалящата го
социална среда, вписано е в пациентската листа на избран от родителя
лекар.При разговорите с нея, Е. е показала изградена силна емоционална
4
връзка с майката и съжителстващия й партньор, когото момичето възприема
като баща.
Видно от документа на л.143, ищцата е самоосигуряващо се лице с
избран месечен осигурителен доход от 650 лв. като съдружник с 50 % дял в
“БЕТИ 2011“ ООД ( дружество, развиващо търговия с хранителни стоки).При
срещата със социалните работници жената е декларирала, че имат добри
финансови възможности и месечният разход на домакинството им е около
4 000 лв.
Ответникът получава брутно трудово възнаграждение в размер на
2 244,98 евро.Видно от трудовия договор, лицето работи на смени.
При тази фактическа обстановка, съдът счита, че родителските права по
отношение на детето трябва да се предоставят на майката.По делото се
установява, че страните не живеят съвместно от началото на 2019 г., от една
година те са устроени в различни държави, като от края на 2020 г. и до
настоящия момент контактите между бащата и Е., която сега живее в
България, са били изцяло преустановени след проявено необмислено
действие от мъжа спрямо дъщеря му, създало й трайна душевна травма до
степен тя да не желае да общува повече с ответника. От своя страна
последният също не предприел стъпки, целящи да разрешат възникналия
проблем.Едва при завеждане на това дело бащата провел някакъв разговор с
Е. по телефона, което се явява крайно недостатъчно, за да бъде възстановена
емоционалната връзка между тях. В производството безспорно се установява,
че изцяло ищцата, подпомогната от съжителстващия й партньор, полага
грижи за детето и осигурява средства за всекидневните му нужди.При нея Е.
се чувства добре. Жилищните условия в дома на майката са подходящи за
отглеждането на момичето.Последното се е адаптирало добре в
заобикалящата го социална среда и не би било в негов интерес това
фактическо положение да бъде променено.По делото се установява, че от
началото на 2021 г. е била изцяло преустановена и връзката между Е. и по-
големите брат и сестра, съжителстващи с бащата.Последният има проблем с
алкохола и е склонен към прояви на домашно насилие.При тези данни,
отчитайки възрастта и пола на детето, трябва да се приеме, че М.К. се явява
по-подходящия родител за отглеждането и възпитанието на Е.. При майката
следва да бъде определено местоживеенето на низходящата.
5
На бащата трябва да се определи режим на лични отношения с Е..
Съдът, воден от интереса на последната, изхождайки от обстоятелствата на
конкретния случай, счита, че на първо място следва да се предприемат
действия в насока да бъдат възстановени нормалните контакти между
ответника и дъщеря му. Поддържането на подходящи лични отношения може
да става не само със свиждания, но и чрез други форми на общуване.По
смисъла на закона е допустимо воденето на кореспонденция, размяна на
телеграми, телефонни разговори, използване на социалните мрежи (
Определение № 560 от 28.06.2019 г. по дело № 602/2019 г., ВКС, ГК, ІV
г.о.).Този вид контакти се явява особено подходящ в процесния случай,
предвид обстоятелството, че понастоящем родителят и детето живеят в
различни държави.До промяна на посоченото обстоятелство на бащата
трябва да се осигури възможност за аудиовизуален контакт с Е. /по телефон,
скайп, вайбър или друг подходящ начин/ поне два пъти седмично за по 30
минути, като съдействие за осъществяване на режима следва да окаже от
насрещната страна. Не е желателно да бъдат прекъснати свижданията и
вземанията на детето при съобразяване продължителните периоди, през
които ответникът ще отсъства от България. В тази връзка съдът намира, че на
бащата трябва да се определи режим на лични отношения с Е. още през
първата половина на зимната ваканция през четни години и втората половина
през нечетни години, втората половина от пролетната ваканция през четни
години и първата половина през нечетни години, както и 35 дни през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
В случаите, когато ответникът пребивава за по-продължителен период
на територията на страната, същият да има възможност да взема детето всеки
първи и трети уикенд от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с
преспиване.
Съглсно чл.143 ал.2 от СК бащата дължи издръжка на своето
малолетно дете.Е. понастоящем е на близо 11 години.Майката е съдружник с
50 % дял в дружество, развиващо търговска дейност с хранителни продукти,
поради което и предвид декларираното финансово състояние пред ДЗД, съдът
приема, че ищцата е във възможност да си осигурява месечен доход в размер
поне на 2 000 лв.Бащата получава брутно трудово възнаграждение от 2 244,98
евро. По делото се установява, че между родителите е имало уговорка всеки
6
от тях да издържа децата, които живеят при него.Такова споразумение е
допустимо с оглед дадените разяснения в Постановление № 51970 г. и
Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, тъй като същото не
противоречи на закона. В чл.127 ал.1 от СК е казано, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно въпросите, касаещи
родителските правомощия, в това число и за издръжката.Следващата част на
текста от разпоредбата е, че те могат да поискат съдът по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението. Анализът на нормата показва, че това не е
задължително условие, за да се приеме правната значимост на уговореното
между родителите.По делото няма спор, че страните са постигнали съгласие
как ще упражняват родителските правомощия по отношение на общите им
деца.Не се твърди някой от тях да е участвал в издръжката на низходящ,
който не живее при него.Към датата на подаване на исковата молба синът на
страните е пълнолетен и работи.За него бащата не би могъл да има финансов
ангажимент.По-голямата дъщеря е навършила 18 години на 15.02.2022 г.От
този момент е отпаднало задължението на родителите, респ. на ответника, да
й осигуряват безусловно ежемесечна издръжка, независимо, че момичето
завършва средното си образование в края на м.юни т.г. Дали по отношение на
нея са били налице предпоставките на чл.144 от СК не е предмет на
обсъждане по това дело.С оглед изложените факти, като отчита нуждите на
Е., съобразени с възрастта й, така приетите доходи на възходящите, съдът
намира, че те следва да осигуряват за издръжка на по-малката си дъщеря
общо около 480 лв.От тях бащата трябва да заплаща по 250 лв., считано от
15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.Майката следва да осигури останалата част от издръжката, заедно с
грижите по отглеждането и възпитанието на Е..За времето 05.08.2021 г.-
14.02.2022 г. искът трябва да се отхвърли.
Ищцовата страна е поискала постановяване на предварително
изпълнение на решението в тази част.С оглед нормата на чл.242 ал.1 от ГПК
претенцията следва да се уважи.
Предвид този изход на спора трябва да се отхвърли насрещния иск на
КР. Д. К. по чл.127 ал.2 от СК..
По отношение на иска по чл.127а от СК, съдът не споделя доводите на
ответника, че претенцията е недопустима.Към настоящия момент е изтекла
7
валидността на паспорта на Е. и дадената от бащата декларация не
оправомощава майката да предприеме еднолично действия по снабдяване с
нов паспорт на детето, а касае само възможността за пътувания извън
страната.
Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова не може да бъде постигнато, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В производството,
съдът извършва преценка в интерес на последното ли е да напусне пределите
на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай.В
процесния казус, съдът намира, че следва да уважи иска.Не се сочи и не се
установява бащата да има някакво обосновано възражение, за да не даде
нужното съгласие детето да бъде снабдено с паспорт.Напротив, ако такъв
личен документ не бъде издаден, то Е. не би могла да пътува и до Германия,
където трайно живеят ответникът, брат й и сестра й.Действително св.Д.К.
установява, че пред нея бащата многократно заявявал, че ще даде нужното
съгласие.Реални действия в тази насока обаче не са били предприети, поради
което проблемът следва да бъде разрешен от съда. Предвид предстоящия
ваканционен период на 2022 г., докладчикът счита, че липсват пречки да не
бъде уважено искането на ищцовата страна за допускане на предварително
изпълнение на акта в тази част съгласно чл.127а ал.4 от СК.
Всяка от страните е претендирала присъждане на разноски по
делото.Настоящото производство е с характер на спорна съдебна
администрация и за разлика от исковото производство, с него не се разрешава
със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на правата на страните, признати и гарантирани от закона, като
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което изхожда от правилото за защита
по най-добрия начин на интересите на ненавършилото пълнолетие дете,
ползва и двамата родители, поради което всеки от тях следва да понесе
разноските, които е направил за производството, независимо от изхода по
спора. В тази насока е напр. Определение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.дело №
3423/2015г. на ВКС, І г.о.
8
В тежест на ответника е държавната такса върху определения размер на
издръжката.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето Е. К. К., ЕГН **********, да живее при
майката М. ИВ. К., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. К. К., ЕГН **********, на майката М. ИВ. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата КР. Д. К., ЕГН **********, от гр.Русе,
понастоящем в гр.Ремшайд, Федерална Република Германия, режим на
лични отношения с детето Е. К. К., ЕГН **********, както следва:
-първата половина на зимната ваканция през четни години и втората
половина през нечетни години, втората половина от пролетната ваканция
през четни години и първата половина през нечетни години, както и 35 дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
-в случаите, когато бащата пребивава за по-продължителен период на
територията на Република България-всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, както и
ЗАДЪЛЖАВА М. ИВ. К., ЕГН **********, да осигури възможност за
аудиовизуален контакт между бащата КР. Д. К., ЕГН **********, и детето Е.
К. К., ЕГН **********, по телефон, чрез социалните мрежи или друг
подходящ начин два пъти седмично за по 30 минути.
ОСЪЖДА КР. Д. К., ЕГН **********, от гр.Русе,понастоящем в
гр.Ремшайд,Федерална Република Германия,със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Трепетлика“ № 11, ет.5, ап.9, чрез адв.Н.М. Д. от АК-София, да заплаща
на малолетното си дете Е. К. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законна представителка М. ИВ. К., ЕГН **********, от гр.Русе,съдебен
адрес: гр.Русе, ул.“Алеко Константинов“ № 2, ет.2, чрез адв.П.Х. от АК-Русе,
ежемесечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от
15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжките, и ОТХВЪРЛЯ иска за периода
05.08.2021 г.-14.02.2022 г., като неоснователен.
9
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл.127 ал.2 от СК на КР. Д. К., ЕГН
**********, от гр.Русе,понастоящем в гр.Ремшайд,Федерална Република
Германия, да му бъдат предоставени родителските права по отношение на
детето Е. К. К., ЕГН **********, при него да бъде определено
местоживеенето й, на майката М. ИВ. К., ЕГН **********, да бъде
определен режим за лични контакти с дъщеря им и тя да бъде осъдена да й
заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер, като неоснователен.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, което да замести съгласието на бащата КР. Д.
К., ЕГН **********, от гр.Русе, понастоящем в гр.Ремшайд, Федерална
Република Германия, на детето Е. К. К., ЕГН **********, представлявано от
неговата майка и законна представителка М. ИВ. К., ЕГН **********, от
гр.Русе, да бъде издаден паспорт.
ОСЪЖДА КР. Д. К., ЕГН **********, от гр.Русе, понастоящем в
гр.Ремшайд, Федерална Република Германия, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Трепетлика“ № 11, ет.5, ап.9, чрез адв.Н.М. Д. от АК-София, да заплати
по с/ка на РРС сумата от 360 лв.–държавна такса върху размера на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката и за паспорта на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10