РЕШЕНИЕ
№ 11704
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110150727 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от А. В. Й., ЕГН **********, в качеството на
едноличен търговец с фирма [фирма], ЕИК [ЕИК], починала в хода на процеса и заместена
от наследниците си по закон В. Ц. Т., ЕГН **********, и Т. Ц. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес [населено място], [улица], с която срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място],
[улица], са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вреди от неправомерно наложен запор върху разплащателната й
сметка от служител на ответника, от които: сумата от 2 900 лева - обезщетение за
неимуществени вреди за силно влошаване на здравословното състояние - получаване на
сърдечни кризи, аритмия, хипертонични кризи, нервно напрежение, притеснение,
дискомфорт, за изпитвано чувство за безпомощност, беззащитност, стрес, безсъние,
унижение, загуба на доверие в институциите и правовия ред; сумата от 100 лева –
обезщетение за претърпени вреди от негативно влияние на запора в търговските й
взаимоотношения с доставчици и клиенти, ведно със законна лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба /30.08.2021 г./ до окончателното плащане, както и за
сумата от 295 лева, представляваща лихва за забава за периода 11.09.2020 г. - 30.08.2021 г.
Ищцата твърди, че в качеството си на едноличен търговец с фирма [фирма], ЕИК [ЕИК], е
била клиент на ответната банка и е имала открита разплащателна сметка с IBAN [банкова
1
сметка]. На 11.09.2020 г. е направила опит да извърши банкови разпореждания през
интернет банкиране и е установила, че е налице технически проблем, непозволяващ
извършване на разплащания от тази сметка. Сочи, че е провела няколко разговора със
служители на контактния център относно така възникналия проблем. Наложило се е да
посети офис на банката, където е бил връчен незаверен препис от запорно съобщение по
чл. 202, ал. 1 ДОПК, изх. № С200022-003- 0040146/04.09.2020 г. на НАП, ТД [населено
място]. От последното е било видно, че длъжник по изп. д. № [номер]/29.10.2015 г., по което
е наложен запор върху описаната банкова сметка не е [фирма], а обикновен пълномощник на
търговеца. Посочила е на служители на ответника, че запорът е бил наложен без правно
основание и е настояла за вдигането му. Подала е и писмена жалба. Въпреки това запорът не
е бил вдигнат, което е наложило пълномощник да посети офис на ответника за извършване
на необходимото за вдигане на неправомерно наложения запор. Към 14.09.2020 г.
разплащателната сметка все още е била под запор, във връзка с което А. Й. е провела
множество телефонни разговори със служители на банката. Подала е нова жалба, този път на
ел.адрес на ответника. На 15.09.2020 г. при опит за извършване на операции чрез интернет
банкиране е установила, че запорът е вдигнат.
Сочи, че наложеният запор и невъзможността да разполага с финансовите си средства са
създали редица неудобства и негативни преживявания. Посочва, че здравословното
състояние рязко се е влошило, тъй като ищцата А. Й. е била инвалид с решение на ТЕЛК с
80 % призната неработоспособност. От няколко години е имала проблеми със сърцето и
сериозни сърдечни проблеми. След като разбрала, че сметката й е запорирана, е получила
сърдечни кризи, аритмия, хипертонични кризи, нервно напрежение, притеснение,
дискомфорт, изпитвала чувство за безпомощност, беззащитност, стрес, безсъние, унижение,
загубила доверие в институциите и правовия ред. Твърди, че наложеният запор е имал
негативно влияние в търговските й взаимоотношения с доставчици и клиенти. Негативните
преживявания на ищцата произтичали и от факта, че в рамките на няколко дни не е имала
достъп до финансовите си средства. Твърди, че е налице противоправно поведение от страна
на банков служител, изразяващо се в неправомерно налагане на запор, нарушаващо
забраната да не се вреди другиму. Служители не положили грижата на добрия търговец при
изпълнение на техните функции, което е довело до неправомерно наложен запор върху
банковата сметка за чужди задължения, а ответникът не реагирал адекватно и
своевременно за разрешаване на проблема.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени в отговора по
чл. 131 ГПК съображения. Твърди, че на 08.09.2020 г. в [фирма-О] е било получено запорно
съобщение от публичен изпълнител на НАП, с което се налагал запор върху наличните и
постъпващи суми по банковите сметки на лицето В. Ц. Т.. Последната не е била титуляр на
банковата сметка на ищцата, а упълномощено лице с право да се разпорежда със средства по
сметката. Ответникът посочва, че поради технически пропуск при миграция на електронни
данни от системата на [фирма], където първоначално е била разкрита сметката, В. Ц. Т. е
била отбелязана като управител на [фирма], а не като упълномощено лице, поради което
2
запорът е бил наложен погрешно върху банковата сметка с титуляр [фирма]. Сочи се, че още
на 11.09.2020 г., в деня, в който ищцата е сигнализирала за наложения запор на сметката,
същият е бил вдигнат, а достъпът до интернет банкирането никога не е бил отнеман.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че запорът е продължавал да съществува след
11.09.2020 г. След вдигането на запора ищцата е имала възможност да тегли парични
средства, както на каса, така и на АТМ устройство. Сочи, че след 11.09.2020 г. е имало
проблем с достъпа до електронните канали от страна на ищеца, който е рефлектирал върху
възможността да се ползва интернет банкирането, но който проблем не е бил свързан с
наложения погрешно запор. Намира претендираното обезщетение за прекомерно. Оспорва
твърдението за наличие на противоправно поведение на служител на банката и за наличие
на причинно – следствена връзка между твърдените вреди и наложения запор. Обръща се
внимание, че ищцата е узнала за наложения запор на 11.09.2020 г., като същият е бил
вдигнат на същата дата, което обстоятелство е от значение за основателността на
предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, а и това не е спорно между страните, че ищцата А. Й. в качеството
си на едноличен търговец [фирма] е била титуляр на банкова сметка при ответната банка. Не
се спори, че договорното правоотношение е възникнало на 14.09.2017 г. със [фирма], както и
че правоприемник на това дружество, считано от 30.04.2020 г. е ответникът.
По делото е представено запорно съобщение, изх. № С200022-003-0040146/04.09.2020 г. по
изп. дело № [номер]/29.10.2015 г. на публичен изпълнител при НАП, с което се налага запор
върху вземанията на длъжника В. Ц. Т., които последната има от [фирма-О]. Видно е, че
запорното съобщение е прието от ответника на 08.09.2020 г.
Установява се, че на 11.09.2020 г. ищцата е изпратила чрез пощенски оператор жалба до
ответника, приета с вх. № 16-10-05296/14.09.2020 г., от изложението в която става ясно, че
А. Й. е узнала за наложения запор на банковата й сметка на 11.09.2020 г. С жалбата е
отправено искане запорът да бъде вдигнат незабавно.
На 14.09.2020 г. до банката е подадено искане за достъп до Д. Директ за бизнес клиенти
поради прекратяване на същия.
Представена е жалба, изпратена от ищцата до ответника по ел. път на 14.09.2020 г. в 18:21
ч., в която се сочи, че разплащателната й сметка е била блокирана на 11.09.2020 г., както и
че от същия ден тя няма достъп до интернет банкирането си.
От представеното с исковата молба извлечение от сметка се установява, че на 12.09.2020 г.
чрез АТМ устройство, находящо се на адрес: [улица], е извършена справка, а също и е
изтеглена сума в размер на 250 лева. Видно е от извлечението, че считано от 15.09.2020 г. от
сметката са извършвани разплащания.
Със заявление от 28.04.2021 г., ищцата е отправила запитване до [фирма-О] относно
основанието, на което запорът е бил наложен върху разплащателната сметка за периода от
3
04.09.2020 г. до 15.09.2020 г.
В отговор на заявлението от страна на ответника на 25.05.2021 г. до ищцата е изпратено
писмо, изх. № 16-10-05236/1/25.09.2020 г., подписано от изпълнителния директор на
банката, съгласно което при извършена проверка се е установило, че при миграцията на
досието на [фирма] от [фирма] в [фирма-О], е бил допуснат пропуск, вследствие на който в
информационната система на банката В. Т. е била регистрирана като управител на [фирма],
вместо като пълномощник на търговеца. По тази причина според ответника банковият
служител, обработил запорното съобщение, погрешно е наложил запор по сметката на
титуляря [фирма]. В съобщението е посочено, че на 11.09.2020 г. погрешно наложеният
запор е бил вдигнат.
Представена е по делото на хартиен носител екранна разпечатка, която отразява че запорът
по отношение на [фирма] е бил приет в банката и съответно наложен на 08.09.2020 г., а
статусът му е бил променен към 11.09.2020 г.
Приета е медицинска документация относно здравословното състояние на ищцата А. Й.,
както следва:
- Епикриза, издадена от [фирма], от която се установява, че ищцата е била хоспитализирана
на 17.10.2018 г. и е била изписана на 18.10.2018 г. с окончателна диагноза: микроваскуларна
болест, лекостепенна митрална инсуфициенция при пролапс на ПМП, персистиращо
предсърдно мъждене извън пристъп, артериална хипертония II степен и придружаващи
заболявания: дислипидемия, състояние след ИМИ във ВБС /2008 г./, дискоординационен
синдром, варикоза на долните крайници, дивертикулоза на дебело черво, хроничен гастрит,
ХОББ;
- Епикриза, издадена от [фирма], от която се установява, че ищцата е била хоспитализирана
на 15.07.2019 г. и е била изписана на 16.07.2019 г. с окончателна диагноза: пристъпно
предсърдно мъждене – възстановяване на синусов ритъм чрез синхронизирано
електрокардиоверзио. Състояние след възстановяване на синусов ритъм. ИБС.
Микроваскуларна болест. Високостепенна митрална инсуфициенция. Умерена
трикуспидална инсуфициенция. Нискостепенна до умерена аортна инсуфициенция. Умерена
пулмонална хипертония. Артериална хипертония II степен. Придружаващи заболявания:
дислипидемия, състояние след ИМИ във ВБС /2008 г./, дискоординационен синдром,
варикоза на долните крайници, дивертикулоза на дебело черво, хроничен гастрит, ХОББ,
болест на Паркинсон;
- Амбулаторни листове за извършени прегледи от кардиолог на 25.07.2019 г., 08.09.2019 г.,
12.09.2019 г., 15.10.2019 г.;
- Етапна епикриза за периода 15.09.2019 г. – 15.09.2020 г., издадена от [фирма] с поставена
водеща диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство и снет психичен статус, както
следва: ориентирана ало- и автопсихично, напрегната, трудно задържа контакт, плачлива.
Етапната епикриза е издадена, за да послужи пред съда.
От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства се установява
4
следното:
Разпитана свидетелят М. С., която е познавала ищцата А. Й. от много години, е заявила, че
Т. Т. /дъщеря на А./ й се е обадила, за да придружи ищцата до болницата. На 15.09.2020 г.,
когато свидетелката посетила дома на ищцата, видяла, че там била и нейна съседка, която й
дала пари, за да може А. Й. да си плати лечението в болницата. Когато се качили в колата на
път към болницата, ищцата се разплакала, като споделила, че върху сметката в [фирма-О]
е наложен запор. Споделила, че не се чувства добре, треперела, стягало я сърцето, била
нервна, поради което помолила свидетелката да я придружи до лекарския кабинет. След
прегледа кръвното на ищцата било високо – 190/130. Свидетелката знае, че А. Й. е имала и
преди проблеми със сърцето. Два-три дни след този случай Т. Т. отново се обадила на
свидетелката, за да придружи А. Й. до личния лекар, тъй като отново не се чувствала добре.
След прегледа се установило, че кръвното отново е високо, ищцата отново била
разстроена поради наложения запор.
От показанията на свидетеля А. П., която е била съседка на ищцата А. Й., се установява, че
в средата на месец септември 2020 г., ищцата позвънила, като била притеснена и плачела
поради наложен запор на сметката й. Споделила, че е лошо от притеснение. На
свидетелката са известни заболяванията, от които е страдала Й. - болест на Паркинсон,
сърдечни проблеми, високо кръвно. Помолила свидетелката да предостави в заем сумата
от 500 лв., за да отиде до болницата да се прегледа. Когато П. отишла при ищцата да
предостави сумата, тя видимо била разтревожена, треперела, плачела. След около два дни,
свидетелката се обадила на ищцата, като последната споделила, че не можела да спи, както
и че вдигнала много високо кръвно. Свидетелката поддържа, че ищцата видимо е била
много притеснена, изнервена, цялостното състояние се влошавало, като това продължило
около седем-осем месеца. Според свидетелката запорът не е бил вдигнат и затова ищцата
толкова се е притеснявала.
Прието в производството е заключението на съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено от специалист, разполагащ с необходимите
за целта на изследването специални знания. Въз основа на същото съдът приема за
установено, че ищцата е страдала от множество заболявания: артериална хипертония II
степен, ИБС ритъмна форма, епизод на предсърдно мъждене, исхемична болест на сърцето,
дислипидемия, придобити сърдечни пороци, митрална инсуфициенция при пролапс на
предно митрално платно, мозъчно съдова болест, преживян исхемичен мозъчен инсулт,
болест на паркинсон, смесено тревожно депресивно разстройство, ХОББ, варикоза на
долните крайници, дивертикулоза на дебелото черво, хроничен гастрит. Тези заболявания са
датирали отпреди процесния случай, но същите не са били животозастрашаващи. Според
вещото лице здравословното състояние на ищцата е било компрометирано, но типично за
нейната възраст /76 г./ Съгласно заключението според експерта по делото липсват
категорични доказателства за обективно „силно влошаване“ на здравословното състояние на
ищцата. Изяснено е, че епизодите на пристъпно предсърдно мъждене са преди датата на
запора, както и че същите се дължат на високостепенната митрална инсуфициенция.
5
Посочено е, че нито едно от вече съществуващите заболявания не е преминало в по-тежка
форма. Експертът е пояснила, че болката е субективно усещане, а страданията са категория,
относима към емоциите, които са част от психичната сфера на индивида. Двете понятия са
субективни и не биха могли да се измерят количествено. Вещото лице е обобщило, че в
конкретната ситуация ищцата е преживяла стрес с ниска интензивност, без да се наблюдават
последващи соматични увреждания в резултат от същия.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се
установява, че на 12.09.2020 г., в 09:41 ч. от разплащателната сметка на [фирма], IBAN
[банкова сметка] е била изтеглена сума в размер на 250 лв. от АТМ устройство, находящо се
на адрес [населено място], [улица]. Посочено е, че тази операция е осчетоводена и показана
в извлечението от сметка с вальор /датата, на която банката задължава сметката със сумата
на превода/ 14.09.2020 г.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Ответникът в
качеството си на работодател на служителите, на които е възложил фактическото
осъществяване на търговската си дейност, носи отговорност по чл. 49 ЗЗД. За
основателността на иска е необходимо също да се докаже, че натовареният с работата чрез
противоправно деяние е увредил ищцата, като й е причинил неимуществени и репутационни
вреди, подлежащи на обезвреда, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на лицето, комуто ответникът е възложи.
В случая се установява, че поради пропуск, който не се явява извинителен, в резултат от
действия на служител на ответника погрешно е бил наложен запор на банкова сметка с
IBAN: [банкова сметка] с титуляр [фирма], без до банката да е било изпратено запорно
съобщение, съдържащо разпореждане на компетентен орган да бъдат запорирани вземания
на това лице към банката. Установено е също така, че запорното съобщение, въз основа на
което банката е запорирала сметката на ищцата е получено в банката на 08.09.2020 г., като
на същата дата са извършени техническите действия, довели до запориране на сметката. С
налагането на запора съдът приема, че е отнета възможността на титуляря да се разпорежда
със средствата по тази банкова сметка било чрез теглене, било чрез нареждания за
разплащане /в офис на банка или чрез електронно банкиране/.
По аргумент от разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК основание за налагане на запор върху
вземане е получаване на съобщение с такова нареждане от съдебен изпълнител. Без да е
налице такова разпореждане не е налице правно основание за налагане на запор, с оглед
което и такова действие се явява неправомерно.
От изходящите от ищцата документи, приети като доказателства по делото, съдържащи
6
извънсъдебното й признание относно момента, в който е узнала за невъзможността да се
разпорежда със средствата по банковата й сметка, в това число и от заявеното пред съда с
исковата молба, следва да се приеме, че макар запорът да е бил наложен на 08.09.2020 г. за
това действие и последиците от същото А. Й. е узнала на 11.09.2020 г., когато при опит да
извърши банкови разплащания е констатирала невъзможност за разпореждане с паричните
средства по банковата сметка на едноличния търговец.
Относно спорния между страните по делото въпрос дали към 11.09.2020 г. запорът върху
сметката на едноличния търговец е бил вдигнат, следва да се посочи, че по делото по
несъмнен начин е установено /от писмените доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза/, че към 12.09.2020 г., ищцата вече е имала достъп до паричните си
средства, доколкото чрез АТМ устройство от сметката й е била изтеглена сума в размер на
250 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е установено, че е налице противоправно
поведение на служител на ответника, комуто последният е възложил обработването на
постъпващи в банката запорни съобщения. Противоправността е обективен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Когато поведението на едно лице е в
отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние. В
случая противоправността се изразява в налагане на запор върху банковата сметка на
ищцата без да е налице нареждане за това от оправомощен от закона орган /съдебен
изпълнител/. Следователно е налице първия елемент от фактически състав на непозволеното
увреждане – противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа.
Следва да се даде отговор на въпроса установяват ли се по делото неимуществени и
репутационните вреди за ищцата.
От събраните в хода на производството свидетелски показания на разпитаните свидетели С.
и П., анализирани в светлината на увреденото здравословно състояние на ищцата и
заключението на СМЕ, съдът приема за доказано, че запорирането на банковата сметка на
едноличния търговец е предизвикало у ищцата негативни преживявания от психо-
емоционално естество - стрес, безпокойство, тревожност, нервно напрежение, притеснение
относно липсата на достъп до паричните средства по банковата й сметка и необходимостта
от вземане на средства назаем. От показанията на свидетелката С. съдът приема за
установено, че във връзка с притесненията поради наложения запор на банковата сметка
кръвното налягане на ищцата е било повишено, доколкото този свидетел е заявил, че е
присъствал на медицински преглед, при който са били измерени много високи стойности. Не
са налице основания съдът да не кредитира показанията на свидетелите в частите,
пресъздаващи непосредствените им впечатления относно емоционалното и здравословното
състояние на ищцата в периода непосредствено след узнаването за наложения върху
сметката й запор. В показанията си свидетелите са изложили възприятията си относно
неспокойното емоционално състояние на ищцата, като в тази част показанията им се
припокриват – и двете посочват, че при контактите си с нея в средата на м. септември 2020
г. са наблюдавали у нея тревожност, притеснение, плач.
7
По отношение на останалите твърдени с исковата молба неимуществени вреди, възникнали
поради силно влошаване на здравословното състояние на ищцата, следва да се посочи, че не
се установява такова да е настъпило. Както се констатира и по-напред, здравословното
състояние на ищцата е било силно увредено, страдала е от множество заболявания, които
съдът приема, че са допринесли за интензитета на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, но не може по несъмнен начин да се заключи, че заболяванията на ищцата са
повлияни от действията на ответника по начин, че да преминат в по-тежка форма и за
последното за ищцата да възниква право на обезвреда за неимуществени вреди.
Съдът приема, че основателно от страна на ответника се поддържа, че обективно се касае за
кратък период от време – от момента на узнаване за налагането на запора /доколкото преди
11.09.2020 г. ищцата не твърди за нея да са произтекли вреди, а и такива твърдения биха
били недостоверни с оглед признанието й, че именно на тази дата е узнала за запора/ до
неговото вдигане /което към 12.09.2020 г. вече е било извършено/. През този период обаче
показател за изживените от ищцата интензивни негативни емоции са проведените
многобройни телефонни разговори със служители на банката, подаването на жалби,
продължаващите технически проблеми с интернет банкирането, които макар да не се
установява да са в причинна връзка с наложения запор, са възникнали едновременно с
налагането му и са продължило след вдигането на същия. Въпреки че на 12.09.2020 г. от
банковата сметка на ищцата са теглени суми, съдът приема, че безспокойствието и
притесненията у ищцата са продължили и след това, в която връзка са събрани свидетелски
показания. В тази връзка следва да се посочи, че от индивидуалните особености на човека
зависи продължителността на влошеното психо-емоционално състояние, в случая
натоварено допълнително с оглед напредналата възраст на ищцата и общо увреденото й
здравословно състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до установяване на
противното, като в производството от страна на ответника не са нагажирани доказателства,
които да оборят законоустановената презумпция, с оглед което и съдът приема, че деянието
е извършено виновно.
Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че са налице всички
кумулативно необходими елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и е
налице основание за ангажиране на отговорността на възложителя на работата по чл. 49
ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
8
увредения, обществено и социално положение. Определянето на размера на обезщетението
за неимуществени вреди трябва да се съобрази и с фактори като икономическите условия в
страната, но не и да служи като средство за неоснователно обогатяване. Когато определя
обезщетението съдът следва да съобрази икономическите фактори към момента на
настъпване на вредата, за да се приеме, че размерът е съобразен с действащите инфлационни
процеси и покупателната способност на парите като универсален измерител за стойност /в
този см. Определение № 209 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 597/2022 г., I г. о., ГК/.
В конкретния случай при съвкупната преценка на събраните доказателства в т.ч. и
заключението по СМЕ, съгласно което нито едно от вече съществуващите заболявания не е
преминало в по-тежка форма, болката е субективно усещане, а страданията са категория,
относима към емоциите, като част от психичната сфера на индивида, при съобразяване
критериите за справедливост и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, възрастта на ищцата /76 г./, общо увреденото й здравословно
състояние и множество заболявания, съдът определя обезщетение за репариране на
причинените й от процесните действия на служител на ответника неимуществени в размер
на 1000 лева. За посочената сума искът следва да бъде уважен, като за разликата до пълния
предявен размер от 2900 лева искът следва да бъде отхвърли.
По отношение на иска за настъпили за ищцата репутационни вреди следва да се посочи, че
такива не се доказаха в производството, като в тази връзка не са ангажирани доказателства.
Този иск следва да бъде отхвърлен за предявения размер от 100 лева.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава върху главницата,
считано от момента на настъпване на деликта - 11.09.2020 г. В конкретния случай е
предявен самостоятелен иск за присъждане на обезщетение за забава за периода от
11.09.2020 г. до 30.08.2021 г., когато искът е предявен, за сумата от 295 лева. На основание
чл. 162 ГПК и чрез използване на онлайн лихвен калкулатор съдът приема, че този иск е
основателен до сумата от 98,06 лева и за периода 11.09.2020 г. – 29.08.2021 г., доколкото от
предявяването на иска /30.08.2021 г./ се претендира присъждане на законна лихва върху
главното вземане до окончателното изплащане на сумата. За разликата до пълния предявен
размер от 295 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съобразно с уважената,
съответно с отхвърлената част от иска.
Сторените от ищците разноски са както следва: 131,80 лева за държавна такса, 400 лева –
депозит за съдебно-медицинска експертиза, адвокатски възнаграждения в размер на 2 х 500
лева по сключените от всяка ищца с процесуалния представител договор за правна защита и
съдействие. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
разноските за адвокатски хонорари, заплатени от ищците. В тази връзка следва да се посочи,
че конституираните на мястото на починалата страна нейни правоприемници заемат
процесуалното положение на техния праводател и встъпват във възникналото вече
9
процесуално правоотношение между ищеца и съда. Ето защо и правоприемниците имат
право на разноски за един адвокат, доколкото техния праводател би имал право на разноски
за един адвокат. Съдът приема, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева с оглед конкретиката на случая не са прекомерни, т.е. възражението на ответника по
чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Разноските за още едно адвокатско
възнаграждение не подлежат на присъждане, доколкото това би било в пряко противоречие
с нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ето защо и съобразно изхода от спора на ищците се следва
сума в размер на 343,85 лева.
Ответникът е реализирал разноски в размер на сумата от 200 лева - депозит за
възнаграждение на вещо лице и е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК с оглед цената и броя на
предявените искове, продължителността на производството, извършените процесуални
действия и невисоката правна сложност на спора, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 200 лева. Съобразно с отхвърлената част от иска и на
осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, разноски следва да се присъдят в размер на сумата от 266,70
лева.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 33,33 лева – припадащата се според отхвърлената част от исковете част от
допълнителния депозит, заплатен на вещото лице по СМЕ от бюджета на съда. Ищците
следва да бъдат осъдени на основание чл. 77 ГПК да заплатят по сметка на съда сумата от
66,67 лева – припадащата се част от допълнителния депозит за СМЕ, заплатен от бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на В. Ц. Т., ЕГН **********, и на Т. Ц. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: [населено място], [улица], конституирани на мястото на починалата в хода на
производството А. В. Й., ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма
[фирма], ЕИК [ЕИК], на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, на всяка ищца по ½ част от
следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от А. В. Й.
неимуществени вреди от виновно и противоправно поведение на служител на ответника
/налагане на запор върху банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] с титуляр [фирма]/, ведно
със законната лихва от предявяване на иска /30.08.2021 г./ до окончателното плащане;
сумата от 98,06 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащането на главницата за
периода от увреждането /11.09.2020 г./ до предявяването на иска /29.08.2021 г./, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 1 000 лева до пълния предявен размер от 2 900 лева, иска за присъждане на
обезщетение за вреди от негативно влияние на неправомерното действие на служител на
10
ответника в търговските й взаимоотношения с доставчици и клиенти за сумата от 100 лева,
както и иска за присъждане на обезщетение за забава за разликата над сумата от 98,06 лева
до пълния предявен размер от 295 лева.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Ц. Т., ЕГН **********, и на Т. Ц.
Т., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място], [улица], конституирани на мястото
на починалата в хода на производството А. В. Й., ЕГН **********, в качеството на
едноличен търговец с фирма [фирма], ЕИК [ЕИК], сумата от 343,85 лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. Ц. Т., ЕГН **********, и Т. Ц. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
[населено място], [улица], конституирани на мястото на починалата в хода на
производството А. В. Й., ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма
[фирма], ЕИК [ЕИК], да заплатят на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на [фирма-О], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 266,70
лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. Ц. Т., ЕГН **********, и Т. Ц. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
[населено място], [улица], конституирани на мястото на починалата в хода на
производството А. В. Й., ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма
[фирма], ЕИК [ЕИК], да заплатят на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски районен
съд сумата от 66,67 лева – разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от
33,33 лева – разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11