№ 5846
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110146147 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. В. срещу „***“ ЕАД, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу
ищцата за следните суми: 2 713.43 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г.; 481.96 лв. – законна лихва за забава за периода от
01.12.2009 г. до 21.09.2012 г.; 170.71 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.06.2014 г. по гр. д. № 21712/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, и
е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № ***. Претендират се разноските
по делото.
Ищцата твърди, че изпълнителният лист е издаден по заповедно производство и въз
основа на него е образувано посоченото изпълнително дело. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, като счита, че е приложима 3-годишната погасителна
давност, тъй като се касае за периодични плащания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение. Излага, че на 29.10.2015 г. са изпратени съобщения за налагане на запор върху
банковите й сметки, след което в период от 2 години не са предприети други изпълнителни
действия, годни да прекъснат погасителната давност, с оглед на което и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се явява прекратено по право. Счита, че
извършените от съдебния изпълнител след прекратяването на изпълнителното производство
изпълнителни действия са недопустими, не пораждат правни последици и не могат да
доведат до прекъсване на погасителната давност. Сочи, че насрочените описи на движими
вещи на длъжника не са действия годни да прекъснат погасителната давност по отношение
на вземането, още повече че взискателят не е заплатил за тях.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва процесните вземания да са погасени по давност, като счита, че
приложимият давностен срок е 5-годишният, тъй като правните последици на влязла в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение.
Излага твърдения, че погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най-късно на датата на издаване на изпълнителния
1
лист – 18.06.2014 г., като същата е била прекъсната с подаването на молбата за образуване
на изпълнителното дело на 20.10.2015 г., с която са възложени на съдебния изпълнител
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано налагането на запори. Излага, че на 29.10.2015 г.,
на 11.07.2017 г. и на 19.10.2021 г. са извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат течението на давностния срок, като въпреки че действително са изминали повече
от две години между тях, не е настъпила перемпция, а дори и да е настъпила, тя е без правно
значение за давността. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на
предприетото принудително изпълнение срещу ищцата за вземанията на ответника поради
изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното
производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищцата да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу нея за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 34781/19.12.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че срещу ищцата се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ Н.М., с рег. №
***, въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2014 г., издаден въз основа на влязла в
законна сила заповед за изпълнение по гр. д. № 21712/2012 г. по описа на СРС, 113 състав,
за следните суми: 2 713.43 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2009 г. до 30.04.2012 г.; 481.96 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.12.2009 г.
до 21.09.2012 г.; и 170.71 лв. – разноски по делото. Предвид това и с оглед релевираното с
исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на
изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439
ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното
следва, че ищцата има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
По отношение приложимия давностен срок съдът се позовава на Решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното:
„Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената
правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради
2
факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение №
214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение“.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна
инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години независимо от
характера им на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, след като в
случая същите са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено
нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е
задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното
със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса,
отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Видно е от представените по делото доказателства, че изпълнителният лист въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден на 18.06.2014 г. При
липсата на данни за датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника следва да се
приеме, че най-късно на 18.06.2014 г. срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е
бил изтекъл и от тази дата заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно
релевантните факти за заявеното с исковата молба несъществуване на правото на
принудително изпълнение – изтекла погасителна давност, са тези, които са настъпили след
18.06.2014 г. /чл. 439, ал. 2 ГПК/.
За основателността на предявените искове следва да се установи, че след 18.06.2014 г.
е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране и/или прекъсване.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че изп. д. № **** по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. № *** на КЧСИ, е образувано на 22.10.2015 г., с оглед на което са
приложими дадените с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, задължителни разяснения, според които „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието
следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
3
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Не прекъсва давността образуването на
изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който с
постановление /а сега с разпореждане съгласно чл. 434 ГПК, ред. ДВ, бр. 86/2017 г./
образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за
подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата,
съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
Предвид изложеното съдът приема, че в случая давността е прекъсната на 22.10.2015
г., когато е подадена молбата за образуване на изпълнителното производство въз основа на
процесния изпълнителен лист, съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, и когато
съдебният изпълнител е наложил запор върху всички левови и валутни банкови сметки на
длъжника, открити в „****“ ЕАД, „****“ АД и „****“ АД, за което са изпратени запорни
съобщения до банките на 29.10.2015 г. Следващите действия, годни да прекъснат давността,
са: насочването на изпълнението чрез искане на взискателя от 29.08.2019 г. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и за извършване на опис на
движими вещи – собственост на длъжника; насочването на изпълнението чрез искане на
взискателя от 07.10.2021 г. за налагане на запори върху сумите по банковите сметки и
сейфове на длъжника и върху трудовото му възнаграждение, както и за извършване на опис
и оценка на собствените му движими вещи с цел изнасянето им на публична продан, в
резултат на което с Разпореждане от 15.10.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя „****“
ЕООД, за което на последния е изпратено запорно съобщение на 15.10.2021 г.
Обстоятелството дали наложените запори са постигнали целения резултат е без
значение за прекъсването на давността. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР
№ 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК: „Изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание
чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява
действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му
и те остават за сметка на взискателя“, а в мотивите е прието следното: „Запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450,
ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като
законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от
фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе
до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или
не... От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление
на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни
последици“.
Видно е, че извършените след 29.10.2017 г. действия, годни да прекъснат давността, са
предприети по прекратено ex lege на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително
производство, но те са извършени в рамките на 5-годишния срок на погасителната давност.
4
За да прецени дали с тях е прекъсната давността, съдът съобрази следното: С Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, са дадени следните
разяснения: „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да
се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва
– обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“. Предвид изложеното съдът
счита за неоснователни доводите на ищцата, че изпълнителните действия, предприети след
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не могат да
породят целения от взискателя резултат и не следва да бъдат зачетени. С проявената от
взискателя активност чрез подаване на молбите 29.08.2019 г. и от 07.10.2021 г. и с
извършените от съдебния изпълнител въз основа на тези молби изпълнителни действия
погасителната давност за вземанията срещу длъжника е прекъсвана и всеки път е започвала
да тече нова 5-годишна давност.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
В обобщение съдът приема, че с поисканите и извършени изпълнителни действия
давността е неколкократно прекъсвана, а в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. тя е била
спряна по силата на закона. Следователно новата 5-годишна давност за вземанията е
започнала да тече на 15.10.2021 г., респ. тя не е изтекла нито към датата на подаване на
исковата молба, нито към датата на устните състезания.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу „***“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищцата за следните суми: 2 713.43 лв. – главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г.; 481.96 лв. – законна лихва за забава за
периода от 01.12.2009 г. до 21.09.2012 г.; 170.71 лв. – разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 18.06.2014 г. по гр. д. № 21712/2012 г. по описа на СРС, 113
състав, и е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на основание чл. 78, ал.
8 вр. ал. 1 ГПК на „***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6