РЕШЕНИЕ
№ 1776
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110218240 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 18240 по
описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „************“ ЕООД срещу наказателно постановление
/НП/ №************** от 30.09.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
1
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон, излагайки доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата чрез
своя процесуален представител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 19.06.2024 г. Е. Я. – старши инспектор по приходите в при ЦУ на НАП, след
извършена проверка, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на 22.05.2024 г. нарушение на чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в присъствие на двама свидетели. Представител на
нарушителя подписал АУАН без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били изпратени
възражения по електронна поща, със съдържание съответно на подадената впоследствие
въззивна жалба.
Въз основа на АУАН на 30.09.2024 г. Стоян Дечев – Началник на отдел в
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София издал НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и
представените заповеди на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на
дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
основание за отмяна на НП поради съществени отклонения от процесуалните правила.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 22.05.2024 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект –
денонощен магазин, находящ се в гр. София, бул. "Христо Смирненски" №7 и стопанисван
от „************“ ЕООД. В разпечатания дневен Х отчет от монтираното в обекта
фискално устройство била посочена касова наличност 1735,98 лв. Фактическата наличност
на парични средства в касата на обекта към момента на проверката била 1398,20 лв., поради
което била установена отрицателна разлика в касовата наличност в размер от 337,78 лв. ФУ
притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно изведени суми". В резултат на
проверката било прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение и бил
издаден процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Е.Я. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че жалбоподателят не
оспорва фактическата обстановка, а единствено излага доводи за причините в
констатираната разлика.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателят формално е осъществил състава на административно нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-**************.
С въпросната разпоредба е установено задължението на търговците да регистрират
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ, извън случаите на продажби.
Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба № Н-************г., същата се издава на основание
чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв за юридическите
лица и едноличните търговци, които нарушат или допуснат извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят не е регистрирал във
фискално устройство чрез операцията "служебно изведени" промяна на касовата наличност,
като към момента на проверката е констатирана отрицателна разлика в размер от 337,78 лв.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна формално е извършил
вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Съдът обаче намира за основателни доводите на жалбоподателя за приложение на чл.
28 от ЗАНН към описаното в НП нарушение. Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Преценката за обществена опасност на нарушението следва да се извърша на база на това
какви обществени отношения засягат типичните нарушения от този вид и степента на
засягането им в конкретния случай. В настоящия казус нарушението на Наредбата е
формално, но разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща и може да намери приложение при
всички видове административни нарушения, като докато наличието на определени вредни
последици не е от значение за съставомерността на нарушението, именно въз основа на тях
се прави преценка за конкретната обществена опасност на деянието.
Регистрирането на промените в касовата наличност във фискалното устройства има
за цел да съдейства за установяване и събиране на публичните вземания, възложени на
органите по приходите, съответно пропускът за подаване на информация, възпрепятства
дейността на държавните органи по попълване на фиска. При преценка на обществената
опасност следва да се вземе предвид абсолютният размер на неотразената промяна в
касовата наличност, относителният размер на сумата спрямо общата касова наличност и
причините за нерегистриране на промяната. В този смисъл са Решение № 2277 от 2.04.2019
г. на АдмС – София, ІV касационен състав по адм. д. № 540/2019 г., Решение № 4391 от
3.08.2020 г. на АдмС – София, ХІV касационен състав по адм. д. № 5574/2020 г. и др. В
последното посочено решение на АССГ е прието, че в съдебната практика като маловажни
се преценяват случаите, когато фактическата наличност в брой е по-малка от отчетената с
ФУ наличност, т. е. когато разликата е отрицателна, защото тогава негативните последици са
3
единствено за търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с
публичните задължения.
В настоящия казус разликата във фактическата наличност в касата е отрицателна,
размерът и е неголям като абсолютна стойност и като процент от установената в касата на
обекта сума. Не се установяват и предходни нарушения на жалбоподателя от този вид. По
делото се установи и, че се касае за пропуск на служител на дружеството във връзка с
отчитане на ФУ при денонощен режим на работа на проверявания обект. Това обстоятелство,
което не изключва отговорността на жалбоподателя, доколкото за съставомерността на
нарушението не се изисква констатиране на умишлено поведение, както вече бе посочено,
но липсата на умисъл безспорно се отразява на обществената опасност на нарушението. При
отчитане на гореизложените обстоятелства настоящият състав достига до извод, че
налагането на имуществена санкция в предвидения в закона размер не отговаря на
заложените в чл. 12 ЗАНН цели и би надхвърлила границите на необходимото за
постигането на легитимно преследваните със закона цели, поради което и следва да намери
приложение чл. 28 от ЗАНН. На жалбоподателя да не се налага наказание, а да бъде
предупреден. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил,
това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението
предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав
приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира такива в размер от 600 лв. – адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна
прави възражение за прекомерност на сторените разноски. Като съобрази действителната
фактическа и правна сложност на делото, вИ. и обема на осъществената правна защита, с
оглед актуалната практика на ВКС – Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на
ВКС, ТК, І т.о. във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22, настоящият състав намира, че следва да присъди разноски в размер от 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №********************* г. на началник
на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София, с което на „**************“ ЕООД
на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „****************“ ЕООД,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН НАП да заплати на „МГ-0609“ ЕООД с
ЕИК ********* сумата от 400 лева – разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5