Р Е Ш Е Н И Е
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието на
секретаря Таня Златева, в присъствието на прокурора Йорданка Тилова, разгледа
докладваното от съдия Ек. Роглекова ВНАХД № 1997 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на глава
21 от НПК.
Образувано е по жалба на Д.А., подадена чрез защитника му – адв. И.Ш.
против Решение от 25.09.2018г. по АНД №
4574/2018г., 24 н.с. на Районен съд – Пловдив.
С атакуваното Решение Районен съд
признал обвиняемия Д.А.А. за виновен в
това, че на 21.04.2018 г. в гр.
П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел «****»
с рег. № ****в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложено му със Заповед № 1959р-4113/17.02.2018 г. на младши полицейски
инспектор в група «Териториална полиция» при Първо РУ Ст.З.при ОД на МВР гр.Ст.З.,
издадена на основание чл. 171 ал. 1 б. Д от ЗДвП, връчена лично на 17.02.2018
г. и влязла в сила на 07.03.2018 г., за което и на основание чл. 343в ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 78а, ал. 1
от НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложена административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева.
С жалбата си до въззивния съд въз основа
на подробно изложени мотиви, обвиняемият моли да се отмени така постановеното
решение, като на основание чл. 9 ал.2 от НК бъде оправдан.
С определение в разпоредително заседание от 08.11.2018
година, въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на обвиняемия, свидетели или експерти, както и ангажирането на
нови писмени или веществени доказателства.
В открито заседание пред въззивния съд
представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в съответствие с
материалния и процесуален закон.
Защитата на обвиняемия моли за отмяна на
решението и постановяване на нова, с което А. да бъде оправдан, т.к. на
основание чл. 9 ал.2 от НК се твърди, че деянието, осъществено от него е с
обществена опасност, която е явно незначителна, поради което и не е престъпно.
В тази връзка се навеждат доводи, в насока, че Д.А. проявява изключителна
критичност към стореното. Твърди се, че поради залепени съобщения от кметството
на район „Централен“ – Пловдив за преместване на гаражи, обвиняемият е
предприел действия по преместване на лекия си автомобил в близост, като
управлението на същия е бил кратко.
В правото си на лична защита обвиняемият се
присъединява към казаното от защитника си.
В правото си на последна дума обвиняемият подкрепя
заявеното от адвоката му.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на протестирания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.
313 от НПК, намери за установено следното:
При извършената проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която се установява категорично от събраните на
досъдебната и съдебната фаза гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
В изпълнение на възложените му задължения да
извърши собствен обективен, всестранен и пълен анализ на събраните от
първоинстанционния съд допустими и относими доказателства, настоящият съдебен
състав на Окръжен съд гр. Пловдив приема за безспорно установени следните
фактически положения, точно изложени от първата инстанция:
Д.А.А. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
Обвиняемият Д.А.А. бил правоспособен водач на
моторно превозно средство /МПС/. Същият притежавал валидно, издадено по
надлежния ред свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
за категория В, като спрямо него имало издадени 35 наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП, 8 фиша за нарушения по ЗДвП и 5 броя ЗППАМ.
Със Заповед № 1959р-4113/17.02.2018
г. на младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция” при Първо РУ С.З.при
ОД на МВР гр.С.З., издадена на основание чл.171, ал.1, б. „Д” от ЗДвП
притежаваното от обвиняемия свидетелство за управление на МПС било временно
отнето до заплащане на глоба по фиш серия М № ****Заповедта била връчена лично
на обвиняемия на 17.02.2018 г. и влязла в законна сила на 07.03.2018 г.
На 21.04.2018 г., около 12.05
часа обвиняемият управлявал в гр.П. лек автомобил - „****" с рег. № ****, като се движел по бул. „****”.
По същото време св. И. Т.Т.и св. А.И.К.,
полицейски служители при 04 РУ на МВР при ОДМВР - Пловдив, били на работа и
изпълнявали служебните си задължения по предварително определен график по
контрол безопасността на движение по пътищата. Около 12.05 часа, те спрели за рутинна проверка управлявания от
обвиняемия А. лек автомобил. Установили самоличността на водача, а именно
обвиняемият Д.А.. В хода на така извършената проверка полицейските служители
поискали от водача да им представи съответните документи - неговите и на
автомобила. Обв. А. не могъл да предостави СУМПС и контролен талон към него,
както и СРМПС част II. След извършена справка в
Сектор „Пътна полиция” Пловдив, било установено, че на водачът е отнето
свидетелството за управление на МСП, както и че управляваният автомобил е спрян
от движение. За констатираните нарушения от страна на обв. А., му бил съставен
Акт за установяване на административни нарушения, с Бл. № ****. - за нарушение
по чл. 150а ЗДВП и за нарушение на чл. 5 ал.3, т.2 от ЗДВП, който бил подписан
от обвиняемия с възражението, че не ползва автомобила, а го прибира в гаража.
Така възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво
от събраните по делото доказателства: показанията на
свидетелитеА.К., И. Т., справка АНД, АУАН бл. № ****., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 1959р-4113/17.02.2018 г. на
младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция” при Първо РУ С.З.при
ОД на МВР гр.С.З., АУАН бл. №****., копие от
обявление на Кмета на Община Пловдив.
Въззивният съд
споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си
съдът е направил преценка на доказателствата и доказателствените средства по
делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на
доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл.
305, ал.3
от НПК, в мотивите към решението са посочени установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение.
Правилно и обосновано е решението на районния
съд да кредитира показанията свидетелите К. и Т.относно времето и мястото на
спиране на автомобила, управляван от обвиняемото лице, тъй като същите са
логични, последователни и се потвърждават напълно от останалия доказателствен
материал, приобщен по делото.
Въззивната инстанция от своя
страна също кредитира като годен източник на доказателствена информация относно
релевантните факти писмените доказателства по делото: справка
АНД, АУАН бл. № ****., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 1959р-4113/17.02.2018 г. на
младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция” при Първо РУ С.З.при
ОД на МВР гр.С.З., АУАН бл. №****., копие от
обявление на Кмета на Община Пловдив.
При така
установената фактическа обстановка правилно, обосновано и законосъобразно
първостепенният съд е заключил, че от обективна и субективна страна обв. А. е
осъществил състав на престъпление по чл.
343в, ал.3,
вр. ал.1 от НК.
Това престъпление е формално, на просто извършване и
за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. За
престъпление по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна
деецът да управлява МПС, след като със Заповед №
1959р-4113/17.02.2018 г. на младши полицейски инспектор в група „Териториална
полиция” при Първо РУ С.З.при ОД на МВР гр.С.З., издадена на основание чл.171,
ал.1, б. „Д” от ЗДвП притежаваното от него свидетелство за управление на МПС
било временно отнето до заплащане на глоба по фиш серия М № ****Видно от
доказателствата по делото Заповедта била връчена лично на обвиняемия на
17.02.2018 г. и влязла в законна сила на 07.03.2018 г. В настоящия казус безспорно
установено е, че изпълнителното деяние е извършено именно в срока, в който е
изтърпявал принудителна административна мярказа временното му отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
От субективна страна обв. А. е извършил
престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл. Същият отлично е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, като същевременно е искал и целял тяхното
настъпване. Обвиняемият отлично е осъзнавал, че след влизане в сила на
заповедта за временно отнемане на свидетелството му за правоуправление, същият
няма повече право да управлява моторни превозни средства, но въпреки това
съвсем съзнателно на инкриминираната дата е привел в движение лек автомобил „****" с рег. № ****, с което е осъществил от субективна страна престъпния
състав на чл.
343В, ал.
3, от НК.
Изпълнителното деяние е извършено чрез
действие и се изразява в управлението на моторно превозно средство от
обвиняемия, без същият да притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в срока на действие на Заповед №
1959р-4113/17.02.2018 г. на младши полицейски инспектор в група „Териториална
полиция” при Първо РУ С.З.при ОД на МВР гр.С.З., издадена на основание чл.171,
ал.1, б. „Д” от ЗДвП притежаваното от него свидетелство за управление на МПС
било временно отнето до заплащане на глоба по фиш серия М № ****с която
свидетелството му за управление на моторни превозни средства му е било отнето.
С извършеното престъпно деяние по чл.
343В, ал.
3 от НК са накърнени обществените
отношения, чрез които се осигуряват условия за безопасна употреба на
транспортните средства.
Неоснователни са оплакванията на
упълномощения защитник, че в случаят следва да намери приложение разпоредбата
на чл.
9, ал.2 от НК. Такива са правени пред
РС, на които той е дал убедителен отговор и настоящата инстанция няма друго
какво да отбележи освен да го повтори. С оглед приложението на чл.
9, ал.2 НК, следва да акцентира
въпросът за личността на самия обвиняем.
Познат е като чест нарушител на ЗДвП. Правилно е заключението в тази
насока, че трябва да се отчетат множеството наложени санкции по ЗДвП,
включително неколкократното отнемане на свидетелство за управление на МПС на
обвиняемия, поради незаплащане в срок на наложени глоби. И настоящият съдебен състав счита, че тези
обстоятелства характеризират обвинемия като лице с трайно изградени навици за
нарушаване правилата за движение по пътищата, което от своя страна означава, че
обществената опасност на самия деец е завишена. Точен е и изводът, че е без
значение за преценката относно обществената опасност обстоятелството, че
свидетелството за управление на МПС е отнето за наложена глоба с фиш за 20
лева, че приоритетно са заплащани предишните санкции или че автомобилът е бил
управляван за кратко време и на близко разстояние.
Преценени в
съвкупност всички обстоятелства по извършване на деянието икакто и на личността
на самия подсъдим, настоящата инстнация,като първата такава категорично счита,
че разпоредбата на чл.
9, ал.2 от НК не може да намери
приложение.
Разпоредбата на чл.
343в, ал.3
във връзка с ал.1 от НК предвижда наказание до три
години лишаване от свобода и глоба.
Видно от събраните
по делото доказателства обвиняемият не е неосъждан. Не е освобождаван е от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК, липсват съставомерни вреди от престъплението, които да са
невъзстановени. Действително липсват и законовите пречки за приложението на
чл.78, ал.1 от НК. Въззивният съд е напълно солидарен с първата инстанция, че
на обвиняемият следва да се наложи административно наказание глоба в размер
минимално предвиден размер, а именно от
1000 лв., тъй като са налице множество смекчаващи обстоятелства, като
признаване на вината, искрено съжаление за стореното, заплащане на глобата,
както и правилно не е надценено
отегчаващото отговорността обстоятелство - налагането на множество
санкции по ЗДвП. Административното наказание е превилно установено и размерът
му е достатъчен да окаже своето превантивно и превъзпитателно въздействие над
дееца.
Така, при
извършената на основание чл.
314, ал.1, вр. чл. 313
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, които да съставляват основания
за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба - да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 338,
вр. чл.
334, т.6 от НПК, Окръжен съд гр. Пловдив
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.09.2018г. по АНД №
4574/2018г., 24 н.с. на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: