О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Пазарджик,30.07.2015
г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и
петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№5209 описа на съда за 2011г.и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба вх.№11391/01.07.2015г, депозирана от ответника по делото Д.Н., чрез
пълномощника си адв.М., с която се иска изменение на решението в частта за
разноските. Молителят счита, че съдът
неправилно му е възложил да заплати
половината от разноските, възлизащи на сумата от 200 лв. , сторени от ищцата за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от другата страна.
Съдът след като разгледа
молбата, инициирала настоящото производство, намира следното:
По допустимостта на
молбата:
Молбата е процесуално
допустима като подадена от легитимирана страна- ответника по делото в срока на
обжалване на решението. Тук е момента да се развият съображения за приложение
на нормата на чл.80, изр.2 от ГПК в конкретния случай. Съдебните разноски са
разходите, които страните правят по водене на делото. Съгласно чл.80 от ГПК/
изм.ДВ бр.100/2010г в сила от 21.12.2010г/ страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Предназначението
на списъка на разноските е да насочи съда при изчисляването на разноските
относно вида и размера на разходите, които страната иска да и се присъдят . С
оглед така разясненото предназначение на списъка, страната, непредставила
списък на разноските, не е лишена от право да иска изменение на решението по
приключване на делбата в частта за разноските
чрез присъждане на адвокатско възнаграждение. Същото се отнася и за
правото да иска изменение на начина на разпределението на адвокатско възнаграждение,
така както е извършено от съда при приключване на делбата в приложение на
нормата на чл.355 от ГПК и т.9 от ППВС№7/1973г./ В този смисъл е Определение
№225/06.06.2012 г. по ч.гр.д.№197/2012 г. на ВКС със задължителен характер,
постановено в производство по чл.274, ал.3 от ГПК./. При това положение
непредставянето на списък по чл.80 от ГПК не е процесуална пречка за
разглеждане на настоящата молба.
По същество съдът намира
следното:
С решение №492 от
11.06.2015г по настоящото
гр.д.№5209/2011г, постановено във втора фаза на делбеното производство –
по извършване на делбата, съдът е постановил
да бъде изнесен на публична продан делбения недвижим имот. Със същото
решение съдът е извършил делбата на движимите вещи чрез способа, регламентиран
в чл.350 от ГПК, като е съставил и
обявил за окончателен проекта за
разделителен протокол. Със същото решение е отхвърлена предявената от ищцата срещу ответника претенция по сметки , намираща правна опора в
разпоредбата на чл.346 от ГПС във вр.с чл.31, ал.2 от ЗС. Със същото решение
съдът е осъдил всеки от съделителите да
заплати съобразно стойността на дела си ДТ. Осъдил е ответника да заплати в
полза на ищцата сумата от 320 лв разноски по делото/ формирана като сбор от
дължимите разноски за вещо лице в размер на 120 лв.и сумата от 200 лв.,
представляваща половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение/.
За да стори това съдът се е позовал на разпоредбата на
чл.355 от ГПК ,регламентираща процесуалните правила за реализиране на правото на разноски в
особеното исково производство, каквото е делбеното. В първата фаза на
делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива
се прави с решението по извършване на делбата.Според чл.355 от ГПК страните
заплащат разноските съобразно стойността на деловете им. Според изр2-ро на визираната разпоредба по присъединените искове в делбеното
производство / завещания оспорване на писмени доказателства, дарения, искания
по сметки и пр./ разноските се определят
по чл.78 от ГПК/. В този смисъл за разясненията , дадени в т.9 от
ППВС№7/1973г., според които съдебно деловодните разноски се разпределят между
съделителите съобразно признатия им дял в прекратената общност , когато са
направени във връзка с нейното ликвидиране. Разноските в размер на 400 лв., действително сторени
от ищцата и представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, за които се съдържат доказателства на лист 25 от досието на
делото, са направени във връзка с прекратяване на съсобствеността, а не по
съединени искове, попадащи в обхвата на чл.343 от ГПК и чл.346 от ГПК. При това положение съделителите заплащат
съобразно дяловете/ в конкретния случай –
½ / си разноските по съдопроизводствените действия , които са
направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, а при липса на оспорване на
правата на съделителите , както и на способа на извършване на делбата , всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на
адвокат./ В този смисъл е съдебната практика
Опр.№4/06.01.2011г по ч.гр.д.№542/2010г. на ВКС II г.о., Опр.№252/11.07.2014г на ВКС по
гр.д.№2024/2014г. Тук е момента да се
посочи, че с писмения си отговор ответникът е оспорил съсобствения характер на
делбените имоти, инвокирайки твърдение, че е налице хипотезата на чл.23, ал.1 от СК.
В този ред на мисли съдът счита, че искането за изменение
на съдебното решение в частта за разноските се явява неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и
на основание чл.248 от ГПК Пазарджишкият
районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Д.В.Н.
за изменение на решение №492 от 11.06.2015г, постановено по настоящото
гр.д.№5209/2011г по описа на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските.
Определението подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: