Решение по КНАХД №439/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н. Х. М. С. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. А. Д., против Решение № 27/27.05.2025 г., постановено по АНД № 67/25 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш [серия] № [номер], издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Н. Х. М. С. от [населено място], с [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага съображения, че районният съд е изложил бланкетни мотиви по същество на спора, без да разгледа и обсъди изложените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ, водещи до неговата незаконосъобразност. В този смисъл сочи, че състава на районния съд игнорирал липсата на съществени реквизити в протокола за използване на АТСС, като: № на първо и последно статично изображения, попълване на графата за проверка и приемане на протокола, както и часовете на работа на мобилното устройство.

На следващо място твърди, че на представената по делото снимка за разположение на АТСС липсвало обозначение за дата, час и местонахождение, поради което не можело да се приеме за годно доказателствено средство.

Релевира доводи, че на снимката към ЕФ се виждало и втори автомобил, движещ се в непосредствена близост и по посока на МПС собственост на жалбоподателя, като предвид това не ставало ясно чия скорост е заснело техническото средство.

Сочи също, че в оспорения ЕФ било отразено приспаднат толеранс от 3 км/ч, а следвало да бъде приспаднат такъв от 3 % от измерената стойност на скоростта, в съответствие с чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредба за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, което също не било отчетено от районния съд.

Липсвали доказателства за проведен инструктаж на служителите за работа с АТСС.

Излага и съображения, че върху техническото средство следвало да има и знак за одобрен тип устройство и знак за първоначална и последваща проверка, за да може то да бъде правомерно използвано.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 27/27.05.2025 г., постановено по АНД № 67/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш [серия] № [номер], издаден от ОДМВР – Кърджали. Претендира деловодни разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. А. Д. е постъпило становище, в което поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на районния съд.

Ответникът по касация, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице въведените в касационната жалбата оплаквания за липса на мотиви и обсъждане от страна на съда на възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на ЕФ, които са релевирани и пред касационната.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за незаконосъобразност на атакуванато решение, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Електронен фиш [серия] № [номер], издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Н. Х. М. С. от [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Извършил е преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци или да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Изложил е и съображения за правилност на дадената в ЕФ правна квалификация на нарушението и следващото се за това нарушение административно наказание.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Н. Х. М. С. от [населено място] са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява негов издател.

Настоящият касационен състав не споделя възраженията в касационната жалба, че липсват съществени реквизити в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/. Цитираната норма въвежда изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на същата разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Изискуемият се по силата на горепосочената разпоредба протокол се явява доказателство за използваното конкретно мобилно АТСС за контрол, от кого е използвано то, кога е използвано същото, в какъв времеви период, в кой пътен участък, в каква посоката на движение е осъществяван контролът, както и въведените ограничения на скоростта. Тези обстоятелства са надлежно отразени в приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-31/02.01.2024 г. Безспорно в случая в протокола липсва № на първо и последно статично изображение, както и не е надлежно удостоверено с две имена и подпис приемането на протокола, но тези пропуски не представляват съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и не опорочават нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ. Още веднъж следва да се посочи, че в процесния протокол е отразен работния часови график на техническото средство за релевантния пътен участък – от 09.45 ч. до 12.00 ч., в който времеви отрязък е извършено и процесното нарушение /09.55 ч./. В протокола е надлежно вписано името на служителя, удостоверил разположението и настройването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Процесният протокол представлява официален документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, обвързваща съда и страните. Оборването на доказателствената сила на релевантния протокол е обусловено от надлежното му оспорване, респ. относно автентичността му или верността на съдържанието му, каквото в конкретния случай не е надлежно проведено. Районния съд е изложил мотиви относно съдържанието на протокола, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Видно от приложения към административнонаказателната преписка Протокол с рег. № 6586/20.04.2022 г., полицейският служител е бил запознат с организационно-технологичните правила за работа с АТСС. Предвид това неоснователни се явяват и са доводите на пълномощника на касатора, че липсват каквито и да са доказателства за проведен инструктаж за работа с АТСС на полицейските служители.

На следващо място, видно от приетите от районния съд писмени доказателства - Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-31/02.01.2024 г.; Протокол от проверка № 097-СГ-ИСИС/29.06.2023 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № [номер], издадено от Български институт по метрология, техническото средство, с което е констатирано нарушението, изцяло отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изложените в касационната жалба твърдения, че за правомерното използване на техническото средство следвало върху същото да има поставен знак за одобрен тип и знак за първоначална и последваща проверка, настоящия касационен състав намира за формални и бланкетно въведени, представляващи защитна позиция, целяща отпадане на административнонаказателната отговорност. В случая релевантно за удостоверяване на годността на АТСС, използвано при установяване на процесното нарушение, са горецитираните протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, от които е напълно достатъчно да бъде изведен извод, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.

Неоснователни и голословни са и твърденията за неяснота относно чия скорост е заснело и отразил АТСС, аргументирано с доводите, че на снимката към електронния фиш имало и друг автомобил. Видно от приложената към административнонаказателната преписка снимка към ЕФ [серия] № [номер] от 04.01.2024 г. /л.16 от АНД № 67/2025 г./, на процесната дата и място, в обсега на АТСС са попаднали два автомобила, като този собственост на касатора е в близък кадър и с видим регистрационен номер, а другия е зад него, крайно вляво на снимката, при което това МПС не е обхванато в цялост/в т.ч. и регистрационния номер/. С други думи, според приложената снимка, фокусът на АТСС е бил изцяло върху МПС собственост на жалбоподателя, а именно [марка] [модел], с рег. № [рег. номер].

По отношение на доводите в касационната жалба за неспазване на изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за приспадане на максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, касационния състав намира, че цитираната разпоредба действително не е стриктно приложена от наказващия орган, но това по никакъв начин не опорочава административнонаказателното производство. В тази връзка видно от процесната снимка към ЕФ [серия] № [номер] от 04.01.2024 г., скоростта с която се е движило заснетото МПС е 105 км/ч., като за така измерената скорост в ЕФ са приспаднати 3 км/ч и е приета скорост на движение 102 км/ч. Разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /отм., ДВ, бр. 103 от 2024 г./ предвижда, че за скорости над 100 км/ч максимално допустимата грешка на скоростомерите е ±3% от измерената стойност на скоростта. По аргумент от последното, в конкретния случай неправилно наказващият орган е намалил отчетената от техническото средство скорост с 3 км/ч, вместо с 3%, същото обаче не е довело до неправилно определяне на скоростта, с която се е движело МПС, управлявано от касатора. При измерена скорост от 105 км/ч и толеранс 3% /3.15 км/ч/, наказуемата скорост е точно 101.85 км/ч, отново надвишаваща с 40 км/ч разрешената такава. Последното по никакъв начин не оказва влияние на административното наказание, наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, която санкционна норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. на водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, когато превишаването е над 40 км/ч.

На следващо място, в случая към протокола е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Липсва изискване снимката да съдържа дата и час на заснемането, а и следва да се отбележи, че дори и към административната преписка да не е приложена снимка на разположението на уреда, то това не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до отмяна на ЕФ.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място – на [път], [км.], посока на движение от [населено място] към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В 26, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Наличните доказателства – Снимка/Клип № [номер] от [дата] и Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-31/02.01.2024 г., установяват извършването на процесното административно нарушение, като очевидно АТСС е било позиционирано на разстояние 220 м. след пътния знак и е осъществявал контрол върху движещите срещу него ППС, за които знакът В 26 е въвеждал ограничението на скоростта.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Н. Х. М. С. от [населено място] за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената молба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и относимата редакция на нормата на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъден Н. Х. М. С. от [населено място], да заплати в полза на ОДМВР гр.Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/27.05.2025 г., постановено по АНД № 67/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА Н. Х. М. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], да заплати на ОДМВР гр.Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.