№ 135
гр. Ямбол, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500303 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. О. М. от гр.******, подадена от
пълномощника му адв.В.В., срещу Решение №61 от 27.06.2024г., постановено по гр.д.
№143/2024 г. по описа на Елховски районен съд в частта, с която въззивникът е осъден да
заплаща месечна издръжка за малолетното си дете Д. М. М. за разликата над сумата 250лв.
до размера на сумата 350лв. месечно.
Оплакването на въззивника е, че решението на първата инстанция в обжалваната
му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според
твърденията на въззивника, по делото не са събрани доказателства за получавания от него
месечен доход и неправилно районният съд формирал изводи, които са и вътрешно
противоречиви относно характера на получаваните от него командировъчни пари. Според
мотивите на ЕРС от една страна командировъчните пари не представлявали елемент от
брутното трудово възнаграждение, но от друга страна съдът ги приел като допълнителни
доходи на бащата, без да отчете, че те са предвидени за издръжката на командирования в
чужбина, в държави, в които стандартът е висок и за да покриват жизнените му нужди. На
следващо място без никакви мотиви и в нарушение на процесуалните правила районният
съд приел, че за нуждите на детето, което е на 9 години, е необходима обща издръжка в
размер на 600 лв. месечно, който размер е завишен с оглед нормалните условия на живот в
1
гр.*******, като размерът на издръжката е необоснован и с оглед честото боледуване на
детето, тъй като лечението на децата е безплатно, лекарствата се поемат като разход от
здравната каса и същите не представляват разход на родителя. Решението в оспорената му
част според въззивника е в нарушение и на материалния закон - чл.142 от СК, който
установява, че размерът на издръжката се определя не само според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, но и от възможностите на този, който я дължи, а в случая бащата
получава минимално трудово възнаграждение, живее под наем и е в невъзможност да плаща
присъдения от ЕРС размер на месечната издръжка за сина си.
По тези съображения въззивникът моли решението на ЕРС да бъде отменено в
обжалваната му част и да бъде изменено от въззивната инстанция с намаляване размера на
материално участие на бащата в издръжката на детето до размера на сумата 250лв. месечно.
Въззиваемата С. И., действаща чрез пълномощника адв.Ч., в законния срок е
депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на въззивната
жалба. Изложените съображения са, че атакуваното решение е правилно и не страда от
наведените с жалбата пороци, тъй като правилно съдът е приел, че и командировъчните пари
на бащата следва да се вземат предвид при определяне възможностите на бащата да участва
в издръжката на сина си; че определеният общ размер на издръжката за детето отговаря на
потребностите и на специфичните му нужди, а също и на стандарта на живот в гр.*******,
който е еднакъв с този в по-големите градове, а бащата не е установил твърдението си, че
живее в жилище под наем и има разноски за наем. Въззиваемата моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение изцяло.
В о.с.з. въззивникът М.М. не се явява и не се представлява, а пълномощникът му
адв.В. депозира писмена молба с представени към нея нови доказателства, установяващи
прекратяване трудовия договор на бащата, с искане за уважаване на жалбата и за
присъждане разноските по делото.
Въззиваемата С. И. не се явява и не се представлява в о.с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
Елховският районен съд е сезиран с исковата молба на С. С. И. от гр.*******, с
която против М. С. М. от гр.****** са предявени претенции по реда на чл.127, ал.2 СК - на
ищцата да бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетното дете на
страните Д.; местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката в
гр.*******; да бъде определен на бащата режим на лични отношения с детето и същият да
бъде осъден да му заплаща издръжка в размер на 500лв. месечно.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска за издръжка за разликата
над сумата 240лв. до претендирания размер на издръжката от 500лв. месечно.
Фактическата обстановка по делото, която е относима към иска за издръжка не е
2
спорна между страните и същата правилно е разкрита от първостепенния съд.
Установено е с представеното удостоверение за раждане, че Д. М. М., род. на
********. е рождено дете на майката С. С. И. и на бащата М. О. М.. Не е спорно, че детето е
родено от фактическото съжителство на родителите му, които не са сключвали граждански
брак и към датата на сезирането на съда са разделени.
За детето е установено, че е навършило 9 години, през учебната 2023/2024г. е било
ученик във втори клас в ОУ“Св.П.Хилендарски“ – гр.*******. С показанията на свидетелите
П.И. и Е.М. е установено, че детето живее при майка си и се обгрижва изцяло от нея, а
според данните в изготвения социален доклад майката е осигурила добри битови условия за
отглеждането на детето в собственото си жилище. В издадено медицинско направление
личният лекар на детето е удостоверил, че Д. е често боледуващо дете с атопичен терен –
ларинготрахеити, фоликулярна хиперкератоза и затлъстяване, което налага закупуване на
лекарства и по-скъпа козметика за тяло, диетична храна и прегледи при съответни
специалисти в други градове извън гр.*******.
За майката С. И. е установено, че е безработна, регистрирана в Бюрото по труда -
Елхово и получава парично обезщетение за безработица в размер на 34.42 лева дневно.
Майката е представила Договор за потребителски кредит от 02.09.2022г., сключен с
„Юробанк България“ АД, по който е получила сума по кредита в размер на 29 000.00 лева за
текущи нужди.
Относно бащата-ответник пред първата инстанция са събрани доказателства, че
работи по трудово правоотношение с „ЕГМ Транс“ ЕООД гр. Русе на длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и съгласно представеното по делото
удостоверение, издадено от работодателя, за периода м.04.2023г.- м.02.2024г. е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 8 398,42лв. или 763,49лв. средно-месечно, като
от м. януари 2024г. трудовото му възнаграждение е в размер на минималната за страната
работна заплата в размер на 933.00 лева. Със справка работодателят „ЕГМ Транс“ ЕООД е
удостоверил, че за периода м. май 2023г. – м. април 2024г. на ответника са изплатени
командировъчни разходи в размер на общо 20 652 евро, които са за дневна издръжка на
шофьора, нямат характер на възнаграждение, а компенсаторни плащания с цел достигане
социалния минимум в съответните държави, в които пребивават служителите.
Страните не са поддържали и не са установили да са задължени за издръжка към
други ненанършили пълнолетие низходящи.
При тези установени по делото факти, с решението по спора в частта, която е в
предмета на въззивното обжалване, ЕРС е осъдил бащата да заплаща месечна издръжка за
детето Д. в размер на сумата 350лв., като е отхвърлил иска за издръжка за разликата над
сумата 350лв. до предявения размер от 500лв. За да постанови този резултат, районният съд
е приел, че рожденото дете на страните се нуждае от сумата общо 600лв. за месечна
издръжка, с която да бъдат задоволявани месечните му нужди от закупуване на храна,
облекло и обувки, учебни материали и помагала, както и специална диетична храна и
3
медицинска козметика. От тази обща сума съдът е приел, че бащата може да заплаща сумата
350лв., като за материалните му възможности да престира издръжка за детето в посочения
размер ЕРС е отчел размера на получаваната минимална работна заплата, а
командировъчните пари е отнесъл като доход за родителя, с който да задоволи собствената
си издръжка, при което от трудовото възнаграждение да може да отделя повече средства за
издръжката на детето си.
Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства, установяващи, че
считано от 19.08.2024г. трудовото правоотношение на бащата- ответник с работодателя
„ЕГМ Транс“ ЕООД, е прекратено по взаимно съгласие.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:
Решението на първата инстанция в оспорената му част е валидно, допустимо и
правилно.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази при произнасянето си по
спора. Получаването на издръжка от ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, тъй като
не е обусловено от допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин -
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е т.2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г.).
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите се
предполага. Законът, в чл.142,ал.2 СК установява минимален размер на издръжката - той е
равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента е
933лв., или минималният законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие
дете възлиза в размер на 233,25лв. месечно.
В случая, към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция детето Д. е навършило деветгодишна възраст, ученик е вече в трети клас.
Безспорни са обичайните за възрастта му нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки,
учебни помагала и пособия, извънкласни форми на обучение, като с оглед установеното
специфичното заболяване на детето установени са и нуждите му от извънредни разходи за
закупуване на скъпа козметика за тяло и диетична храна, които не се поемат от здравната
каса.
Установено е по делото, че бащата-ответник понастоящем е прекратил трудовото
си правоотношение, но същият е в работоспособна възраст, не сочи обективни причини,
поставящи го в невъзможност да полага труд като източник на доходи и съдът приема, че
4
същият може да реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна
заплата от 933лв. По същите съображения съдът приема, че и материалните възможности на
майката, която е безработна, са в размер на минималната за страната работна заплата.
Преценката на законните критерии и установеното в хода на делото относно доходите на
родителите, дава основание на въззивния съд да приеме, че за месечната издръжка на детето
Д. ще са необходими общо около 600лв., с оглед изискването с издръжката да се осигурят
условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. Въззивният
състав приема, че от тази обща сума бащата разполага с материални възможности да
заплаща за месечната издръжка на детето сума в размер на 350 лева, тъй като по делото не е
установено бащата да страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му,
същият е в работоспособна възраст, няма други алиментни задължения и с месечните си
доходи поне в размера на минималната работна заплата ще може не само да задоволява
собствените си екзистенциални нужди, но и да изпълнява задължението за издръжка към
малолетното си дете. При определяне на посочения размер на дължимата от бащата
издръжка за детето съдът отчита и месечния доход на майката, както и обстоятелството, че
същата полага непосредствените грижи за детето, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по– голяма част от издръжката на детето, но съобразена
с установените му материални възможности. Разликата над посочения размер от 350лв. за
издръжката на детето, до общата сума за издръжка от 600лв. месечно, следва да се поеме от
майката.
По делото майката е представила доказателство за задължение към кредитна
институция, но въззивният съд не отчита кредитното задължение на този родител при
определяне на материалните му възможности, тъй като разходите, които всеки от родителите
прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия, като изплащане
на заем, наем, кредит и др., не следва да се спадат от общия му доход, когато въз основа на
него се определя издръжката на ненавършило пълнолетие дете. Това е така, тъй като
задължението за издръжка на дете е от първи ред и задълженото лице не следва само да се
поставя в положение на невъзможност да дава тази издръжка, сключвайки един или повече
договори за кредит и др. От подобно поведение страната не може да черпи права, нито съдът
е длъжен да съобразява размера на издръжката за едно дете с обстоятелството дали и към
колко кредитни институции е задължен родителят. Бащата – ответник е поддържал, че живее
в жилище под наем, но твърдението му е недоказано, като поради това и по изложените вече
съображения задължение за наем не се отчита при определяне на материалните му
възможности.
По изложените съображения, при съвпадане на крайните решаващи изводи на
въззивната инстанция с тези на първата инстанция, решението на ЕРС в обжалваната му
част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че командировъчните пари не са
доход, който следва да бъде съобразен при материалното участие на родител в издръжката
на ненавършило пълнолетие дете. Правилно е разбирането на въззивника, че съгласно чл.215
5
КТ командировъчните пари представляват обезщетение, а не елемент от трудовото
възнаграждение, същите нямат постоянен характер и не представляват част от трудовото
възнаграждение, тъй като по своя характер и естество са необходими разходи като пари за
пътни, дневни, квартирни и други, и са свързани с изпълнение на конкретно поставена
задача. Независимо от правния им характер, командировъчните пари са доход за работещия
по трудово правоотношение, който доход подлежи на съобразяване при определяне
материалните възможности на задължения за издръжка родител, тъй като според
задължителното за съдилищата ППВС №5/70г. –т.6 възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, а не само
от получаваното трудово възнаграждение. При правилно приложение на материалния закон
и на посочената задължителна съдебна практика районният съд е приел, че при
задоволяване на собствената си издръжка с доходите от командировъчни пари, с част от
размера на получаваното трудово възнаграждение - сумата 350лв., ответникът има
възможност да участва в издръжката на сина си. При съобразяване на представените пред
въззивната инстанция нови доказателства и установения със същите факт, преценен по реда
на чл.235, ал.3 ГПК, въззивният съд прие за доказан настъпилия след предявяване на иска
факт на прекратяване на трудовото правоотношение на бащата – ответник и не цени
доходите му от командировъчни пари като част от материалните му възможности за
престиране издръжката на детето.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, неоснователна е
претенцията на въззивника за присъждане на разноските по делото. Въззиваемата страна не
претендира разноски и такива не й се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №61 от 27.06.2024г., постановено по гр.д.
№143/2024г. по описа на Елховски районен съд в частта, с която М. О. М. от гр.****** е
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Д. М. М., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С. С. И., за разликата над сумата 250лв. до
размера на сумата 350лв. месечно.
В останалата му част Решение №61 от 27.06.2024г., постановено по гр.д.
№143/2024г. по описа на Елховски районен съд, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7