№ 6
гр. Русе , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
Секретар:Албена А. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20204520201519 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.И.В. от гр. Шумен, в качеството му на
управител на „ВИАС“ ЕООД гр. Шумен, до Русенския Районен съд против
наказателно постановление № 468527-F505579/10.10.2019 г. на Началник
Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството,
за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на осн.
чл.185, ал.2 от ЗДДС била наложена “Имуществена санкция” в размер на
3000.00 лв. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, изпраща
процесуален представител, който поддържа наказателното постановление.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален
представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага
аргументи за наличие на предпоставки нарушението да бъде оценено като маловажно.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 06.08.2019 г. свид. К.К. и Г.М. - инспектори по приходите в НАП
извършил проверка в търговски обект – Склад за ПВЦ, намиращ се в гр.Русе,
ул.“Търговска“ № 1 и стопанисван от „Виас“ ЕООД гр. Шумен. При
проверката инспекторите установили, че в търговския обект е инсталирано и
работещо фискално устройство Елтрейд А3 KL № ED296121. При преглед на
копие от Свидетелство за регистрация на това фискално устройство било
констатирано, че същото е регистрирано за търговски обект – Склад за ПВЦ
на „Виас“ ЕООД гр. Шумен, на адрес гр. Русе, ул. “Акад. Михаил Арнаудов“
№ 3. Същото обстоятелство било констатирано и от разпечатания от
фискалното устройство дневен финансов отчет. Служителката в склада,
присъствала при проверката – свид. М.И. обяснила на проверяващите, че това
несъответствие било установено няколко дни по-рано и оригинала от
свидетелството за регистрация на ФУ е изпратен в администрацията на
дружеството в гр.Шумен за извършване на корекцията от фирмата
осъществяваща сервизното обслужване на фискалните устройства – „Мики-
73“ ЕООД. Казала им също така, че до 01.04.2019 г. склада действително се е
намирал на ул. “Акад. Михаил Арнаудов“ № 3, но след тази дата е преместен
на настоящия адрес.
При така установените факти свид. К. преценила, че „Виас“ ЕООД гр.
Шумен е извършило нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, за което съставила АУАН против дружеството.
Въз основа на съставения акт, Началник Отдел „Оперативни дейности“
- Варна в ЦУ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление, с което
за извършеното нарушение и на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС, наложил на „Виас“
ЕООД гр. Шумен “Имуществена санкция” в размер на 3000.00лв.
Междувременно, на 07.08.2019 г., свид. М.М. – представител на „Мики-
73“ ЕООД извършил необходимата корекция във ФУ и в свидетелството му
за регистрация, с въвеждане актуалния адрес на търговския обект.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
От представените доказателства се установява, че е налице съответната
компетентност както досежно актосъставителя, така и досежно
административно-наказващия орган.
От друга страна, при изследване на материалноправната
законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на „Виас“ ЕООД гр. Шумен
била ангажирана за нарушение, представляващо маловажен случай.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ е осъществен от обективна страна от „Виас“ ЕООД гр. Шумен.
Съгласно цитираната правна норма, лицата по чл.3 /лицата, които са
длъжни да регистрира и отчита извършваните от тях продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/ са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Това на практика означава, че за
всеки търговски обект следва да бъде регистрирано в НАП и въведено в
експлоатация конкретно фискално устройство, при това от датата на
започване на дейността в този обект.
3
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че към
06.08.2019 г. в търговски обект на „Виас“ ЕООД гр. Шумен – Склад за ПВЦ,
намиращ се в гр. Русе, ул. “Търговска“ № 1 било въведено в експлоатация
фискално устройство Елтрейд А3 KL № ED296121, което обаче било
регистрирано за друг търговски обект на дружеството – такъв на ул. “Акад.
Михаил Арнаудов“ № 3 в гр. Русе. Установява се също така, че дейността на
склада за ПВЦ, намиращ се в гр. Русе, ул. “Търговска“ № 1 започнала на
01.04.2019 г. Т.е. за търговския обект на „Виас“ ЕООД гр. Шумен в гр. Русе,
ул. “Търговска“ № 1, към момента на проверката от инспекторите по
приходите не било въведено в експлоатация и използвано регистрирано в
НАП ФУ.
По този начин, от обективна страна бил осъществен състава на
нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
От друга страна, ако административнонаказващият орган беше
изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното от
наказаното лице, то би стигнал до извода, че с деянието си „Виас“ ЕООД гр.
Шумен, макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото в
ЗДДС нарушение, то това деяние с оглед липсата на вредни последици и
смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена
опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Както е посочено в чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието
административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази
законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен
случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28,
б.”а” от ЗАНН като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме
случая за маловажен са налице:
На първо място, установява се, че наказаното лице е предприело
действия по отстраняване на несъответствието в регистрацията на ФУ
4
няколко дни, преди да бъдат предприети действия от административните
органи за установяване и санкциониране на нарушението.
На второ място, с оглед конкретиката на настоящият казус,
нарушението очевидно разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушенията по Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС, като е налице и липса на други вредни
последици, извън съставомерните, в случая - ощетяване на фиска или
намерение за такова ощетяване. Основание за този извод са обстоятелствата,
че на практика в проверяваният търговски обект все пак е било въведено в
експлоатация и използвано ФУ, на него били отчитани всички продажби
извършени в склада на ул. “Търговска“ № 1 и не е установено дублиране на
фискални устройства, регистрирани на един и същ адрес, както и факта, че
при проверката е установено пълно съответствие между фактическата касова
наличност и тази отчетена по фискалното устройство.
На последно място, с оглед отразеното в наказателното постановление и
обстоятелството, че в административнонаказателната преписка липсват
данни за предходни нарушения, следва де се приеме че нарушението
извършено от „Виас“ ЕООД гр. Шумен е първо до настоящия момент.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че в конкретния случай
административнонаказващия орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., на ВКС.
Предвид това Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
По делото, пред всички инстанции, жалбоподателя „Виас“ ЕООД гр.
Шумен се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв.
И.Т., на когото заплатил хонорар в размер на 450.00 лв., за явяването му при
предходното разглеждане на делото – по АНД № 235/19 г. на РРС и в размер
на 450.00 лв. - за участието му във КАНД № 228/20 г. на АС Русе, съобразно
5
приложените по делото договори за правна помощ, адвокатски пълномощни и
списък на разноските. Съгласно тези неоспорени документи, страните по тях
се споразумели клиентът да заплати на упълномощения адвокат, на два пъти,
възнаграждение в размер на 450.00 лева, като се удостоверява и, че тези суми
са заплатени в брой. В хода на съдебните прения, адв. Тошев претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00
лв.
От Национална Агенция по приходите, в качеството на
административнонаказващ орган няма своевременно направено възражение за
прекомерност на въпросното възнаграждение, поради което и същото като
доказано по размер и основание, и своевременно поискано следва да бъде
възстановено, като се присъди в полза на жалбоподателя, предвид разпоредба
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, според която страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началник
Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, част от структурата на
Националната агенция за приходи.
С оглед на изложеното, понастоящем НАП следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя „Виас“ ЕООД гр. Шумен разноските за адвокатско
възнаграждение в размер от 900.00 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 468527-F505579/10.10.2019 г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на
„ВИАС“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК *********, за нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС била
наложена “Имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на „ВИАС“
ЕООД гр. Шумен, ЕИК *********, направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 /деветстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му, пред Административен съд гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7