Решение по дело №6097/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 28 март 2019 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20172230106097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 542

                                      гр.С., 18.05.2018 година

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   

С. РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при участието на секретар В.К., сложи за разглеждане гражданско дело   6097 по описа на съда за 2017 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ, чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за обявяване за недействителна клаузата по т. 4 от трудов договор № ЧР - 03 - 162/07.08.2017 година, сключен между ищцата и ответната гимназия чрез Началника на РУО - гр. С. в частта й относно шестмесечния срок за изпитване, уговорен в полза на РУО за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

В исковата си молба ищцата твърди, че от 15.02.2005 година до 18.02.2016 година без прекъсване е работила по трудов договор на длъжност „Директор” на Професионална гимназия по механотехника - гр. С.. След тази дата е заела длъжността Областен управител на административна област С.. След прекратяване на посоченото последно служебно правоотношение, Т.М.П. сключила трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година, по силата на който отново е назначена на длъжност - Директор на Професионална гимназия по механотехника - гр. С.. Този трудов договор е бил сключен между нея и Началник Регионално управление по образование /РУО/, който е компетентен орган съгласно ЗПУО да сключва трудовите договори на директорите на държавни неспециализирани училища, каквато е ответната гимназия. Твърди се, че на 27.11.2017 година на ищцата е връчена заповед № РД-15-16/27.11.2017 година, издадена от д-р Б.М. на длъжност Началник Регионално управление по образование - С., с която считано от 27.11.2017 година, без предизвестие, е прекратено трудовото й правоотношение възникнало по силата на трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година. Като основание за прекратяване на последния трудов договор в Заповед № РД-15-16/27.11.2017 година, издадена от Началник РУО - С. е посочен чл. 71, ал.1 от КТ. Като има предвид така посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата обосновава твърдение, че последното се прекратява съобразно клаузата по т. 4 от трудов договор № ЧР-03-161/07.08.2017 година, регламентираща срок за изпитване в „полза на РУО”. Предвид изложените по - горе твърдения ищцата счита, че тази клауза е недействителна, тъй като противоречи на чл. 70 ал. 5 от КТ, който не допуска сключването на трудов договор със срок за изпитване с лице, което вече е заемало същата длъжност при същия работодател, какъвто е настоящия случай. Изтъква, че клаузата относно срока са изпитване е недействителна, тъй като срокът за изпитване може да се уговори в полза на едната от страните по трудовия договор - работодател или работник или служител. В случая работодателят е ответната гимназия, а служителят е ищцата, а Регионалното управление по образование няма отношение към трудовия договор та да е допустимо и законосъобразно в негова полза да се уговаря срок за изпитване. Началникът на РУО сключва трудовите договори с директорите на държавните неспециализирани училища по силата на изричното му оправомощаване в ЗПУО, но работодател при всички положения и за длъжността директор е съответната образователна институция - в случая ответната гимназия. В този смисъл, включването на клауза за срок на изпитване в полза на РУО - С. в трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година противоречи на закона, който допуска такава клауза да е налице само между страните по трудовото правоотношение.

 Изтъква се, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ само при надлежно уговорен срок за изпитване. Предвид прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата със заповед № РД-15-16/27.11.2017 година, възникнало по силата на трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година на това законово основание (т.е. чл. 71, ал. 1 от КТ) и недействителността на клаузата в т. 4 от последния договор, регламентираща срок за изпитване в „полза на РУО", то очевидно поради липсата на надлежно и законосъобразно уговорен срок за изпитване, в настоящия случай, според ищцата липсва и основанието по чл. 71, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. При липса на соченото в заповед № РД-15-16/27.11.2017 година на Началника на РУО законово основание за прекратяване на трудово правоотношение, извършеното с него уволнение е незаконно, тъй като трудов договор може да бъде прекратен единствено при реалното наличие на основанията предвидени в КТ. Предвид последното, недействителността на клаузата, регламентираща срок за изпитване се явява преюдициален въпрос по отношение законността на извършеното със заповед № РД-15-16/27.11.2017 година на Началника на РУО - С. прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.

От съда се иска да постанови решение, с което на основание чл. 74, ал.4 от КТ да прогласи за недействителна клаузата по т. 4 от трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година, сключен между ищцата и ответната гимназия чрез Началника на РУО – гр. С. в частта й относно шестмесечния срок за изпитване уговорен „в полза на РУО”, да признае за незаконно и  да отмени уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-15-16/27.11.2017 година, издадена от Началника на РУО - гр. С., на основание чл. 71, ал.1 от КТ и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, а именно „Директор” на ответната Професионална гимназия по механотехника - гр. С.. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, съгласно който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се конкретни аргументи и съображения, обосноваващи възраженията срещу исковите претенции и целящи опровергаване на въведените в исковата молба твърдения. По иска с правно основание чл. 74 ал. 4 от КТ, във връзка с чл. 70 ал. 5 от КТ се изтъква обстоятелството, че при първоначалното сключване на трудов договор с ищцата - 15.02.2005 година, преценката за ефективността на изпълнение на трудовите функции, респективно - изявлението за прекратяване на договора в срока за изпитване е възложена на Министерство на образованието и науката, докато при процесния договор, сключен 12 години по - късно - на 07.08.2017 година, тази преценка вече е предвидена в полза на РУО - С.. Посочва се, че от 01.08.2016 година е в сила качествено нов закон в областта на образованието - Закон за предучилищното и училищно образование, в рамките на който не само че се въвеждат нови параметри на провежданата от Държавата политика в тази област, а и нови контролни правомощия на районните управления и допълнителни изисквания към служителите, но и при действието на който ищцата не е простирала труд. Коментирайки длъжностни характеристики, пълномощника на ответника се позовава на различното наименование на длъжността заемана от ищцата по двете трудови правоотношения и акцентира върху обстоятелството, че са налице и качествени промени в задълженията на служителя. Новата длъжностна характеристика от 21.10.2017 година била изготвена въз основа на новата нормативна уредба, вменяваща като задължения две качествено нови такива, които дословно цитира и обяснява. Счита, че познаването на новата нормативна уредба и възможността на служителя да осъществява държавната политика в областта на образованието въз основа на тази нова нормативна уредба, е непроверено при предходното трудово правоотношение, което дава достатъчно основание за сключване на трудов договор с клауза за изпитване. Подържа становището, че противно на изложеното в исковата молба, трудовите функции на ищцата, при първоначалното й назначаване на длъжността „директор” са качествено различни от тези, при последващото възникване на трудовото й правоотношение през 2017 година и извод за обратното не би могъл да бъде изведен, нито само от наименованието на длъжността, в каквато насока са развитите съображения, нито от механичното сравнение на длъжностните характеристики. В позиция  4.1 от отговора се излагат съображения обосноваващи последното съждение. С оглед на това и предвид съществената промяна в задълженията, включени в длъжността „директор” при действието на новата нормативна уредба, се обосновава извод за неприложимост на забраната на чл. 70 ал. 5 от КТ, доколкото годността на служителя не е преценявана по отношение на новите задължения, отговорности и функции, при действието на които този служител не е полагал труд. По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ - с оглед неоснователността на основния иск, се приема, че и тази претенция като акцесорна, следва да бъде отхвърлена. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание редовно призованата ищца се явява лично. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

Редовно призованата ответна страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърлянето на исковете като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Т.М.П. в периода от 15.02.2005 година до 18.02.2016 година без прекъсване е работила  при ответника по трудов договор на длъжност „Директор” на  Професионална гимназия по механотехника - гр. С..

Страните не спорят, относно факта, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, станало със Заповед № РД 12-80 /18.02.2016 година /л.10/, последната е заемала длъжността Областен управител на административна област С..

 След прекратяване на посоченото последно служебно правоотношение, между Т.М.П. и Началника на  Регионално управление по образование /РУО/, / явяващ се компетентен орган съгласно ЗПУО да сключва трудовите договори на директорите на държавни неспециализирани училища / е сключен трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година, по силата на който, считано от 24.08.2017 година на ищцата е възложено да изпълнява длъжността - „Директор” на Професионална гимназия по механотехника - гр. С.. В договорът е отразено, че характера на работата се определя от длъжностната характеристика, както и че трудовото правоотношение се сключва  за определено време: със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на РУО- С., след изтичането на който договорът продължава до заемане на длъжността въз основа на конкурс.

На 27.11.2017 година на ищцата е връчена заповед № РД-15-16/27.11.2017 година, издадена от д-р Б.М. на длъжност Началник Регионално управление по образование - С., с която считано от 27.11.2017 година, без предизвестие, е прекратено трудовото й правоотношение възникнало по силата на трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година. Като основание за прекратяване на последния трудов договор в Заповед № РД-15-16/27.11.2017 година, издадена от Началник РУО - С. е посочен чл. 71, ал.1 от КТ.

И по двете трудови правоотношения заеманата от ищцата длъжност е „директор” на ответното учебно заведение. Перифразирано в съответствие с изискването на действащата нормативна уредба е единствено наименованието на ответното учебно заведение. Не се установява конкретизирането и детайлизирането на задълженията на служителя в съответствие с действащата нормативна уредба да е довело до промени в задълженията на служителя, водещи до съществена промяна на трудовата функция за коментираната длъжност.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ за обявяване за недействителна клаузата по т. 4 от трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година, сключен между ищцата и ответната гимназия чрез Началника на РУО - гр. С. в частта й относно шестмесечния срок за изпитване, уговорен в полза на РУО е допустим и основателен.

Съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ и установената практика /решение по чл.290 от ГПК № 261 от 07.11.2014 година по гр.д.№ 1477/14 година на ІV г.о. на ВКС/ няма възможност да се сключва втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор /какъвто е настоящия случай/ за изпълнение на определена длъжност, се сключва нов трудов договор за същата трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване – да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция. След като работодателя вече веднъж е сключил безсрочен трудов договор със служителя да изпълнява длъжността „Директор” на Професионална гимназия по механотехника - гр. С. и след прекратяването на този договор, се е съгласил да сключи нов за същата длъжност „Директор” на Професионална гимназия по механотехника - гр. С., той мълчаливо е заявил, че работника или служителя може да изпълнява работата. Този втори договор /със същия работник или служител, за същата длъжност/ не може да бъде със срок за изпитване, защото годността за изпълнението е вече проверена и подобен договор би бил изпразнен от съдържание. Законовата забрана за последващо изпитване води до недействителност на клаузата от трудовия договор относно срока за изпитване, а тя от своя страна води до незаконност на посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок.

Недействителността на клаузата за изпитване води до незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 71, ал.1 от КТ. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „Директор” на Професионална гимназия по механотехника - гр. С. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 600 лева  деловодни разноски.

По правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 240 лева / по 80 лева върху всеки от трите неоценяеми иска/.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата по т. 4 от трудов договор № ЧР-03-162/07.08.2017 година, относно срока за изпитване по иска на Т.М.П. срещу Професионална гимназия по механотехника - гр. С..

 

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Т.М.П., извършено със заповед № РД-15-16/27.11.2017 година, издадена на основание чл. 71, ал. 1 КТ от д-р Б.М. на длъжност Началник Регионално управление по образование - С..

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Т.М.П. на длъжност „Директор” на Професионална гимназия по механотехника - гр. С..

 

ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника - гр. С., ЕИК *********, гр. С., ул.”С.С.” № 9 ДА ЗАПЛАТИ  на Т.М.П. *** сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника - гр. С., ЕИК *********, гр. С., ул.”С.С.” № 9  ДА ЗАПЛАТИ  в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд -С. държавна такса в размер на 240 лева /двеста и четиридесет лева/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.         

                                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: