РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. Пловдив, 04.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 622 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на „М.М.“ АД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя А.В.Я., против Ревизионен акт
(PA) № Р-16001617002872-091-001/08.11.2017г. и Ревизионен акт № П-16001617209183-003-001/05.12.2017г.
за поправка на ревизионен акт, издадени от Й.М. - началник сектор, възложил
ревизията и Е.Ц.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис
Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 54 от 29.01.2018г.
на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"
- гр. Пловдив, относно допълнително определени ЗОВ за наетите по трудово
правоотношение лица за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.: ДОО в общ размер на
12 168,74лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 905,24лв.,
ДЗПО – УПФ в общ размер на 3 275,45лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 780,12лв. и ЗО в общ размер на 5 326,98лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 1 270,58лв.
В
жалбата се навеждат доводи за материалноправна и процесуална
незаконосъобразност на административния акт в оспорената част и се иска
неговата отмяна от Съда. Според жалбоподателя неправилно са приложени
разпоредбите на чл. 6а, ал. 1 от КСО и регламент (ЕО) № 883/2004, съответно не
е съобразено решение А2 от 12.06.2009г. за тълкуване на чл. 12 от регламента.
Според твърденията, работниците на дружеството са били командировани в Белгия
за срок по-кратък от 30 дни, като съгласно решението за тълкуване разпоредбата
на регламента „прекъсванията на дейността на работника в предприятието в
държавата на заетост за по-дълъг период от време, независимо от причината,
представлява прекъсване на периода на командироване по смисъла на чл. 12, ал.
1“. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
– Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Б., е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави изрично възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Ревизионният
акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това
процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният от приходния
орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок,
по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за
нейната ДОПУСТИМОСТ.
Ревизионното производство се явява повторно такова,
след като с решение № 238 от 03.05.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001616005108-091-001 от
14.02.2017г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на
органа по приходите, издал ЗВР, за издаване на нов ревизионен акт.
Повторната
ревизия е започнала съгласно заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-16001617002872-020-001 от 11.05.2017г., издадена от Й.М. –
началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват вноски за ЗОВ като
осигурител за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. Срокът за извършване на
ревизията е бил определен до три месеца, считано от връчването й, което е
сторено по електронен път на 22.07.2017г. Първоначално определеният краен срок
на ревизионното производство е продължен до 20.10.1017г., съгласно ЗИЗВР №№
Р-16001617002872-020-002 от 22.08.2017г. и Р-16001617002872-020-003 от 21.09.2017г.,
връчени по електронен път на ревизираното дружество.
В
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад № Р-16001617002872-092-001 от 19.10.2017г.,
против констатациите в който не е подадено възражение. Въз основа на
констатациите в ревизионния доклад е издаден обжалваният РА № Р-16001617002872-091-001
от 08.11.2017г. Поради констатирани допуснати грешки, в последствие е издаден и
РАПРА, който е обжалван едновременно с РА.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1400/04.10.2016г. и приложения
№ 1 и № 2 към нея, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал.
1 от ЗНАП от директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Представените са и
доказателства за валидни квалифицирани електронни подписи на издателите на ЗВР,
РД, РА и РАПРА (л. 1647 – 1652).
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред с възражения против констатациите в РА, повторени при
съдебното оспорване.
Съдът от фактическа страна установи следното:
При
ревизията е констатирано, че основната дейност на РЛ е производство, ремонт,
инженерингова дейност, консултантска дейност и търговия с различни видове М.М..
В отговор на ИПДПОЗЛ за представяне на документи и писмени обяснения относно
изпращането на работници в държава – членка на ЕС, са представени договор за
подизпълнение с белгийското дружество Moors – Interieur bvba за
извършване на строително – монтажни дейности, поради което е започнало да
назначава персонал със съответната квалификация – монтаж на прозорци и врати,
монтаж и поставяне на облицовки, монтаж на каси за врати, поставяне на первази
и др. Дейностите са извършвани на обекти съгласно договор 17-15 Kalmthout – St. Vincentius и 28-14 Brugge – Wispeltuin.
Към
доказателствения материал на настоящото ревизионно производство са надлежно
присъединени събраните при предходната ревизия доказателства, като са изискани
и допълнителни такива: отчети за труда на командированите български работници в
Белгия; заверени копия на фактурираните услуги към белгийското дружество;
помесечна и поименна справка за периодите на командироване на работниците.
След
анализ на данните в събраните доказателства ревизиращите органи по приходите са
констатирали, че за част от командированите работници, изчерпателно посочени в
РД, срокът на командироване е по-дълъг от 30 дни, т.е отговарят на условията на
чл. 121, ал. 3 от КТ. За част от българските работници са издадени
удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство на основание чл. 15
от Регламент № 987/2009 по прилагане на Регламент № 883/2004 за координация на
системите за социална сигурност, а за друга част не са подадени искания за
издаване на такива удостоверения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от КТ когато срокът за командироване в рамките
на предоставяне на услуги в друга държава – членка на ЕС, в друга държава –
страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или в
Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за
срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците и служителите, изпълняващи сходна работа в приемащата
държава. Съгласно разпоредбата на чл. 6а от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по
реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от КТ, се
дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни
месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други
доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не
по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за
работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени
минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2,
т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по
чл. 6, ал. 2, т. 1. Осигурителните вноски
за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между
осигурителите и осигурените по реда на чл. 6,
ал. 3.
Съгласно
националното законодателство на Кралство Белгия минималната ставка на заплащане
на труда се определя с междусекторни споразумения – колективни трудови
договори, които за отрасъла строителство са КТД 43 и КТД 50. С посочените КТД е
определен минимален гарантиран месечен доход на три категории работници: за
ненавършили 21 години в размер на 1 501,82 евро; на възраст от 21,5 години
и стаж над 6 месеца в размер на 1 541,67 евро и за работници на възраст от
22 години и стаж 12 месеца в размер на 1 559,38 евро.
Допълнително
определените вноски за ЗОВ за командированите работници са изчислени след
сравнение между осигурителния доход, на който са осигурени, съгласно данните в
разплащателни ведомости, и осигурителния доход, върху който следва да бъдат
осигурени, съгласно изискванията на чл. 6а от КСО. При изчисленията е съобразен
максималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО, който
съгласно ЗБДОО за 2015г. е в размер на 2 600лв. месечно.
Изготвено
е приложение № 3 към ревизионния доклад, в което в табличен вид за всеки
отделен месец на 2015г. са посочени работниците, командировани в Кралство
Белгия за период по-дълъг от 30 календарни дни, както и размера на
осигурителния доход, върху който са начислени ЗОВ (л. 77 – 81).
В
хода на съдебното обжалване са представени 1бр. СД с надпис „М.М.“ АД (л. 1637)
и ведомости за начислени РЗ и направени удръжки от тях за ДОД и ЗОВ (л. 1691 –
1704).
По
делото е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Н.Г., без направени възражения от страните по делото.
След анализ на данните в документите,
приети по делото и допълнителни такива в счетоводството на жалбоподателя,
подробно описани в раздел «Проверени документи и книжа» (л. 1666 – 1672) вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
- задача 1: по делото са представени
заповеди за командировки, данните от които са обобщени в приложение № 1 към
заключението (л. 1680 – 1685);
- задача 2: има прекъсване на дейността
на работниците в предприятието в държавата на заетост Кралство Белгия през м.
07.2015г. (съгласно представените по делото 15бр. молби за неплатен отпуск и
15бр. заповеди за разрешен неплатен отпуск. Съгласно данните в таблицата на л.
79 – 80 по делото част от работниците са в неплатен отпуск за 15 дни, друга
част – за 22 дни. Съгласно писменото обяснение на изпълнителния директор на РЛ
неплатеният отпуск на командированите лица за м. 07.2015г. се е наложил, поради
излизане в отпуск на белгийската фирма;
- задача 3: всички работници, поименно
изброени в колона 5 от приложение № 1 са били командировани в периоди, в които
от датата на едното командироване до датата на другото командироване не са
изминали поне два месеца;
- задача 4: в приложение № 1 поименно
са посочени командированите до Кралство Белгия работници, като в колона 6 от
него са изброени поименно лицата, които са командировани повече от 30 дни;
- задача 5: изчисленията на дължимите
ЗОВ за някои лица са направени, като размерът на максималния осигурителен доход
е разделен на отработените дни. Част от резултатите за осигурителния доход и
ЗОВ в таблицата на л. 77 – 81 не съвпадат с изчисленията на вещото лице. Според
експерта, максималният размер на осигурителния доход от 2 600лв. следва да
се раздели на работните дни в месеца, като се получава резултат, който се
умножава по действително отработените дни. От така полученият размер на
осигурителния доход се приспада брутният размер на РЗ, начислен от работодателя
за месеца и се получава разликата, върху която се начисляват процентите за ЗОВ.
При този начин на изчисления се получават размери на осигурителния доход, които
са в завишен размер, спрямо изчисленията на ревизиращия екип. В случаите,
когато изчисленията на ревизиращия екип са по-благоприятни за РЛ, именно тези
изчисления са взети предвид от вещото
лице при изготвяне на общите стойности на осигурителния доход, върху който се
дължат ЗОВ, съответно дължимите ЗОВ поотделно – ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО. При
изчисленията е съобразено обстоятелството, че минималната ставка за заплащане
на труда в Кралство Белгия е по-голяма от максималния месечен размер на
осигурителния доход за 2015г. съгласно ЗБДОО.
Относно изчисленията за м. 07.2015г.
вещото лице е приело, че част от работниците са работили 8 дни, друга част – 1
ден, тъй като са подадени 15бр. молби за неплатен отпуск, чието ползване е
разрешени с 15бр. заповеди. За отработените дни работниците са осигурени за ЗО
и за останалите осигурени созиални рискове. При сравнение на брутния
осигурителен доход с максимелния осигурителен доход за отработените дни е
установено, че в някои случаи брутният доход, начислен от работодателя, е
по-малък от дневния максимален доход. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1,
б. «б» от ЗЗО лицата, които ползват неплатен отпуск и които не подлежат на
осигуряване на друго основание, дължат вноска за ЗО изцяло за своя сметка.
Здравната вноска се определя върху размер на осигурителния доход, равен на
половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2015г. от 420лв. Тъй като РЛ
не е начислило ЗО за сметка на работниците за м. 07.2015г. (което не е отразено
в представените по делото фишове за получавана РЗ), вещото лице е извършило
преизчисления за всеки един работник поотделно, обобщени в приложение № 2 към
заключението.
При обобщение на начините на
изчисление, вещото лице е посочило помесечни размери на дължимите ЗОВ и ФТЗПБ
на л. 1675 – 1676.
- задача 6: в приложение № 3 са
посочени издадените заповеди за командировки поименно за всеки един от
работниците. По отношение на двама работници – Симеон Сираков и Веселин
Керменов са издавани повторно заповеди за командироване до Кралство Белгия за
определен период, в който са извършвали монтаж на дограма, като след конкретно
извършената работа от този вид са командировани и за обучение.
- задача 7: съгласно обобщените данни в
приложение № 2 всички 15бр. работници, посочени в таблицата на л. 77 – 80, са
били в неплатен отпуск за месец 07.2015г. Същевременно тези лица са били
командировани и в Кралство Белгия, като няма представени доказателства за
спиране на командировките им за дните, в които са били в неплатен отпуск.
- задача 8, задача 11 и задача 14:
съгласно депозираните писмени обяснения от управителя на РЛ използването на
неплатен отпуск от командированите лица през м. 07.2015г. се е наложило поради
обстоятелството, че белгийската фирма е излязла в официален отпуск. При
жалбоподателя обстоятелството, че е ползван неплатен отпуск е отразено във
ведомостите за заплати, фишовете за РЗ и подадените в ТД на НАП – гр. Пловдив
декларации обр. 1.
- задача 9: в представените по делото
15бр. заповеди за разрешен неплатен отпуск за м. 07.2015г. са попълнени
следните реквизити: организация «ММ», основание – чл. 160 от КТ, разрешавам и
име и фамилия на работниците, неплатен отпуск 22 дни/15дни от 01.07.2015г. до
30.07.2015г./от 13.07. до 31.07. без изписване на година, ръководител подпис.
Не са изпълнени реквизитите индивидуален номер на заповедта и подписи на
работниците.
- задача 10: по делото не са приложени
изрични заповеди на работодателя за изменяне на условията за командироване на
15-те работника, които същевременно са намират в неплатен отпуск за м.
07.2015г. Не са представени заповеди за прекъсване командировката на лицата, за
които са представени заповеди за неплатен отпуск.
- задача 12: през м. 08.2015г. от
българското дружество са издадени фактури към белгийския контрагент въз основа
на извършени СМР за м. 07.2015г., изчерпателно изброени на л. 1678.
- задача 13: съгласно данните в
декларации обр. 1 и обр. 6 РЛ е декларирало данни едновременно за командировани
работници и за ползван от тях неплатен отпуск помесечно.
В разпита си в съдебното заседание по
приемане на заключението вещото лице е направило подробни уточнения и пояснения
към него (л. 1705 гръб – 1706).
При така установеното от
фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Считано от 01.01.2007г. България е член на Европейския съюз и от тази
дата се прилагат регламентите в областта на координацията на системите за
социална сигурност. В тях е регламентиран принципът за определяне на
приложимото законодателство, съгласно който лицата са подчинени на
законодателството само на една държава - членка, по принцип на държавата -
членка, в която се полага труда. Европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност въвеждат правила за определяне
на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите
работници.
От друга страна, на работниците, които са командировани в рамките
на предоставянето на услуги, следва да се осигури заплащане, не по-малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава (Директива на Европейския
парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги). Правна
регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
или в Конфедерация Швейцария е въведена с разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от КТ (в редакцията към
28.08.2010г.), когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на
услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на
командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени
за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава. Със ЗИД на КСО (обн., ДВ, бр. 19 от 09.03.2010г.), е приет нов чл. 6а
от КСО, в сила от 14.09.2010г. Границите при формиране на осигурителния доход по чл.6а от КСО са минимална - въз основа на минималните ставки за
заплащане на труда в приемащата държава и максимална - максималният размер на
осигурителния доход по чл. 6,
ал. 2, т. 1 от КСО, който съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от
Закона за бюджета на ДОО за 2013г. е 2 200лв., а за 2014г. - 2 400лв.
За да се приложат разпоредбите на чл.6а от КСО е необходимо за
командированите работници и служители в друга държава - членка на Европейския
съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или в Конфедерация Швейцария да е приложимо българското
законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално
осигуряване и Регламент (ЕО) 987/2009 г. за установяване процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004.
При ревизията е
установено, че командированите, за изпълнение на сключените с белгийските
контрагенти договори, работници са за срок по-дълъг от 30 дни. В този смисъл, настоящият
съдебен състав споделя изводите на ревизиращия екип, че липсва логично
обяснение за част от работниците, командировани в Кралство Белгия да бъдат
подавани искания за издаване на формуляр А1, за други - не. Не са представени
доказателства за оборване на констатациите в РД, че по отношение на работниците
Г.Т., И.Д., Р.Г., Г.Д. и С.Т.е констатирано, че първоначално са командировани
за монтаж на дограма, след това за обучение и запознаване с работата, като във
времево отношение запознаването със специфики в работата, за чието изпълнение
са командировани, трябва да предхожда периода на командироване за фактическото
й изпълнение.
При анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията, е
направен извод, че е изпълнен фактическият състав по чл. 121, ал 3 от КТ:
срокът на командироване на работниците е по-дълъг от 30 календарни дни, поради
което страните следва да уговорят за срока на командировката поне същите
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. В този
смисъл са изискванията на Директива на Европейския парламент и Съвета 96/71/ЕО
от 16 декември 1996г. относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги - на работниците, които са командировани в рамките на
предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане не по-малко от това,
което се полага на работниците в приемащата държава - чл. 3, § 1, б. „в“.
Съгласно посочената разпоредба държавите - членки на ЕС „трябва да осигурят, независимо от
законодателството, приложимо към трудовото правоотношение, предприятията,
посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, командировани на
тяхна територия, условия на работа, обхващащи следните въпроси, които са
определени в държавата -членка, в която се извършва
работата:
- от законови,
подзаконови или административни разпоредби; и/или
- по силата на
колективни договори или арбитражни решения, които са били обявени за
общоприложими по смисъла на параграф 8 дотолкова, доколкото те засягат
дейностите, посочени в приложението:
a) максимални
периоди на работа и минимални периоди на почивка;
б) минимален
платен годишен отпуск;
в) минимални ставки на заплащане,
включително ставки за извънреден труд; настоящата точка не се отнася за
допълнителни професионални пенсионни схеми;
г) условията за
предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за
временна заетост;
д) опазване на
здравето, сигурността и хигиената на работното място;
е) защитни
мерки по отношение на условията на заетост на бременни жени или родилки, деца и
младежи;
ж) равно
третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация.“
По смисъла на Директива на Европейския парламент и Съвета 96/71/ЕО
от 16 декември 1996г. понятието за минимални ставки на заплащане, посочено в параграф 1, буква „в“) се определя от националното законодателство и/или практиката на държавата - членка, на чиято територия се
командирова работникът.
От
фактическа страна се установява и не се спори, че през ревизирания период
жалбоподателят е командировал работниците
си за работа в Кралство Белгия по договор с белгийско дружество, която работа е била в областта на строителството. За изпълнението на
договорите работниците са командировани по реда на чл.
121, ал. 3 КТ и при осигуряването им е приложимо българското осигурително законодателство,
тъй като за част от командированите лица
е издадено удостоверение А1 - на основание чл. 15 от Регламент 987/2009 по
прилагане на регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Не е спорно,
че по отношение на командированите работници са изпълнени условията на чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29
април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, според
която норма „лице, което
осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този
работодател в друга държава - членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава - членка, при условие, че предвиденото времетраене на
тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да
замества друго лице.“ Следователно, по отношение социалното осигуряване на
командированите лица е приложимо именно българското законодателство.
На база събраните официални писмени доказателства, които сочат,
че има определен минимален гарантиран месечен доход с КТД 43, то изводът, че при липса на друга
изрична уредба именно това е приложимата минимална ставка, е обоснован. Въз основа на информация за минималния гарантиран
месечен доход за работници спрямо навършените години и трудовия стаж, ревизиращите
органи по приходите са определили осигурителния
доход за всеки работник поотделно, върху който се дължат задължителните
осигурителни вноски съгласно чл. 6а от КСО, като за голямата част от тях същият
е в размер на максималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО
за 2015г. В нарочна таблица на л. 77 – 80 са индивидуализирани заетите лица по
месеци, отработените дни и осигурителния доход, с оглед даване възможност за
ползване на осигурителни права. Отработените дни през съответния месец, които
са послужили за определяне на осигурителния доход на лицата, кореспондират с
дните посочени в представените от жалбоподателя разчетно – платежни ведомости. В
този смисъл, неправилно вещото лице е посочило в заключението, че размерът
осигурителния доход е определен въз основа на отработените дни. В представените
по делото ведомости за заплати на л. 205 – 246 са посочени именно отработените
дни и брутния размер на РЗ, които са пренесени коректно в таблицата на л. 77 –
80. Органите по приходите са определили осигурителния доход по реда на чл. 6а
от КСО съобразно посочения по-горе минимален гарантиран месечен доход в
Кралство Белгия, като за непълните месеци на командировка това е изчислено
пропорционално на дните в командировка, а за останалите е взет предвид
осигурителния доход съобразно трудовото възнаграждение по сключения трудов
договор.
Съдът
намира, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССЕ, в
частта му на направените преизчисления на допълнително определените вноски за
ЗОВ. При определяне на осигурителния доход на командированите в Белгия
работници приложеното ограничение до максималния дневен размер на осигурителния
доход, изчислен на база максималния месечен размер на осигурителния доход и
броя на работните дни през месеца. Принципът на пропорционалността не се
прилага при определянето на максималния размер на осигурителния доход за всички
категории лица, визирани в чл. 4
от КСО. Това е така предвид факта, че в осигурителното
законодателство липсват разпоредби, указващи пропорционалното изчисляване на
максималния размер на осигурителния доход на база отработени дни, каквито
изрични разпоредби има по повод пропорционалното определяне на минималния
осигурителен доход. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, която регламентира
пропорционално изчисляване само на минималния месечен
осигурителен доход в случаите на неупражняване на трудова дейност през целия
месец. Размерът на осигурителните вноски е определен по
правилата на съответния материален закон - чл. 6 и чл. 157 от КСО, а размерът
на дължимата здравноосигурителна вноска е определена съгласно Закона за бюджета
на НЗОК за съответната година (чл. 29, ал. 3 ЗЗО).
На
следващо място, съдът намира за неоснователно направеното възражение, че не
следва да се взема за база минималния размер на ставката на възнаграждението в
Кралство Белгия, тъй като командированите работници са се намирали в неплатен
отпуск за м. 07.2015г. В тази връзка, ревизиращите органи по приходите и вещото
лице са направили констатация за непопълнени реквизити, предвид на което и
представените 15бр. молби са намерени за недоказващи действителното разрешаване
на неплатен отпуск. В представените документи като основание за ползването на
отпуска е посочена разпоредбата на чл. 160 КТ, което означава, че следва да е
налице надлежно отправено искане от работника или служителя, т.е. носещо негов
подпис. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че за дните, когато
работниците са командировани, не е възможно едновременното ползване на неплатен
отпуск. По делото не са представени доказателства за издаване на заповеди за
изменение условията на командироване, съответно прекратяване на командироването
за определен период от време, което представлява нарушение на разпоредбата на
чл. 9 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Тези
констатации на ревизиращия екип са потвърдени и от експертните изводи на вещото
лице, в която част заключението по ССЕ се кредитира.
На
следващо място, правилно ревизиращият екип не е кредитирал представените едва
при ревизионното производство молби, с които работниците в дружеството са
поискали разрешаването на неплатен отпуск, от една страна, поради
непредставянето на такива доказателства при проверката, предхождаща ревизията,
от друга – поради разминаване на дните, посочени в молбите, с дните разрешен
отпуск. Следва да бъде посочено, че в част от подадените молби не се съдържа
подпис на работника, поради което не може да се приеме, че е отправено
волеизявление до работодателя именно за ползване на неплатен отпуск за
посочения в молбите размер.
Неоснователно
е твърдението в жалбата, че причината за ползване на неплатен отпуск от
командированите работници през месец юли 2015г. е „отпуск на белгийското
дружество“. Съгласно представените по делото фактури, издадени през м.
08.2015г. същите са с предмет одобрени извършени от белгийския контрагент СМР
за месец юли 2015г. Това означава, че СМР са извършвани от български работници,
които са били командировани в Кралство Белгия, което означава, че няма как да
ползват неплатен отпуск по същото време. В случай, че се приеме, че се касае за
малка по обем извършена работа, на неголяма стойност, който може да се извърши
само от няколко работника, следва да се има предвид, че по отношение на
останалите работници командироващото ги дружество не е осигурило възможност за
извършване на работата за която са наети. В този случай намира приложение
разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от КТ, съгласно която за времето на престой не
по вина на работника или служителя, той има право да получи брутното си трудово
възнаграждение.
Изложените
изводи не се променят и от изпратеното писмо от белгийското дружество до
българското дружество, в което се посочва, че определени български работници са
били командировани не за извършване на конкретна работа, а с цел обучение.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на ревизиращите органи по приходите
относно наличието на предходни периоди, в които работници са командировани за
извършване на конкретни СМР, а в последствие им е провеждано обучение. В
писмото на белгийското дружество се съдържат данни, че едни и същи лица са
командировани неколкократно за срок по-малък от 30 календарни дни с цел
обучение и запознаване с работата, като не се посочват причините, поради което
тези лица не са командировани за по-дълъг период от време за провеждане на
такова обучение, ако това е наложително с оглед характера на извършваните от
тях СМР. В този смисъл, съдът намира за правилни изводите в обжалвания РА, че
тези действия са извършвани от българския работодател с цел избягване
прилагането на правните норми на чл. 6а от КСО и чл. 121, ал. 3 и ал. 4 от КТ.
По
изложените аргументи, жалбата срещу РА и РАПРА е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, на основание чл. 161 от ДОПК и при своевременно направено
искане на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 1 301,81лв.
(хиляда триста и един лев и 81 стотинки).
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.М.“ АД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя А.В.Я., против Ревизионен акт
(PA) № Р-16001617002872-091-001/08.11.2017г. и Ревизионен акт № П-16001617209183-003-001/05.12.2017г.
за поправка на ревизионен акт, издадени от Й.М. - началник сектор, възложил ревизията
и Е.Ц.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара
Загора, ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 54 от 29.01.2018г. на
Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" -
гр. Пловдив, относно допълнително определени ЗОВ за наетите по трудово
правоотношение лица за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.: ДОО в общ размер на
12 168,74лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 905,24лв.,
ДЗПО – УПФ в общ размер на 3 275,45лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 780,12лв. и ЗО в общ размер на 5 326,98лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 1 270,58лв.
ОСЪЖДА „М.М.“ АД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.В.Я., да
заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 301,81лв. (хиляда триста и
един лев и 81 стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: