РЕШЕНИЕ
№ 3948
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110104576 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от К. Г. П. и Х.
С. П. срещу М. Х. П. и К. И. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК
за определяне режим на лични контакти на ищците с малолетните им внуци К. К. К. и Ив. К.
К..
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищците сочат, че са баба и дядо
по майчина линия на децата К. и Ив К. С решение № 123/19.06.2019 г. по гр. д. № 1109/2018
г. по описа на РС-гр. Карнобат родителските права по отношение на децата са предоставени
на бащата, а на майката е определен режим на личен контакт. След влизане в сила на
решението бащата е препятствал контактите на децата с ищците, включително е блокирал
телефонните разговори от и към бабата и дядото по майчина линия. Ищците са правили
безуспешни опити да посетят децата на адреса, на който живеят. Твърдят, че до
постановяване на решението, с което на бащата са възложени родителските права, децата са
били отглеждани от тях в дома им в гр. Карнобат. Поддържат, че обичат децата и са
полагали адекватни грижи за тях. Молят да им бъде определен режим на личен контакт с
децата К. и Ив. К., който да обезпечи запазване на връзката помежду им.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника К. И. К.,
в който поддържа становище за неоснователност на молбата.Твърди, че след влизане в сила
на решение № 123/19.06.2019 г. по гр. д. № 1109/2018 г. по описа на РС - гр. Карнобат
ищците не са проявявали желание да се виждат с внуците си. В действителност преди
родителските права да се предоставят на ответника за период от една година двете момичета
са живели в дома на своите прародители по майчина линия. Ищците обаче не са имали
възможност да се грижата за децата, тъй като са работели. Поддържа, че през този период
ищците са ограничавали срещите между бащата и децата. На първия учебен ден на К. през
2018 г. бащата не е допуснат и е бил заплашван. През пролетта на 2019 г., след
предварително обаждане, бащата отново е отишъл да види децата си в гр. Карнобат, но не
ги е намерил и е поискал съдействие на полицията. По-късно разбрал, че децата в
1
действителност са били в дома на ищците, които нарочно не са му отворили. Оспорва да е
блокирал разговорите между децата и ищците.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Х. П. не е депозирала отговор на
исковата молба.
В проведеното на 30.11.2022 г. открито съдебно заседание по делото ищците се
явяват лично и с адв. Д. В., която поддържа становище за основателност на предявения иск и
моли същият да бъде уважен.
Ответникът К. И. К. се явява лично и с адв. С. Г., който поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде оставена без уважение.
Представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно в производството, а и от представеното удостоверение за раждане на
ответницата М. Х. П. се установява, че ищците са баба и дядо по майчина линия на децата К.
К. К. и Ив. К. К.
В производството е приет социален доклад, изготвен от ДСП – гр. Варна.
Извършеното социално проучване е установило, че децата К. К. К. и Ив. К. К. са родени по
време на съвместното съжителство между М. Х. П. и К. И. К.. През 2018 г. родителите на
децата са се разделили, след което постигнали споразумение, одобрено от РС – гр.
Карнобат. Родителските права спрямо децата били предоставени на майката, а на бащата
бил определен режим на личен контакт с двете момичета.
Година по-късно, с решение № 123/19.06.2019 г. на РС – гр. Карнобат родителските
права спрямо малолетните били предоставени на бащата, а на майката бил определен режим
на личен контакт с децата.
Към настоящия момент момичетата се отглеждат от техния баща К. И. К.. Същият
полага необходимите грижи за тях, като задоволява адекватно основните им потребности, но
контактите на децата с майката и нейните родители са прекъснати.
При разговора с г-жа М. П. същата е споделила, че обича децата си и желае да
осъществява редовни срещи с тях, но бащата не я допуска до момичетата, като изтъква
различни причини.
По информация на бащата г-н К. през последните три години децата са отглеждани
изцяло от него и не са осъществявали контакти с майка им и с нейните близки. При срещата
на социалния работник с децата, по-малкото момиче е споделило, че не помни баба си К. и
дядо си Х.. Детето К. е разказало, че отдавна не е виждало майка си и нейните родители, но
няма нищо против да се вижда с тях.
Отделът за закрила на детето към ДСП – гр. Варна е изразило становище, че с оглед
правилното психическо развитие и емоционална стабилност на децата е в техен интерес да
общуват с майка си, поради което следва бащата да стимулира тези контакти, воден от
интереса на дъщерите си. Необходимо е на бабата и дядото на малолетните по майчина
линия да се определи подходящ режим за личен контакт с техните внучки, за да имат
възможност момичетата да общуват с членовете на разширения семеен кръг и от двете
страни.
Изготвен е социален доклад и от ДСП – гр. Карнобат, съгласно който ищците живеят
в собствено жилище, находящо се в гр. Карнобат, ул. „С.“ № ***. То представлява
едноетажна постройка, след извършен цялостен ремонт и подобрения. Състои се от
трапезария с обособен кухненски кът, хол, детска стая с ъглови легла, две спални, вътрешен
санитарен възел и сервизно помещение. Стаите са обзаведени с нови мебели и естетичен
2
вкус. Домакинството разполага с електроуреди, улесняващи извършването на дейностите от
ежедневието. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Поддържа се в много добро
хигиенно състояние. В него са създадени подходящи битови условия за живеене.
Отоплението е с локално парно и климатик. В същото жилище живее и синът на семейство
П. – С. Х.в П..
По данни на г-жа П. в периода, в който децата са живели в гр. Карнобат, децата са
ползвали самостоятелна стая, обзаведена съобразно техните нужди.
Ищците са трудово заети лица. Месечните доходи на семейството са около 2500 лв.
При проведен телефонен разговор с бащата г-н К. същият е заявил, че децата не
желаят да разговарят с баба си и дядо си, към момента са на училище и нямат телефони. На
повторното обаждане не се е отзовал.
Майката г-жа П. е споделила, че се чувства уморена от постоянните неуспешни
опити да види или да чуе децата си. При всеки опит тя или не успява да ги намери или
бащата подава жалби против нея.
В заключение ОЗД при ДСП – гр. Карнобат е изразило становище, че има достатъчно
данни за отчуждаването на малолетните от другия родител – майката г-жа М. Х. П. и в
частност от нейните родители.
На основание чл. 138а, т. 3 СК ДСП – гр. Карнобат счита, че е в интерес на децата с
решението си ВРС да постанови ползване на задължителна социална услуга в общността с
цел подкрепа при преодоляване на родителското отчуждение и възобновяване на контактите
им с роднините по майчина линия.
В производството бе изслушано лично детето К. К. К., на основание чл. 15, ал. 1
ЗЗДт, в присъствието на представител на ДСП – Варна, на основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДт.
Детето сподели, че от 3 години живее с баща си, а преди това е живяло една година при баба
си и дядо си по майчина линия в гр. Карнобат. През последните три години не поддържа
връзка с прародителите си. Заявява, че за годината, през която живеели заедно в Карнобат,
те се отнасяли зле с нея и сестра й, но не посочва конкретни примери, а само че двете със
сестра й са спели на едно твърдо легло. Имали са собствена стая, но в нея спял дядо й Х.. Не
желае да разговаря с тях, тъй като три години не са я търсили. Разочарована е от майка си.
Поддържа, че ако дойдат да я видят, сигурно ще се види с баба си и дядо си.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията
на разпитаните по делото свидетели Г. П. П., Св. В. В., Цв.Т. Х. и О.П. В.
Съгласно показанията на свидетеля Г. П., същата познава ищците от 30 години.
Познава внуците им К.и Ив.. През периода, в който децата били отглеждани от тях в
Карнобат, има наблюдения, че те били безгрижни, весели и щастливи. Идвали са на работа с
баба си, боядисвали са заедно яйца. Докато живели там, имали детска стая. През последните
три години, откакто децата не са идвали в Карнобат, не минавало и ден, в който ищцата да
не плаче за тях. Знае, че К. многократно е звъняла на телефона на бащата, но разбрала, че е
блокирана и не може да се свърже с него, за да чуе момичетата. През м. юли 2022 г.
придружила ищците до гр. Варна с идея да посетят „Ретро музея“, като вземат и децата с
тях. Отишли до кооперацията, където живеят, звънели на външната врата, но не ги открили.
Описва К. като добра домакиня, която от 12 години се грижи за 500 човека и тяхната
прехрана. Никога не е виждала Х. пиян или в неадекватно състояние. Той отключил диабет
покрай тези разправии около децата.
Съгласно показанията на свидетеля С. В., същата познава ищцата от детството си, а
Х. – след като се оженил за К.. Двете работят заедно в Домашен социален патронаж.
Познава внучките им К. и Ив.. Имало период от около 2 години, в който двете били
отглеждани в дома на прародителите си. Основно грижи за тях полагала К.. Били добре
облечени, нахранени, ходели на разходки, от нищо не били лишени. Идвали са на работа.
3
Били безгрижни, свободни. Посещавала е дома на ищците в гр. Карнобат. Има детска стая,
спалня, всекидневна, тоест всички удобства, необходими за едно семейство и за деца.
Според свидетеля, К. е добра домакиня, общителна е. Не е виждала Х. пиян. Посочва, че
лично е пътувала с К. през м. август 2021 г. до гр. Варна, за да дойде да види децата, но не
намерили никого на адреса. Знае, че ищцата постоянно търси връзка с децата и винаги се
разстройва, когато говори за тях. Лично е възприемала как К. звъни по телефона и търси
бащата К., но телефонът й е блокиран.
Съгласно показанията на свидетеля Ц. Х., майка на ответника К. К., които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, същата посочва, че момичетата са живели в Карнобат преди
3-4 години за около година, докато по-голямото дете К. завършило първи клас. Всеки месец
или два пъти в месеца придружавала сина си, за да ги видят. При посещенията им почти
винаги се стигало до полиция, защото имало съпротива от тяхна страна. Правели скандали,
не искали да дават децата, заключвали ги, отлагали срещите им. Смята, че условията в дома
им не са „цветущи“. Имало е случаи, при които децата били със скъсани пантофи и стари
дрехи, което наложило да отидат до Бургас и да купят дрехи и обувки. Относно децата
посочва, че същите все са яли „зелена манджа“, ориз и спанак. В последните две години не е
контактувала с ищците.
Съгласно показанията на свидетеля Ог.В., същият познава К. от 10-15 години, като
през последните 4 години той му е служител. Знае, че децата са при него след раздялата със
съпругата му. Срещал е много пъти децата, идвали са на работа, но не може да назове
имената им, защото не си говорят на имена. За да скъси разстоянието, ги е питал какво им е
подарил дядо Коледа, баба и дядо. Момичетата му отговаряли, че не са се обаждали, не се
интересуват от рождени дни, празници. По детски са му го споделяли това. Чувал е, че
ищците са възпрепятствали К. да присъства на първия учебен ден на по-голямото му дете.
При изслушването на родителя К. И. К. в проведеното на 11.10.2022 г. открито
съдебно заседание по делото, същият сподели, че лично отглежда децата си, с помощта на
своите родители. След като взел момичетата ищцата К. няколко пъти го е търсила да
осъществи връзка с тях, като го е молила да се откаже от присъдената от съда издръжка. Тъй
като не се е отказал, многократно го обиждала. Веднъж в началото на 2020 г. осъществила
контакт с момичето К., за да й честити рождения ден и да я пита дали иска да отиде в гр.
Карнобат, но тя й отказала. Не желае ищцата да му звъни и заявява, че е ограничил номера
й. Заявява, че не е блокирал номера на ищеца Х. и на него децата могат да му се обаждат.
Посочва, че не е получил от ищците никаква подкрепа във връзка с отглеждането на
малолетните. Поддържа, че няма нищо против майката да иска лични отношения с детето,
съответно в нейния режим родителите й да идват и да го осъществяват.
В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК.
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК урежда правото на бабата и дядото на лични
отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, като при пречка за поддържане на личните
отношения, районният съд по местожителството на децата определя мерки за лични
отношения, ако е в интерес на детето.
Това задължение произхожда от общия принцип да бъдат съблюдавани правата на
детето, залегнал в нормата на чл. 3 ЗЗДт, съобразно която закрилата на детето представлява
защита на най-добрия му интерес.
4
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“.
От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК вр. чл. 124 и чл. 125 СК се налага
изводът, че интересът на детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му
осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие,
който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го
подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно
упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Интересът на
детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на
детето“, което налага извод, че подходът следва да бъде индивидуален, ориентиран към
съобразяване на специфичните характеристики на конкретното дете - физически,
психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и
други.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че следва да постановява решение,
ръководейки се от общите принципи, че интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува и с роднините от майчина и бащина страна; че отчуждението
от дядо и баба не е в интерес на детето; че бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи
за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес; че утвърдените
родови отношения не трябва да бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между
родителите на детето.
При преценка за основателността на депозираната искова молба, съдът приема, че
поддържането на хармонични отношения от страна на децата с техните баба и дядо по
майчина линия е в техен интерес и не е целесъобразно да бъде възпрепятствана тази
роднинска връзка.
Установено е по делото, че за продължителен период от време – около година децата
са били отглеждани непосредствено именно от ищците в производството в дома им в гр.
Карнобат. По това време децата са били безгрижни и щастливи, както еднозначно посочват
свидетелите Ганка Павлова и Светлана В.. Бабата по майчина линия е задоволявала
всичките им потребности.
Не е спорно обаче, че в този период бащата е срещал трудности при изпълнение на
определения му режим на лични контакти. Същият дори е бил възпрепятстван да присъства
на първия учебен ден на дъщеря си К., което той е споделил и на работодателя си –
свидетеля О. В.
След постановяване на решението, с което родителските права по отношение на
малолетните са предоставени на бащата, постепенно е прекъсната връзката между
момичетата и баба им и дядо им по майчина линия. В основата на това е поведението на
бащата и категоричното му нежелание да поддържа връзка с разширеното семейство на
бившата си партньорка. Същият лично потвърди, че е ограничил номера на ищцата К., което
обяснява и невъзможността на същата да осъществява каквито и да е контакти с внучките
си, предвид и отдалечеността им /момичетата живеят в гр. Варна, а ищците в гр. Карнобат/.
Без успех са останали и опитите им лично да се видят с децата при посещенията в дома им в
гр. Варна, което се потвърждава и от свидетелите Г. П. и Св.В.. В този смисъл не отговаря
на истината твърдението на ответника, че ищците не са търсили контакт с внуците си. Това
всъщност е едно внушение, което е възприето от дъщеря му Красимира и което бе
5
пресъздадено от нея при изслушването й в съдебно заседание.
Всичко това е довело безспорно до отчуждаване на децата не само от тяхната майка,
която не взе активно участие в производството, а единствено е присъствала на срещите със
социалните работници във връзка с изготвянето на възложените доклади по делото, но и от
роднините й по майчина линия. За това съдът има възможност да се убеди лично, доколкото
при изслушването на детето то категорично заяви, че не желае да осъществява срещи с баба
си и дядо си, макар че скоро преди това пред социалните работници към ОЗД при ДСП – гр.
Варна е заявило, че няма нищо против да се вижда с тях. Не изтъкна обаче конкретни
причини за това си нежелание, а по-скоро възпроизведе думи, които е чуло в дома си при
разговорите с баща си – „три години не са ме потърсили“, „звъннаха ми за рождения ден, но
в 9 часа вечерта, когато щяхме да си лягаме“, „още два пъти са се обаждали, за да се откаже
тате от издръжката“. Момичето е обидено на майка си и съответно прехвърля това си
разочарование и върху нейните родители. Съдът възприе детето като изключително лабилно
и лесно податливо на чуждо влияние. То се стреми да подражава на поведението на
авторитета, който за него е баща му, старае се да заема неговата отрицателна позиция
спрямо ищците, но в същото време е отворено да подаде ръка към баба си и дядо си, в
случай че те изявят желание да дойдат да я видят.
Може да се направи обоснован извод, че към настоящия момент е прекъсната
изградената в по-ранен момент емоционална връзка между малолетните и ищците. По-
малкото дете И. дори е споделило пред социалните работници, че не помни баба си К. и
дядо си Х..
Установено е по делото, че условията в дома на ищците са добри. Жилището е след
основен ремонт, като в него има и детска стая, която е била налична и по времето, в което
децата са живели там. Семейство П.и работи и реализира доходи. Тоест, ищците разполагат
със съответната материална обезпеченост /собствено жилище/, за да задоволяват
потребностите на момичетата в моментите, когато те бъдат поверени на техните грижи. В
тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката Цв. Х., майка на ответника,
която посочи, че условията в къщата им не са „цветущи“, че имат стая и половина, че децата
постоянно са яли само „зелена манджа“. От свидетелските показания на свидетелите на
ищците може да се направи заключение, че К. П. е добра домакиня, че се е грижила добре за
децата във всяко едно отношение. Лафът „зелена манджа“, за който говори майката на
ответника, не представлява нищо друго освен израз на негативното отношение, което има
цялото им семейство към това на ищците и дъщеря им /майката на момичетата/ и което
отношение не остава скрито за малолетните.
Обстоятелството, че ищците като баба и дядо по майчина линия на децата К. и И. са в
трудоспособна възраст, в сравнително добро здравословно състояние, обосновават извода,
че следва да се създадат нужните условия, за да се изгради отново връзката с разширения
родителски кръг по майчина линия. Още повече, че по делото има данни, че майката
очевидно не полага нужните усилия да осъществява определения й режим на лични
контакти с децата. При живи баба и дядо, за които не е установено да представляват някаква
6
опасност за здравето и живота на децата, няма как съдът да възприеме виждането на
ответника, че предявеният иск е неоснователен. Още повече, че в съдебно заседание именно
той посочи, че няма против ищците да се срещат с дъщерите му и да поддържат контакт с
тях.
Съдът приема, че ограничаването на децата от контакт с близки роднини от
разширения семеен кръг не е в техен интерес, тъй като ги лишава от чувство за родова
принадлежност и съзнание за произход.
При определяне на конкретните параметри на подходящия режим на лични
отношения на бабата и дядото с внучките им съдът съобрази, че същият не следва да пречи
на постоянния контакт на децата с майка им и баща им. Предвид възрастта на децата и
липсата към настоящия момент на изградена емоционална връзка с ищците, съдът приема,
че на ищците следва да бъде определен режим на лични контакти с децата по начин обаче да
не бъдат ограничавани родителите от съответен режим на лични отношения с децата. При
настоящото произнасяне съдът следва да изходи от общия принцип, че режимът на бабата и
дядото е самостоятелен такъв и не следва да изпълва изцяло този, определен за родителите.
Ето защо съдът приема за подходящ следния режим: всяка първа седмица на месеца,
в събота, за времето от 10:00 до 19:00 часа в съботния ден. Родителите следва да оказват
съдействие при изпълняване на така определения режим на лични отношения с ищците, като
се отбележи, че в интерес на децата е режимът да бъде упражняван по разбирателство между
страните.
При определянето на конкретен режим съдът взе предвид обстоятелството, че към
настоящия момент връзката между ищците и децата е прекъсната, поради което поисканият
такъв с уточняващата молба от 21.04.2022 г. разширен режим, граничещ с този на родител, е
изключително неприемлив. Седмиците, които са поискани, са всъщност седмиците на
бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права. В този смисъл
възраженията на процесуалния му представител са основателни. Ето защо съдът приема, че
контактите на бабата и дядото по майчина линия следва да бъдат определени в рамките на
режима на майката, което почива и на житейската логика. Доколкото децата почти не
познават своите прародители, то необосновано е искането да бъде определен режим с
преспиване в дома на ищците. Времето от 10:00 до 19:00 часа на съботния ден съдът намира
за удачно, предвид и отдалечеността на гр. Варна и гр. Карнобат.
Естествено, в случаите, когато майката упражнява сама режима на лични контакти с
децата си, при уговорка между нея и родителите й, малолетните могат да бъде оставяни и с
преспиване при ищците. Настоящото производство обаче не може да обхване всички
житейски хипотези, а има за цел да създаде предпоставки за реалното изпълнение на
определените режими на лични контакти между майка и дете, от една страна, и между баба,
дядо и внуци, от друга страна. Обстоятелството, че майката понастоящем не осъществява
режима на лични контакти с двете й дъщери по причини, които стоят извън предмета на
доказване по делото, не може да обоснове определянето на някакъв разширен режим в полза
на ищците в производството, още по-малко такъв, ограничаващ бащата.
В тази връзка действително отношенията между страните не са нормални, както
правилно посочва и адв. Г. в качеството му на процесуален представител на ответника, но
именно това е и причината да се води един такъв иск. Съдът не може да даде гаранции за
спазване на постановено от него решение. Контролът върху изпълнението му е в съзнанието
на страните и по-специално на бащата, който като родител следва да възпитава така децата
си, че да спазват общоприетите норми за поведение и правила. При неспазването на
определения от съда режим ищците могат да потърсят съдействие от съответен съдебен
изпълнител. Всичко това обаче не може да обоснове извод за неоснователност на исковата
7
претенция.
Следва да се отбележи, че в случая не е предявен иск с правно основание чл. 128, ал.
3 ГПК, съответно не е твърдяна и установена някаква обективна невъзможност на майката
да упражнява определения й режим поради отсъствие или заболяване. Ето защо съдът
намира, че не е необходимо да коментира поддържаните от процесуалния представител на
ответника К. И. К. възражения в тази връзка.
По отношение на направеното от ДСП – гр. Карнобат предложение в решението си
съдът да постанови ползване на задължителна социална услуга в общността, на основание
чл. 138а, ал. 3 СК, то съдът приема, че не следва да определя такива. От една страна, самият
текст на чл. 138а СК е озаглавен „Социални услуги при спор относно родителски права“. В
настоящия случай не това обаче е спорният момент от предмета на доказване. Напротив.
Родителските права са предоставени на бащата с влязло в сила решение. От друга страна,
както се посочи и по-горе в изложението, майката не взе активно участие в производството,
съответно не е изследвано и дали същата с поведението си не е способствала за
отчуждаването на децата. Това обаче също е извън предмета на доказване в конкретния
случай. Определянето на една такава мярка само допълнително и излишно би изострило
конфликтните отношения между страните, което категорично не е в интерес на децата. За
този си извод съдът възприема изцяло и изложеното от свидетеля О. В., че децата не
възприемат събитията като възрастни, споделят по детски и в следващия момент забравят.
Това е нормално и именно с един правилен подход от страна и на ищците, и на ответниците
по делото, децата лесно биха възобновили контактите си с роднините по майчина линия, без
да е необходимо посещаването на специализирани програми, което може само
допълнително да ги стресира и травмира.
Предвид изхода на спора, съдът приема, че разноски в производството не следва да
бъдат присъждани в полза на страните, а същите следва да останат за всяка от тях така,
както са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на К. Г. П., ЕГН ********** и Х. С. П., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. К., ул. „С.” № **** с децата К. К. К., ЕГН ********** и
Ив. К. К., ЕГН **********, като им дава възможност да виждат и да вземат децата при себе
си, както следва: всяка първа седмица на месеца, в събота, за времето от 10:00 до 19:00 часа
в съботния ден, като същите връщат децата на адреса по местоживеенето им, а именно: гр.
В., ул. „Х. Т.“ № ***, ет. *, ап. **.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8
9