Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
24.02.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 28 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ЛТТ“ ООД, депозирана против наказателно постановление №
38-0001687/11.12.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАП е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент
561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
С
жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на издаденото
наказателно постановление. В подкрепа на това се ангажират твърдения, че
административнонаказващия орган не е установил със съответните доказателства и
доказателствени средства релевантните за случая обстоятелства, в рамките на
проведеното производство. На следващо място се твърди, че описаното нарушение е
несъставомерно от обективна и субективна страна. Релевират се доводи, че посоченият водач е бил в платен
годишен отпуск и че не е изследван въпроса в резултат на какво точно действие
или бездействие на дружеството жалбоподател, същото не е изпълнило задълженията
си. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание дружеството редовно призовано не изпраща представител.
Депозирана е писмена защита.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически
и правни доводи на дружеството жалбоподател, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 271496/08.11.2019г. против дружеството
жалбоподател, за това, че на 08.11.2019г. при извършена комплексна проверка на
транспортното предприятие „ЛТТ“ ООД, ЕИК: *********, притежаващо лиценз на
Общността № 14202 за международен превоз на товари, издаден от МТИТС е било
установено, че дружеството, в качеството му на превозвач, не е организирало
работата на водача А.Д., ЕГН: ********** по такъв начин, че да спазва
изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006г. като на 26.09.2019г. не са били
спазени изискванията за нормална дневна почивка от 11 часа, а е са били
установени 10 часа и 39 минути почивка на водача, по кратка с 21 минути, а на
дата 27.09.2019г. времето на управление е било 10 часа и 20 минути, което е с
20 минути по-дълъг период от очакваното, въз основа на които факти
актосъставителят е приел, че дружеството е осъществило състав на нарушение по
чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент 561/06, във връзка с чл. 78, ал. 1, т.
1 ЗАвП.
На
основание така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентично със съдържащото се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така приетият
за осъществен състав на административно нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2
от Регламент 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАП е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
правни изводи.
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила - чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, във връзка приетото за
осъществено нарушение е посочено единствено, че дружеството не е организирало
работата на водача, по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент (ЕО)
№ 561/2006г., във връзка с изискванията за нормална дневната почивка на посочения
водач.
Нито в
АУАН, нито в НП е посочена, коя е конкретната разпоредба от цитирания
регламент, която не е спазена от страна на дружеството жалбоподател и не са
посочени, какви конкретни действия превозвачът е следвало да извърши във връзка
с организиране работата на водача. Отделно от това не е посочена и датата, на
която е извършено нарушението от страна на дружеството жалбоподател, а само е посочена
датата, на която водачът е осъществил състава на нарушението, във връзка с
периодите на почивка. За да бъде ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, не е достатъчно само да бъде установено, че водач на същото е осъществил
състав на нарушение, а следва да бъдат посочени и доказани, конкретните
действия или бездействия, които се твърди, че е извършило дружеството във
връзка с организацията на работата на водача.
Неспазването
на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява съществен порок
на наказателното постановление, налагащ неговата отмяна, тъй като води до
нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато с
всички приети от страна на административнонаказващия орган, за осъществили се
факти, които субсумирани под хипотезиса на правната
норма, да сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което
е ангажирана и отговорността на нарушителя.
Липсата
на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП, досежно факти включени в
предмета на доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението
лишава съда от възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите,
които административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и
да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
В
същият смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе, намерила
израз в Решение от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 213 по описа на съда за
2019, Решение от 30.10.2017г., постановено по КАНД № 161 по описа на съда за
2017г., Решение от 20.09.2017г., постановено по КАНД № 141 по описа на съда за
2017г., Решение от 09.05.2017г., постановено по КНАХД № 75 по описа на съда за
2017г., Решение от 17.01.2017г., постановено по КНАХД № 381 по описа на съда за
2016г. и Решение от 14.01.2017г., постановено по КНАХД № 411 по описа на съда
за 2016г.
С оглед
на изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, поради допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че и разгледана по същество жалбата
се явява основателна, тъй като видно от приетите по делото писмени
доказателства Молба за отпуск на водача А.Д., Заповед №
ZO0000000055/30.08.2019г. и бордна карта, посоченият водач е бил в неплатен
годишен отпуск към посочените дати, на които се твърди, че дружеството не е
организирало работата му. Отделно от това по делото е представена от страна на
административнонаказващия орган, чиято е доказателствената тежест, разпечатка
на картата на друг водач – Т.П., което обосновава извод, че не е доказано по
никакъв начин описаното в АУАН и НП нарушение на самия водач, което е прието,
че е допуснато от дружеството жалбоподател.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в полза на дружеството
жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от страната разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на възражение от насрещната страна
по чл. 63, ал. 4 ЗАНН, то съдът е лишен от възможността да присъди по-нисък
размер на адвокатското възнаграждение от претендирания
такъв от 500 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0001687/11.12.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ЛТТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул. „Буная“ № 1, вх. 1, ет. 4, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАП е наложена
имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент
561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ - СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на
„ЛТТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Буная“ № 1, вх. 1, ет. 4, СУМАТА в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: