РЕШЕНИЕ
№
138
гр. Враца, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.04.2021г.
/тринадесети април две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №1 по
описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК,
във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Г.Р.
***, чрез адв. К.Т.-С. против РЕШЕНИЕ №260029/21.10.2020г.,
постановено по АНД №194/2020г. на
Районен съд Мездра, с което е потвърдено
Наказателно постановление №11-01-700/2019 от 07.04.2020г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция гр.София. Твърди се, че оспореното
решение е неправилно на основание чл.348, ал.1,т.1 НПК, поради нарушение на
закона, НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, както и че се касае за маловажно нарушение по
чл.28 ЗАНН, за което се навеждат доводи в касационната жалба. Прави се искане за отмяна на решението и
решаване на делото по същество, като се отмени наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът–Агенция
за държавна финансова инспекция гр.София, чрез процесуалния си представител
ю.к. В.М. в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба
и счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и като такова да
остане в сила по изложени в него съображения. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ОП-Враца
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението намира за
правилно. Не е нарушен материалния закон и не са налице обстоятелства, които да
обосновават извода по чл.28 ЗАНН.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното в настоящото производство решение Районен съд- Мездра е потвърдено
в неговата цялост НП № 11-01-700/2019 от 07.04.2020 г., издадено от Директора
на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на В.Г.Р. от гр.Роман
на основание чл.254, ал.1 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1928,82 лева за това, че на 04.12.2018 г. в гр. Роман, обл. Враца, в
качеството на Кмет на Община Роман и публичен възложител на обществени поръчки,
съгласно чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП е сключил Договор за обществена поръчка №70
от 04.12.2018 г. с определения изпълнител „ В.“ ЕООД гр.София, при подписването
на който същият не е изпълнил задължението си по чл. 67, ал. 6 от ЗОП да
предостави актуални документи,удостоверяващи липсата на основанията за
отстраняване от процедурата, както и съответствието с критериите за подбор, в
т.ч. и за третото лице „Е Д С Г“ ЕООД гр.Б., като са посочени непредставените документи по отношение и на двете дружества- нарушение
по чл.112,
ал.1, т.2 от ЗОП.
За да
потвърди НП въззивният съд е приел, че в
проведеното адм.наказ.производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. По
съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на
адм.нарушение визирано в акта и НП, поради което и правилно е ангажирана
адм.наказ. отговроност с издаденото НП. Не е налице маловажен случай по см. на
чл.28 ЗАНН, както и че размерът на наложената глоба е правилно определен. В тези
насоки въззивният съд е изложил подробни
мотиви, в резултат на които е приел оспореното НП за законосъобразно и го е
потвърдил изцяло.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на въззивния съд за
законосъобразност на НП и не намира за необходимо да ги приповтаря в решението
и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща
към тях. При правилно изяснена
фактическа обстановка на база събраните доказателства е налице безспорна
установеност на нарушението визирано в НП по чл.112, ал.1,т.2 ЗОП, поради което
правилно с наказ. постановление е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора. Касае се за нарушение извършено от възложителя, който
преди сключване на договора за обществена поръчка с изпълнителя следва да
провери и да се убеди, че са представени всички документи изискуеми от закона и
едва след това да сключи договора. В случая
възложителя е сключил договор с изпълнителя на 04.12.2018г., без да са
налице законовите основания за това, тъй като същия не е представил изискуемите
документи по чл.67, ал.6 ЗОП. Неизпълнението на това условие е пречка за възложителя да сключи
договора. В тази насока и възражението
на касатора, че отговорност носи изпълнителя е неоснователно, тъй като
нарушението не касае ангажиране на отговорност на изпълнителя, а на
възложителя.
Правилно въззивният съд е приел, че в хода на
административно наказ.производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. АУАН
И НП отговарят на изискванията на чл.42
и чл.57 ЗАНН. В същите достатъчно ясно е описано нарушението и обстоятелствата
при които е извършено, както и законовите разпоредби които са нарушени.
Посочени са законовите разпоредби на ЗОП в редакцията им действала към момента на извършване на
деянието, а не към настоящия момент, поради което възраженията на касатора в тези
насоки са неоснователни.
Касационната инстанция споделя и
извода на въззивният съд, че не е налице
маловажност на нарушението по см. на чл.28 ЗАНН, тъй като в конкретния случай санкционираното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност на обичайните
нарушения от същия вид. Когато едно
деяние не съдържа белези на по-ниска степен на обществена опасност спрямо други
деяния, то за него няма основание да бъде приета маловажност, както е в случая.
Нарушението е формално на просто извършване и за съставомерността му не са
необходими настъпването на вредни последици. Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не
указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока възражението на касатора за
маловажност на случая е неоснователно. Правилно е определен и размера на
наложеното наказание.
При осъществения контрол по реда на
чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила.
При
този изход на спора и съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски по делото, като същото е
направено своевременно се явява основателно. На същия следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №260029/21.10.2020г., постановено
по АНД №194/2020г. на Районен съд
Мездра.
ОСЪЖДА В.Г. Р.
*** да заплати на АДФИ-София разноски по делото в размер на 100/сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.