№ 15
гр. С., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600486 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. Обжалвана е
присъда № 260006 / 07.10.2021г. по НОХД № 204 / 2019г. на Районен съд – К.,
с която подс. Д. ХР. К. е призната за виновна в това, че на 25.11.2017г. в с. Т.,
общ. К., причинила по непредпазливост на Д. Г. Ш. тежка телесна повреда,
изразяваща се в травматична ампутация на четири пръста (II, III, IV, V) и част
от дланта на дясната ръка, довело до осакатяване на десния горен крайник,
поради което и на основание чл. 133, предл. 1, вр. чл. 128 от НК и чл. 54 от
НК „й наказание наказание пробация“, изразяваща се в задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване е подписване пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от една година и задължителни срещи с
пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 189, ал. 3 от
НПК подс. К. е осъдена да заплати: по сметка на ОП – С. сумата 887 лева,
представляващи направени по сл.д. № 37 / 2018г. на ОСО при ОП - С.
разноски; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – К. сумата
175,31 лв., направени по делото разноски; на частния тъжител Д. Г. Ш.
сумата 4 050 лв., представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимата чрез защитника й с твърдения, че е неправилна, материално и
процесуално незаконосъобразна, доказателствено неподкрепена и
необоснована, което неминуемо следвало да бъде констатирано при
извършване на дължимия въззивен съдебен контрол. Наложеното на
1
подсъдимата наказание било явно несправедливо, тъй като тя не била
извършила престъплението, за което е призната за виновна от РС – К..
В допълнение към въззивната жалба защитникът твърди, че били
налице безусловни основания за цялостна отмяна на обжалваната присъда и
излага подробни конкретни доводи, в подкрепа на това твърдение. Счита, че
по отношение на подсъдимата нито било установено, нито би могло да бъде
установено, че е извършила неправилно, респ. погрешно опериране с
машината или пък да е изпълнила и/или неизпълнила действия, които биха
могли да бъдат поставени в пряка, а дори и косвена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, а именно причиненото увреждане на ръката на
пострадалата. Искането е на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 334, т. 2 от
НПК въззивният съд да отмени изцяло атакуваната присъда и да постанови
нова присъда, с която подс. К. да бъде призната за невиновна в това да е
извършила престъпление по чл. 133, предл. 1, вр. чл. 128 от НК и да бъде
оправдана.
По делото е постъпил и отговор от адв. В.С., в качеството му на
повереник на частния обвинител Д. Г. Ш., имащ характер на възражение
срещу въззивната жалба, като се навеждат доводи, че жалбата е
неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение и да се
потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
ОП – С. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита обжалваната
присъда за правилна, законосъобразна и обоснована и моли за
потвърждаването й.
Частният обвинител Д. Г. Ш., редовно призована, не се явява в
съдебно заседание. Според упълномощените от нея повереници, въззивната
жалба е неоснователна и следвало да бъде постановен съдебен акт, с който да
бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, като мотивирана,
законосъобразна и в цялост изразяваща действителните събития от датата на
инцидента – 25.11.2017г. Считат за неприложима хипотезата на чл. 15 от НК.
Твърдят, че е неоснователно искането за връщане на делото за разглеждане
от друг състав, поради това, че не били събрани доказателствата по време на
съдебната фаза на процеса пред първоинстанционния съд. Назначеният
следствен експеримент не бил извършен, тъй като процесната машина била
преместена от управителя на дружеството, който бил баща на подсъдимата.
Твърдят още, че районният съд не е обсъдил факта, че пострадалото лице в
продължение на месеци работело с подписан трудов договор, но последният
не бил изпратен в НАП. Молят за потвърждаването на присъдата.
Претендират разноските за настоящата инстанция.
Защитникът на подсъдимата заявява, че поддържа изцяло доводите,
изложени в допълнителната жалба. Твърди, че както представителя на
държавното обвинение, така и представителите на частния обвинител не
заявили нито един конкретен довод относно законосъобразността на
постановената присъда. Счита, че районният съд не е изпълнил задължението
си да коментира наличието на съставомерните признаци от обективна и
2
субективна страна на престъплението по чл. 133, пр. 1 от НК – за причинена
по непредпазливост тежка телесна повреда. Районният съд следвало да
посочи конкретни действия или бездействия, които били в основата и в пряка
причинно следствена връзка с настъпилия резултат. Резултатът бил налице, но
в конкретния случай подсъдимата направила всичко, което могла да направи
– да спре машината, тъй като пострадалата поставила ръката си инцидентно и
крайно неочаквано в зоната, където контактува съответния дървен труп с
режещите ножове. Самата пострадала извършила действия, които не е
трябвало да извършва и ако не ги била извършила, нямало да се стигне до
настъпилия резултат. Моли въззивния съд на основание чл. 334 т. 2, вр.чл.
336 ал. 1 т. 3 от НПК да признаете подсъдимата за невиновна в това да е
извършила деянието, за което е осъдена с обжалваната присъда и да я
оправдае изцяло по обвинението по чл. 133, предл. 1, вр. чл. 128 от НК, което
било недоказано. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РС - К..
Подс. К., изразявайки личното си становище пред въззивната инстанция
заявява, че не е виновна и моли да бъде оправдана.
С.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в
депозираната въззивна жалба и допълнението към нея, във възражението
против въззивната жалба, както и тези на страните в проведеното открито
съдебно заседание, и сам служебно провери изцяло правилността на
постановената присъда на основание чл. 313 във вр. с чл. 314 НПК,
констатира наличието на основания, налагащи нейната цялостна отмяна
съгласно чл. 334, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК и връщане на делото за ново разглеждане на
първостепенния съд, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подс.
К..
При извършената цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, въззивният съд намира, че същата е
постановена при накърняване на основните принципи на наказателния процес
закрепени в разпоредбите на чл. 12, чл. 13 и чл. 14, ал. 1 НПК, гарантиращи
реализацията на неговата непосредствена задача, инкорпорирана в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 НПК - да осигурява разкриване на
престъпленията, разобличаването на виновните и правилното прилагане на
закона в разумен срок. Като логическа последица от дерогирането на
посочените императивни правни предписания се е стигнало до осезателното
отклонение на съдържанието на съдебния акт от минималния задължителен
стандарт, установен с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 и ал. 4 НПК, което от
своя страна предпоставя повторното извършване от първия съд на
следващите се процесуални действия, необходими за разкриването на
обективната истина по делото, при стриктното съблюдаване на
предоставените от законодателя процесуални гаранции на страните в
съдебното производство.
С оглед задълженията на въззивната съдебна инстанция, касателно
3
извършване на цялостна проверка на постановената присъда, настоящият
въззивен съдебен състав съзира редица допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на самата присъда, респективно при
изготвянето на мотивите към същата.
При постановяване на присъдата съдът е длъжен да обсъди и реши
въпросите по чл. 301 от НПК. Теорията и съдебната практика неотклонно са
приемали и приемат, че присъдата представлява логическо единство от
диспозитив и мотиви. Окръжният съд констатира непълнота в диспозитива на
проверявания съдебен акт - липсва произнасяне по основен правнозначим
въпрос по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК, който трябва да има ясен и категоричен
отговор както в диспозитива така и в мотивите на присъдата, а именно дали
на подсъдимата се налага посоченото наказание „пробация“. Това
представлява съществено процесуално нарушение, което води до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимата и не може да бъде
отстранено в хода на въззивното производство, но е отстранимо при ново
разглеждане на делото. Липсата на яснота досежно действителната воля на
решаващия съд води до невъзможност въззивната инстанция да осъществи
проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си. При
липса на съответен диспозитив не може да се приеме, че е налице съответно
произнасяне само с оглед на обсъждането в мотивите на присъдата, че
подходящото наказание, което да се наложи на подсъдимата е „пробация“ с
приложение само на двете задължителни пробационни мерки. За прецизност
следва да бъде отбелязано, че както в дипозитива, така и в мотивите на
присъдата пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК не е изписана в
нейната цялост, както предвижда закона – „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“.
В чл. 305, ал. 3 НПК по общ начин е установено какво трябва да бъде
съдържанието на мотивите на присъдата. В тази връзка в мотивите отново
трябва да се разгледат поотделно всички въпроси по чл. 301 НПК, с
разликата, че подробно трябва да се обосноват взетите решения, като се
изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по
фактите и правото. Изискването за мотивиране на съдебните актове е
конституционно установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република
България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е важна
гаранция за правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧОС в този смисъл са
Решенията Salov v. Ukraine, 65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea v. R.,
19997/02, 15 февруари 2007 г.
В мотивите на проверяваната присъда първоинстанционният съд не е
направил необходимият анализ на доказателствената съвкупност и не е
изложил надлежни мотиви по отношение на наказанието. В тези случаи
според константната съдебна практика съществуващите мотиви се приравнят
на липса на мотиви. В този смисъл е и Решение № 92/16.05.2019г. по н. д. №
982/2018г., II н. о. на ВКС: „Липса на мотиви е налице, както в хипотезите на
тяхното пълно отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна,
4
неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая
липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който
рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован
отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността
да се разбере действителната воля на съда".
В случая районният съд не е изпълнил стриктно вменените му
съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 НПК
задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани
доказателства, да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективното, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по
делото, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и
въз основа на кои доказателства. При проТ.не на производството по общия
ред съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно събрани
и проверени доказателствени материали, което в случая не е налице.
Анализът на доказателствения материал е направен изключително
схематично, неубедително и повърхностно.
Липсва и какъвто и да било анализ на обясненията на подс. К., като
единствено е посочено, че тя потвърдила, че е работила на машината, след
като нарочно била извикана от пострадалата. Обясненията не се съпоставени
с останалите доказателства, за да се установи дали същите представляват
достоверен източник на информация или чрез тях се лансира изградена
защитна теза, с оглед безспорния им двойствен правен характер на гласно
доказателствено средство и своеобразно средство за защита. Не става ясно
как подсъдимата е „потвърдила“ посоченото обстоятелство, след като
едновременно с това районният съд е кредитирал „като достоверни
показанията на всички разпитани по делото свидетели“, които не твърдят
подсъдимата да е била извикана от пострадалата Ш.. Напротив - видно от
показанията на свидетелите К.Т. и Р.О., подсъдимата поискала да управлява
машината, а свид. Д.Ш. пък твърди, че подсъдимата й казала че ще работи с
нея на машината. И в описаната фактическа обстановка районният съд не е
приел за установено подсъдимата да е била извикана да работи на машината
от пострадалата Ш., а това, че „… въпросният ден… до машината дошла
подсъдимата и казала, че тя ще работи на лостовете на машината“.
Отоносно показанията на разпитаните по делото свидетели, без да ги
обсъжда подробно, районният съд е посочил само, че показанията на
свидетелите Д.Ш., Х.Д., К.Т., В.О. и Р.Х. са непротиворечиви досежно
основния факт на доказване – дали пострадалата е работила на машината,
дали подсъдимата е оперирала с лостовете, задвижващи машината и дали на
посочения ден и място на пострадалата е била причинена телесна повреда. Не
става ясно какво е установил съда от показанията на останалите свидетели, за
които също е посочил, че ги кредитира – С.К., А.К., Х.К. и М. К.,
включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания по следственото дело на последната свидетелка.
Първоинстанционният съд е посочил още, че е установил незначителни
несъответствия между показанията на някои от свидетелите, но не е посочил
между кои. Обжалваната присъда не е мотивирана по начин да може да се
5
вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по
делото и да може да се провери правилността на направените въз основа на
тях фактически и правни изводи. Според трайната съдебна практика, в
мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените
фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, а не общи
фрази и твърдения. Обсъждането на доказателствата не трябва да се свежда
до изброяване на събраните доказателствени материали и до общата
констатация за възприемането им, а липсата на съществени противоречия в
доказателствените материали не означава, че съдът не следва да анализира
съдържанието им, дори и анализът да доведе до извод, че доказателствените
материали са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните
факти.
Освен изложеното относно анализа на доказателствения материал,
въззивният съд констатира, че в мотивите липсват съображения за
индивидуализиране на наказанието, за което се твърди, че е определено на
подсъдимата. Както беше посочено по – горе, от диспозитива на присъдата не
става ясно дали на подсъдимата е наложено посоченото наказание
„пробация“. В мотивите районният съд е използвал бланкетни фрази, че „при
определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената
опасност на деянието и на подсъдимата, прецени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на
закона“. Никъде в мотивите не е посочено каква е обществената опасност на
деянието. Коментирано е само, че подсъдимата не е личност с висока степен
на обществена опасност, тъй като не била осъждана, не били изнесени
доказателства, че върши противообществени прояви и била с положителна
личностна характеристика. Като смекчаващо наказателната й отговорност
обстоятелство съдът преценил единствено емоционалното й страдание след
инцидента и психотравмата от случилото се. Най – общо районният съд е
посочил, че при определяне на наказанието се е ръководил от правилата на
чл. 54-56 от НК, но не посочва конкретно дали е преценил, че са налице
условията на чл. 54 или чл. 55 от НК. Съдът не е конкретизирал кои са
смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимата обстоятелства по
смисъла на чл. 54, ал. 1 от НК, взети в предвид при определяне на
наказанието – такива, които да са били налице към момента на деянието,
което районният съд е приел, че е извършено от подсъдимата, а не такива,
настъпили след това и „смекчаващи наказателната й отговорност“. Така,
подценявайки обсъждането на обстоятелствата, свързани с определянето на
наказанието, като е изложил общи и формални съображения,
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
тъй като задължително съгласно чл. 54, ал. 1 от НК, за да мотивира
убедително вида и размера на определеното наказание, съдът следва да
анализира всеки факт от значение за обществената опасност на конкретното
деяние и на дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства .
Установените недостатъци в атакувания съдебен акт не могат да бъдат
санирани от настоящата инстанция и налагат безусловно отмяната на
6
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – К., от стадия на разпоредителното заседание, като
при новото разглеждане на делото следва да бъде взето в предвид и
обстоятелството че на 25.05.2022г. изТ. предвидената в чл. 81, ал. 3, вр. чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК абсолютна давност, изключваща наказателното
преследване спрямо подс. К. и според разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от НПК
наказателното производство може да продължи само ако тя направи искане за
това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
При този изход на делото, присъдата следва да бъде отменена и в
частта за разноските.
Предвид упражняването на правомощието му по чл. 335, ал. 2 от НПК,
въззивният съдебен състав не следва да взема отношение по изложените във
въззивната жалба възражения и доводи, касаещи въпроси по съществото на
правния спор.
Ето защо и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл.
1, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260006 / 07.10.2021г., постановена по
НОХД № 204 / 2019г. по описа Районен съд - К. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7