Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 09.04.2010г. по гр.д.№ /2009г. Районен съд В.Т. е отхвърлил предявения от Т. Р. Т. ЕГН * от гр.В.Т. против П.”А. С. П.” гр.В.Т. иск с правно основание чл.74 КТ за обявяване на недействителност /нищожност/ на допълнително споразумение от 07.09.2009г. към трудов договор № /03.09.2007г. поради заобикаляне нормата на чл.7 ал.4 от Наредба № 3 от 18.03.2008г. на МОН като неоснователен, признал е уволнението за незаконно и е отменил заповед № /14.10.2009г. на директора на П. „Ал.П.” В.Т. с която е прекратено трудовото правоотношение на Т., счи4тано от 15.10.09г. поради намаляване обема на работа, възстановил е Т. на заоеманата преди уволнението длъжност ”учител по физическо възпитание и спорт”- 0.5 щатна бройка , осъдил е училището да заплати на Т. сумата от 920.68лв. представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 15.10.09г. до 15.04.10г. , като иска в останалата част до претендирания размер от 3415.50лв. е отхвърлил като неоснователен и погасен чрез прихващане на насрещно задължение за изплатени на ищеца от ответника обезщетения по чл.220 КТ в размер на 602.94лв. и по чл.222 ал.1 КТ в размер на 285.20лв., отхвърлил е искането на Т. да бъде задължен ответника да впише в трудовата му книжка отмяната на уволнението, осъдил е училището да заплати на уволнения 216лв. разноски ,а на ВТРС ДТ в размер на 136.83лв. Þ 50лв. разноски за вещо лице. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът ,който в предвидения за това срок го обжалва чрез процесуалния си представител в частта,с която е отхвърлен иска му по чл.74 КТ и в частта му,с която е отхвърлена исковата му претенция за сумата от 2527.36лв..Твърди незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части.Навежда довода ,че е нарушено нормативно изискване на МОН по чл.7,ал.4 от Наредба № 3/2008г. съгл. която задължителните часове за учител не трябва да са по-малко от 720, при 360 за Т. Т..Твърди да е нарушена и нормата за долна граница на възнаграждение за педагогически специалист от 450лв. при договорено възнаграждение по процесното споразумение от 285лв. Твърди работодателят да не е спазил и нормата на чл.138а КТ ,което прави споразумението недействително.Моли съда да отмени решението на ВТРС в обжалваните части и уважи иска по чл.74 КТ като се обяви допълнителното споразумение от 07.09.09г. по трудовия договор на ищеца за недействително/нищожно/ ,както и да се осъди работодателят да му заплати обезщетение по чл.225 ,ал.1 КТ в размер на 2527.36лв. и направените разноски пред двете инстанции. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба против ответника . От ответника по жалба - П.”А.П.” В.Т. чрез процесуалния му представител е постъпил писмен отговор с който се заема становище по жалбата с твърдение същата да е неоснователна и недоказана.Излагат се съображения.Моли атакуваното решение да се остави в сила .В съдебно заседание процесуалния му представител поддържа отговора,претендира разноски за тази инстанция. Като взе предвид оплакванията във въззивната жалба ,становищата на страните и развитите от тях доводи и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: Производството пред Районен съд В.Т. е образувано по искова молба на Т. Р. Т. от гр.В.Т.,подадена на 02.12.2009г. чрез пълномощника му ,в която се излага,че е заемал длъжността „учител по физическа култура и спорт” в П.”.П.” В.Т. от 03.09.2007г. , като първоначално е работил по срочен трудов договор. С допълнително споразумение от 16.03.09г. и на осн.чл.117 КТ е договорено основно месечно възнаграждение от 495лв. при пълен работен ден от 8 часа.Твърди без каквито и да било фактически или правни основания на 07.09.2009г. му е предложено да подпише споразумение да работи на половин щатна бройка и за половин трудово месечен възнаграждение от 285лв, което споразумение подписал. На 28.09.09г. обаче е изготвено ново споразумение с което норматива на часовете му от 720 става на 360, и при отказ от негова страна да го подпише със заповед № /14.10.2009г. е прекратено трудовото му правоотношение .Основание за заповедта е намаляване обема на работа.Твърди,че уволнението е незаконосъобразно,че поради същото е останал без работа и му се дължи обезщетение в размер на 3415.50лв.Моли за осъдително решение с което да се признае уволнението за незаконосъобразно, за възстановяване на предишната заемана от ищеца длъжност, да се осъди ответника да му заплати обезщетението , да задължи ответника да впише в трудовата му книжка отмяна на уволнението , да се прогласи нищожността на допълнителното споразумение от 07.09.2009г.. Претендира и разноски по делото. Ответникът- П. „А.П.” В.Т. чрез процесуалния си представител в подаден писмен отговор е признал исковете за признаване уволнението за незаконосъобразно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжности и за заплащане на обезщетение за времето,през което работникът е останал без работа поради уволнението. Относно обезщетението по чл.225,ал.1 КТ твърди,че база за определянето му следва да е БТВ за м.септември 2009г. съотв.сумата от 285.20лв. Прави искане с присъдената сума по чл.344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ да се извърши прихващане по реда на чл.103 ЗЗД с получените от ищеца при прекратяване на правоотношението обезщетения по чл.220,ал.1 КТ в размер на 602.94лв. и по чл.222,ал.1 КТ в размер на 258.20лв. Не е заел становище по предявения иск по чл.74 КТ.оспорил иска по основание и размер.Претендира разноски. При така посочената фактическа обстановка, въз основа на която Районният съд е направил правните си изводи и с оглед правомощията си на въззивен съд, ВТОС намира,че решението е валидно , а в обжалваните части и допустимо.Същото е и правиÙно и законосъобразно по следните съображения: По делото от събраните доказателства-трудово досие на Т. Т. се установява безспорно,че ищецът е заемал длъжността „учител по физическа култура и спорт” в П.”А.П.” В.Т. по силата на сключен трудов договор № /03.09.2007г. – срочен по чл.68,ал.1,т.1 вр.чл.68,ал.4 КТ за времето от 05.09.07г. до 30.06.08г.По делото не се спори и се установява от приложените допълнителни споразумения към трудовия договор,че до 07.09.09г. когато е подписано допълнително споразумение , ищецът е бил на пълно работно време-8 часа ,с трудово възнаграждение за пълен работен ден, променяно във времето, последно от 16.03.09г. в размер на 495лв. Установява се от представено по делото декларация с дата 07.08.2009г.,че ищецът се е съгласил да работи като учител на заеманата от него длъжност на половин щатна бройка- учител по физическа култура и спорт и като учител по „предприемачество и бизнес комуникации”.С допълнително споразумение № от 07.09.09г. страните са оформили постигнатата договореност считано от 01.09.09г. ищецът да работи на посочените в декларацията длъжности на 0.5 щатна бройка при непълно работно време-4 часа и с основно месечно трудово възнаграждение от 248лв. и това споразумение не се спори да е подписано от жалбоподателят. Последващото допълнително споразумение /28.09.09г. в което има посочен норматив непълен-360 часа при основно трудово възнаграждение от 275лв. , не е подписано от Т. и същото не е предмет на обсъждане.От представено по делото Поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати в П."А.П." В.Т. изготвено на осн. ПМС /26.02.2009г. и Наредба № /18.02.2008г. се установява,че считано от 01.09.2009г. в раздел "учители с в.о. без ПКС на т.5 и т.6 са посочени имената на А. С. и на ищеца съотв. на 0.5 длъжност. С оглед предмета на въззивната жалба съдът преценявайки законосъобразността на допълнителното споразумение от 07.09.2009г., намира същото за валидно и породило правните си последици до 15.10.2009г., когато трудовото правоотношение е прекратено със съответните от това последици. Института на недействителност на трудовия договор е уреден в чл.74 КТ и съгл. нормата на ал.1 недействителност е налице при две хипотези- при противоречие със закон или с колективния трудов договор и при тяхното заобикаляне. В процесния случай съдът намира,че не е налице противоречие със закона, тъй като индивидуалния трудов договор /допълнителното споразумение/ е сключен от лице в трудоспособна възраст, отговарящо на изискванията за образование и правоспособност. Няма твърдение и съответно представени доказателства и,че сключения трудов договор съдържа клаузи,които са по-неблагоприятни от установените в КТД.При неоснователност на така предявения установителен иск за обявяване недействителността на подписаното между страните допълнително споразумение от 07.09.2009г. ,с което Т. се е съгласил да работи на 0.5 щатна бройка по посочената длъжност, фигурираща и като такава в щатното разписание на училището от 01.09.2009г.,не следва да бъде споделен довода на жалбоподателя, че има нарушение на негови права. Посочената от него Наредба №3/18.02.2008г. е всъщност Наредба № 2/18.02.09г. за работните заплати на персонала в звената на народната просвета и е в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.Разпоредбата на чл.4,ал.1 от същата посочва,че индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическия персонал при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в приложение № 1 по длъжностни нива,като за педагогически специалисти това е 353лв. считано от 01.01.08г. и 450 лв. считано от 01.07.08г. Изключения от минималните размери по ал.2 обаче е предвидено когато по т.2 индивидуалната норма преподавателска работа на лицето е под установената минимална норма преподавателска работа, каквато е в процесния случай. Несъстоятелно е и въведеното с въззивната жалба твърдение,че е нарушена и нормата на чл.138а КТ, неотносима към конкретния спор при отменена заповед за уволнение с правно основание в чл.328,ал.1,т.3 КТ.Като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил така предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. При неоснователност на този иск, не следва да се приеме,че дължимото обезщетение на работника по чл.344,ал.1,т.3 КТ за времето през което е останал без работа ,определяемо по реда на чл.228 ал.1 КТ, е в размер на сумата от 3415.50лв. съобразно възнагражденито на Т. по допълнÞтелно споразумение от 16.03.09г. За база следва да се вземе полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,предхождащ месеца в който е възникнало основанието, а това е м.септември 2009г. при възнаграждение и съгл.заключението на приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза както е приел и ВТРС.В частта за сумата от 2527.36лв. исковата претенция правилно е отхвърлена . При така изложеното Окръжният съд намира,че жалбата на Т. Р. Т. е неоснователна и недоказана ,поради което и като такава следва да бъде оставена без уважена ,а обжалваното решение в частта на предявените искове по чл.74,ал.1 и чл.344,ал.1,т. 3 КТ следва да се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК жалбоподателят дължи на ответник-жалба направени от него разноски от 250лв. за адвокат. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.2010г. по гр.д.№ /2009г. на Районен съд В.Т. в обжалваните части досежно иска по чл.74,ал.1 КТ и иска по чл.344,ал.1,т. 3 КТ. ОСЪЖДА Т. Р. Т. ЕГН * от гр.В.Т.,ул."К.П."5Б,А.14 да заплати на П."А.С.П." В.Т. сумата от 250 лв. разноски за въззивната инстанция. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |