№ 484
гр. Перник, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201607 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от И. Г. М., ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление №24-1158-002247 от 14.08.2024г., издадено от
началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР - Перник, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба 800.00
/осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/
месеца за това, че на 29.04.2024 г., в 13.59 часа, в гр. Перник, движейки се по
ул. Юрий Гагарин в посока към кв. Изток, като водач на МПС – л.а. “Ауди
А8Л“, с рег. №*****, при разрешена максимална скорост на движение 50
км/ч., валидна за населено място, се движил със 112 км/ч. /наказуема скорост/,
като нарушението е установено и заснето с АТСС, тип АRH САМ S1,
№120сс88 – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и моли за отмяната му. Релевира възражения, че
при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че
отговорността му за вмененото административно нарушение е ангажирана в
нарушение на материалния закон. Твърди, че е лишен от вързможността да
даде обяснения, както и че нарушението е извършено при крайна
необходимост – поради транспортиране на лице до град София, нуждаещо се
от медицинска помощ. Моли това обстоятелство да бъде ценено като
смекчаващо вината му и обжалваният административнонаказателен акт да
бъде отменен.
1
Позицията си жалбоподателят поддържа и в съдебното заседание, в
което уе участвал лично.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 29.04.2024г., 13.59 часа, в гр. Перник по ул. Юрий Гагарин, с посока
към кв. Изток, се движело МПС – л.а. “Ауди А8Л“, с рег. №*****. В района
срещу фирма „Сондажи за вода“ на същата улица, с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
АRH САМ S1, №120СС88, насочена към приближаващия трафик, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства. Разрешената скорост на движение била до 50/км/ч., съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В 13.59 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-5155/09.05.2024г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на
движение от 116 км/ч..
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
при управлението на което е извършено нарушението, е собственост на И. Г.
М., ЕГН **********. Предвид стойността на превишението на скоростта
/получена след съответно приспадане от измерената скорост от 116 км/ч на
допустимата грешка при измерването/ и следващите се за нарушението
наказания, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП,
а производството продължило по общите правила.
Материалите по образуваната административна преписка били
възложени за работа на свид. И. Г. И. – мл. автоконтрольор в сектор ПП –
ОДМВР Перник, който призовал вписания в регистрите на КАТ собственик на
МПС да се яви за изясняване на обстоятелствата по случая.
На 11.06.2024г. И. М. се явил в сектор ПП – ОДМВР - Перник, където
предоставил изисканата от него информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП. В декларация от същата дата посочил, че на 29.04.2024г.,
около 13.59 часа, лично е управлявал собственият си лек автомобил “Ауди
А8Л“, с рег. №*****.
Въз основа на така установеното фактическо положение на 27.06.2024г.,
свидетелят И. И. образувал административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН серия AД, №108837 срещу М., като приел, че същият
виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено
място /гр. Перник/, е превишила максимално разрешената скорост от 50 км/ч.,
движейки се със 112 км/ч. /получена след приспадане на допустимата грешка
2
при измерването +/- 3% от измерената стойност на скоростта – 116 км/ч./.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, като в съдържанието му
било отразено, че няма възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 14.08.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил
административни наказания на И. М. за установеното нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетеля И. Г. И., както и
приетите писмени доказателства: АУАН серия AД, №108837/27.06.2024 г.,
справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на
техническото средство – снимка №120сс88/0154306, протокол за използване
на АТСС, рег. №1158р-5155/09.05.2024г. и снимка за разположението му,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №047-СГ-ИСИС/25.03.2024г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповеди №313з-1632/02.12.2021г. на Директор
ОД МВР – Перник, справка за нарушител /водач, декларация по чл.188 от
Закона за движение по пътищата, писмо, изх. № 24-слу-7936-1от 12.11.2024г.
от кмета на Община Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Възраженията в тази насока, изложени в жалбата са неоснователни.
Наказателното постановление е издадено при спазване на императивните
изисквания към съдържанието му и в съответствие с процесуалните правила –
нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства,
относими към фактическия състав на посоченото административно
нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране,
поради което правото на защита на жалбоподателя не ограничено. Доказана е
и материалната компетентност на административнонакзаващия орган,
правомощията на когото произтичат от приетата като писмено доказателство
по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът не констатира отклонение от изискванията по чл.40 и следващите
от ЗАНН при съставяне на АУАН.
3
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък,
е управлявал автомобил, негова собственост, с превишена скорост, тъй като с
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120сс88, скоростта му на
движение е фиксирана на 116 км/ч.. В декларация по реда на чл.188 от ЗДвП
същият е декларирал, че на визираните дата и час лично е управлявал
превозното средство, поради което този факт се приема за безспорно доказан
по делото. Субектът на нарушението е определен съгласно законовата
презумпция в чл.188, ал.1, изр. първо от ЗДвП, която не е оборена по
предвидения ред по чл.188, ал.1, изр. второ от с.з.
По делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/система - мобилна/преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88, с каквито съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза..
Приетите удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г.
и протокол от проверка №047-СГ-ИСИС/25.03.2024г. удостоверяват, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип
средство за измерване от Българския институт по метрология, вписана е в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето нарушението на датата,
визирана в НП, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.165, ал.2, т.7
от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните
МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на акта и наказателното постановление, позволяват формиране
на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото
средство – гр.Перник, ул. Юрий Гагарин, срещу "Сондажи за вода“, времето
на работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на
контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в акта и
постановлението място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. В протокола
4
за използване на АТСС е означено, че посоката на движение на
контролираните МПС е кв. Твърди ливади – кв. Изток и че същите са
заснемани при приближаване, съответстващо на снимковия материал, което
напълно кореспондира на въведените данни в съставения акт и в обжалваното
наказателно постановление относно посоката на движение на нарушителя.
В пътния участък, попадащ в рамките на населено място, за всяка от
посоките, не е било въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак,
което се установява от предоставената информация от администрацията,
стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. № 24-слу-7936-1от
12.11.2024г. от кмета на Община Перник. В този смисъл и предвид
категорията на превозното средство, незаконосъобразност при
квалифицирането на нарушението и административното наказване не е
допусната.
Приетата по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС, да осъществява
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на
ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено със съответните записи. Същият се цени като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приетия снимков материал, в който са означени дата и
час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола
и акта/, скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието
на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е веществено доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издадено обжалваното
наказателно постановление. На снимковия материал ясно се наблюдава
именно автомобила, визиран в НП, заснет при приближаването му към
СПУКС, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е
изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
5
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш, следователно това е превозното средство, с което
е извършено нарушението.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на наказателното постановление обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за
населено място, предвид категорията на превозното средство.
Доказано е чрез приетата справка за собственост от ЦБД - КАТ, че
жалбоподателят И. М. е собственик на МПС, при управлението на което е
извършено административното нарушение, следователно, съгласно чл.188,
ал.1, предл.1 от ЗДвП същият е субект на същото и следва да понесе
отговорност за него. М. не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП,
напротив, потвърдил е пред актосъставителя - свид. И., че е автор на
нарушението, като на 11.06.2024 г. писмено е декларирал, че на 29.04.2024г.,
13.59 ч., лично е управлявал превозното средство. Ето защо законосъобразно е
ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място И. М. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120сс88, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по
административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, вр. чл.28, ал.7 от ЗАНН.
В този аспект няма основание за обсъждане на възраженията на
жалбоподателя за наличие на основателна причина да пренебрегне
установеното правило относно скоростта на движение /здравословен проблем
на негов близък/, в подкрепа на което твърдение не са ангажирани и
доказателства.
По отношение административното наказване:
АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
предвиждаща наказване за превишаване на разрешената максимална скорост в
6
населено място над 50 км/ч..
Както се посочи, с наказателното постановление отговорността на
жалбоподателката е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това,
че при управление на МПС в населено място е превишила разрешената
скорост на движение от 50 км/ч. и се е движила със 112 км/ч. /приета като
наказуема скорост/. Т.е., касае се за превишение от 62км/ч. /стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка +/-3 % над
100км/ч. от фактически измерената скорост 116 км/ч./, поради което за
нарушението е приложима именно санкцията установена в чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост над 50 km/h точно фиксирани по размер наказания – глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5
km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Вида на предвидените за нарушението наказания е обусловило
неприлагане на съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като с
електронен фиш може да се налага единствено наказание глоба, не и
наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Стойността на превишаването на скоростта /62 км/ч./ АНО е определил
законосъобразно - на базата на измерената скорост от АТСС - 116 км/ч. и след
като е приспаднал допустимата техническа грешка, възлизаща на 4 км/ч..
Оттук размера на глобата правилно е определен на 800 лв..
Установените в абсолютен размер наказания изключват възможността за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, в това число соченото в
жалбата обстоятелство за подбудите му. На Милчев са наложени наказания в
съответствие с предвиденото в закона, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Намаляване
на наказанията под законоустановения размер законът не допуска.
Разноски по делото не се претендират и не са доказани.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1158-002247 от
14.08.2024г., издадено от началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на
МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.6 от
Закона за движението по пътищата на И. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, са наложени административни наказания: глоба 800.00 /осемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 29.04.2024г. в град Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8