Р Е
Ш Е Н И Е № 262428
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание
на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19624 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по повод на искова молба, подадена от В.С.Г. срещу В.М.В., с която
е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, с
който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 178, 15 лв.,
представляваща припадащата му се част от стойността на осъществен от ищцата
ремонт на тръба за обратна вода, обслужваща сградите, намиращи се на адрес гр. ***
и гр. ***, без да е налице възлагане на работата и която работа е била
извършена освен в чужд, но и в собствен на ищцата интерес, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 23.07.2019г./ до окончателното й заплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6709/ 25.07.2019г., по
ч.гр.д. № 12203/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, II- ри бр. с-в ( горепосочената правна квалификация на
спора е окончателната дадена от съда, след допусната корекция в доклада по
делото, сторена в открито съдебно заседание от 14.09.2021г.- л. 106 от делото
).
В исковата молба и
уточненията към нея се твърди, че ищцата и ответникът живеят в обща сграда, за
която след делба са отредени два административни адреса- имотът на ищцата е на
адрес гр. ***, а на ответникът е на адрес- гр. ***. Ищцата посочва, че общо в
сградата са налице 4 самостоятелни обекта, като от тях само този на ищцата се
намира на адрес гр. ***. Въпреки това, обектите и на двата административни
адреса споделят общата конструкция на сградата и се обслужват от обща
канализация. На 26.05.2019г. ищцата установила наводняване и значителен теч на
отходна вода в избеното помещение, обслужващо имота й. Ищцата незабавно
ангажирала специалист, който констатирал, че причина за наводняването на
избеното помещение е теч от спукана тръба за обратната вода. Поради естеството
на теча ( отходна вода ), ремонтът не търпял отлагане и ищцата незабавно
предприела действия по отстраняване на теча. Ангажираният от ищцата специалист
достигнал до повредения участък от тръбата и го подменил. С това действие, течът бил преустановен. За
извършената дейност, ищцата заплатила на ангажирания специалист сумата от 715
лв. Тръбата, от която изтичала обратната вода обслужвала цялата сграда, поради
което и ищцата помолила всеки от собствениците на обекти в сградата да й
заплати припадащата му се част от 178, 15 лв. (доколкото в сградата се помещават
четири самостоятелни обекта с този на ищцата ). Собствениците на другите обекти
заплатили сумата, но ответникът отказал, тъй като считал, че извършеният ремонт
не бил необходим. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде
уважен. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от
ответника, с който искът се оспорва по основание. Сочи се, че ремонтът е
следвало да се осъществи след свикване на общо събрание на етажните собственици
и вземане на решение за това. Възразява се, че констатираното от ищцата
наводнение в избеното помещение не се дължи на теч на тръбата за обратна вода,
обслужваща сградата, а на запушване на стопанисваната от ВиК - Пловдив градска
канализация. Предвид изложеното моли се исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендират се сторените разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Воденето на чужда работа без пълномощие /чл. 60 – чл.
62 от ЗЗД/ е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява
доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/. Воденето на
чужда работа без възлагане е отношение, което възниква в случаите, когато едно
лице, наречено “гестор”, съзнателно предприема извършване на чужда работа,
резултатите от която настъпват в правната на заинтересованото лице,
обозначавано в теорията и практиката като “доминус”. По силата на това
отношение гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси,
трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, а
заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски.
Воденето на чужда работа и в свой интерес /чл. 61,
ал.2 от ЗЗД/ е частен случай на горепосочената хипотеза. Налице е, когато едно
лице предприема извършването на действия /фактически или правни/ за друго лице,
като съзнава, че управлява чужда работа, без да е натоварено, но действията се
извършват не само в чужд, а и в собствен интерес. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересованият
отговаря само до размера на обогатяването му / в този смисъл- Решение №
132/9.11.2009г. на ВКС по т.д. № 563/2008г., I т.о., ТК/. Предвид
конкретиката на процесния случай, то ищцата твърди, че ответникът се е обогатил
като си е спестил разход за извършване на ремонтна дейност по отстраняване теч
на тръба за обратната вода, който неминуемо би сторил, ако не бе намесата на
ищцата и заплащането от нейна страна на пълната стойност на ремонта. Доколкото
ищцата също притежава самостоятелен обект в сградата, то тя твърди и че освен в
чужд, работата е осъществена и в собствен интерес, поради което търси от
ответника не пълната стойност на ремонта, а припадащата му се част от
заплатеното.
Между страните не съществува спор, че ищцата е
собственик на самостоятелен обект, намиращ се на адрес гр. ***, а ответникът
притежава жилище, находящо се на адрес- гр. ***. Последното обстоятелство се
установява и от приложеното по делото извлечение от Агенция по вписванията,
Имотен регистър ( л. 60 гръб от делото ). Впрочем, фактът че ответникът
пребивава в имота, находящ се на адрес гр. *** се установява и от самия отговор
на исковата молба, в който посочения административен адрес е отразен като такъв
за призоваване. Не съществува спор между страните, че макар и обектите,
притежавани от ищцата и ответника да се намират на различен административен
адрес, то те се помещават в обща сграда.
От приетото по делото заключение по изготвената СТЕ (
л. 63- 77 ) се установява, че са налице следи от осъществена ремонтна дейност по
подмяна на участък от хоризонтален канализационен клон ( поставена е нова PVC тръба и фасонни части ). Вещото лице е установило и че
в избеното помещение на сградата, намираща се на адрес гр. *** са налице следи
от спукана тръба и наводняване. Експертът е установил подмяната на
канализационния клон, като в т. 3 от заключението подробно е описал и
осъществените ремонтни дейности. Ремонтът е осъществен през м.05.2019г., като
вещото лице е изчислило и че заплатената от ищцата сума в размер от 715 лв. е
напълно съобразена с пазарните цени за съответната услуга към посочения момент.
Отразено е, че освен подмяната на самата тръба, е било необходимо да бъдат
премахнати натрупаните отлагания от отходните води, течащи от спуканата тръба,
както и да се изкърти част от зида, с цел да се достигне до повредения участък
от тръбата. Вещото лице е отразил и че подменената тръба за обратна вода
обслужва, както обекта на административен адрес гр. ***, така и тези, находящи
се на адрес- гр. ***. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като
счита същото за обективно, обосновано и пълно.
Изводите на експерта се потвърждават и от думите на
разпитания по делото свидетел- П.Д. ( л. 106 гръб- л. 107 ). Лицето Д. е
извършил подмяната на процесната тръба, предвид което се явява не само пряк, но
и първичен източник на информация досежно процесните събития. Свидетелят е
категоричен, че когато е отишъл на адрес гр. *** е констатирал теч от тръба за
обратна вода в избеното помещение. Свидетелят изтъква, че ремонтът е бил спешен
и неотложен, тъй като почти цялото избено помещение е било пълно с отходна вода
и от същото се е носела неприятна миризма. Свидетелят сочи, че подменената
тръба е обслужвала, както живущите на ул. ***, така и живущите на ул. ***.
Акцентира върху факта, че тръбата не е подменяна от самото й поставяне и ако не
е била навременната намеса, течът е щял да продължи. След осъществяване на
ремонтните дейности, течът е спрял, като свидетелят посочва и че му е била
заплатена сума около 700 лв. Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля
като счита поднесената от него информация за обективна, логически
последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
Предвид гореизложеното, то не е налице съмнение, че
през м.05.2019г. ищцата е предприела работа, както в свой, така и в чужд
интерес, без да е налице изрично възлагане- организирала е и е заплатила
дейностите по подмяна на течащата тръба за обратна вода, обслужваща жилищните обекти,
намиращите се на адрес гр. *** и гр. ***.
Доколкото безспорно се установи, че посочената
тръба за обратна вода е свързана към обектите и на двата административни адреса,
то явно е, че ищцата е действала, както в собствен, така и в чужд интерес.
Изясни се и че дейността по подмяна на тръбата е била неотложна, особено
предвид факта, че от същата е течала отходна вода. Дейността е била водена
уместно и коректно от страна на ищцата- тръбата е била подменена незабавно след
установяване на теча и съобразно заключението на вещото лице заплатената от
ищцата сума за услугата е съответна на пазарните цени към м.05.2019г.
Допълнително, ремонтът е осъществен качествено, доколкото след подмяната
на тръбата, течът е преустановен и по
делото липсват данни за наличие на течове от подменения участък. От приетата по
делото разписка ( л. 10 ) се установява и че сумата от 715 лв. е реално
заплатена от ищцата на специалиста, осъществил ремонтните дейности.
Що се касае до възражението на ответника за липса на
решение на общото събрание на етажните собственици за извършване на ремонта, то
същото е ирелевантно. Воденото на чужда работа без пълномощие, по дефиниция не
предполага предварително взето решение за осъществяване на определена дейност и
възлагането й на конкретно лице. В случай, че бе налице възлагане, то ще бъде
налице хипотезата на договор за поръчка, а не на водене на чужда работа без
пълномощие. Отвъд всякакво съмнение се установи и че ищцата е водила работата
освен в собствен, така също и в чужда интерес - този на останалите собственици
на индивидуални обекти в сградата, сред които е и ответникът. Недоказано остана
и възражението на ответника, че течът не е вследствие на спукана тръба за
обратна вода, а проблем с канализацията, стопанисвана от „ВиК“- Пловдив. От
заключението на вещото лице и изложеното от св. Д. се изяснява, че течът в
избеното помещение е именно от спукването на тръбата за обратна вода. Що се
касае до самата повреда на секцията от тръбата за обратна вода, то тя е
вследствие на нормален амортизационен процес (тръбата е на повече от 60 години
) и не е резултат от неправомерни действия на ищцата.
Предвид изложеното и доколкото се изяснява, че
работата е водена уместно от ищцата, както в свой, така и в чужд интерес, то
разходите за ремонта следва да се поделят между собствениците на четирите
индивидуални обекта в сградата, която е обслужвана от подменената тръба за
обратна вода. Доколкото друго не е установено, то следва всеки от собствениците
на обекти в сградата да поеме равна част от общо заплатената сума от 715 лв.,
или по 178, 75 лв. от обект. Съдът счита за нужно да посочи, че в рамките на
настоящото производство, ищцата претендира сума в размер от 178, 15 лв., поради
което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, то следва искът с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД да бъде уважен именно до
претендирания размер от 178, 15 лв.
Върху главницата от 178, 15 лв. следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /23.07.2019г. /, до окончателното й погашение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца срещу ответника се
поражда вземане за разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са
представени доказателства за сторени разходи в заповедното производство в
размер от 300 лв. за адвокатски хонорар и 25 лв. за държавна такса, които
следва да бъдат присъдени изцяло.
В рамките на исковото производство, ищецът претендира и
представя доказателства за заплатени 25 лв.- държавна такса и 307, 60 лв. -
депозит за изготвяне на СТЕ, които следва да бъдат присъдени изцяло.
Представят се и доказателства за заплатен адвокатски хонорар
за процесуално представителство в исковото производство в размер от 600 лв.
(105 от делото ). Своевременно е релевирано възражение за прекомерност, което
съдът счита за основателно. Делото не се характеризира със завишена степен на
правна и фактическа сложност, поради което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. следва да се определи възнаграждение в размер от
300 лв. Доколкото по делото са проведени четири открити съдебни заседания, то
на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата, следва да се добави и сумата от 200 лв.
( за всяко съдебно заседание след второто ). Предвид това, дължимият адвокатски
хонорар следва да бъде редуциран на сума в размер от 500 лв.
Съобразно изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 1 157, 60 лв., разноски сторени в рамките на
исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.М.В., ЕГН **********
дължи на В.С.Г., ЕГН ********** сума
в размер от 178, 15 лв., представляваща
припадащата му се част от стойността на осъществен през м.05.2019г. от ищцата
ремонт на тръба за обратна вода, обслужваща жилищните обекти, намиращи се на
адрес гр. *** и гр. ***, без да е налице възлагане на работата и която работа е
била извършена освен в чужд, но и в собствен на ищцата интерес, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /
23.07.2019г./ до окончателното й заплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 6709/ 25.07.2019г., по ч.гр.д. № 12203/
2019г., по описа на РС- Пловдив, II- ри бр. с-в
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на В.С.Г., ЕГН **********, сума в размер от 1 157, 60 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и
заповедното производство по ч.гр.д. № 12203/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, II- ри бр. с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Н.Г.
Вярно с оригинала.
К.К.