Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 13. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6493 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба
от ЕТ „***- ***” *** против заповед № *** год. на ***
на О.Д.М. с която е било постановено изземване на част от поземлен имот с
идентификатор № ***, в размер на *** дка., с начин на трайно ползване: *** с обща площ от *** дка., ***, която се намира в м. „***“ по КККР на ***, с ползвател на правно
основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от *** ***, от нелегитимиран ползвател- ЕТ
„***- ***“, представляван от *** ***, както и на част от поземлен имот с
идентификатор № ***, в размер на *** дка., с начин на трайно ползване: *** с
обща площ от *** дка., ***, която се намира в м. „***“ по КККР на ***, с ползвател на правно основание- ЕТ „Г.С.“,
представляван от *** ***, от нелегитимиран ползвател- ЕТ „***- ***“,
представляван от *** ***. Жалбоподателят счита,
че процесната заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени
нарушения административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби
на закона. Изложени са подробни съображения в подкрепа на горните твърдения. В заключение жалбоподателят
моли съда да отмени обжалваната
заповед. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
се представлява от адв. Н.Н. в съдебно заседание, който поддържа
жалбата и моли да се отмени процесната заповед.
Ответникът О.Д.М.
се представлява от адв. В.Д. в съдебно заседание и моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованото лице ЕТ „Г.С.“*** се
представлява от адв. И.Ц. в съдебно заседание и моли да се отхвърли жалбата
като неоснователна и недоказана.
***ският районен съд, като
провери изцяло законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на
страните и представените писмени доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
преклузивен срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Безспорно по делото е,
че с молба вх. № *** год., адресирана до *** на О.Д.М. ЕТ „Г.С.“***,
представляван от *** ***, е поискала издаването на заповед за изземване от Ц.П.П.
от *** на имоти № ***** с площ от *** дка. и № *** с площ от ***дка., и двата в
м. „***“ в землището на ***. Молителят се е позовал на обстоятелството, че има
правно основание за ползване на гореописаните имоти, а именно: договор за
аренда на земеделски земи от *** год., вписан в Служба по вписванията *** с вх.
рег. № ***/ *** год., акт № ***, ***, дело № *** год.
Безспорно по делото е,
че с писмо изх. № *** год. *** на О.Д.М. е уведомил Ц.П.П. за постъпилата молба
и му е указала в тридневен срок от получаването на писмото да уведоми О.Д.М.
обработва ли части от процесните имоти, на какво правно основание /като приложи
документ за това/ и подавал ли е декларации по чл. 69 и/ или чл. 70 от ППЗСПЗЗ
пред ***„***“ *** за стопанската 2018/ 2019 год.
Безспорно по делото е,
че с писмо вх. № *** год. Ц.П.П. е уведомил О.Д.М. че
обработва процесните земеделски земи на правно основание, като е представил 6
броя договори за наем от *** год., *** год., *** год. и *** год., както и 10
броя разходни касови ордери за изплатена рента на *** те.
Безспорно по делото е,
че с писмо изх. № *** год. *** на О.Д.М. е указал на Ц.П.П. в тридневен срок да
представи доказателства относно твърденията за висящ правен спор, както и
доказателства, легитимиращи правото на собственост и правото на ползване върху
процесните имоти.
Безспорно по делото е,
че с допълнение към молба вх. № *** год. ЕТ „Г.С.“*** е конкретизирал, че
процесните земеделски имоти в ***се обработват от ЕТ „***- ***”, по отношение на който
се иска издаване на заповед
по чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имотите.
Безспорно по делото е,
че с писмо вх. № *** год. Ц.П.П. е уведомил О.Д.М. че
обработва процесните земеделски земи повече от 20 години с едногодишни наемни
договори. Приложил е и препис от постановената по НОХД № *** год. по описа на ***ския
районен съд оправдателна присъда.
Безспорно по делото е,
че с обжалваната заповед
№ *** год. на *** на О.Д.М. с която
е било постановено изземване
на част от поземлен имот с
идентификатор № ***, в размер на *** дка., с начин на трайно ползване: ***с обща площ от *** дка., ***, която се намира в м. „***“ по КККР на ***, с
ползвател на правно основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от *** ***, от
нелегитимиран ползвател- ЕТ „***- ***“,
представляван от *** ***, както и на част от поземлен имот с идентификатор № ***,
в размер на *** дка., с начин на трайно ползване: *** с обща площ от *** дка., ***, която се намира в м. „***“ по КККР на ***, с
ползвател на правно основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от *** ***, от нелегитимиран
ползвател- ЕТ „***- ***“, представляван от *** ***.
При тези обстоятелства основателен е доводът на
жалбоподателя, че при издаването на обжалваната заповед е допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила. Настоящият състав намира, че
процесната заповед е издадена в нарушение разпоредбите на чл. 26 ал.1 от АПК
(изискващ уведомяване на заинтересовани граждани и организации за образуването
на административното производство) и чл. 35 от АПК (изискващ изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая). Както се посочи и по- горе,
първоначално искането за изземване е касаело лицето Ц.П.П., като едва шест дни преди
издаването на процесната заповед заявителят е направил уточнението, че всъщност
искането касае ЕТ „***- ***“. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят- *** да е бил
уведомен за образуването на производството и да му е било осигурено участие в
него. По този начин жалбоподателят е бил
лишен от гарантираното му по закон право на защита. Задължението за изслушване
е императивно и обезпечава равноправното участие на страните в производството,
ведно с всички последици от това. Административният орган не е спазил и
изискването на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая
и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. Тук е мястото да се
отбележи, че допускането на нарушение на административнопроизводствените
правила не винаги и безусловно обосновава наличие на отменителното основание по
чл. 146 т. 3 от АПК. Процесуалната норма
предвижда, че само същественото нарушение на административнопроизводствените
правила е основание за отмяна на административен акт. Съществени
административнопроизводствени нарушения по смисъла на закона са тези, които
поставят под съмнение истинността на правно или доказателственозначимите факти
в конкретния случай или тези нарушения, които водят до компрометиране на
фактическата обстановка, приета от административния орган при постановяване на
оспорения акт.
За да бъде определено едно
нарушение на административно-производствените правила като съществено, което е
основание за отмяна на административен акт по чл. 146 т. 3 от АПК, то следва да
е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на административния акт.
Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което
ако не е било допуснато, би могло да се стигне до друго решение на поставения
пред административния орган въпрос. В конкретния случай съдът приема, че
допуснатото от *** на О.Д.М. нарушение не е от такова естество, че да се приеме
за съществено и само по себе си да обуслови отмяната на издадената заповед.
Видно е, че както молбата на ЕТ
„Г.С.“ за изземване на процесните
земеделски имоти по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, така и останалите документи по
административната преписка, са били своевременно връчени на Ц.П.П., който е *** на представляващата ЕТ „***- ***”. Горното предполага, че ***, срещу който е постановено изземване на имотите, е бил запознат с образуваното
административно производство, и му е била осигурена възможността да представи всички необходими документи, удостоверяващи неговите права. В този смисъл изричното
уведомяване на *** преди издаването на процесната заповед нито би довело до събирането на допълнителни доказателства, релевантни за
предмета на спора, нито до установяване на нови факти, които да бъдат съобразени от административния
орган, нито до промяна в
изводите на последния и в съдържанието
на административния акт.
Различно е положението с
тежестта на допуснатото от административния орган нарушение, касаещо неправилно
тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Кумулативните
материалноправни предпоставки за издаване на заповед за изземване на земеделски
земи, върху които е възстановено правото на собственост, са следните: 1/
направено искане до компетентен административен орган от лице с право на
собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот; 2/ ползване
на същия този имот от трето лице и 3/ това ползване да се осъществява без
правно основание. За да бъде реализирана административната процедура за
изземването на земите, фактите, обуславящи наличието на законовите предпоставки
за издаване на заповедта, следва да са установени по несъмнен начин. В
настоящия случай първите две от визираните по- горе предпоставки са налице:
искането е направено до компетентен орган от лице, имащо правно основание за
ползване на имотите /договор за аренда/ и се касае за земеделска земя. Не е
било спорно между страните и обстоятелството, че процесните земеделски имоти се
ползват от ЕТ
„***- ***”, а това се потвърждава
и от показанията на разпитаните
свидетели ***, *** и ***. Липсва обаче
третата от предвидените в закона предпоставки:
ползването да е без правно
основание. Видно от приложените както
в административната преписка,
така и в настоящото съдебно производство, договори за наем от *** год., *** год., *** год. и *** год. е, че ЕТ
„***- ***” ползва процесните
два имота на основата на възникнало наемно правоотношение с част от съсобствениците на имотите. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от тълкувателно решение № 2 от 20. 07. 2017 год., ОСГТК, договорът за наем с предмет отдаване за възмездно
ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията
и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова
регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на
обекти, посочени в чл. 1 ал. 3 от специалния ЗАЗ. Следователно и договорът за наем и
договорът за аренда са напълно равностойни правни способи за предоставянето на
ползването на земеделски имоти. Оттук следва другият извод: че както
жалбоподателят в настоящото производство ЕТ „***- ***”, така и заинтересованото лице ЕТ „Г.С.“ притежават самостоятелно
правно основание, въз основа на което претендират ползването на процесните
имоти. Налице е колизия на права, при която възникналият спор за материално
право следва да се разреши по общия исков ред в гражданското производство. Едва
след разрешаване на спора за това кому принадлежи правото на ползване върху
имотите при две конкуриращи се и равностойни правни основания и при наличието
на благоприятно за заинтересованото лице съдебно решение то би могло да поиска
изземването на имотите по реда, предвиден в чл. 34 от ЗСПЗЗ. Административният
орган не е бил компетентен да решава така възникналия спор и да прави преценка
кое от двете правни основания да предпочете. Позоваването от страна на *** на О.Д.М.
на разпоредбата на чл. 3 ал. 5 от ЗАЗ е неоснователно: цитираната разпоредба е
отменена с ДВ бр. 55 от 2018 год., а и същата е уреждала отношенията при
конкуриращи се арендни договори с оглед момента на вписването им, докато
настоящият случай е различен.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспорената заповед № *** год. на *** на О.Д.М.
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При
този изход на делото и на основание чл. 143 ал. 1 АПК ответникът О.Д.М. следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя ЕТ „***- ***” направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
По горните съображения ***ският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна заповед №
*** год. на *** на О.Д.М. с която
е постановено изземване на
част от поземлен имот с
идентификатор № ***, в размер на ***дка., с начин на трайно ползване: ***с обща площ от ***дка., ***, която се намира в м. „***“ по КККР на ***, с
ползвател на правно основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от *** ***, от
нелегитимиран ползвател- ЕТ „***- ***“, представляван от *** ***, както и на
част от поземлен имот с идентификатор № ***, в размер на ***дка., с начин на
трайно ползване: *** с обща площ от *** дка., ***, която се
намира в м. „***“ по КККР на ***, с ползвател на
правно основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от *** ***, от нелегитимиран
ползвател- ЕТ „***- ***“, представляван от *** ***.
ОСЪЖДА О.Д.М. БУЛСТАТ ***, с
адрес на управление ***, представлявана от ***, да заплати на ЕТ „***- ***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представляван от *** ***, направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Решението може
да се обжалва пред Административен
съд *** в 14- дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: