Решение по дело №2281/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1642
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20225300502281
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1642
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502281 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Образувано по въззивна жалба, подадена от Н. Л. М., ЕГН **********,
против решение № 1560 от 11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 2029/2021 г.,
по описа на Пловдивски районен съд, с което е определен режим на лични
отношения между бабата по бащина линия К. Б. П., ЕГН **********0, от гр.
Р., обл. П., ул.*** с детето К. М. Г.а, ЕГН **********, както следва: бабата
ще има право да вижда и взема при себе си детето всяка четвърта седмица от
месеца за времето от 10.00ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване в
дома на бабата, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на родителите на детето и с дните за лични отношения на бащата с
детето, като бабата взема и връща детето от и в дома на майката. Със същото
решение ответницата Н. Л. М. е осъдена да заплати сторените от насрещните
страни разноски по делото.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на
първоинстанционното решение, тъй като е постановено при липса на
представителна власт на сезиращия съд от името на ищеца. Развити са
подробни оплаквания и за неправилност на първоинстанционното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила , като първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да
следи служебно за интересите на детето. Поддържа се, че решението е
постановено при липса на доказателства по делото, досежно отношението на
бабата спрямо детето и възможността за неговото обгрижване, като съдът не е
изследвал и наличието на емоционална връзка между тях. Твърди се, че
бабата не иска да й бъде определен режим на лични отношения с детето, а
исковата й молба е в продължение на войната между родителите на детето.
1
Развити са и оплаквания, че определеният от съда режим на лични отношения
не е в полза и в интерес на детето, като не е съобразен и с установения режим
лични отношения с родителя, на когото е възложено упражняването на
родителските права, предвид висящото към настоящия момент гр.д. № 2
13892/2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив образувано поради спор
между родителите за упражняване на родителските права спрямо детето. С
оглед на така инвокираните оплаквания е отправено искане към въззивния
съд да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да
прекрати производството по делото, евентуално да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и да отхвърли исковата
претенция като неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищцата в първоинстанционното производство К. Б. П., ЕГН **********,
подадена чрез нейния процесуален представител адв. Д., с който се взема
становище за неоснователност на въззивната жалба, с искане към въззивния
съд за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
В същия срок е подаден и отговор на въззивната жалба от бащата на
детето М. И. Г., ЕГН **********, с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първостепенният районен съд е бил сезиран с предявен от К. Б. П., ЕГН
**********, срещу Н. Л. М., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН ********** ,
иск с правно основание чл. 128, ал.1 от СК за определяне на режим на лични
отношения между бабата по бащина линия и малолетната й внучка К. М. Г.а,
ЕГН **********, както следва: всяка четвърта седмица от месеца за времето
от 10.00ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване в дома на бабата, както и
10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на родителите
на детето.
Безспорно е по делото, а и от приобщения доказателствен материал се
установява, че двамата ответници са родители на малолетното дете К. М. Г.а,
родено на 25.04.2016г., а ищцата е негова баба по бащина линия.
От месец май 2019г. родителите на детето са разделени, комуникацията
между тях е прекъсната, личните им отношения са силно влошени и търсят
уреждане на породилите се между тях междуличностни конфликти и спорове
по реда на ЗЗДН.
Към настоящия момент ответниците живеят в едно населено място-
град Пловдив, като след раздялата им детето е останало да живее при майка
си , заедно с настоящия й партньор. Социалният доклад, приложен в
2
първоинстанционното производство, след проведено от социалните
работници анкетиране, сочи, че в дома на майката са създадени добри
условия за отглеждане на детето , което посещава частна детска градина в
град Пловдив. Майката на детето е управител на агенция за недвижими
имоти , с работно време от 9-16 часа. Бабата на детето живее в град Р., същата
е пенсионер, но продължава да работи като медицинско лице в детска
градина Пред социалните работници детето е заявило, че му харесва да ходи в
град Р. и че там си има приятелка.
Социалният доклад, приложен във въззивното производство, след
проведено от социалните работници анкетиране, сочи, че в дома на бабата в
град Р. за детето е осигурена безопасна битова среда за отглеждане и
развитие.Хигиенно-битовите условия в жилището са на високо ниво. Бабата
на детето се е включвала активно в отглеждането на детето от 2-месечната му
възраст. Ищцата има още две внучки , които често й гостуват, като децата се
познават и играят заедно.К. П. е медицинска сестра по образование, като
продължава да работи по заместване в ЦДГ“Малина Тодорова“, град Р..
Според показанията на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Г.П., с ответницата Н. М. и нейната дъщеря живеят
заедно на семейни начала от началото на 2020г. През този период бабата на
детето не се е обаждала , не е проявила желание и не е идвала да го
вижда.През лятото на 2020г. посетили бабата на К. в град Р., но тя не
проявила особен интерес спрямо детето , като им споделила, че няма
възможност да гледа сама детето и се страхува да се грижи за него.
От показанията на разпитаната във възивното производство свидетелка
Д. Г.а се установява, че познавам детето К. от началото на връзката й с М. Г.
от м.октомври миналата година, а от м.09.2022г. е й негова съпруга.Според
свидетелката отношенията между бабата и внучката са прекрасни и те много
се обичат. Детето постоянно иска да ходи при баба си и почти винаги се
разделят със сълзи от страна и на двете. Бабата притежава прекрасен и уютен
2-етажен дом, в който са създадени всички необходими условия за
отглеждане на детето.Ищцата се грижи с огромно желание за К. и това не й
създава затруднения , тъй като е медицинско лице и работи в детска градина.
Още от раждането на детето ищцата е била в град Пловдив и е помагала за
отглеждането му.Ищцата има още две внучки, които живеят в Р. и те също
обожават К.. Майката не позволява контактите между бабата и детето, като
последната среща между тях е била на 08.10.2022 г.
При тези факти, приложеният режим на лични контакти, между детето и
неговата баба по бащина линия, определен от РС е както следва - всяка
четвърта седмица от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 16.00 ч. в
неделя с преспиване в дома на бабата, както и 10 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на родителите на детето и с дните за
лични отношения на бащата с детето.
Така постановеното и атакувано пред настоящата инстанция решение на
първостепенния съд, е валидно, допустимо и правилно.Неоснователно е
поддържаното както в първоинстанционното производство , така и пред
въззивната инстанция възражение на жалбоподателката за недопустимост на
производството, тъй като исковата молба е подадена от адв. Д. без надлежно
учредена й от ищцата представителна власт. Действително представителната
3
власт е абсолютна предпоставка за допустимост на иска, предявен от
представител и условие за валидност на извършените от представителя
процесуални действия. За наличието на представителна власт съдът следи
служебно, като законът допуска действията, извършени без представителна
власт, да бъдат потвърдени.В процесния случай наличието на
упълномощителна сделка, предмета и обема на учредената
представителна власт на пълномощника адв. Д., е установено в процеса от
представените както в първоинстанционното производство, така и пред
въззивната индтанция пълномощни по чл.33 от ГПК, подписани от страната.
Същевременно ищцата както пред въззивната инстанция така и в
първоинстанционното производство е потвърдила извършените от адв.Д.
процесуални действия, поради което възраженията на насрещната страна за
недопустимост на производството по делото поради липса на представителна
власт са неоснователни.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
128, ал. 1, изр. 1 от СК, която материалноправна норма предвижда, че бабата
и дядото могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да
определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
Окръжният съд намира, че правилно районният съд е преценил, че са
изпълнени законовите предпоставки за постановяване на мерки за лични
отношения между детето и неговата баба по бащина линия, като с оглед
възрастта на детето , съдът намира, че определеният режим на лични
отношения е подходящ.
Като извърши собствена преценка на установените по делото факти
въззивният съд намира, че интересите на детето К. Г.а изискват да бъде
определен режим на лични отношения между нея и нейната баба по бащина
линия – ищца по делото. Съгласно § 1, т. 7 от Закона за закрила на детето
бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е
поддържането на отношения с тях. Интересите на всяко дете са да расте в
нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от
роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има
интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на
развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето,
то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на
установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и
на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен
критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те
може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето
няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на
детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако
последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна,
или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.
н.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на
родителите на детето, но по делото е установено че се грижат за самото дете
добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и
дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него, в
който смисъл е Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010
4
г., IV г. о., ГК.
В процесния случай по делото няма никакви данни бабата по бащина
линия да вреди на своята внучка. До раздялата на родителите бабата е
полагала грижи за детето и никой не твърди тези грижи да са били
неадекватни или вредни за детето. Социалните доклади, приложени по делото
след проведено от социалните работници анкетиране, сочат, че бабата
притежава нужните качества да се грижи за детето, че има подходяща
обстановка за това и че е в интерес на малолетната да не прекъсва контактите
със своята баба. Същевременно въззивният съд съдът съобразява и
обстоятелството, че бабата по бащина линия е медицинска сестра по
образование,работи в детско учебно заведение и с деца на възрастта на своята
внучка, поради което притежава нужните знания и опит , свързани с
цялостното развитие на детето по време на гостуването му в дома й. Същата
разполага с необходимите качества и с добри битови условия да приеме
детето при себе си и да се грижи добре за него, и е мотивирана да окаже
съдействие при отглеждането и възпитанието на внучката си.
Действително по делото прозира дълбок междуличностен конфликт
между родителите на детето, но съдът вече изложи съображения, че този
конфликт не може да бъде основание да се откаже на бабата правото на
лични отношения с детето, щом по отношение на него няма основания
поведението й да се счита за укоримо или опасно. Понеже по делото е
очевидно, че доброволно страните няма да се споразумеят за режима на лични
отношения на бабата, такъв следва да бъде регламентиран от съда. При
определяне на мерките съдът държи сметка, че контактите следва да осигурят
стабилна връзка на детето с роднините, без обаче да натоварват прекомерно
детето и родителят, който го отглежда и възпитава. Следва да се има предвид,
че бабата е в добри отношения с бащата на детето, че последният също има
право на лични отношения и че може да осигурява при осъществяването на
това право да участва и неговия родител. При тези съображения на бабата
следва да се даде възможност за контакт един път месечно, в който да взема
детето при себе си, както и десет дни през лятото, несъвпадаща с редовния
годишен отпуск на родителите. При отчитане на обстоятелството, че
постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното
местоживеене на бабата и това налага пътуване, а двете населени места са
значително отдалечени, то съдът счита, че личните контакти следва да са
бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата с преспиване. Възрастта
на детето понастоящем е такава, че не е необходимо контактите да се
извършват в присъствието на майката. Няма и нужда от специално
наблюдение или контрол на процеса по осъществяване на мерките, тъй като
отношенията на бабата с детето нито са конфликтни, нито са опасни за
развитието му. Във връзка с възражението в жалбата, че е налице висящ спор
между родителите на детето относно упражняването на родителските права,
следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 128 СК е признато отделно,
самостоятелно право на бабата и дядото да искат от съда определяне на
режим на лични отношения с детето, затова висящият по другото дело спор по
чл. 127, ал. 2 от СК между майката и бащата на детето относно
упражняването на родителските права не е преюдициален по отношение на
производството по чл. 128, ал. 1, изр. 1 от СК по настоящото дело за
5
определяне на режим (мерки) на лични отношения на детето с неговата баба.
В производството по спорна съдебна администрация, каквото е процесното,
не се разрешава спор относно признаване съществуването, респ. – отричането
със сила на пресъдено нещо на материалните субективни права на детето и на
страните по тези производства (родителите му и неговите баба и дядо), а по
целесъобразност се разрешава спорът относно тяхното упражняване, като с
решението си съдът постановява мерки (режим) за тяхното упражняване,
служебно съобразявайки всички конкретни обстоятелства, които са от
значение за интереса на детето. Именно поради това, че съдебните решения, с
които приключват тези производства на спорна съдебна администрация, не се
ползват със силата на пресъдено нещо, постановените с тях мерки относно
упражняването на субективните материални права могат да бъдат изменяни
при всяко съществено изменение на обстоятелствата, които са от значение за
интереса на детето, включително и служебно от съда.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявеният иск
по чл.128,ал.1 от СК, като е определил режим на лични контакти, между
детето и неговата баба по бащина линия, както следва - всяка четвърта
седмица от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с
преспиване в дома на бабата, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на родителите на детето и с дните за лични
отношения на бащата с детето, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата К. П. направените по делото разноски в
размер от 1000 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1560 от 11.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 2029/2021 г., по описа на РС Пловдив, II бр.с
ОСЪЖДА Н. Л. М., ЕГН **********, да заплати на К. Б. П., ЕГН
**********0, сумата от 1000 лева -разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6