№ 96
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600349 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:58 часа се явиха:
Обвиняемият ИВ. АТ. Д. се явява лично в помещение на ареста – П.,
като участието му в днешното съдебно производство ще бъде осъществено
чрез видеоконферентна връзка с използване на програмата Skype.
В залата присъства адв. К.Д., редовно упълномощен, и адв. К.Е.,
ангажиран от 29.06.2021 г. - защитници на обвиняемия И.Д..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор П..
За подпомагане осъществяване на видеоконферентната връзка в
съдебната зала се намира системният администратор на Апелативен съд –
Пловдив В.Н..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
1
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Жалбата е неоснователна. Нямам искания. Няма да соча
доказателства.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямаме искания. Няма да сочим
доказателства.
Адв. Е.: Поддържам жалбата. Нямаме искания. Няма да сочим
доказателства.
Обвиняемият Д.: Поддържам жалбата. Няма искания.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата.
Считам, че е неправилно определението на първоинстанционния съд,
тъй като съм на мнение, че не са налице основанията на чл. 63, ал. 1 НПК.
Ще започна с това, че в томовете, събрани в хода на разследването, с
които се запознах детайлно (те са 19 бр. плюс още 2 тома, които бяха
приложени при внасяне на искането на прокуратурата за вземане на
постоянна мярка „задържане под стража“ по отношение на И.Д.) до
16.06.2021 г., когато са събирани тези томове и доказателствените материали
по тях няма нито една думичка по отношение на подзащитния ни И.Д., нито
едно доказателство, нито ред за него. В един момент - на 16.06.2021 г. е
извършен един разпит пред съдия на едно от другите обвиняеми лица - Д.Д.,
2
при който разпит всъщност Д.Д. дава обяснения, с които уличава и
подзащитния ни И.Д., че е участвал в инкриминираното деяние по чл. 142 от
НК, т.е. аз считам, че обоснованото предположение почива единствено и само
на обясненията на този друг обвиняем, т.нар. Д.Р. и няма как да не ни направи
впечатление, че след разпита му на 16 юни, 5-6 дни по късно е извикан от
разследващите органи пострадалият Ф.М., разпитан е за пореден път и в един
кратък разпит той за първи път сочи, че бил разпознал подзащитния ни Д.
като лицето, което при отвличането му се е возило на предна дясна седалка на
лекия автомобил и го бил разпознал по снимките, които видял след
катастрофата, в която бил участвал И.Д. на Великден (на 2 май) – снимки,
които той видял по медиите. Тук няма как да не възникнат няколко много
важни въпроса.
Първият от тях е защо при първоначалния си разпит от месец януари
2021 г., когато подробно и детайлно пострадалият Ф.М. разказва за това,
което се е случило на 16.11.2020 г., когато всъщност разказва, че е бил
отвлечен в гр. П., казва, че лицата, които са се возили на предния ред на
автомобила, не ги е видял, не е видял лицата им, тъй като са били с маски за
ковид, а впоследствие, след признанията и след разпита пред съдия на Д.Д.,
няколко дни по-късно е извикан и дава други, коренно различни показания
този свидетел, а именно, че бил видял лицето на подзащитния ни и го е бил
разпознал от снимки по медиите.
Следващият въпрос е, ако това е така, тъй като катастрофата, от която
са излезли снимки в медиите с И.Д., се е случила на 2 май, защо след 2 май,
като свидетелят Ф.М. е видял снимки на И.Д. в медиите, не е изявил желание
и не отишъл при разследващите органи сам да каже, че е разпознал и друг
участник в отвличането му, който е в случая И.Д.. От 2 май до 22 юни той не
е сторил това. Логиката е, че ако го е разпознал клиента ми, е следвало месец
и половина и повече по-късно – имал е време, да сигнализира и да изяви
желание да посочи клиента ни като участник, наред с останалите обвиняеми
във въпросното отвличане. Вместо да стори това, той е изчакал безучастно и
след разпита пред съдия на обвиняемия Д.Д., няколко дни след това, е
извикан от разследващите и незнайно как се оказва, че е разпознал клиента
ни. Затова и аз считам, че това обвинение, уважаеми апелативни съдии, е
съшито наистина с бели конци. Няма никакви други доказателства. Обърнете
3
внимание в томовете – няма нито ред. Направено е и едно разпознаване по
снимки, с участието на пострадалия Ф.М., по черно-бели снимки, което също
считам, че е в нарушение на процесуалния закон, тъй като е било известно
местоживеенето на И.Д., тече паралелно разследване по друго досъдебно
производство за катастрофата, по което той се явява абсолютно точно,
стриктно и добросъвестно и е могло да бъде доведен и да бъде направено
разпознаване в присъствието на разпознаваното лице, а не по черно бели
снимки, при което възниква въпроса действително ли е това разпознаване,
обективно ли се е случило, как се е случило и пр.
По отношение още само на едно доказателство - показанията на
свидетеля П., който е и адвокат на Ф.М.. Той твърди, че е се е срещнал с Д.Д.
- Д.Р. и с И.Д. и това е използвано в мотивите на първоинстанционния съд, за
да приеме, че едва ли не се уговарят свидетели, че се правят опити да се
възпрепятства разследването и пр. Вижте уважаеми съдии, че тази среща Д.Д.
в разпита си пред съдия категорично казва че той лично е намерил и разбрал
кой е адвоката на пострадалия, казал е на И.Д. и последният му е казал, че му
е съсед този свидетел П., че живее и той на бул. Р. в блока на майка му и
просто е решил да съдейства на Д.Д., за да им направи среща. На тази среща,
както ще видите от показанията на свидетеля П., той твърди категорично, че
разговорът е воден изцяло с Д.Д.. И.Д. не е имал никакво участие в този
разговор. Д.Д. е било лицето, което е казало на П. да оттегли жалбата си
клиентът му Ф.М., че имал хора в прокуратурата и полицията, които могат да
му помогнат да излезе от ареста и пр. и пр. И.Д. няма никакво участие в тази
разговор.
На следващо място, тъй като аз считам, че тук е налице един оговор,
съдът трябва да прецени доколко може да повярва на обясненията на
обвиняемия Д.Д., при положение, че вие ще видите, че те са абсолютно
противоречиви с показанията на пострадалия свидетел Ф.М. относно
участието на Д.Д. в самото отвличане и действията, които е извършил.
Значи, Д.Д. твърди, че бил ударил само няколко шамара на М. в
коридора непосредствено до спортната зала на стадион „Х.Б.“ на бул. И.,
докато виждате свидетелят М., че казва нещо много по-различно - че Д.Д. му
е сложил пистолет в устатата, че го е бил, че е взел ножици-клещи, с които е
4
казал, че ще отреже един от пръстите на лявата му ръка, че са го снимали с
клип и пр.
Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че е задължително в случая да
обърнете внимание, дори да приемете, че е налице обосновано
предположение, че И.Д. има някакво участие във въпросното отвличане, да
прецените какво е неговото участие. Вие виждате какви са доказателствата.
Ако вярваме на пострадалия М., И.Д., дори да е бил на предна дясна седалка,
той не е взел никакво участие в деянието. Ф.М. посочва лицата, които са го
били, лицата, които са го снимали, лицата, които са присъствали в стаята
вблизост до залата за борба на бул. И. и сред тях не е И.Д.. Той не е участвал
в побоя категорично, не е участвал в някакви издевателства над пострадалия.
Ако вярваме на свидетеля М., той е участвал единствено при возенето в
автомобила на предна дясна седалка и с оглед това негово участие трябва да
се преценява и степента на обществена му опасност. Когато окръжният съд в
определението си е написал, че И.Д. има опасност да извърши престъпление,
тъй като може да влияе на свидетели и свидетели ги е страх от него, взирайки
свидетелите П. и М., тогава предвид дейното участие на Д.Д., слагането на
пистолет в устата на Ф.М., другите действия на побой, извършени над този
свидетел, инициативата му да се срещне със свидетеля П., това че единствено
той му е казал, че може да повлияе да пуснат клиента му, да си оттегли
жалбата, защо тогава Д.Д. е на свобода с мярка за неотклонение „гаранция“?
Той не може ли да повлияе, макар че той е най-дейния участник в тези
събития? Затова и аз считам, че обоснованото предположение почива
единствено на обясненията на друг обвиняем по досъдебното производство, а
именно на обвиняемия Д.Д.. А когато единственото доказателствено средство
за участие на едно лице в извършено престъпление са обясненията на друг
негов съпроцесник – обвиняем, то категорично според практиката на ВКС се
касае за оговор и няма как уважаеми апелативни съдии, да бъде направен
извод, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление.
Толкова за това.
По отношение на опасностите първоинстанционният съд е преценил, че
няма опасност от укриване. Аз споделям това негово виждане. Подзащитният
ни има постоянен точен адрес, на който винаги е бил намиран, може да бъде
намерен и призоваван и винаги процесуалното му поведение е било изрядно и
5
по паралелно движещото се досъдебно производство. Това е установено.
Живее на семейни начала.
По отношение на опасността от извършване на друго престъпление аз
считам, че такава опасност категорично няма, първо заради чистото му
съдебно минало, второ отново заради процесуалното му поведение, трето -
дори да приемете, че е налице обосновано предположение, моля да вземете
под внимание и неговото нулево участие в самото престъпление. Няма
никакви действия на физическа агресия, на вербална агресия и на каквато и да
е агресия към пострадалия.
Разбира се, много важно е неговото влошено здравословно състояние
Той не може да се изправи, не може да стане, не може да ходи, не може да се
движи, не може да се обслужи сам. С операция е от преди месец на
тазобедрената става. Той ще има поне още 2-3 месеца възстановяване и
трябва да прави рехабилитация. В това състояние каква е реалната опасност
той да извърши друго престъпление. За мен е абсолютно никаква, а ТР №
3/2012 г. на ВКС изрично указва, че при преценката на съда за мярката за
неотклонение следва да се изхожда от наличие на действително реални
опасности, а не от хипотетични такива и тези опасности се преценяват с оглед
доказателствата по делото и процесуалното поведение на лицето, което се
иска да бъде задържано. Аз считам, че доказателствата са такива и предвид
здравословното му състояние, че водят до единствения възможен извод, че
И.Д. е невъзможно да извърши друго престъпление. Той трябва да се лекува,
трябва да се възстанови, ще се явява винаги за нуждите на разследването, ще
бъде налице и няма да извърши друго престъпление. Моля, дайте му този
шанс. Бъдете обективни и справедливи. Това е моя апел към вас.
АДВ. Е.: Господин председател, от името на подзащитния ми И.Д. се
присъединявам изцяло към доводите и съображенията, които изтъкна
колегата защитник - адвокат Д., като искам да конкретизирам някои неща, без
да се повтарям това, което той каза. На първо място ще Ви направи
впечатление обстоятелство, за които говори колегата Д., това е проведения
разпит на обвиняемия Д.А.Д. на 16 юни 2021 г. пред съдия от Окръжен съд –
госпожа Б.. Аз добавям това, който прочете този протокол за разпит пред
съдия, остава с впечатлението, че този човек, обвиняемият Д.Д. изобщо не е
6
обвиняем, а е някакъв свидетел. Първо, за над 40 години стаж в системата на
правораздаването за пръв път ми се случва по волята на обвиняем, разпитан
било от следовател, било от разследващ полицай, било пред съдия или не,
съдебната охрана да бъде изведена от залата по нареждане на съда. На този
разпит присъстват освен следователя от ОСлО при ОП – П. господин А.С.,
присъства и наблюдаващият производството прокурор при Окръжна
прокуратура – П. – господин И.С., присъства и съдия Б.. Те нямат страх от
този обвиняем, който наред с другите, е обвинен, както и с нашия
подзащитен, в какви ли не прояви на особена жестокост и т.н., писано в чл.
142 НК. Защо охраната е изведена? Защо? С какво височайше доверие се
ползва този обвиняем при този разпит? А това не може ли да го считам аз на
базата на скромния ми опит, че това е някаква легенда някакъв така анонс,
когато разбереш, че охраната „ние ще те изведем, можеш да говориш всичко
останало“. Аз няма да казвам какво той е говорил по отношение на
тогавашните директори на директор на дирекция на МВР, какво е казал по
отношение на други отговорни служители, какво е казал даже по отношение
на колегата – адвокат П.. Колегата ми Д. засегна тази тема, но аз искам да
добавя друго, в насока, че Вие изобщо не трябва да вярвате на тези обяснения
на този обвиняем, които, пак повтарям, ако човек забрави качеството му, ще
мисли, че това е някакъв потърпевш свидетел. Този господин Д.Д. си
позволява да бъде някак си в едно привилегировано положение и да се ползва
с някакво безпределно доверие, което е подозрително. Той заявява: „лично
издирих кой е адвокатът на И.П., че е бил последно адвокат и на Ф. – адв. П..
Какъв е този обвиняем и свидетел, който издирва по други лица по делото кои
и кой им е защитник? И най-интересното е, че този обвиняем - Д.Д., заявява и
пред прокурора, и пред следователя, като не е ясно от двамата кой води
разпита - дали само господин С., а пък господин С. като прокурор е
присъстващ, наблюдаващ или и двамата задават въпроси, но да приемем, че и
двамата така в съпричастност, да не кажа думата съучастие, в съпричастност
провеждат това действие по разпита на този обвиняем. Но по-нататък вижте
думите и приключвам по тезата с обясненията на Д.Д., които изсипват
огромно количество фалшиви, недоизказани и лъжливи неща по отношение
на И.Д.. Той заявява: „На срещата с адвокат П. адвокатът ми каза, че може да
оправи нещата срещу известна сума пари да извърши услуга, но не желая да
казвам каква“. Човек може да недоумява как е възможно да се протоколират
7
хвърлени в пространството подобни изказвания по отношение на един
защитник, който между другото е разпитван като свидетел по делото и да се
оставят тези недомлъвки - „известна сума пари“. Хайде, това да го оставим,
всеки приказва за пари, ей така, безотговорно. Но по-важно е другото „да му
извърша услуга, но не желае да казвам каква. Каква услуга е искал адвокатът?
Всичко може да гадаем. Защо не е зададен изричен въпрос да заяви, каква
друга услуга такава, специфична? Въпрос-отговор, няма такова нещо. А
имали сме случаи, известно Ви е, когато на такъв обвиняем или на някой друг
му задава въпрос, за да бъде категоричен, се пише: „отказвам да отговоря“.
Тук колебливо „не желая да казвам това“. Може би в друг момент ще го каже
и може ли на такъв обвиняем, който играе ролята на свидетел с торбата с
лъжите, другият път да каже нещо друго, не по отношение на директора на
РДВР – тогавашният, не по отношение на защитник, на някой друг. Може за
спомене и други лица от съдебната система. Затова Ви моля в заключение да
не кредитирате голословните обяснения на този обвиняем - Д.Д. и да
приемете, макар че това на този етап в тази процедура не е толкова
съществено за Вас, тъй като сме свикнали да чуваме аргументите, че вие не
решавате въпроса по същество, че тези доказателства касаят вината, че има
време да се изяснява и т.н.. Когато го видях онзи ден в ареста, докараха го с
инвалидната количка и аз му казах: „Ти не можеш да ходиш, а теб те задържат
да не избягаш“. Това звучи в 21-ви век така като един много неприличен
анекдот. Не може човек, който колегата Д. изтъкна, ще му прочетете
епикризата, тя е приложена и пред първоинстанционния съд от здравното
заведение. Стоял е, подложен на операции, аз му видях шевовете още са там -
в областта на коляното. Да не говоря има данни какви страдания има само за
физическото си обслужване този човек. И тогава последен мой въпрос към
Вас - каква е целта на тази мярка за неотклонение по отношение на нашия
подзащитен И.Д.? Каква е целта? Не можел да ходи, пък щял да избяга. Къде?
Него го чакат операции. Той в момента е със застрашено здравословно
състояние и след време може би, аз не се занимавам с такива дела, но няма
как да не се постави въпроса, че на него трябва да му се извършат процедури
заради това, че скъсяване има. Тези гвоздеи, метални планки, които са забити
в тазобедрената става на десния крак, в колянната става, шевовете му, тези
възпаления, имал е деколман под коляното - изливане на кръв, като торба. За
всичко това има писмо, да. Началникът на ареста там и лекарят, подписали са
8
се и казват:“създали сме му всички хубави условия инвалиден стол,
самостоятелна килия, само не са казали, че е с южно изложение. Само че този
човек се нуждае от изследвания и не от местния лекар. Моите уважения към
лицето, което осъществява тези функции в ареста, но той не е специалист.
Има други неща, скенер. Кой ще види сега степента на зарастване? Но много
е лесно на почитаемата прокуратура, нейната роля е друга – него да го
задържим И.Д. в съответствие на общественото мнение. Тука беше
нагнетявана обстановката заради предишното му дело, в което той участва
при пътно-транспортно произшествие. И мярката за неотклонение в чий
интерес се обслужва, по кое дело. По това,дето беше пуснат с особено мнение
на съдия от 3-членния състав на въззивната инстанция и цялото общество,
казвам общество, което се интересува от гледна точка на потърпевшия,
желаеше той да бъде в ареста. Е тогава правосъдието стоя. Както винаги се
казва, има явен регистър, има и секретен. Аз не бих желал тази мярка да се
използва точно в този термин, като не стане явното, дайте сега с тези
привилегии сам да говори, без охрана, без да се плаши съдията, без
прокурорите да се страхуват от никой господинът Д.Д. да си хвърля версиите.
Аз не знам дали са и негови или да обслужва някой друг, да му се дава такава
трибуна. В този ред на мисли считам, че всички изисквания на закона не
предполагат да бъде взета такава тежка мярка за неотклонение като
„задържане под стража“, защото не само ние като защитници, като гледаме
този казус, но и хората, които следят развитието на ситуацията по това дело,
говоря не другото за катастрофата, остават с впечатлението, че тази
процедура се явява някаква поправка на процедурата по другото досъдебно
производство. И затова Ви моля да приемете, че целите на мярката за
неотклонение не се изпълняват чрез най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“, че ако тя остане, ще останете едно впечатление, че
на всяка цена този болен човек, защото той е такъв, с увредено тежко
здравословно състояние, се държи в тези тежки условия на тази мярка, само и
само да може в даден момент да се „съгласи“ в кавички, защото това ще бъде
едно принудително съгласяване, с тезите, които примерно ги разкрива
вездесъщият обвиняем, който командва кога да излезе охраната и кога не и
кой да се страхува от него и кой - не. Затова, за да не оставаме с такова
впечатление аз считам, че целта на тази мярка за неотклонение не се
реализира по този начин, тя не е в унисон с целите на закона и Ви моля да
9
отмените в тази част определението на първоинстанционния съд, завърших.
Обвиняемият ИВ. АТ. Д. /за лична защита/ : Поддържам казаното от
моите адвокати.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да оставите жалбата
без уважение. В общи линии процесуалното състояние на делото е такова, че
петият обвиняем по делото е жалб. И.Д.. Понастоящем в производство по чл.
64 за мярката за неотклонение и тя е потвърдена от въззивния съд. Дори по
отношение на К. и на И. в момента е изчерпана по отношение на първия, а по
отношение на втория тя предстои на 06 юли. Така или иначе, ако тактиката на
защитата е делото да престои по-дълго време в съда, това няма да даде
резултат, защото разследващите си продължават работата активно. Така че
това не е пречка за по-нататъшния ход на делото. Споменавам това, защото,
на практика, всички неща, които се казаха и днес, които се казаха за
действията и на жалбоподателя е установено и е обсъдено от всички
инстанции, включително и въззивната. Това, което по отношение на И.Д.
може да се каже е, че обвинението е повдигнато по-късно, затова сме в
производство по чл. 64. Причините са различен по характер, но са ясни.
Събрани са доказателства по чл. 142, те са свързани с установяване на
неговата самоличност, така и със следващите процесуално-следствени
действия. По отношение на него има повдигнато обвинение и е бил в
болнично заведение. Това е надделяло и там е за непредпазливо
престъпление. На практика в момента той е бил изписан с подобрения и
независимо от следващите действия, отговорите на въпроса дали може да
остане с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА са
категорично, че може. Ние ги имаме данните за здравословното му състояние
– нови, актуални и се свеждат до следното - има възможност и окръжният съд
е преценил алтернативни решения – условията, при които пребивава в ареста,
са съобразени с неговото здравословно състояние, индивидуално са
съобразени неговото здравословно състояние. Това са фактите. Оттам нататък
ще оставя без коментар пороците, които се преписват на протокола за разпит
пред съдия. Дали има охрана или дали няма по никакъв начин не опорочава
този протокол. Друг е въпросът, ако отсъстват фигурите, които са от значение
за процесуалната годност на тези обяснения – прокурор, разследващ, съдия,
но те са там. Протоколът, независимо от причините, независимо от
10
причините, поради които охраната е изведена от съдебната зала, е годен В
крайна сметка, право на Д.Д. е да го иска това, а по преценка на съда е да
прецени как да процедира. Вече дали съдържанието на тези обяснения, според
някой, повтарят показания на свидетел или не, процесуално е обяснение на
обвиняемия. Може да ми прилича и на любовен роман, но това не променя
годността и стойността на този протокол. Всеки може да прави обструкции,
но не точно тези относно неговата годност.
Изобилни са доказателствата. Абсолютно ще повторя окръжния съд -
изобилстват доказателства, макар че сме в производство на чл. 63 ал. 2, няма
конкретно позоваване точно на тази презумпция във връзка с мярката за
неотклонение, може би защото не е достатъчно да се позоваваме на тази
презумпция и не е направено от прокурора и Окръжния съд, който е
разглеждал делото. Без да се позоваваме на тази презумпция, към момента са
абсолютно доказани. Няма как да избягаме от тези показания. Обструкциите
как е извършено разпознаването също е без значение. Не мога да разбера и
тезата на защитата по отношение на И.Д.. В едни случаи той въобще не е бил
там; после - да бил, ама не е участвал; ако е участвал в отвличането, няма
отношение към квалифициращите обстоятелство. Това, може би следва да си
го уточните. Но фактите са безспорни - бил е в колата и когато съдът казва, че
има опасност да въздейства върху свидетели, точни в този контекст
изобилстват доказателствата. Защото и от обясненията на Д.Д. и тези на Ф.М.,
и от другите показания - на колегата П., на М.Д. - всички те обосновават едно
категорично отношение по отношение на правилните изводи за мярката за
неотклонение. Тя е адекватна. На практика се касае за съучастническа
дейност, в която има и полицейски служител. Те в момента по отношение на
мярката за неотклонение са в различно процесуално положение. А причините
защо тогава е взета парична гаранция по отношение на И.Д. по другото
досъдебно производство, е изяснена, с оглед обвиненията, и с оглед
настъпилите промени в здравословното състояние. Моля да потвърдите
определението на Окръжен съд – Пловдив.
АДВ. Е. /реплика/: Нито една дума не съм казал, когато обсъждах
обясненията на въпросния свидетел пред съдия. Господин прокурорът отдели
– такава е неговата преценка, прекалено много място да доказва, че
процесуалната стойност на протокола не била засегната. Аз изобщо не я
11
засягам, но засегнах това, че самото организиране на това действие по
разследването - този разпит, е много точно документирано, с извеждане на
охраната, с всички прищевки, които са документирани, да се създаде някакъв
и аз не знам какъв комфорт на този обвиняем по този разпит. Така че,
процесуалната стойност на протокола изобщо като защитник не съм я засягал.
Второ, удивявам се от това, че подобряването на здравословното състояние на
едно лице може да бъде основание да бъде задържан. Това разбирам от
почитаемия представител на Апелативната прокуратура. Вие го знаете, но аз
го повтарям, тъй като се сблъсквам сега с подобна практика на други
инстанции, правилото „non bis in idem“ - не два пъти за едно и също нещо.
Даже и когато е имало наказателна процедура, ако е имало административна,
прекратяват, връщат, да се изясни, така. В нашия случай има ли определена
мярка, различна от задържане под стража на И.Д. по другото дело и тя,
минала на последно ниво - 20 000 лева парична „Гаранция“. Тогава, след като
един съд приема, че този човек не може да бъде по непредпазливо деяние
задържан, какво е основанието, според Вас, което Ви се изтъква, той сега, по
другото дело да бъде задържан? Нали беше отречена и много напоследък се
говори „порочната практика на роене на дела“. Като не може по едно дело,
дайте да му изфабрикуваме второ. Мислех, че прокуратурата е свършила с
тази практика, но се вижда, че и мярката за неотклонение се използва като
бухалка. Искам да кажа, след като този човек според един съд, на апелативно
ниво, от Ваши колеги е прието, че той не може да бъде задържан под стража
по непредпазливо деяние, как така сега пък Вие ще приемете, че той леко се е
поправил и колко, като той изобщо не е оздравял, инвалид е. И сега вече
инвалидът дайте да го задържим по другото дело с още по-тежка мярка за
неотклонение, завърших.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият И.Д.: Моля единствено за по-лека мярка за
неотклонение. Скован съм. Ще направя некроза на крака и ще го загубя. Не
мога да ходя до тоалетна дори. Молбата ми е за по-лека мярка за
12
неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.8 от НПК.
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия по ДП №
8/21г. по описа на ОСлО при ОП П. ИВ. АТ. Д..
Срещу определението е постъпила жалба от защитата на обвиняемия с
доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и искане да бъде
отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал
опасност да се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия Д. изразява несъгласие с извода, че е налице
обосновано предположение за съпричастността му с деянието, за което е
обвинен с доводи, че липсват доказателства за това. Отделно от това се
поставя под съмнение достоверността на показанията на обв. Д.Д.. Като довод
за вземане на по – лека мярка за неотклонение се експлоатира и
здравословното състояние на обвиняемия.
Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без
уважение.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице
обосновано предположение обвиняемият да е осъществил престъпния състав
по чл.142, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, по който е повдигнатото
13
му обвинение. Този извод се налага от анализа на събраните доказателства, в
частност от обясненията на обв. Д.Д., дадени пред съдия на 16.06.2021г., от
показанията на свидетелите Ф.М., К.Р., М.Д., И.П. и С.П., както и от
протокола за разпознаване на лица, които на този процесуален етап
удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на чл.63, ал.1,
пр.1 НПК.
Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление. Тази опасност произтича на първо
место от съществуващата презумция по чл.63, ал.2, т.3 НПК, която не само не
е разколебана, а е подкрепена в достатъчна степен от събраните до момента
доказателства, сочещи на евентуално поведение на обвиняемият, насочено
към оказване на въздействие върху свидетели по делото. Отделно от това
настоящият състав намира, че такава опасност произтича и от начина и
механизма на извършване на инкриминираното деяние, създадената
предварителна организация за осъществяването му, както и от
индивидуалното участие на обвиняемия в общата съучастническа дейност.
Изложените от защитата на обвиняемия съображения за това, че в
показанията на свидетелите не се съдържат достатъчно данни за
съпричастност на обвиняемия към деянието, в което е обвинен не могат да
бъдат споделени. Те са насочени основно към доказателствена стойност на
съществуващите данни за инкриминираната престъпна деятелност. Защитата
на обвиняемия не е съобразила обаче, че доколко доказателствата са
достатъчно обезпечени за изграждане на несъмнен и категоричен извод за
виновно поведение на обвиняемия по конкретно повдигнатото му обвинение е
въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по
същество. В процесуалния етап, на който се намира предварителното
разследване и при характера на настоящото производство, свързан с
разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на обвиняемия е
достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да бъде
изградено обосновано предположение за съпричастността му към деянието,
за което е обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да са от
характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на
осъдителна присъда.
14
Възраженията на защитата за лишаване от кредит на доверие на
обясненията на обв. Д. не могат да бъдат споделени. Дали и доколко тези
обяснения съставляват „оговор“ е въпрос, който е предмет на оценка при
разглеждане на делото по същество.
Експлоатираното като довод здравословно състояние на обвиняемия
само по себе си не може да обоснове вземане спрямо него на по – лека мярка
за неотклонение, още повече, че в условията на следствения арест са
създадени необходимите условия за удовлетворяване на специфичните му
нужди, произтичащи от наложилото се лечение. Наред с това следва да се има
предвид, че няма пречка решаването на тези му здравословни проблеми при
необходимост да се осъществява и в специализираните лечебни заведения
към местата за лишаване от свобода.
Горепосоченото очертава наличие на всички предпоставки на чл. 63
НПК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност
освен да задържи обвиняемия, както и правилно е сторила.
Това диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното
определение и налага потвърждаването му.
Ето защо Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №307/25.06.2021г по ЧНД №
1432/21г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
Секретар: _______________________
16