РЕШЕНИЕ
№ 1521
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева - Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело
№ 20225330106435 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 55 ал.1, предл. 1
от ЗЗД.
Ищецът К. В. Й. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, ж.к. Т.......... със съдебен адрес: гр. П....,
ул.»Р.... Д.... моли съда, да бъде осъден ответника “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ................,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ
„Силвър Център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от ..... Д.....Д......, да му заплати следните
суми:
-сумата в размер на 96,47 лева - недължимо платена при липса на основание
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № .............., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - ..............,
до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 183,10 лева - недължимо платена при липса на основание неустойка по договор
за паричен заем № ............. сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - .......... до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 265,49 лева — недължимо платена при липса на основание по клауза за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявки за отпускане на паричния заем по
договор за паричен заем № ........... сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда - ............., до окончателното изплащане
на сумата.
1
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ............ по силата
на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 800,00 лева. Посочва се, че
на тази сума фиксираната лихва в размер на 40% е нищожна, доколкото надвишавала
трикратния размер на законната лихва, а ГПР не бил посочен в нарушение на чл. 1 ал, 1, т.
10 ЗПК, като във връзка с тези основания сочи, че договора е нищожен.
Сочи се че на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК, договора е недействителен, тъй
като не е посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите
по договора суми. Също така твърди, че договора е недействителен и на основание чл. 11 ал.
2 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като сочи че кредитополучателя не се е разписал на всяка страница от
общите условия към договора.
Твърди се, че в чл. 5 от договора била уговорена клауза, че кредитополучателят дължи
неустойка от 329,58 лева, ако в тридневен срок от подписването на договора не осигури
обезпечение измежду поръчител и банкова гаранция. Между страните била договорена и
такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 329,58 лева, като
сочи че таксата експресно разглеждане и неустойката са нищожни и противоречат на
добрите нрави, както и че са прекомерни, а неустойката е и в противоречие с чл. 21, ал. 1 и
33 ЗПК и 71 ЗЗД. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е
недействителен, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 22 вр. чл. 11, ал.
1, т. 11 и ал. 2 ЗПК.
ОТВЕТНИКЪТ “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ....., гр. С........... А. Н., оспорва изцяло
изложените от ищеца искови претенции и твърдения. Твърди че няма валидно процесуално
правоотношение. Твърди, че договора за кредит не е недействителен поради нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото уговореният лихвен процент е фиксиран. ГПР бил посочен
в договора за кредит, като в същия не следвало да бъде включвана неустойката, поради
което според ответника не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Оспорва твърдението за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК, като сочи че всички разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК са спазени в процесния
договор.
Излагат се съображения, че уговорената клауза за неустойката не противоречи на добрите
нрави и на материалния закон, в частност чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същата
кореспондирала с присъщите й обезпечителна, обезщететителна и санкционна функции.
Досежно таксата за експресно разглеждане на документите се навеждат доводи, че същата е
доброволно избрана от ищеца допълнителна услуга, поради което се дължи възнаграждение
за нея. Същото обаче не следвало да бъде включвано в ГПР, доколкото била избрана
доброволно от ищеца.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, че между тях е бил сключен
договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № ............като заемната сума е била получена.
По силата на този договор на ищеца е предоставен на потребителски паричен заем в размер
на 800,00 лв. при възнаградителна лихва в размер на 40,28% и ГПР 49,30%, като в договора
не била посочена общата сума за плащане по него. Страните са уговорили погасяването да
стане на 18 равни двуседмични погасителни вноски по 69,58 лв., в които били включени
част от дължимата главница, лихва и такса експресно разглежадне на документи.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 40,28 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
3
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче,
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,30 %. В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен на това основание.
Относно клаузата за неустойка, в чл.5 ал.2 от договора за паричен заем е записано, че ако
заемателят не представи договореното в ал.1 от договора обезпечение, заемателят дължи на
заемодателят неустойка в размер на 229,58 лева, с начин на разсрочено плащане на равни
части към всяка погасителна вноска.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
4
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена в процесния договор, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение по чл.6 ал.2 от договора. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени
неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно
отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено , като санкция за
неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е
противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на
договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност, съдът намира,
че е недействителна клаузата за неустойка, а платеното по нея от страна ищеца се явява
платено без основание.
По отношение на третото релевирано основание за недействителност на договора, свързано
с уговорката да се заплаща такса за услугата „Експресно разглеждане на на заявка за
отпускане на паричния заем", съдът намира, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл. 10а ал.1 от ЗПК, съгласно която, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В случая
се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин
кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира
допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи
5
са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане
на потребителя в заблуждение.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС (Решением 4/2009 г. по
т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по
т.д. № 662/2012г. и др). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи.
Доколкото ищецът е претендирал сумата от 96,47 лева недължимо платена при липса на
основание възнаградителна лихва, 183,10 лева за недължимо платена „неустойка“ и сумата
от 265,49 лева за недължимо платена „такса за услугата „Експресно разглеждане на на
заявка за отпускане на паричния заем", които са над размера на получения кредит и се
явяват недължими, като получени при начална липса на основание, тези суми следва да бъде
върнати на потребителя. Сумите се дължат, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 04.05.2022 г., доколкото това е законна последица от уважаване на
осъдителните претенции.
По отоншение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 150,00
лева държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
6
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Претендирана е сума в размер на 800,00 лева съгласно списък с разноски
по чл.80 от ГПК, която ще бъде присъдена лично на пълномощника ...... Д.....Б......
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ...........със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър
Център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от .... Д.... Д............. А. Н., да заплати на К. В. Й.
ЕГН **********, с адрес: гр. П...., ж.к. Т............ със съдебен адрес: гр. П...., ул.»Р.... Д....Д...
Б........ сумата от 96,47(деветдесет и шест лева и 47 ст.), недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ......... ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда – 04.05.2022 г. до
окончателното и изплащане; сумата 183,10(сто осемдесет и три лева и 10 ст.) лева,
недължимо платена по клауза за Неустойка по договор за паричен заем № .........., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда –
04.05.2022 г. до окончателното и изплащане; сумата от 265,49(двеста шестдесет и пет лева
и 49 ст.) лева недължимо платена по клауза за Такса експресно разглеждане на заявка за
отпускане на паричен заем по договор за паричен заем № ............., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда – 04.05.2022 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73г, предста‐
влявано от .... Д.... Д........... А. Н., да заплати на К. В. Й. ЕГН **********, с адрес: гр.
П.......... ж.к. Т............. със съдебен адрес: гр. П... ул.»Р.... Д..... чрез .... Д.... Б....., сумата от
150,00(сто и петдесет)лева представляваща направени по делото разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК .............със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73г, предста‐
влявано от ....Д....Д...... А. Н., да заплати на ..... Д.... Г.....Б............ с адрес на упражняване на
дейност: гр. П...., ул.»Р..... Д...... сумата от 800,00(осемстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
7