РЕШЕНИЕ
№ 4300
гр. София, 28.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110210973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. Б. Б. против Наказателно постановление № 24-4332-
013113/11.06.2024 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му
отнети и 10 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, без излагане на конкретни съображения. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено становище оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност и правилност
на атакуваното наказателно постановление. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 21.01.2024 г., около 13:30 ч. жалбоподателят Б. управлявал в гр., с посока на движение
от лек автомобил Форд С-макс, с рама № и временни регистрационни табели № Превозното
средство не било регистрирано по надлежния ред за територията на Република България.
1
Временни регистрационни табели № HA04907 били издадени от властите на Федерална
република Германия и с период на валидност 08.01.2024 г. – 12.01.2024 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП; картон
на водач; заповед за компетентност; справки от ОПП-СДВР и МВР-ДМОС.
С оглед очертания с жалбата предмет на оспорване, при отпаднала необходимост от разпит
на актосъставителя, следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност не бележи никакви
вътрешни противоречия или разнопосочност, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.
305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ и съпоставка не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Макар да липсва възражение в тази насока, съдът намира за уместно да направи едно
уточнение. В АУАН, въз основа на който е изготвено атакуваното наказателно постановление, в
словесната част на повдигнатото административно обвинение е упоменато, че „… управляваното
МПС не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България“ – формулировка,
кореспондираща с предложената цифрова квалификация на чл. 140, ал. 1 ЗДП и изричния текст на
закона. В този смисъл и съдът не намира основания да счете за процесуално нарушение
отразеното, след цифровата квалификация „управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели
2
с регистрационен номер“, доколкото същото не съставлява формална част нито от словесното
описание, нито от цифровото му изражение, а непрецизно цитиране на законов текст, нямащ
принципно отношение към разглеждания случай. В този смисъл и макар да намира основания за
процесуална критика, т. е. за теза за отклонение от процесуалните стандарти, то същото не би
могло да се квалифицира, като съществено такова, т. е. да се коментира, в светлината на
отменителните основания.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, приблизителен час, място и
посока на движение, жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил Форд С-макс, с рама № и
временни регистрационни табели № издадени от властите на и с период на валидност 08.01.2024 г.
– 12.01.2024 г., без превозното средство да е било регистрирано по надлежния ред за територията на
Република България.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Б. не е
изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване,
да ползва само моторни превозни средства, които са надлежно регистрирани и са с табели с
валиден регистрационен номер, поставен на определените за това места.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал вмененото му по закон задължение /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е подходил с безразличие към настъпването
предвидените в закона административни последици.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
3
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема) и се касае за класическо изпълнително деяние,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай. Богатството от информация, съдържаща се в справката за
нарушения на ЗДП на жалбоподателя, представлява допълнителен аргумент за немаловажност.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкциите са отмерени в абсолютния
законов минимум (фрапантно несъобразен с данните от справката за нарушения), поради което и
подробни разсъждения по размера им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП,
се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
4
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-013113/11.06.2024 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на
Б. Б. Б. била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. Б. Б. в частта, касаеща отнемането на 10
контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, Б. Б. Б., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5