Решение по дело №7480/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 591
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330207480
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 261/22.10.2021г., издадено
И. М. П., на длъжност *** РИОСВ -София, с което на „Г. Г.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 7 000 лв.
(седем хиляди хиляди лева), за нарушение на чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2,
т.2, във вр. с чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата се посочва, че незаконосъобразно – постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Посочва, че АУАН и наказателното
постановление не отговарят на изискванията на чл.42, т.3, т.4, т.5 и чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, както и че наказателното постановление не отговаря на
чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН. Още посочва противоречие между мотиви, правна
квалификация и санкция, както и че наказващият орган неправилно е приел,
че в случая не трябва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сочи и че
твърдяното нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин, не са
предприети следващите се мерки за разкриване на обективната истина.
1
Предлага същото да бъде отменено. Процесуалният жалбоподател на
жалбоподателят – адвокат С. поддържа жалбата, като посочва, че
наказателното постановление и АУАН са издадени от некомпетентни
длъжностни лица, чиято компетентност не се разпростира върху територията
на гр.Пловдив. Още посочва, че дружеството – жалбоподател е лицензирано
да осъществява транспорт и депониране на отпадъци, включително и с код 12
01 99 – отпадъци, неупоменати другаде. В този смисъл посочва, че дори да
има нарушение, обществената му опасност е изключително ниска, като
случая следва да бъде окачествен като маловажен. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна – РИОСВ – гр.София, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата, като посочва, че
компетентността на РИОСВ – гр.София в случая произхожда от факта, че
съгласно Закона за управление на отпадъците компетентният орган за
издаване на регистрационни документи за подобен вид дейност е РИОСВ –
София. Относно незнанието, че за всички видове отпадъци е необходимо
издаването на документи, в които да е посочен конкретният код на отпадъка
посочва, че същото не е извинително, както и че дружеството следва да е
наясно с Наредбата за класификация на отпадъци и определени видове
отпадъци в нея. Още взема становище. че степента на обществена опасност на
извършеното нарушение е отчетена от административнонаказващия орган,
като е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона
размер. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.10.2021г. видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез РИОСВ –София на 02.11.2021г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
2
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „Г. Г.“ ЕООД извършило транспорт на отпадъци с код 12 01
05 (стърготини, стружки и изрезки от пластмаси) от гр.Солун, Гърция до
площадка на „Еко Рециклат“ ЕООД, с местонахождение – гр.Пловдив, ул.
„Нестор Абаджиев“ № 55, без наличие на документ, издаден по реда на чл.35,
ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците, за
извършване на дейност по събиране и транспортиране на отпадъци с код 12
01 05. Същите отпадъци били натоварени на 02.02.2021г. в гр.Солун и
разтоварени на 03.02.2021г. на площадка на „Еко Рециклат“ ЕООД, с
местонахождение – гр.Пловдив.
След постъпила информация за горното в РИОСВ – гр.София, на
02.04.2021г. свидетелят Л. В. Г. – в качеството и на *** в РИОСВ – София
извършила проверка по представени от „Г. Г.“ ЕООД докумнети, като
констатирала горните обстоятелства.
С оглед на същото, на 22.04.2021г., свидетелят Г. съставила АУАН №
81/2021г. срещу „Г. Г.“ ЕООД за нарушение на чл.35, ал.3, във вр. с чл.35,
ал.2, т.2, във вр. с чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на
отпадъците, който АУАН бил съставен в присъствието на и подписан от ***
на дружеството. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Л. В. Г.. Същата помни случая, като
описва начина на извършване на проверката и сторените при същата
констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От същите се установява
начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, а именно – заверено копие от международна
3
товарителница (CMR) – от което се установява факта на извършения превоз,
Решение 16-РД-135-01 от 17.05.2017г., от което се установява липсата в
същото на посочени отпадъци с код 12 01 05.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че същите не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
По делото не се установи териториалната компетентност на
административнонаказващия органа както и актосъставителя, в който смисъл
съдът намери възраженията на жалбоподателя за основателни.
Тук на първо място следва да се съобрази, че съгласно изрично
отразеното в наказателното постановление – „Дата и място на извършване
на нарушението: 03.02.2021г., гр.Пловдив, ул.„Нестор Абаджиев“ № 55.“
Последното е видно и от фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление и АУАН, доколкото в същите се сочи именно транспортиране
на отпадъци до гр.Пловдив, липсва посочване на каквото и да е друго място,
което може да бъде свързано с това на нарушението.
На следващо място, съгласно чл.157, ал.2 от Закона за управление на
отпадъците – нарушенията по чл.136 от същия Закон се установяват от с
„акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни
лица“.
Съгласно чл.157, ал.4 от Закона за управление на отпадъците –
наказателните постановления по чл.157, ал.2 от същия Закон се издава
„директора на РИОСВ“.
И макар никоя от горните две разпоредби да конкретизира кой
собствено е визирания „директор на РИОСВ“, от очевидно е, включително от
разпоредбата на чл.1, ал.2 от Правилник за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите, издаден от министъра
4
на околната среда и водите, че това е съответният директор на РИОСВ, с
оглед описания териториален обхват на дейността на РИОСВ.
Същевременно – от Приложението към чл.1, ал.2 от Правилник за
устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите е видно, че териториалният обхват на дейността РИСОВ – София не
включва гр.Пловдив.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна, че компетентността на
РИОСВ – гр.София произхожда от факта, че съгласно Закона за управление
на отпадъците компетентният орган за издаване на регистрационни
документи за подобен вид дейност е РИОСВ –София. Следва да се съобрази,
че нарушението на чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.2, във вр. с чл.136, ал.2,
т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците не се реализира предвид
това, че субекта не притежава посочения документ (което обстоятелство, само
по себе си, не би могло да съставлява нарушение), а да това, че извършва
транспорт на отпадъци, без да притежава такъв документ. Ето защо и
мястото на нарушението е именно гр.Пловдив, а не гр.София – което място
е изрично посочено и в самото наказателно постановление, и което
посочване съвсем не подкрепя изложеното пред съда становище на
въззиваемата страна.
Предвид горното – не се установява компетентността на
административнонаказващия органа да издава наказателно постановления за
установени нарушения на Закона за управление на отпадъците на територията
на гр.Пловдив.
Ето защо – не се установява и компетентността на актосъставителя да
съставя АУАН за Закона за управление на отпадъците на територията на
гр.Пловдив, доколкото последният, съгласно чл.157, ал.2 от Закона за
управление на отпадъците, следва да бъде оправомощен от директора на
РИОСВ – Пловдив, което не се установява поделото.
Изложеното мотивира съда на отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, а именно – издадено в нарушение на чл.157, ал.4 и
чл.157, ал.2 от Закона за управление на отпадъците.
Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочи, че иначе по
делото се установяват достатъчно данни за извършено от дружество „Г. Г.“
5
ЕООД, ЕИК:*********, на 03.02.2021г., гр.Пловдив, нарушение на чл.35,
ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.2, във вр. с чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за
управление на отпадъците. В този смисъл по несъмнен начин – оглед вече
коментираната доказателствена съвкупност се установи, че на посочената
дата и място дружеството е транспортирало на отпадъци с код 12 01 05
(стърготини, стружки и изрезки от пластмаси), без наличие на документ,
издаден по реда на чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.2 от Закона за
управление на отпадъците, за извършване на дейност по събиране и
транспортиране на отпадъци с код 12 01 05., поради което и налице са всички
съставомерни елементи на нарушението на чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2,
т.2, във вр. с чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците.
В този смисъл, възраженията на жалбоподателя за нарушения на чл.42,
т.3, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.10 от
ЗАНН са бланкетни и не могат да бъдат коментирани от съда.
Още без значение е каква е причината, поради която дружеството
жалбоподател не е било наясно за необходимостта да притежава документ,
издаден по реда на чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.2 от Закона за
управление на отпадъците, за извършване на дейност по събиране и
транспортиране на отпадъци с код 12 01 05, включително – в светлината на
притежаваните други такива, доколкото в случая е ангажирана отговорността
на юридическо лице, която е обективна и безотговорна.
Също обстоятелството, че разглежданото нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобни деяния, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай, не позволява да бъде споделено и
становището за наличие предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 261/22.10.2021г., издадено И.
М. П., на длъжност *** РИОСВ -София, с което на „Г. Г.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
6
чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 7 000 лв.
(седем хиляди хиляди лева), за нарушение на чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2,
т.2, във вр. с чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7