Р
Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен,23.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело № 542 по описа на съда за 2019г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлрС е депозирана искова молба от Е.Ц.И.,
в която твърди, че на 30.11.2018г. бил „***“ в *** за дело, насрочено в А.с.П.
за 03.12.2018г. Ищецът твърди, че преди съдебното заседание се наложило да
остане в килията в продължение на 4 дни, поради което на делото се явил в окаян
вид с накърнено достойнство. Твърди, че това го накарало да направи искане за
отлагане на делото, но съдията не уважил искането му, което го лишило от
участие като страна в делото. Твърди, че това му причинило унижение, отхвърленост,
изолация, незачитане на права и интереси, които неимуществени вреди оценява на
1000 лева. В уточнителната молба, ищецът е заявил, че ответник по молбата е А.с.П. Твърди, че в резултат на отказа за
отлагане на делото се чувствал подложен на психически тормоз и унижение и лишен
от правосъдие. Твърди, че конкретните действия на съдията докладчик са му
причинили претърпените неимуществени вреди.
В
представения по делото писмен отговор, ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че подадената искова молба е недопустима. Твърди, че ищецът не е
обжалвал решението на съда и след като същото е влязло в сила, то не би могло
да бъде отменено, освен в посочените в глава XIV
АПК хипотези. Твърди, че тъй като такава отмяна на е налице, не би следвало да
се приеме, че постановеният от съда отказ за отлагане на делото е
незаконосъобразен. Твърди, че не е налице предявен или уважен иск за обявяване
нищожност на съдебно решение по реда на чл.128а АПК и с оглед наличието на
влязъл в сила съдебен акт, то липсва положителна процесуална предпоставка за
допустимост на иска, доколкото не са налице обстоятелства, от които да се
направи извод, че отказът на съда да отложи делото е незаконосъобразен. Твърди,
че дори съдът да е допуснал порок при разглеждане на делото, това не би могло
да причини вреди на ищеца, тъй като при обжалването му, същият би бил отменен.
Твърди, че вреда би могла да настъпи само при влизане в сила на порочен акт,
който след това е отменен по извънреден способ за отмяна или е прогласен за
нищожен. Ответникът твърди, че правната норма, която ищецът твърди, че е
нарушена при разглеждане на делото, а именно 2.1 от Кодекса за етично поведение
на българските магистрати гласи, че „Магистратът уважава достойнството на всеки
човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата
и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса,
произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено
състояние“. Твърди, че по делото липсват, както твърдения, така и доказателства
в тази насока.
Твърди,
че отлагането на делото се допуска само в изрично посочени в закона случаи,
като в проведеното съдебно заседание не е било на лице нито едно основание за
отлагане. Отделно от това твърди, че за да основателен иск за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, законът изисква кумулативно
наличие на предпоставки, които в случая не са налице.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован не се явява. Представлява се от
назначеният му процесуален представител, с оглед предоставената му правна
помощ. Моли съда да уважи предявената молба.
Ответникът,
редовно призован не се представлява.
По
делото е представен протокол от проведено съдебно заседание на 03.12.2018г. по
адм.дело №390/2018г. по описа на АС Плевен. Установява се от протокола, че ищецът
се е явил в съдебно заседание лично и с адвокат М., който му е бил назначен на
служебен защитник. Видно от протокола, защитникът му дал становище да се даде
ход на делото, а ищецът е изразил становище да не се дава ход на делото, тъй
като по време на четиридневния си престой в Затвора не е имал възможност да се
изкъпе и е определил вида си като „битник“. Твърди, че съгласно Етичния кодекс
на българските магистрати, същите трябва да уважават човешкото достойнство.
Съдът
приема, че правната квалификация на иска е чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Съгласно чл.7
от КРБ, Държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да
се реализира по специалния закон ЗОДОВ, уреждащ отговорността на държавата при
участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални
субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД.
Съдията има функционален имунитет, но той не изключва отговорността на Държавата
за вреди от незаконосъобразен съдебен акт или действие. В този смисъл е и
практиката на ВКС в Решение №110/14.06.2013г. по гр.дело №93/2012г. IV г.о. Съдът приема, че правната е чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, тъй като посочената хипотеза, а именно отказ на съдията да отложи делото,
не попада в нито едно от основанията за търсене на отговорност по ЗОДОВ. Вярно е, че съдийската колегия на
ВСС назначава, повишава, премества и освобождава съдиите от длъжност, но в А.с.П.
се изпълняват задълженията на магистрата, разпределят се делата, възлага се
тяхното разглеждане от конкретния съдия, поради което и именно А.с.П. следва да
е ответник по делото.
Съдът
не споделя становището на ответника, че предявеният иск е недопустим. Вярно е,
че цитираната практика на ВКС визира понятието „съдебен акт“. Съдът счита, че това
понятие следва да се тълкува разширително и в него да влезе и определението, с
което се дава ход на делото. По изложените съображения, съдът счита, че
предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С
оглед твърденията в исковата молба, съдът е указал на ищеца да докаже, че
ответникът, като възложител и в качеството на работодател, му е причинил неимуществени
вреди, като го е лишил от право да участва в процеса. Твърденията на ищеца са,
че е преживял унижение, отхвърленост, изолация, незачитане на права и интереси.
Доказателства в тази насока не са представени. Не са правени доказателствени
искания от страна на ищеца. По делото като свидетел е изслушан адвокат Р.М.,
който е бил негов служебен защитник по делото. В показанията си заяви, че по
време на производството, ищецът не е бил болен и е бил в адекватно състояние.
Заяви, че е взел отношение по доказателствата в хода на съдебното производство.
Заяви, че ищецът не е бил в състояние, което да не му позволява да участва в
процеса. В хода на делото не е имало спорове между ищеца и съдията по делото и
процесът е продължил нормално. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй
като същите кореспондират с представения по делото съдебен протокол.
За
да е основателен предявен иск по реда на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, следва да са
налице кумулативно деяние, противоправност на деянието, вреди, причинна връзка
между деянието и настъпилите вреди, възлагане на работа, като възложителят да е
ответника по делото. Липсата на който е да е от посочените елементи води до
несъставомерност. Не се установи ищецът да е претърпял вреди, поради което и
предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. С оглед липсата на вреда, не следва да
се установява наличие на други елементи от състава.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявеният от Е.Ц.И. с ЕГН ********** *** против А.с.П.
иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и цена 1000 лева за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца Е.Ц.И. неимуществени вреди от противоправно
поведение на съдията докладчик по адм.дело №390/2018г. по описа на АС Плевен, в
резултат на неспазване на чл.2.1 от Кодекса за етично поведение на българските
магистрати, довело да незачитане на негови права и интереси като човешко
същество.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: