№ 1252
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Петя Алексиева
Жаклин Комитова
при участието на секретаря М. Г. Паскова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501214 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство „Втора
специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение
Шейново“ ЕАД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е
връчен редовно на 05.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на
17.03.2024 г.) обжалва Решение № 1264/05.03.2024 г., постановено по гр.д.№
1164/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение,22 състав, поправено с Решение от 15.04.2024 г. в частта, с която
съдът е уважил иска за неимуществени вреди на З. С. Ш. за сумата от 60 000
лв., ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане,
в частта, с която съдът е уважил иска за неимуществени вреди на И. А. Ш. за
сумата от 40000 лв. ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до
окончателното й изплащане и съразмерно присъдените им разноски по
делото, които вреди са последица от размяната на дъщеря им Е. И. Ш. от
служител на ответника по време на престоя на ищцата в болничното
заведение.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуални представители адвокати
1
В. К. и М. Ш., с надлежно учредена представителна власт по делото,
съобразно пълномощни, приложени към въззивната жалба, към която е
приложен и вносния документ, удостоверяващ внасянето на дължимата за
въззивно обжалване държавна такса.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно. Твърди, че решението е постановено в противоречие с
материалния закон, при допуснато нарушение на процесуалните правила и е
необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните по
делото доказателства. Поддържа се, че основният въпрос по делото пред
първата инстанция е дали реда за идентифициране и изписване на новородено
е спазен и дали в резултат на неспазване на този ред се е стигнало до
размяната на бебетата. Въззивникът поддържа, че въпросът е съществен,
защото самият факт на размяната не предполага неспазване на реда.
Нарушаването му трябва да се докаже при провеждане на пълно и главно
доказване от страна на ищците. Във връзка с това си възражение развива
подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че от фактическа
страна, противно на приетото в съдебното решение от анализа на събраните по
делото доказателства се установява, че в болница „Шейново“ има установен
ред по идентификация и изписване на новородените, този ред е спазен, З. Ш.
не е проверила номерата на гривните, нито по време на престоя, нито при
изписването, а едва три месеца по-късно, З. Ш. не е проверила номерата в
медицинската документация и е удостоверила с подписа си, че получава бебе с
посочения в същата номер, пол и ръст, на ищците З. и И. е оказано съдействие
от страна на болницата, както за извършването на ДНК тестове, така и за
откриване на биологичното им дете. Поддържа се, че решението е неправилно.
Поддържа възраженията си за прекъсната причинна връзка след подписването
на медицинската документация от З. Ш., евентуално възражението си за
принос от страна на З. Ш.. Твърди се, че съдът не е отчел редица
обстоятелства, които са от значение за размера на вредите.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като
неоснователни и недоказани, при условията на евентуалност да намали
размера на обезщетението, предвид възражението за съпричиняване на
2
вредите. Претендират се разноските по делото, включително адвокатски
хонорар.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответните по жалбата страни.
Третото лице помагач ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД смята за
основателна въззивната жалба на ответника и напълно споделя развитите в
нея доводи.
Ищците З. Ш. и И. Ш. чрез процесуалния си представител оспорват
изцяло въззивната жалба на ответника и молят съда да я остави без уважение
по подробни съображения изложени в отговора.
Ищците в първоинстанционното производство З. С. Ш., И. А. Ш. и А.
И. Ш. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно
на 05.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 19.03.2024 г.)
обжалват Решение № 1264/05.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 1164/2023 г.
по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,22 състав,
поправено с Решение от 15.04.2024 г. в частта, с която съдът е отхвърлил
иска за неимуществени вреди на З. С. Ш. за разликата над присъдената сума
от 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв., ведно със
законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, в частта, с
която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди на И. А. Ш. за
разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до пълния претендиран размер
от 120 000 лв. ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която искът на А. И. Ш. е отхвърлен изцяло за
сумата от 30 000 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуални представители адвокати
С. С. и С. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощно, приложено на стр.50, том І от първоинстанционното дело.
Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 27.03.2024 г.,
представен по делото с молба от 28.03.2024 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивниците-ищци поддържат по отношение на първите двама ищци
неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД като императивна правна
норма в обществен интерес относно репарация на причинените
неимуществени вреди. Твърди се, че в резултат на това нарушение,
3
определеният размер на обезщетението е занижен и не отговаря на
изискванията за справедливост. Поддържат необоснованост на фактическите и
правни констатации досежно допринасяне на И. и З. за настъпване на вредите,
рефлектирали и на периода, за който следва да се обезщетят, изразяващи се в
непредприемане на действия по посещение на психотерапевт или използване
на медикаменти. Поддържа се, че дядото А. Ш. се явява пряко увреден и като
такъв легитимиран да претендира обезвреда на причинените му
неимуществени вреди. Твърди се неприложимост и липса на връзка между
конкретния казус и правото на Съюза и по-конкретно на Директива
2012/29/ЕС, на която се е позовал първоинстанционния съд.
Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да присъди
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
„Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение
Шейново“ ЕАД, с който и по подробни съображения изложени в него оспорва
въззивната жалба на ищците и моли съда да я остави без уважение.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
1264/05.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 1164/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение,22 състав, поправено с Решение
от 15.04.2024 г. в частта, с която съдът е отхвърлил иска за неимуществени
вреди за сумата от 30 000 лв. на Р. И. Ш. е влязло в сила на 20.03.2024 г.,
поради необжалването му от тази страна.
Въззивниците-ищци в съдебно заседание чрез процесуалните си
представители поддържат своята въззивна жалба, молят съда да отмени
решението в обжалваните от тях части и да постанови ново такова, с което да
уважи исковите претенции в пълния им претендиран размер. Подробни
съображения излагат в писмена защита, представена по делото. Претендират
разноски, съобразно представен списък и за двете въззивни инстанции.
Заявяват бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Въззивникът-ответник, в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба на ищците по съображения изложени
в отговора, поддържа своята въззивна жалба по подробните аргументи
изложени в нея. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява
4
възражение за прекомерност, в условията на евентуалност, в случай че
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е над определения в
Наредбата минимум.
Третото лице помагач, редовно призован не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно съединени
искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявени от З. С.
Ш., И. А. Ш., Р. И. Ш. и А. И. Ш. срещу „Втора специализирана акушеро-
гинекологична болница за активно лечение Шейново“ ЕАД за осъждането на
ответника да заплати на първите двама ищци сумите от по 120 000 лева,
съответно на другите двама ищци суми от по 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие
противоправното бездействие при изпълнение на възложена работа на наетите
като изпълнителни медицинска лица на 13.09.2022 г., които искове са
обективно, кумулативно съединени с акцесорни искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на мораторно обезщетение в размер на законна лихва върху
претендираните главници, считано от датата на деликта-13.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Между страните не се спори, а и с представеното удостоверение
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 078/01.07.2018 г., се
установява, че първите двама ищци З. Ш. и И. Ш. са съпрузи, като от брака си
имат родено дете Р. И. Ш.-третата ищца по делото. На 22 януари 2022 г. е
потвърдена и втора бременност при ищцата след извършен преглед от д-р И.
В. в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД гр.София, от която се ражда и
второто дете на ищците Е. И. Ш., на ******** г. (удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0225/21.09.2022 г. на СО, район
Илинден).
5
На 08.09.2022 г. ищцата Ш. постъпва в ответното болнично заведение за
раждане, като на ******** г. е извършено спешно цезарово сечение в 07,30
часа, когато се ражда детето Е. И. Ш.. От разпита на свидетеля д-р И. В. В. се
установява, че той е изродил детето на З. и го показал на майката голичко, след
което го поставил на масата до себе си, за да прекъсне пъпната връв и да го
предаде на педиатрите. Ищцата била в съзнание, контактна, разговаряла с
екипа, тъй като й била поставена спинална упойка. Ищцата видяла бебето,
зарадвала се и се разплакала. Непосредствено след раждането на ръката на
ищцата е положена розова гривна с № KLY 07540 от свидетелката Д.. Бебето е
предадено на свидетеля д-р З. М.-Г., която го качва в родилна зала, където е
поето от свидетелката Ю. Д.-акушерка в родилна зала, която в специален
детски кът за бебета, родени след цезарово съчение, е сложила гривната,
обработила е пъпчето и го е измерила. Попитала за час, имена на майката,
сравнила данните заедно с д-р М., приготвила номер със сдвоени гривнички.
В този детски кът бебето е престояло за наблюдение два часа, след което е
преведено в отделението по неонатология.
Създадена е История на бременността и раждането № 6302/2022 и №
2192 на 08.09.2022 г. в 12,05 часа, приети като писмени доказателства по
делото. В медицинската документация е отразено ръкописно Бебе № 07540,
женско, доносено. Създаден е Лист на новороденото дете № 07540 с дадено
име Е. И. Ш., в който липсват дата, име и подпис за предал детето. Има
изписани име на извършил връзване на пъпче и Креде-„Д.“ и приел детето
„м.с.П.“. Детето Е. И. Ш. е изписано на 16.09.2022 г., 14 часа на възраст три
дни, дехоспитализиран на 16.09.2022 г., 15,44 часа. Предал детето старша
акушерка С., с положен подпис и приел детето с положен подпис – на ръка
записано „жена“. Последното не се установява от представената от ответника
писмена медицинска документация, но е отразено в констативния протокол за
извършена проверка и не е спорно между страните.
Въззивният съд кредитира констативния протокол само по отношение на
отразените в него факти за създадените медицински документи по отношение
на З. Ш. и С. М. и родените от тях деца, доколкото тези факти не са спорни
между страните и доколкото по делото не са ангажирани като доказателства
медицинската документация по отношение на третото за спора лице С. М..
Съдът не кредитира констатациите за извършени нарушения, доколкото сам
ще направи преценка за това и само въз основа на ангажираните от страните
6
доказателства в рамките на настоящия процес.
Не се спори, а и от приетия по делото Констативен протокол за
извършена проверка № КП 7/04.01.2023 г. на Министерство на
здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се установява,
че пациентката С. П .М. е постъпила по спешност транспортирана от ЦСМП
София в ответното болнично заведение, на ******** г. в 06,57 ч., родилно
отделение. Създадена е История на бременността и раждането № 6423/2022 и
№ 2240 на ******** г. в 06,57 часа, в която е отразено ръкописно Бебе №
07577, женско доносено. Създаден е и Лист на новороденото дете № 07577,
родено на ******** г. в 07,18 часа, в който липсват дата, име и подпис за
предал детето. Няма изписано име на извършил връзване на пъпче и Креде.
Има име на приел детето „м.с.П.“. Детето е изписано на 16.09.2022 г. в 14 часа
на възраст три дни. Предал детето старша акушерка С., с положен подпис и
приел детето с положен подпис – на ръка записано „жена“.
При изписване на новородените в един и същи ден деца Е. И. Ш. и В. С.
П., старшата акушерка не е сравнила номерата на майките и децата, доколкото
такова сравнение не е удостоверено в медицинската документация.
Между страните също така не е спорно, че през м.декември 2022 г.
ищцата Ш. установила разлика между номерата на нейната гривна, която била
поставена на ръката й непосредствено след раждането № KLY 07540 и
гривната на детето № KLY 07577, която взела със себе си при изписването. В
ищцата се породили съмнения, поради което и на 07.12.2022 г. провела
телефонен разговор с д-р У., Началник на отделение Неонатология при
ответната болница. След разговора посетили и неонатологичното отделение.
Установява се и със свидетелските показания на К. Ц. Г.-Б.-лекар в
отделението. По номера на гривната на детето, която ищцата посочила, д-р У.
установила коя е другата родилка. Поканила и двете страни да бъде проведен
генетичен тест за установяване на родителството. Първите двама ищци
провели теста на 08.12.2022 г., като ДНК материалът бил взет в отделението
по неонатология. Резултатите от теста излезли на 16.12.2022 г. и същите
категорично установяват, че първите двама ищци не са биологични родители
на детето, което отглеждали.
Спорът между двете семейства относно произхода на децата, е решен
извънсъдебно с подписано между тях споразумение на 13.01.2023 г., когато е
7
осъществена и фактическата размяна на децата, като ищците получават
биологичната си дъщеря Е. И. Ш..
От приетата пред първоинстанционния съд СПЕ се установява, че
размяната на двете новородени бебета-Е. и В., се явява силен стресогенен
фактор за тримата ищци-З., И. и А. Ш.. Ищцата З. Ш. е преживяла силен стрес,
тъга, безпокойство, страх, отчаяние, гняв. Бил нарушен съня й, отслабнала
значително за кратък период от време, изгубила апетит, преживявала кризи, в
които чувствала, че губи контрол върху емоциите си. И към момента ищцата
продължава да няма апетит, има изразена депресивна симптоматика,
продължават кризи на неудържим плач, скръб по изгубеното бебе, вина
спрямо собственото бебе, липса на сексуално желание. Изпитвала е и изпитва
силно чувство на вина и неспособност да бъде достатъчно добра майка. Силно
скърби за изгубеното бебе, с което е изградила силна емоционална връзка и
привързаност. Станала по-затворена, по-подозрителна, по-песимистична.
Спрямо първото й дете Р., ищцата трудно удържа емоционалното си
състояние, като детето често е ставало свидетел на това, че майка му плаче.
Ищецът И. Ш. е преживял силен стрес, страх, гняв, отчаяние, тъга,
безпокойство, чувство за безизходица и безпомощност. При него също са били
налице соматични прояви-не можел да спи, получил обрив, отключили се
здравословни проблеми. Към момента при ищеца Ш. е налице
посттравматична симптоматика, промяна в социалните отношения и
личността му-станал по-затворен и резервиран, изгубил сексуално желание.
Отношението на И. Ш. към първата му дъщеря Р. е белязано с чувство за вина.
А. Ш. е преживял силен стрес към момента на процесното събитие. То е
активирало лично травматично събитие у него, свързано със загуба на
собствено дете. Имал психосоматични прояви-отключил диабет. Отношението
на А. Ш. към Р. не се е променило.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди пред
първата инстанция са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката П. М. М. установява, че е първа братовчедка на ищеца И.
Ш. и са в много близки отношения. Установява, че за размяната между
бебетата научила от самия ищец по телефона, след направения ДНК тест. От
този момент започнал някакъв кошмар. Ищците били тотално стресирани,
неадекватни. Ходили до омбудсмана, при министъра на вътрешните работи,
8
звънели на социалните дори. З. непрекъснато плачела, защото осъзнала, че
всъщност три месеца гледат чуждо бебе. Свидетелката установява, че З. се
държала страхотно с В., продължавала да я кърми, изградила връзка с нея,
както и че до момента се чуват с другата майка. За вуйчо си А. свидетелката
установява, че е човек на възраст и бил много разстроен, непрекъснато плачел,
целият треперел и казвал, че е абсолютно безсилен и не знае какво да направи.
Свидетелката установява случай, в който на 19-ти или 20-ти декември по
телевизията давали другата майка с бебето, което го давали от кръста надолу.
З. изпаднала в истерия и един час не можела да бъде успокоена. И. само
треперел и плачел и той. След като взели Е., З. я закърмила на четвъртия
месец, защото преди това не била кърмена. Въпреки, че е минало време,
ищците не са същите хора-затворени са, притеснени. С И. не може да се води
нормален разговор, изнервен е. З. плаче много, разстройва се когато се сети за
размяната. Гледа да не плаче пред другото си дете Р., но не винаги успява.
Разпитан свидетеля Б. З. П. установява, че познава З. от 13-15 години, а с
И. Ш. са познава откакто се помни, от дете. Заедно отраснали. Кум е на
двамата ищци. Видял ги за първи път след случилото се, в Новата година,
когато нещата били малко поутихнали. Ищците били съкрушени, плачели,
треперели. И двамата не били добре психически. Отношението им към В. не
се променило дори и след като разбрали за размяната, продължавали да се
грижат за нея като за свое дете. След като си взели биологичното дете, хем се
зарадвали, хем изпитвали болка, че си дават другото дете. З. била много
емоционален човек. Свидетелят установява, че с бащата на И. Ш.-А. Ш. нямат
контакт. Спомен за него има от сватбата на З. и И. като весел и щастлив човек.
Сега е по-затворен и омърлушен, със сведен надолу поглед. Докато се
случвало всичко с размяната, която станала и медийно известна, А. се грижел
за Р.-другото дете на И. и З..
Разпитан свидетелят Г. И. Й. установява, че били много близки приятели
със семейство Ш.. За случилото се разбрал около 22 декември, когато няколко
семейства, включително и това на ищците се разбрали да пътуват и да
празнуват заедно новогодишните празници, но цялата организация
пропаднала поради случилото се с ищците. Свидетелят установява, че често
виждал и гушкал преди размяната другото детенце. След размяната ищците
много се отчуждили от приятелите си, все по-рядко започнали да се виждат,
криели се от медиите. Свидетелят установява, че видял ищците един-два дни
9
преди да стане размяната и всяко от децата да иде при биологичните си
родители. В И. видял друг човек, бил получил на нервна почва голяма екзема-
ужасни червени точки. Ищецът от жизнерадостен млад човек станал по-
мрачен, по-сърдит. Първият път, когато видял ищците вече с биологичното им
дете ги заварил в състояние на страх, несигурност. Свидетелят установява, че
познава и А. Ш.-бащата на И.. Той отслабнал над 20 кг за много кратко време,
със сигурност бил напрегнат и се държал по-особено.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че исковете на първите двама ищци-родители на бебето Е. са
основателни, като счел че справедлив размер на обезщетението за майката
възлиза на сумата от 60 000 лв., а за бащата-40 000 лв., в който размер уважил
исковите им претенции и ги отхвърлил като неоснователни за разликата над
присъдените суми до пълния претендиран размер от по 120 000 лв. Искът на
дядото е отхвърлен изцяло като неоснователен. Отхвърлено е и възражението
за принос от страна на майката.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - трима от ищците и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявените искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени вреди на ищците, произтекли от извършено
нарушение от служители на ответника, а именно: старшата акушерка на
Неонатологията, началникът на неонаталогичното отделение и дежурният
лекар, който е изписал бебетата, на медицински стандарт „Неонатология“,
утвърден с Наредба № 13 от 23.07.2014 г., издадена от министъра на
здравеопазването и по-конкретно: здравите новородени деца се превеждат от
10
родилна зала в структурата по неонатология два часа след раждането,
придружени от акушерка, като в присъствие на последната приемащата детска
акушерка е длъжна да провери за съвпадение между данните от история на
раждането и данните на детето: № на детето, тегло, ръст и обиколка на
главата, пол и данните от история на раждането и данните от история на
новороденото: име на родилката, данни от документа за самоличност, дата и
час на раждане, номерата, тегло, ръст, обиколка на главата, пол, механизъм на
раждане. Веднъж установено съвпадение между данните на родилката и
новороденото, това състояние следва да се поддържа през целия престой и да е
налице към датата на изписване. Ищците твърдят бездействие от страна на
служителите на ответника да положат дължимата грижа, като се извърши
всичко необходимо съгласно медицинските стандарти и принципи при
приемане и изписване на новородено в неонатологичното отделение.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищците те следва
да докажат факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищците и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание,
че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с
този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в
случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по
силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
11
правната характеристика на предявените искове, настоящият състав намира,
че предявените искове за причинени на първите двама ищци-родителите на
новороденото бебе Е., неимуществени вреди са доказани по своето основание,
както правилно е приел и първоинстанционния съд.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното.
Налице е първата предпоставка-възлагане на работа. Същата не е спорна
между страните.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че първата предпоставка за
възникване отговорността на ответника е доказана главно и пълно.
Спорно е налице ли е деликтно поведение, изразяващо се в конкретно
неправомерно бездействие или неправомерни действия на лекари/акушери от
ответната болница.
Медицинската помощ е правнорегламентирана дейност - чл. 80 от ЗЗ, чл.
6, ал. 1 от ЗЛЗ. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса,
осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да
обсъди не само доказателствата за фактите - какви действия са били
предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и
доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински
изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените
медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Изцяло
в този смисъл Решение № 273 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4347/2016 г.,
IV г. о., ГК.
Съобразно Решение № 126 от 08.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2020
г., III г. о., ГК, когато спорът по делото касае деликт при изпълнението на
медицинска дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно
наличието или липсата на неправомерно поведение и връзката му с конкретно
сочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност и съгласно чл. 80 от Закона за здравето,
качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.
6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
12
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Поради това
изводът, дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна
степен и причинени ли са от това вреди, съдът следва да направи след анализ
на установените по делото факти, преценявайки предприетото или
непредприетото от страна на лекаря и необходимо дължимото поведение в
конкретната ситуация.
За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни,
съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички
правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои
намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със
свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са
узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления
от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са
фактите от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и
способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Безспорно е, че по делото няма преки доказателства, че двете
новородени бебета са разменени и в кой точно момент. Доказването обаче в
процеса може да бъде осъществявано и с косвени доказателства, при
съвкупната преценка на които в тяхната взаимовръзка, съдът може да стигне
до единствения логичен извод, че главният факт се е осъществил.
По делото са събрани от първоинстанционния съд следните косвени
доказателствени средства (медицинската документация, представляваща
История на новороденото № 6425/2022, Лист на новородено дете № 07540,
История на бременността и раждането № 6302/2022, график на акушерките в
неонатологичното отделение на ответната болница за месец септември 2022 г.,
свидетелски показания на Ю. Ю. Д., З. Т. М.-Г., Р. П. Г., Д. П. У., И. В. В.), с
които се установяват безспорно следните факти и обстоятелства:
1.На ******** г. С. П .М. в 07.18 часа, в родилна зала на втори етаж на
ответното болнично заведение, ражда по естествен път бебе В. С. П.,
2.На ******** г. ищцата З. С. Ш. в 07.30 часа, в родилна зала на първи
етаж на ответното болнично заведение, ражда чрез спешно цезарово сечение
бебе Е. И. Ш.,
3.роденото бебе Е. И. Ш., след като е показано на майката от д-р В. и от
13
д-р М., е отнесено от д-р М. на втори етаж, в родилна зала за обработка,
измерване и два часа наблюдение, които са интензивни в родилна зала. Тези
дейности са извършени от свидетелката Ю. Д. акушерка, в присъствието на д-
р М.. Приготвен е номер със сдвоени гривнички № KLY 07540, сложени както
на бебе Е., така и на нейната майка З.. Гривните са сверени, създаден е лист на
новородено, в който свидетелката Р. Г. записала номера на бебето, дата и час
на раждане и пол, килограми, сантиметри, след което изчела на глас
записаните данни в присъствието на акушерката Д. и д-р М., подала листа на
д-р М., която го вкарала електронно в системата,
4. със свидетелските показания на Ю. Д. се установява, че бебетата,
които са от цезарово сечение и тези, които се раждат естествено не се
обработват в едно и също помещение. Родилните зали за нормално раждане са
индивидуални, в тях има обособен детски кът, където родилките и бебенцата
престояват два часа и повече, ако се наложи. Има обособен детски кът за
родените бебета чрез цезарово сечение и те са във вътрешността на залата и
нямат връзка,
5. след престоя в родилна зала и двете новородени бебета Е. и В. са
предадени в неонатологичното отделение на ответната болница, където и
двете деца са приети от м.с.П., без да е удостоверено времето, в което са
предадени. Със свидетелските показания на началника на неонатологичното
отделение д-р У. се установява, че м.с. П. е Н. П. назначена на длъжност
медицинска сестра, не акушерка, която обаче е напуснала по собствено
желание, тъй като работата не й харесвала,
6. с графика на акушерките в неонатологичното отделение на ответната
болница за месец септември 2022 г., се установява, че на 13.09., Н. Т. П. е била
на работа, целодневна смяна 12 часа от 08 ч. до 20 ч.,
7. по реда на чл.176 ГПК ищцата удостоверява, че не е сравнявала
гривните, защото три дни се е грижела за детето, от първият момент, в който й
го дали на 14-ти на обяд, тя се е грижела за едно и също дете,
8. На 16.09.2022 г. и двете деца са изписани заедно със своите не
биологични майки,
9. На 13.01.2023 г., след проведен ДНК тест за установяване на
родителство, всяка от двете майки е получила биологичното си дете.
Всички тези доказателствени средства не доказват пряко главния факт
14
на размяна на бебетата, но доказват все доказателствени факти, при
съвкупната преценка, на които в тяхната цялост и взаимосвързаност, съдът
стига до логичния извод, че двете новородени бебета Е. и В. са разменени
именно в ответното болничното заведение в периода след предаването им в
неонатологичното отделение на 13.09.2022 г. до 14.09.2022 г. на обяд, когато
на ищцата за първи път е дадено бебето, за да го накърми, но не по-късно от
16.09.2022 г., денят, в който децата са изписани.
Необяснимо е и не може да бъде установено с обективни
доказателствени средства, емоционалното състояние на ищцата, при което
същата евентуално не е направила разлика между бебето, показано й
непосредствено след раждането и това, което е получила на 14.09.2022 г., но
във всички случаи това не може да бъде вменено във нейна вина или
отговорност. Съдът приема, че размяната е извършена в периода 13.09.-14.09.,
с оглед удостовереното от ищцата по реда на чл.176 от ГПК, че от 14.09. и до
изписването, тя се е грижела за едно и също дете. Житейски много по-малко
вероятна е хипотезата, в която ищцата три дена е кърмила и се е грижела за
едно дете и при изписването да не направи разлика в случай, че й бъде
предадено друго.
С оглед на установените факти и обстоятелства, въззивният съд намира,
че служителите на ответника са нарушили медицински стандарт
"Неонатология", утвърден с Наредба № 13 от 23.07.2014 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Неонатология", издадена от министъра на
здравеопазването, обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 и по-конкретно т. 5.1.1. от
Протокол за приемане на здраво новородено дете: 5.1.1.1., съобразно която
здравите новородени деца се превеждат от родилна зала в структура по
неонатология два часа след раждането, придружени от акушерка. В нейно
присъствие приемащата детска акушерка е длъжна да провери за съвпадение
между: 5.1.1.1.1. данните от история на раждането (ИР) и данните на детето:
№ на детето, тегло, ръст и обиколка на главата, пол; 5.1.1.1.2. данните от
история на раждането и данните от история на новороденото: име на
родилката, данни от документа за самоличност, дата и час на раждане,
номерата (№ на бебето, № на ИР), тегло, ръст, обиколка на главата, пол,
механизъм на раждане.
Горното очевидно не е сторено или ако е сторено то не е удостоверено по
15
надлежния ред в медицинската документация, което съставлява нарушение на
т.І Попълване на документация при приемане, съобразно Технически фиш
приемане на новородено в неонатологичното отделение (стр.166, том І от
първоинстанционното дело).
Приемащата акушерка е нарушила т.ІІІ Подготовка на мястото за
поставяне на новородено от същия Технически фиш, съобразно въведените с
който правила, поставя новороденото на креватче, предварително почистено,
дезинфекцирано и подготвено за него, като надписва табела с данни за
новороденото: №, час и дата на раждане, пол, тегло, име на майката,
механизъм на раждане и стаята, в която е настанена майката, ако се знае.
Всички тези данни се записват в Тетрадката за назначения - в графата
новородени за денонощието. Такава не е представена по делото.
Налице са и нарушения, които служителите на ответната болница са
допуснали при изписването на двете деца и по-конкретно нормата на чл.21,
ал.1, т.1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на
«Неонатологичното отделение» на Втора САГБАЛ «Шейново» АД, съобразно
която в момента на изписване акушерката сравнява пола, теглото и номера от
гривната на детето. Допуснато е нарушение и на Технически фиш за
изписване на новороденото, съобразно който в момента на изписване
дейността на акушерката се състои в: 1. Проверка на номерата от гривните на
майката, бебето, идентификационната табела и листа на новороденото в
присъствието на майката, 2. Показване пола на детето, 3. Сравняване на
имената на майката и детето в епикризата пред майката, 4. Изискване на
подпис от майката в поле: «приел детето», собственоръчно написан от нея пол
на бебето и «Получих 2 броя епикризи» в листа на бебето, подпис на
направление и декларации (провеждане на слухов скрининг и информираност
и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащането)
Горното очевидно не е сторено или ако е сторено то не е удостоверено по
надлежния ред в медицинската документация.
Спазването на задължението по чл.21, ал.1, т.1 от Правилника и от
Технически фиш, нито е удостоверено по надлежния ред в медицинската
документация, нито се потвърждава включително и със свидетелските
показания на акушерката, изписала в този ден двете деца Д. Г. С., доколкото
същата и в показанията си дадени пред първоинстанционния съд установява
16
принципно въведеният ред за изписване на бебетата, но не и че го е спазила в
конкретния ден 16.09., доколкото за същия заявява: „За случая не си спомням
конкретно за деня на изписването, аз изписах бебето, да, на 16-ти аз изписах
бебе, но какво се е случило в самия ден, тъй като това е било един нормално
протекъл ден, аз нямам спомен.“
Т.е. служителите при ответната болница не са спазили установения ред,
по който се идентифицират и изписват новородените. Главното и пълно
доказване на това твърдение е изцяло в доказателствена тежест на ответното
болнично заведение, каквото последното не е провело успешно в хода на
настоящото производство.
Предвид грубите нарушения от страна на служителите на ответника, в
пряка причинна връзка от тях и в посочения по-горе период след предаването
на двете новородени бебета Е. и В. в неонатологичното отделение и до
16.09.2022 г. преди изписването им, се е стигнало и до тяхната размяна, при
която ищцата е напуснала родилното отделение с бебе с гривна на ръката №
KLY 07577, а именно В. С. П., която не е нейното биологично дете.
По горните съображения въззивният съд намира, че исковете на двамата
родители-ищците З. Ш. и И. Ш. са доказани главно и пълно по основание.
По отношение на иска на ищеца А. И. Ш.-дядо на размененото бебе Е..
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска като
неоснователен.
Макар и по делото да не е установено с надлежни писмени
доказателства, доколкото между страните не се спори, въззивният съд приема,
че ищецът А. Ш. е баща на И. Ш. и съответно свекър на З. Ш. и дядо на
новороденото бебе Е..
Извършеният деликт е размяна на бебета, в следствие на което двамата
родители И. и З. Ш. в рамките на около три месеца са отглеждали не своето
биологично дете, т.е. пряко увредени от деликта са именно родителите на бебе
Е..
Според настоящия въззивен състав бащата, съответно свекърът на
първите двама ищци, пострадали от непозволено увреждане, е трето лице за
правоотношението по обезщетяването на причинените вреди, което възниква
между родителите на размененото бебе и ответната болница. За това той няма
лично основание да претендира за обезщетяването на свои вреди, които е
17
понесъл по повод на непозволеното увреждане на неговия син и снаха.
Ищецът А. Ш. в качеството му на баща, съответно свекърът на първите
двама ищците е трето лице за правоотношението, което се създава при и по
повод непозволеното увреждане между пострадалите родители и ответната
болница, която отговаря съгласно чл.49 ЗЗД. Поради положението му на трето
лице той няма лично основание пряко да претендира от ответника
обезщетяването на вреди, които е понесъл, макар те да са свързани с
подпомагането на родителите - пострадали от непозволеното увреждане.
Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат на обезщетяване само онези вреди, които са
пряка и непосредствена последица на същото. Това в същност означава, че се
обезщетяват само вредите, понесени от пряко увредения, от пострадалия, в
случая това са родителите на размененото бебе. Ако и доколкото ищецът А. Ш.
е полагал грижи за първородната дъщеря на ищците, докато те били заети с
изследвания, ходене в полицията, е съпреживявал болките на децата си и ги е
подпомагал подкрепяйки ги морално, то това е вършил на друго основание,
което не е пряка последица на непозволеното увреждане. Положените от него
грижи, са били обусловени от особените отношения, които са присъщи между
баща и син, съответно свекър и снаха.
Ето защо и по отношение на иска на А. Ш. първоинстанционното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По размера на предявените искове за неимуществени вреди от
родителите на размененото бебе.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално
претърпените от ищците неимуществени вреди, възрастта, здравословното им
състояние, интензитета на болките и страданията.
Претърпените от ищците неимуществени вреди Съдът определя в
размер на сумата от по 60 000 лв. за всеки един от тях.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
18
оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Съображенията на съда за този размер на обезщетенията са следните:
Безспорно едно от най-емоционалните събития в живота на човек е
раждането на детето му. Това е събитие, което променя драстично
приоритетите на всеки член на семейството.
От доказателствата по делото се установява, че ищците З. и И. Ш. са
едно прекрасно и отдадено на децата си семейство, прекрасни млади хора,
които много се обичат, с амбиции, желания, мечти (показания на свидетелката
П. М. М.), създали и очаквали с желание и любов и второто си дете.
Посрещнали щастливо раждането му, отглеждали го като свое в продължение
на повече от три месеца и изведнъж установяват, че всъщност това не е
тяхното биологично дете.
Въззивният съд счита, че макар деликтът да е извършен в периода 13-
16.09.2022 г., то ищците са започнали да търпят вреди от началото на
м.декември 2022 г., когато са се появили първите съмнения, че не отглеждат
биологичното си дете и са ги търпели до 13.01.2023 г., когато всяка от майките
си е получила своето биологично дете, т.е. касае за един сравнително кратък
период, в който интензитетът на търпените неимуществени вреди, изразяващи
се в силен стрес, тъга, безпокойство, страх, отчаяние, гняв, нарушен сън,
чувство за безизходица и безпомощност, е бил най-силен.
Възникналата, безспорно изключително тежка и шокираща за двамата
родители ситуация, е разрешена благоприятно за ищците за изключително
кратък период от време и то със съдействието на ответната болница, ето защо
и установените по делото факти и обстоятелства, не могат да обосноват
обезщетения в претендирания от ищците размер от по 120 000 лв.
Ищцата З. Ш. следва да бъде обезщетена за преживения от нея силен
стрес, тъга, безпокойство, страх, отчаяние, гняв, нарушен сън, изгубен апетит,
преживените кризи, в които чувствала, че губи контрол върху емоциите си.
Следва да бъде обезщетена за това, че макар да е получила биологичната си
дъщеря, и към момента продължава да няма апетит, продължава да получава
кризи на неудържим плач, да изпитва скръб по изгубеното бебе, вина спрямо
собственото бебе, липса на сексуално желание. За това, че е изпитвала и
изпитва силно чувство на вина и неспособност да бъде достатъчно добра
майка. За това, че силно скърби за изгубеното бебе, с което е изградила силна
19
емоционална връзка и привързаност, за това, че е станала по-затворена, по-
подозрителна, по-песимистична. Ищцата следва да бъде обезщетена и за
усещането, че не се е справила добре, че не е достойна и достатъчно добра
майка за своето дете, от друга - че не му е дала най-доброто според своите
убеждения при отглеждането му първите четири месеца.
Ищецът И. Ш. следва да бъде обезщетен за преживения силен стрес,
страх, гняв, отчаяние, тъга, безпокойство, чувство за безизходица и
безпомощност, за невъзможността да спи. Следва да бъде обезщетен за това,
че и към момента при ищеца е налице промяна в социалните отношения и
личността му-станал по-затворен и резервиран, изгубил сексуално желание, за
това, че отношението му към първата му дъщеря Р. е белязано с чувство за
вина.
Въззивният съд намира, че болките и страданията на двамата родители
са в еднаква степен, поради което следва да бъдат обезщетени по един и същи
начин, в един и същи размер.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищците, вследствие размяната на
биологичното им дете, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на
принципа на справедливостта.
По възражението за принос от страна на ищцата З. Ш., въведено
своевременно с отговора на исковата молба.
Същото е неоснователно както правилно е приел и първоинстанционния
съд.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В конкретния случай ищцата с поведението си по никакъв начин не е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. На първо място ищцата
20
няма никакви задължения във връзка с идентифицирането на новородените
бебета. Видно от приложените и приети по делото от ответника правилници
както на неонатологичното, така и на родилното отделение, както и от
техническите фишове, за ищцата като пациент няма такова задължение.
Задълженията са посочени в чл.14, ал.6 от Правилника за устройство,
дейността и вътрешния ред на родилно отделение на Втора САГБАЛ
„Шейново“ ЕАД и между тях няма такова ищцата да следи за номерата на
нейната гривна и на това на новороденото й дете, или да съдейства на
персонала за идентификация на бебето й. Задължението да удостовери с
подписа, че е получила детето си, в същност не е задължение да провери
номерата на гривните или да извърши каквито и да било други действия. И на
второ място, когато детето е подадено за първи път на ищцата, то деликтът
вече е бил осъществен със самата размяна, поради което няма как ищцата да е
допринесла по някакъв начин за размяната на собственото й дете.
Напълно неоснователно е и възражението на ответника, че е прекъсната
причинната връзка след подписването на медицинската документация от З.
Ш..
В Решение № 83/31.01.2024 г., ВКС, първо наказателно отделение е
посочено: „По отношение на т.нар. прекъсване на причинна връзка в
съдебната практика е застъпено становището, че ако между поведението на
подсъдимия и свързания с него престъпен резултат не се намеси нова причина,
поставена от друго лице, не може да има прекъсване на причинната връзка. За
прекъсване на установения от едно деяние причинен ред, водещ до даден
престъпен резултат, може да се говори само тогава, когато имаме привнасяне
към деянието на една нова самостоятелна по произход деятелност, която,
небидейки в никакво отношение с първоначалната деятелност, се насочва към
осъществяване на резултата.“
В конкретния случай и доколкото деликтът вече е бил настъпил, т.е.
размяната е била осъществена, то няма как да се говори за прекъсване на
причинната връзка.
Ето защо и по така изложените съображения, въззивният съд намира за
частично основателна само въззивната жалба на бащата И. Ш., поради което и
в тази част първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част за разликата над присъдените 40 000 лв. до
21
дължимите 60 000 лв. и вместо него постановено друго, с което ответната
болница бъде осъдена да заплати на И. Ш. допълнително още сума в размер на
20 000 лв., ведно със законната лихва.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция съдът не
преразпределя разноските направени от страните пред първоинстанционния
съд. Такова евентуално следва да бъде направено само по отношение на
ищеца И. Ш., но доколкото първоинстанционният съд е определил общ размер
на разноските за всички ищци, не поотделно за всеки един, след което ги е
присъдил по компенсация, на настоящия етап и при липса на частна жалба по
реда на чл.248, ал.3 от ГПК, е невъзможно определянето на дължимия само на
ищеца Ш. размер на разноските, съобразно уважената част от неговия иск.
По разноските пред настоящата инстанция.
От всички постъпили по делото въззивни жалби, се уважава частично за
сумата от 20 000 лв. въззивната жалба на И. Ш.. Ето защо само на тази страна
се дължат разноски за заплатена държавна такса в размер на 400 лв. Доколкото
всички страни, без въззивника А. Ш., претендират разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, то такива им се дължат съобразно материалния
интерес и уважената/отхвърлената част от въззивните им жалби.
Общият материален интерес по делото пред настоящата инстанция
възлиза общо на сумата от 270 000 лв., спрямо която съдът определя
дължимото адвокатско възнаграждение на всяка една от страните.
Неоснователни са възраженията за прекомерност на заплатените от
всяка една от страните адвокатски възнаграждения. Делото е изключително
сложно от фактическа страна, което изисква значителни усилия и работа от
страна на процесуалните представители, а също така е и с голяма материален
интерес.
С оглед на горното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК тримата ищци З.
Ш., И. Ш. и А. Ш. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната
болница разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 10 399,50 лв., съответна на отхвърлените части от жалбите им.
Съответно болницата ще следва да бъде осъдена да заплати на З. Ш.
сумата от 4 573,40 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съответна на отхвърлената част от жалбата й, а на И. Ш. сумата от 400 лв.
22
заплатена държавна такса върху уважената част от въззивната му жалба и
сумата от 5 277 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
На А. Ш. не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение,
доколкото такова не се претендира а и не са представени доказателства за
извършването им.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице не се присъждат
разноски.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1264/05.03.2024 г., постановено по гр.д.№
1164/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,
22 състав, поправено с Решение от 15.04.2024 г. в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за неимуществени вреди на И. А. Ш. за разликата над
присъдената сума от 40000 лв. до сумата от 60000 лв. ведно със законната
лихва от 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение (ІІ САГБАЛ) „Шейново“, гр.София, ЕИК *********, ул.
„Шейново“ № 19 да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на И. А. Ш., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ *, вх. *, ет.
*, ап. * допълнително още сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лв.),
представляваща разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до дължимата
сумата от 60 000 лв., обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди-болки и страдания, в пряка причинна връзка от размяната на дъщеря му
Е. И. Ш., ЕГН ********** от служител на ответната болница по време на
престоя й в болничното заведение, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му заплати сумата от 400 лв.
(четиристотин лв.) разноски направени пред настоящата инстанция за
държавна такса и сумата от 5 277 лв. (пет хиляди двеста седемдесет и седем
лв.) заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
въззивната жалба.
23
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1264/05.03.2024 г., постановено по гр.д.№
1164/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,
22 състав в останалите му обжалвани части.
РЕШЕНИЕ № 1264/05.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 1164/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 22 състав,
поправено с Решение от 15.04.2024 г. в частта, с която съдът е отхвърлил иска
за неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв. на Р. И. Ш. е влязло в сила на
20.03.2024 г., поради необжалването му от тази страна.
ОСЪЖДА Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение (ІІ САГБАЛ) „Шейново“, гр.София, ЕИК *********, ул.
„Шейново“ № 19 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. С. Ш., ЕГН
********** гр. ***, ж.к. „***“ *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 4 573,40 лв.
(четири хиляди петстотин седемдесет и три и 0,40 лв.) разноски направени от
страната пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба.
ОСЪЖДА И. А. Ш., ЕГН **********, З. С. Ш., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ *, вх. *, ет. *, ап. * и А. И. Ш., ЕГН
**********, гр.***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. * да заплатят на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение (ІІ САГБАЛ) „Шейново“, гр.София, ЕИК *********, ул.
„Шейново“ № 19 сумата от 10 399,50 лв. (десет хиляди триста деветдесет и
девет и 0,50 лв.) разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1 като трето
лице-помагач на страната на ответника „Втора специализирана акушеро-
гинекологична болница за активно лечение Шейново“ ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
24
1._______________________
2._______________________
25