Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2697 09.07.2018 година Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Чорбаджийска,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18155 по описа на ПРС
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание член 422 ГПК, вр. с
член 415 ГПК, вр. с член 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищецът “ТЕТА“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника си
адв. А. Ш. е предявил срещу Х.Г.Б. с ЕГН ********** иск за признаване за
установено съществуването на парично вземане, представляващо сумата от 2932,86
лева съставляваща получена в брой от клиенти на ищеца, но неотчетена сума от **а
Х.Г.Б., ведно със зак. лихва върху тази сума от 23.10.2017г. до окончателното й
плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства .
Ищецът твърди, че с ответника е имал сключен трудов договор на 12.05.2014
година, по силата на който ответникът
е назначен като „***“. Твърди се също така,
че на 30.03.2017 година е била установена липса на пари в размер
на 2 932,86 лева. Твърди се, че съгласно подписаната лично от
ответника длъжностна характеристика за длъжността *** ответникът има качеството **.
Сочи, че
процесната сума, чието установяване се търси е била получена в брой от ответника от
клиенти на ищцовото
дружество и която сума е останала неотчетена от
ответника, който в
качеството му на ** е имал съответното трудово задължение на
основание т. 2, 5 и 9 от длъжностната му
характеристика.
Ищецът твърди, че е образувал заповедно производство срещу ответника за посочената сума, а ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, с оглед на което се предявява установителен иск за оспореното
вземане.
Претендират се и направените в
заповедното и настоящото производства разноски за адвокат и държавна такса.
В писмения отговор ответникът
заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен, като счита, че за да
носи отговорност за липси в качеството си на **, е необходимо да не е била
изяснена причината за претърпените вреди. Посочва се, че има образувано наказателно производство за извършено
престъпление, в резултата на което са
настъпили описаните в исковата молба вреди. В първото съдебно заседание
пълномощника на ответника адв. П.Т.
оспорва факта парите да са били получени в брой от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните, а и пълномощника на ответника
в първото с.з. е признал фактите относно сключването на трудовия договор,
длъжността на ответника, че в длъжността на ответника се включва боравенето с
материални средства и отчитането им на работодателя. Признание относно
обстоятелството дали процесните суми са били получени в брой от ответника от
клиенти на работодателя на ответника няма.
По делото са представени фактура № ***от 30.03.2017г. за
доставени стоки на обща стойност 2 241,08 лева, която сума е платена в брой на
същата дата; фактура № ***от 30.03.2017г. на обща стойност 302,40 лева, с
отразяването, че сумата е платена в брой на същата дата и фактура № ***от
30.03.2017г., с отразяването, че посочената в нея сума е платена в брой на
същата дата. От съдържанието на така представените фактури не се установява на
кое конкретно лице са били платени сумите, като в тях е посочена информация
относно стоките, цената и страните. Не се представят и доказателства за
извършена ревизия или друг акт, от който да се установява констатации на
работодателя за липси на парични
средства, материалнотговорното за липсите лице, а също така съставени документи
за предаване на посочените във фактурите стоки на ответника и за получени от
ответника пари за доставените стоки от клиенти на работодателя.
Представено е прокурорско постановление от 02.06.2017г.
на п.***, от което е видно, че е
образувано ДП № */2017г. по описа на ІІ РУ ОДМВР гр. Пловдив срещу неизвестен
извършител за престъпление по член 194, ал. 1 от НК за това, че на 30.03.2017г.
в град ***, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжка кожена чанта тип борсета
ведно с намиращите се в нея пари на обща стойност 2 982 лева от владението на Х.Б.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. С постановление
от 13.09.2017г. образуваното наказателно производство е спряно на осн. член 199
и член 244, ал. 1, т. 2 от НПК.
От изслушаното в съдебно заседание заключение на вещото
лице Н.Н., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, се
установява, че посочените по-горе фактури са били отразени, както в
счетоводствата на ищеца, така и на получателите на стоките - „***“ ООД, „***“
ЕООД и „***“ ЕООД, били са осчетоводени при ищеца по сметка 501 – каса, водят
се платени и са били включени в
дневниците за покупки и продажби за месец март 2017г.
От това заключение не се установяват липси на пари в
касата на ищеца, които да са в резултат на получени и неотчетени от ответника
парични средства. В заключението си вещото лице е посочило, че сумите са били
предадени на ответника, но при зададен въпрос към експерта как е установило
това предаване на суми, последният е отговорил, че знае за тези обстоятелства
от служителите на фирмите „***“ ООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. В тази му част
заключението не следва да се кредитира, защото не почива на счетоводната
документация, с която е работило вещото лице, нито събраната по делото.
Обясненията на вещото лице имат характер на свидетелски показания, каквото
качество вещото лице не притежава.
Следва да се подчертае и това, че в хода на
производството ищецът е довел до знанието на съда и изрично е заявил,
посочвайки, че за исковата сума е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за кражба на
сумата от 2 982 лева, което обаче вече създава предположението, че не се касае
за вреда с неустановен произход, каквато съставлява липсата, а се касае за
вреди, чийто произход е установен и това е тяхната кражба от трето лице, като обстоятелството,
че извършителят е неизвестен, не означава и неизвестност на произхода на
щетата. Според ***година **ът не отговаря за щетите,
ако има обективна причина, която той не
е могъл да предотврати, като деянието кражба съставлява такава обективна
причина и доколкото самият работодател е ангажирал и представил
доказателства за образувано досъдебно производство за кражба, еднозначно ги
определя като вреди с установен произход, но не и липса.
Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв ще се
отхвърли изцяло. Ответникът не е претендирал разноски в това производство, ето
защо такива няма да му се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕТА“ ЕООД
с ЕИК ********* иск по член 422 ГПК вр. с член 207, ал. 1, т. 2 от КТ за
признаване за установено по отношение на ответника Х.Г.Б. с ЕГН **********
съществуването на парично вземане, представляващо сумата от 2 932,86 лева,
съставляваща установени на 30.03.2017г. липси на парични средства на **, ведно
със зак. лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017г. до окончателното й
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 ГПК по ч.
гр. д. № 16839/2017г. на ХХІ гр.с., ПРС, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.