РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Пловдив, 05.07.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2778 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производство е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 215 от Закона за устройство на
територията.
2. Образувано е по
жалба на Ш.Р.М., с ЕГН **********,***,
чрез адв. адв. Р.И., срещу заповед №
ЗРИ-409/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Триетажна масивна сграда“, с идентификатор 56784.553.226.1,
с приблизителна площ 170 кв.м., построена в имот частна общинска собственост
АЧОС № 2486/2010г., с идентификатор 56784.553.226 по КККР на гр. Пловдив, в УПИ
V – 553.226, жилищно застрояване и общ. обсл. дейности кв. 11 /нов/ по плА. на кв. „Дружба“, гр. Пловдив, с
административен адрес: ***, гр. Пловдив, собственост на неизвестно лице.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност и нищожност на административния акт и се
иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частно не е
извършила служебна проверка за собствеността и времето на построяване на
сградата. Възразява се срещу констатацията на контролните
органи, че извършителят и собственикът на строежа е неизвестен. Твърди се, че сградата
е придобита по наследство от р. Ш. – баща на оспорващата, който още през 1994 г.
е започнал процедура по узаконяване на сградата, както и че за сградата е
издаден Акт за узаконявА. и са плащани
данъци. Изтъква се и позицията, че строежът е търпим по смисъла на § 127, ал. 1
от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване.
Сочи се наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като не е
осигурено участието заинтересованите лица в производството. Оспорват се
констатациите на контролните органи и се твърди, че проверка на място не
извършвА. . Претендира се отмяна на заповедта
и присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – кмет на район „Източен“ при община
Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С. - служител с юридическа
правоспособност, изразява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Сочи се, че оспорващата не доказва право на собственост върху
сградата, поради което няма и правен интерес за търсената съдебна защита.
Поддържа се, че сградата е незаконен и нетърпим строеж, поради което подлежи на
премахване. Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Оспорената заповед е съобщена чрез
публикуване на интернет страницата на Район “Източен” – Община Пловдив на
12.10.2022г. Според констативен
протокол, съставен от служители в Община Пловдив - Район “Източен“, на
12.10.2022г. са поставени чрез залепване множество заповеди, между които и
оспорената в настоящото производство. Жалбата сложила в ход настоящото
производство е подадена чрез административния орган на 25.10.2022г. Наличието
на правен интерес за оспорващата се удостоверява от доказателствата по делото
(писмени и гласни), сочещи че същите стопанисват строежа. Установява се също,
че наследодателят им р. К. Ш. е
бил носител на право на строеж върху процесния терен общинска собственост. В
този аспект издадената заповед засяга пряко и неблагоприятно правната сфера на
жалбоподателите, които макар и да не са посочени като адресати на административното
волеизявление следва да търпят неговите последици (така Решение № 3261 от
28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 301/2023 г., II о.).
Жалбата се
явява подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На 16.06.2021г. длъжностни лица от
район “Източен” при община Пловдив извършили проверка на строеж: „Триетажна
масивна сграда“, с идентификатор 56784.553.226.1, с приблизителна площ 170
кв.м., построена в имот частна общинска собственост АЧОС № 2486/2010г., с
идентификатор 56784.553.226 по КККР на гр. Пловдив, в УПИ V – 553.226, жилищно
застрояване и общ. обсл. дейности кв. 11 /нов/ по плА. на кв. „Дружба“, гр. Пловдив, с
административен адрес: ***, гр. Пловдив, за резултатите от която съставили
Констативен акт № 151 от същата дата. Според отразената в акта фактическа
обстановка, проверката е извършена в отсъствието на собственика, възложителя и
извършителя на строежа, тъй като същите са неизвестни. Представлява триетажна
масивна сграда от тухлена зидария с многоскатен покрив и приблизителна площ от
170 кв.м. Строежът е изпълнен без одобрен проект и строителни книжа в нарушение
на разпоредбите на чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. Към акта е приложена графична част
върху скица от КК, която отразява разположението и обема на установеното
незаконно строителство в границите на имот 56784.553.226.
Екземпляр от
акта е поставен на 13.07.2021г. чрез залепване на обекта и на таблото на район
“Източен“, гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“ №274. По делото е представена
разпечатка от интернет страницата на община Пловдив - район “Източен”, от която
е видно, че констативният акт е публикуван в интернет на 20.07.2021г.
7. Според скица № 15-326061/28.03.2021 г., издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на
гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-64/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в имот к.и.
56784.553.226 са нанесени: сграда к.и. 56784.553.226.1 със застроена площ 167
кв.м., брой етажи 3, предназначение – друг вид сграда за обитаване; сграда
56784.553.226.2 със застроена площ 7
кв.м., брой етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда;
8. Със заповед № ЗРИ-409/21.06.2022г. кметът на район
„Източен“ при община Пловдив, е наредил да се премахне процесният незаконен
строеж, като в мотивите си е възприел изцяло отразената в Констативен акт № 151
фактическа обстановка. Строежът е установен като такъв от пета категория, без
да са изложени конкретни мотиви относно годината на построяването му. Посочено
е, че не отговаря на условията за търпимост, тъй като е изпълнен върху имот
частна общинска собственост без одобрен проект и разрешение за строеж.
9. По делото са представени: Разрешение за строеж №
14/1988г., издадено на СДТ „Обществено хранене“ за строеж: Павилион за
обществено хранене на ул. „***“ и ул. „***“;
Акт за узаконяване №2 от 9.04.1993г. на главен архитект в VII-мо
кметство, гр. Пловдив, с който се узаконява на името на р. Ш. К. “заведение за обществено хранене на северния
ъгъл на ул. *** и ***; Протокол №19 от 7.04.1992г. на ЕС (експертен съвет)
община Пловдив и одобрена разработка за строеж “временен павилион за закуски и
общ. хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по плА. на кв. Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от
ППЗТСУ; Заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. на кмета на община Пловдив, с която на
основание §50а, ал.6 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на Закона за
териториално и селищно устройство (отм.), чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм.,
чл.54, ал.7 и 8, чл.84, ал.1 и 2 от ППЗТСУ, отм., се одобрява проект за
изменение на ЗРП на част от кв.11 по плА. на кв. “Дружба“, като се образуват два нови
парцела (УПИ): II-за пазар и III-обществени дейности, със запазване на
застрояването, изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ;
декларации по ЗМДТ, подадени от жалбоподателите и от р. Ш. и А.
Ш. а, и доказателства за извършени
плащания на данъци и такси за имот на ***10. По делото бе допусната Съдебно –
техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без
възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано.
Според вещото лице ангажираните от оспорващата документи за узаконяване
третират друг строеж, без отношение към предмета на настоящия съдебен спор. За
процесната триетажна сграда не се установява наличие на строителни книжа и
провеждане на процедури по узаконяване. Няма данни какво е съществувало преди.
Първото отразяване на сградата е в КК през 2011 г. От огледа на място се
установява, че процесният строеж представлява триетажна сграда, изпълнена
монолитно със стоманобетонова носеща конструкция от колони, греди и две
междуетажни плочи. В третият етаж е изпълнена също стоманобетонова конструкция
от колони и греди, но без покривна плоча. Покритието е с дървена покривна
конструкция от греди - хоризонтално в две посоки и греди по наклоните на
покрива. Покривът е със сложна форма, покритието е с керемиди. По-големият обем
на сградата е с двускатен покрив, с капандури - две при западна фасада и една
при източната. В южната стрА. на
сградата покривът има в краищата от изток и запад едностранен наклон навън от
сградата съответно на изток и запад, а в средната част -едностранен наклон на
юг. Надзидовете в третия етаж са по 1,80м. от изток и запад и по наклоните от
другите страни. Ограждането и преградните стени от тухлена зидария. В южната
стрА. на сградата, в първия етаж, за
първото междуосие на колоните няма ограждане. Тук в плочата над етажи си личи
снаждане между стара плоча, доливА. в
последствие напред на юг до колоните. Възможно е да е имало първи етаж на тази
сграда със стреха напред, която след това, когато е надстроявА. цялата сграда и е направен първия ред колони,
е доливА. плоча, защото такова снаждане
на горните етажи няма. Двете плочи са правени отдавна и по тях има изхабяване.
Над това пространство на първия етаж, на втория и третия етаж са предвидени
тераси със същите размери. Всички помещения на първия етаж, освен гаража, се
ползват като складове, със стоманена гаражна врата. Мазилка по стените и
таваните има на някои помещения, при други зидарията е открита. Светлата
височина на етажа е 3,00м., котата на плочата е на 3,12м. от терена. В плочата
над етажа няма отвор за стълба за качване на втория етаж.
Вторият етаж
има светла височина 2,80м. В него са видими колоните, продължаващи от първия
етаж и гредите при плочата над него на кота 6,04м. Етажът няма вътрешни
преградни стени. Ползва се като едно общо помещение като склад. Не е монтирА. фасадна дограма. Качването на етажа става от
съседна сграда, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор
56784.226.2. На това място старата съществуваща едноетажна сграда е надстроена.
Тя е имала покривна плоча на височина 2,10 м. от терена. Над тази плоча, на
височина 2,34м. е изпълнена втора, дублираща плоча, до която качването става по
права външна стълба, изпълнена на западната имотна граница, до плътна ограда
към съседния имот. Пристройката трябва да е изпълнена заедно с пристрояването и
застрояването на втория етаж..
На третия
етаж е налице висок вътрешен обем, създаден от дървената покривна конструкция.
Надзидовете по западната и източната ограждащи стени са с височина 1,80м.,
оставени са отвори за прозорци, оформена е тераса както на долния етаж. Няма
вътрешно преграждане. В този етаж също няма монтирА. дограма, няма мазилка и подови настилки.
Инсталации са монтирани само в първия етаж, който има водозахранване и
електрозахранване.
Сграда може
да се определи като обект от основното застрояване по чл.137, ал.1, т.5, буква
„а“ от ЗУТ, представляващ строежа от Пета категория.
Освен
процесната сграда в имота съществува сградата, отразена в кадастралната карта с
идентификатор 56784.553.226.2. Тази сграда е била едноетажна, след това е
надстроена, изпълнени са две стоманобетонови плочи и от нея е единственият
достъп за качване на втория етаж на триетажната сграда.
Огледът на
място не констатира друга постройки. Стара конструкция е съществувала с по-малка
дълбочина на застрояване в южната, лицева част на сградата. Редът от четири
колони от юг на сградата и гредите и плочата между тях се установяват като
допълнително изграждА. конструкция.
Снаждането на стара плоча и доливането на нова плоча в лицевата част на
сградата от юг са видими. Като цяло, физическото състояние на строежа показва,
че той е изпълнен преди много години, очевидно етапно. Тъй като не са изпълнени
мазилки, има обрушване на бетона и видима армировка с ръжда по нея. Възможно е строежът да е изпълнен в периода
1994г. – 1995 г.
По ЗРП
одобрен със Заповед № ОA1738/07.09.1993г. процесният строеж попада в УПИ II -
за пазар от кв.11. В плА. за застрояване
са предвидени едноетажни обществено -обслужващи сгради. С разположението и
характеристиките си процесната сграда не отговаря на предвижданията на плА. .
По
действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед № 15-ОА-2892/22.10.2015г. процесната
сграда попада в отреждането за УПИ III - 553,228 - за жилищно застрояване и
обществено - обслужваща дейност от кв.11 и се вмества в зоната на основното
застрояване по ограничителните линии, дадени в застроителния план. Към УПИ
ха-553.227, където е предвидено свързано застрояване по страничната
регулационна граница и следва да са разположени калкани, в момента ограждащата
стена в етажите над първия е с дължина 16,10м. при допустима дълбочина съгласно
чл. 30, ал.1 от ЗУТ 16,00м.
Процесната
сграда отстои от страничната регулационна линия от запад на посоченото в плА. за застрояване разстояние от 3,19м. Към дъното
на УПИ ограждащата й стена съвпада визуално с ограничителната линия в плА. ,
като през дъното на УПИ е отреден УПИ I - за комплексно застрояване. Въпреки
визуалното съвпадение с линията на застрояване към дъното в плА. , на място се
установява разстояние от 1,60 м, което не отговаря на допустимото по чл.31,
ал.1, т.2 от ЗУТ отстояние от 5,00 м. Лицето на имота е под 20 м и дълбочината
му не е над 30 м.
От изток
ограждащата стена е изпълнена с прозорци и капандури на третия етаж, при
предвидено по ЗП свързано застрояване със застрояването в УПИ VI - 553.227 от
изток, т.е. не може да реализирА. бъдеща
калканна стена, тъй като от тази стрА. процесната сграда е оформена с фасада както
при свободно застрояване.
Към констативния акт е приложена схема, представляваща комбинирА. скица между кадастралната карта и действащия
План за регулация. С жълт цвят е повдигната сграда с идентификатор
56784.553.226.1 по КККР на гр. Пловдив и е надписА. като приблизителна площ 170 кв.м. и
предназначение „ЗМЖ“. Тези означения определят параметрите и характеристиките
на процесния строеж според обжалвА. та заповед. Схемата разчита изцяло на
отразяванията за сградата в кадастралната карта. В заповед са дадени само
етажност и приблизителна площ на процесната сграда. За формата, местоположението
и връзки с остА. лото застрояване в имота и за елементи от техническата
инфраструктура, заповедта разчита изцяло на данните в кадастралната карта за
сграда с идентификатор 56784.553.226.1, която е определена като незаконен
строеж, нареден за премахване. Отразената в КК сграда е с по-малка дълбочина от
реално построената на място. Разминаването е по целия фронт, по лицето на
сградата. Сградата е по-дълга напред към лицето, към улицата с 2,90 м. Реално
построената сграда е с толкова по-дълбока от показаното в КК. Установява се
разлика от около 30 – 40 кв.м в реалната площ на сградата и тази по КК.
Процесната сграда може да бъде установена на място и премахната. Полседното
изисква отстраняване на дървената покривна конструкция, разбиване на всички
стоманобетонови колони, греди, две стоманобетонови плочи и вероятно
съществуващи фундаменти под колоните. Премахването ще засегне сграда с
идентификатор 56784.553,226.2, изпълнена като долепена до процесната и свързА. с нейната конструкция на етажните нива чрез
стоманобетоновите плочи, тъй като при надстрояването на сграда 226.2 е
осъществена връзка между плочите на двете сгради.
11. По делото се събраха показанията на
свидетелите И. Ю. М. и Р. Т. М. – съпруг на Ш.М..
Свидетелят М. , заявява че е познава семейството на р. и А. Ш. от 1968 – 1970 г. р. построил на къща за малката си дъщеря Ш. Ш. а.
Тази къща е построена през 1994 г. – 1995 г. в този вид, в която е към момента
– недовършена, долу има гаражи. Построена е от нулата, от земята. След 1995 г.
на къщата не е правено никакво изменение. През 1998 г. ходили заедно с р. на ул. „Богомил“ да декларират имущество и там
той декларирал и тази постройка. В квартала съседите знаели, че къщата е на Ш. Ш.
а. От западна стрА. , от ляво има стълби, под стълбите има тоалетна. Стълбите и
тоалетната заедно са строени през 1994 г. Тези стълби са за качване на втория
етаж. На друго място няма други стълби.
Свидетелят М. заявява, че къщата
на Ш. е строена през 1994 г. – 1995 г. Участвал е лично в строителството. Тази
къща е на два етажа. Първият етаж е с два гаража и втори жилищен. През 1994 г.
започнали от нула да правят къщата и била построена в този вид. От тогава нищо
не е променяно. Покрива няма плоча отгоре. Към втория етаж няма вътрешно
стълбище. Качваш се отвън. Това стълбище е правено заедно с къщата отстрани.
Под него има тоалетна. И те са правени заедно с къщата. В тази къща никой не е
живял. Към настоящия момент се ползва като складово помещение. През 1998 г. е
декларирА. в данъчното. Плащани са
данъци.
12. За удостоверяване компетентността да издава актове от
категорията на процесния ответникът представя Заповед №21ОА-1418/10.06.2021г.,
на зам. - кмет на община Пловдив, с която е оправомощен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи. Заповедта за делегиране на правомощия е
издадена от зам. - кмет при община Пловдив, изпълняващ функциите на кмет на
община Пловдив съгласно Заповед № 21ОА-1247/25.05.2021г., поради временна
неработоспособност на титуляря, за удостоверяване на което обстоятелство се
представя болничен лист от дата 25.05.2021г.
ІV. От правна стрА. :
13. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Съгласно пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да
предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект
на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните
поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата
относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на
ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на
различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ
"сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното
застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни,
производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез
„постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен
и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна
жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на
ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).
При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на
съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява обект на основното
застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. В тази насока
е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът,
че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в
рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална
компетентност. Удостоверено в случая е
надлежно делегиране на правомощия по реда на пар. 1, ал. 3 от ДР
на ЗУТ, извършено от заместника на титуляря. Тук следа да се отбележи, че определянето
на заместник от титуляря по време на отпуск не е недействителен акт. Отпускът е
период от време, през който работникът/служителят не е длъжен да полага труд по
трудовото или служебното правоотношение, но не се свързва с отпадане на
пълномощията му за този период от време. Не съществува ограничение за кмета на
общината да определи заместник по чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и докато ползва
разрешен от здравните органи отпуск при временна неработоспособност (в този смисъл Определение № 5826/20.05.2015
г. по по адм. дело № 5414/2015 г. на ВАС).
Предвид липсата на разрешение за строеж и
строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е
установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.
Декларирането на строежа и заплащането на данъци нямат отношение към
законността му. В случая не се откриват данни да е проведена процедура по
узаконяване.
Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя
срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт
на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните
наследници съгласно Закона за наследството.
По делото безспорно се установи, че оспорващата
ползва процесното строителство и терена, върху който е изпълнено. При това положение съдът намира, че неправилно производството е проведено срещу
неизвестен извършител. Въпреки това, допуснатият порок не се явява от
категорията на съществените, тъй като в и хода на съдебното дирене не се
ангажират доказателства, които да удостоверяват законност на строежа. Тоест
дори да не бе допуснато констатираното нарушение изходът на административното
производство не би претърпял промяна. В този смисъл основният резултат от
провеждане на производството срещу неизвестен извършител е поставяне на
действията по премахване на строежа в тежест на общинската администрация, което
като краен резултат не лишава издадения административен акт от предмет, нито
засяга съществено правото на защита на заинтересованите лица.
Дали незаконният строеж е търпим по смисъла на
закона е обстоятелство, подлежащо на установяване по обективни факти, които
настоящият съдебен контрол има за задача да изследва при участие на
заинтересованите лица, с което се реализира и гарантираното им право на защита.
За да подлежи незаконният строеж на премахване, следва да бъде преодоляно
ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до
7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен
строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени
планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането
му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването
му или съгласно ЗУТ.
Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от
ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни
1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този закон.
Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е
допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов
период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи,
извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон.
Тук следва да се има предвид, че доколкото
нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/,
т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и
ал.3. Това е така,
защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва
приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ,
а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на
строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на
Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. №
3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния
административен съд /.
Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на
незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по
Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.
Тук е мястото да се обсъди и съдържанието на условието за
допустимост по правилата и нормативите, действали по време на извършването на
строежа или съгласно ЗУТ. В съдебната практика са застъпени две позиции: Според
първата под правила и нормативи следва да се разбира: технически параметри - местоположение,
височина и начин на застрояване, включително и правила за застрояване на
съсобствен или чужд имот. Тоест, в този случай правилата регулиращи режима на
правото на собственост, ограничени вещни права и съсобственост се приемат за
относими към фактическия състав на търпимостта.
Според втората позиция, която е и преобладаваща, липсата на съгласие от
съсобственика на урегулирания поземлен имот, в който е изграден незаконен
строеж, въпросите за правото на собственост и отстъпено право на строеж не представляват
елемент от допустимостта, съгласно правилата и нормативите за извършване на
строителство, т.е не са условие за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ /така
Решение № 6765 от 14.05.2012 г. по адм. д. № 1886/2012 на Върховния
административен съд и Решение № 1697 от 17.02.2015 г. по адм. д. № 14413/2014
на Върховния административен съд/.
Настоящия състав споделя втората позиция, която намира упора в правилата
на § 127, ал. 2 – ал.15 от ЗИД на ЗУТ, които свързват посоченото изискване с
узаконяването на строежа, а не с неговата търпимост.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено, че процесният незаконен строеж е изпълнен в периода 1994
– 1998 г. Този период се подкрепя и от заключението на приетата по делото
техническа експертиза, която удостоверява, че захабяването по двете установени
на терена плочи като елементи от отделни строежи се датира еднакво по
износване. Тази фактическа обстановка поставя сградата под режима на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Каза се,
предпоставките за прилагане на тази хипотеза са: незаконен строеж започнат в
периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и деклариран от собствениците им пред
одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Тоест изискуемо е освен
съответствие с действалите технически правила и норми, и надлежно „деклариране”
на незаконния строеж в определения преклузивен срок, а когато това условие не е
налице - съответният незаконен строеж не е търпим /така Решение № 10670 от
12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 4290 от 05.04.2017 г.
по адм. д. № 11368/2016 на Върховния административен съд/.
В случая оспорващият твърди, че е декларирал
строежа пред данъчната администрация. От представените по делото документи
/л.105/ е видно, че имотът, който е деклариран през 1998 г. и за който е
заплащан данък се намира на административен адрес ул. ***, който се явява различен
от адреса на процесното строителство. Отделно от смисъла на § 16, ал. 2 от ПР
на ЗУТ под „одобряващите органи“ след да се разбират органите, компетентни да
разрешат извършването на строителството, респ. да издадат акт за приемането на
строежа и въвеждането му в експлоатация. Без съмнение приходната администрация
не е сред тези органи. При липсата на данни строежът да е бил деклариран по
реда и в срока съобразно изискванията на закона следва да се приеме, че не е
удовлетворена една от кумулативните предпоставки за придобиване статут на
търпимост. Въпреки този извод съдът е задължен да изследва и наличието на остА. лите
предпоставки. Доказателствата по делото сочат, че към годината на построяване
строежът е бил в противоречие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план, тъй като теренът не е бил отреден за жилищно застрояване, а
за задоволяване на обществени нужди. Макар по действащия подробен устройствен
план тази пречка да е преодоляна, строежът отново не съответстват на
строителните правила и нормативи, тъй като е изпълнен на отстояние от 1,6 м до
границата към дъното на поземления имот. Тоест констатира се нарушение на
императива по чл. 31, ал. 1, т . 2 от ЗУТ - при ниско жилищно застрояване да се
спазва отстояние най-малко 5 м до
границата към дъното на урегулирания поземлен имот.
Установява се и нарушение на правилата за дълбочина на застрояване, тъй
като сградата над първия етаж е с дълбочина 16,10м. при допустими максимално
допустими 16,00м. съгласно чл. 30, ал.1 от ЗУТ. Неприложимо за строежа се явява
и изключението по ал. 2 на посочената норма, тъй като лицето на имота е под 20
метра.
Нарушен е също и предвиденият начин на застрояване, тъй като в източната си
част сградата е изпълнена с фасада при поставени изискване за калкА. стена.
Съвкупно установените отклонения от правилата и нормите за застрояване са
до толкова съществени, че дисквалифицират строежа от режима на предвидената в
закона „търпимост“.
В резултата на горния А. лиз става ясно, че в случая липсват всички
кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал. 2 от ЗУТ за търпимостта на
спорния строеж, поради което същият се явява нетърпим по смисъла на закона и
следва да бъде премахнат в цялост.
Неоснователни са възраженията за липса на индивидуализация на строежа.
Административният орган изрично се е позовал на фактическата обстановка,
отразена в текстовата и графичната част на съставения констативен акт и
отразените в КК данни. Обстоятелството колко е точната площ на строежа е
ирелевнтно за изпълнението на заповедта, тъй като задължението е да се премахне
индивидуализирА. по кадастрален
идентификатор, административен адрес и на терен сграда, която се явява уникална
и с ясно различими конструктивни характеристики. След като триетажната сграда е
единствена и попада именно в обхвата на общинския терен, ползван от оспорващата,
то не се създава каквато и да е пречка да се установи предмета на доброволното
или принудително изпълнение.
Що се отнася до констатираното засягане на другата налична в имота
постройка, следва да се отбележи, че това е въпрос по самото изпълнение, а
евентуалното настъпване на конструктивни щети се явява обусловено от решението
на изпълнителя на незаконния строеж да пренебрегне изискванията за осигуряване
на самостоятелен достъп до всеки етаж от
сградата съобразно строителните правила и нормативи. При това положение се явява неоснователно и
възражението за наличие на несъразмерност в намесата.
Трайното е разбирането в практиката
на Европейския съд по правата на човека, че във всеки конкретен случай на
държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и дали
е "необходима в едно демократично общество". По отношение на
„допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в
закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали
намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно
упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен
резултат.
Необходимостта
от намесата в условията на демократично общество се поставят в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
стрА. та, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и
да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай
че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на
противопоставим частен интерес.
В случая
наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание,
кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна
принуда чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в
съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на
регулаторното изискване - никакви строежи да не могат да се строят без
разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis
mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.).
При това
положение от решаващо значение е да се отговори на въпроса - „необходима“ ли се
явява тази намеса спрямо преследвА. та от законна цел? Тук следва да се
отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се
извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група
или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на
определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред
защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне
дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на
демократичното общество.
Съдът намира
за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената
защита. Безспорно е, че основния принцип са съразмерност цели да гарантира
защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче
не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е
сдобило със съответното незаконно строителство. Например: законно и добросъвестно ли е придобита
собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен
незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са
погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или
държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на
неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи
за решаване на тези нужди и т.н.
В този аспект всяко недобросъвестно
и противоправното поведение: строителство в територии, изключени от гражданския
оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска
собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим
(охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати,
плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен
административен акт за забрА. на строежа
и достъпа до него, отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса,
поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни
последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на
правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и
норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата
на принципа за съразмерност.
По тези съображения и с оглед
спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния
незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследвА. та от
закона цел. Видно е, че с изграждане на незаконната сграда не е търсено
задоволяване на неотложни потребности. Доказателствата по делото еднозначно
сочат, че от изграждането до настоящия момент строежът никога не е ползван за
задоволяване на жилищни нужди. Ш.М. е регистрирА. на жилищен адрес,
различен от адреса на незаконната сграда. По данни от общинската администрация
на процесния адрес – ул. „***“ №9, гр. Пловдив, няма адресно регистрирани лица
/л.124/. Не се доказва оспорващата или лицата, сочени като ползватели на
незаконния строеж, да са от социално слаба група, респ. в крайно
незадоволително финансово и/или здравословно състояние, които да налагат специална
защита. Справка от Националния осигурителен институт /л.101/ сочи, че на
оспорващата не са отпускани пенсии за инвалидност поради общо заболяване или
социални пенсии. М. има сключен трудов договор от 18.09.2019г. с дружеството
„МКМ 28“ ЕООД, ЕИК *** и е собственик на дружеството „Крисмар 28“ ЕООД, ЕИК ***
/л. 103/. От значение за случая се явява
и обстоятелството, че М. е собственик на парцел к.и. 56784.525.312 по КК и КР
на гр. Пловдив с площ 3537 кв.м., с административен адрес: ул. „***“ /л.105, л. 134/.
Каза се, защита по чл. 8, ал. 1 от
ЕКЗПЧОС би могъл да търси собственик, който е добросъвестен и спазва
установените нормативни правила и разпоредби. Процесната сграда се установява
изпълнен в имот общинска собственост, без отстъпено право на строеж.
Негативното засягане на жалбоподателите в случая се явява резултат от
противоправно поведение поставено в разрез с предвидените регулаторни и
вещноправни режими. Тест строежът не е изпълнен в хипотезата на законодателна
празнота, която да налага поставяне на личния интерес на засегнатите лица пред
правно нерегулирани обществени отношения. Оспорващата се стреми да реализира
ползи от чуждо противоправно поведение, без наличие на подкрепящи тезата й
обективни факти и обстоятелства, което изключва непропорционалността на
държавната намеса и наличието на противопоставим частен интерес, който да се
нуждае от изключителна защита. Без правно значение за законосъобразността на
заповедта са видът на строежа, продължителността на неговата експлоатация или
плащането на местните данъци и такси. При констатирА. незаконност на проверен по надлежния ред
строеж, за контролния орган не съществува друга възможност, освен да нареди
премахването му. Целта на нормите на ЗУТ в разглеждА. та област е именно
отстраняването на незаконното строителство и в този смисъл засягането на
правната сфера на оспорващата е допустимо и пропорционално на защитения
обществен интерес.
По тези съображения и с оглед спецификите
на настоящия казус, премахването на процесния незаконен строеж не се явява
непропорционална принудителна мярка съобразно преследвА. та от закона цел.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписА. та от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
14. Предвид
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Р.М., с ЕГН **********,***, срещу заповед №
ЗРИ-409/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Ш.Р.М., с ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: