Решение по дело №3591/2019 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 14.11.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 16.10.2019година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 3591 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България, с ЕИК *********, е предявил искове против М.Л.М., ЕГН **********, с твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски заем ***., по който на ответника е отпусната сумата от 1463.18лв. Твърди се, че кредитът е усвоен, и че е следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски от по 98.84лв., включващи главницата и уговорените лихви. Ищецът твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските на 20.05.2018г., като към тази дата са погасени 11 месечни вноски, че кредитът станал предсрочно изискуем на 20.06.2018г. в целия си размер. Същевременно твърди, че към момента всички вноски са дължими, т.к. на 20.11.2018г. е падежирала и последната вноска по договора. Сочи, че върху незаплатените вноски е дължима и законна лихва за забава. Твърди, че за дължимите суми от 636.36 лв., представляваща главница, сумата 55.52 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата 46.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.06.2018 г. до 11.03.2019 г., е образувано ч.гр.дело № 1788/2019г. на ПлРС, по което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано, че може да заведе установителен иск. Моли съда, да установи съществуването на посоченото вземане във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати разноските в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете като основание и размер, твърди че не са доказани твърденията на ищеца, че след предявяване на иска няма постъпили суми за погасяване на остатъка по заема, както и че е правилно изчислен размерът на лихвата. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1788/2019 год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при усливията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-14852092 от 19.05.2017г., по който той е заемодател, а ответницата – заемополучател. Договорът за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител на ищеца и от ответника. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Ищецът доказва реалното изпълнение по договора с представеното на л. 10 уведомително писмо до Зора-М.М.С. ООД за заплащане на стоки с размер на 1479.00лв. с кредит на същата стойност и касов бон за покупка на  1 бр.стока на 19.05.2017г. на същата обща стойност, платени от него. Задължение на заемателя по договора е да върне сумата в уговорения срок, да заплати уговорените в писмено сключения договор надбавки, които представляват печалбата на ищцовото дружество, според уговорения погасителен план, а в случай на забава - да заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора /чл. 3 изр.първо от договора/. В случая с договора са уговорени 18 месечни вноски, последната на 20.11.2018г., всяка от които 98.84лв., вноските са посочени в погасителен план, част от договора между страните, в чл. 2 от договора е посочено, че погасителните вноски включват изплащане на главницата по заема и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, а в чл. 3 от договора са посочени две хипотези при неизпълнение – за забава на една или повече погасителни вноски, без прекратяване на договора, в който случай кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата и разходи, и втора хипотеза – при просрочие на две или повече погасителни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Ищецът е признал в исковата молба неизгодни за себе си факти, които съдът счита за доказани - наличие на плащане на суми по кредита, покриващи 11 месечни вноски. В тази връзка представеното на л. 32 извлечение от ищеца за постъпили плащания по кредита сочи и размера и датите на плащанията за периода 18.06.2017г. – 19.04.2018г. Незаплатената сума по кредита не може да се приеме за автоматично предсрочно изискуема на твърдяната от ищеца дата - 20.06.2018г. - втора непогасена от кредитополучателя вноска, доколкото ищецът нито твърди, нито представя доказателства за уведомяване на ответницата за настъпването на предсрочната изискуемост. Следва да се отчете обаче, че към датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г., е бил настъпил падежа и на последната уговорена между страните вноска, поради което незаплатените суми по договора са станали изцяло изискуеми на това основание. Плащане от страна на ответника на пълната сума по кредита или на някоя от вноските след 19.04.2018г. не се твърдя или доказа по делото. Наведените от особения представител съмнения за заплащане на суми не представляват фактически твърдения за такива плащания, още повече че не се доказват с доказателствени средства от него, а както е указал в доклада си съда – в тежест именно на ответника е да докаже плащането на сумите. В случая съдът не констатира нарушения на ЗЗП и ЗКИ при сключване на договора за потребителски кредит, налице е правилно изчисляване на остатъка от уговорената дължима сума на кредитора по оставащите дължими 7 вноски. Поради горното, следва да се приеме, че предявеният иск за установяване на дължимостта на главница и надбавка към датата на подаване на заявлението, е основателен и следва да се уважи изцяло. Основателен се явява изцяло и искът за обезщетение за забава върху главницата, т.к. с настъпването на изискуемост на всяка вноска от кредита, вземането става дължимо от кредитополучателя, ведно с обезщетение за забава. Такова обезщетение е предвидено както по закон – чл. 86 от ЗЗД, така и в договора в чл.3 изр. 1.

При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския размер на претенцията, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение. При това положение, претенциите за разноски на ищеца в исковото производство  са доказани в размер на 525.00лв. – ДТ, юрк.възнаграждение и депозит за особен представител на ответника, и в този размер следва да бъде присъдено. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съобразно положителното установително решение за вземането, разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец в размер на 75.00лв.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.М., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., ПАРИЖ, рег.№*********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумите от 636.36 лв. – главница, по Договор за потребителски заем ***, 55.52 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.11.2018 г., 46.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.06.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед за изпълнение № 1010/26.3.2019г. по ч. гр. д. № 1788/2019г. на ПлРС.

ОСЪЖДА М.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., ПАРИЖ, рег.№*********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** направените деловодни разноски в исковото производство размер от 525.00лв., и в производството по ч.гр.д. № 1788/2019г. на ПлРС - в размер на 75.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: