РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Елин Пелин, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20211820200227 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от М. Д. Д., ЕГН ********** от гр.С., бул. ”........”,
№ .. срещу Наказателно постановление № 20-0262-000610/11.09.2020 г. на
началника на РУ Елин Пелин, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
й е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева за
извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се
излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката не е извършила вмененото й
деяние, поради което се моли да бъде отменено.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателката редовно призована за съдебно заседание, се явява
лично и поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган – РУ Елин Пелин, редовно
призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
РП Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 20-0262-
000610/11.09.2020 г. на началника на РУ Елин Пелин, същото е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №
GА258659/15.08.2020 г. срещу М. Д. Д., за това, че: „На 15.08.2020 г., около
1
00.40 часа в гр.Е. на ул......., като водач на лек автомобил – ...............с рег. №
............. държава България при обстоятелства: в гр.Е. по ул. ................с посока
на движение към бул.............. управлява лек автомобил ................рег. № .......
собственост на Н. А. Х. с ЕГН ********** като при извършената проверка се
установи, че водача е неправоспособен. Е извършил: 1.Управлява ППС без да
е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на
200.00 лева.
АУАН № GА258659/15.08.2020 г. по описа на РУ Елин Пелин, е
съставен от З. В. Д. - мл.автоконтрольор при РУ Елин Пелин и подписан от
свидетеля Н. Г. М. срещу М. Д. Д., за това, че: „На 15.08.2020 г., около 00.40
часа в гр.Е., на ул........при следните обстоятелства: В гр.Е. по ул. „.......“ с
посока на движение към бул............управлява лек автомобил ..........с рег. №
.........собственост на Н. А.Х.с ЕГН **********, като при извършената
проверка се установи, че водача е неправоспособен, с което виновно е
нарушил: чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач.
АУАН е връчен на жалбоподателката на 15.08.2020 г.. Във връзка със
съставения АУАН до началника на РУ Елин Пелин са постъпили възражения
от М. Д. Д., С. Б. и Ц.А.
От заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР се установява кои
длъжностни лица от МВР могат да съставят актове за установяване на
административни нарушения и да издават наказателни постановления по
ЗДвП.
По делото е представена справка за нарушител-водач на името на М.
Д. Д., от която е видно, че лицето е неправоспособен водач и до момента няма
налагани други наказания за нарушения по ЗДвП.
В хода на съдебното следствие по делото са разпитани свидетелите З.
В. Д. – актосъставител и Н. Г. М. – свидетел по констатиране на нарушението
и съставянето на АУАН. Свидетелят З. В. Д. сочи, че той е съставил и
подписал АУАН, като поддържа изцяло отразената в него фактическа
обстановка, но тъй като не си спомня случая не може да изложи
допълнителни сведения. Свидетелят М. твърди, че си спомня случая, като
разказва, че автомобилът се движел и бил спрян за проверка, като на водача
били поискани документи. Тъй като водача не представил Свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, след извършена справка от
колегата му Д. в автоматизираната система се установило, че водача няма
свидетелство за управление на МПС. В автомобила имало и други пътници.
По искане на жалбоподателката, по делото е разпитан свидетелят С. Б.
Б., който заявява, че пътували с жалбоподателката с лек автомобил
....................и още двама техни приятели. Автомобила бил управляван от него
и спряли на паркинга на стадиона в гр.Е.. Излезли от автомобила и си
говорели. Към тях в един момент се приближила полицейска кола и спряла до
тях, като им поискали документите за проверка. Единият от полицаите
заявил, че М. се опитвала да кара автомобила, въпреки, е те и четиримата,
включително и М.били извън автомобила. Въпреки това полицейските
служители написали на М. АУАН защото не притежава свидетелство за
управление на МПС. Свидетелят заявява, че попитал служителя на РУ защо
не провери двигателя на автомобила, за да видят, че дори вече не е топъл и че
колата не е карана от М., но въпреки това АУАН бил съставен на
жалбоподателката, а регистрационните табели на автомобила свалени.
2
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна по
следните съображения:
Според чл.150 от ЗДвП “Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.
В случая от събраните в хода на съдебното селдствие доказателства
безспорно се установява, че са налице всички съставомерни признаци на
нарушението, вменено на настоящата жалбоподателка. От обективна страна
са налице всички елементи на състава на деянието, тъй като се касае за
неправоспособен водач, който не притежава свидетелство за правоуправление
на МПС, което се установява от представената справка за нарушител-водач.
При това положение жалбоподателката е приравнена на неправоспособен
водач, тъй като не притежава СУМПС, което съгласно чл.2, ал.1 от Наредба
№ 1-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство. По
изложените причини съдът приема, че към момента на извършване на
деянието жалбоподателката е била неправоспособен водач на моторно
превозно средство и в това си качество е безспорен субект на нарушението,
поради което и изпълнителното деяние напълно съответства на правната
квалификация на чл.150 от ЗДвП.
По делото е налице спор относно наличието на останалите елементи
от обективната страна на нарушението – дали жалбоподателката изобщо е
управлявала моторното превозно средство, с оглед въведените твърдения, че
когато полицейските служители са спряли до автомобила, всички пътници,
включително и жалбоподателката са били извън него и тя не е управлявала
превозното средство. В тази насока съдът взе прецени показанията на двете
групи свидетели – водения от свидетелката свидетел – С. Б., който
потвърждава тезата на жалбоподателката и показанията на свидетелите Д. и
М. – полицейски служители установили нарушението. Съдът кредитира
свидетелските показания на полицейските служители Д. и М., тъй като
свидетелят М. бе категоричен в съдебно заседание, че преди да бъде спрян,
лекият автомобил е бил в движение, а жалбоподателката, която го
управлявала не представила свидетелство за правоуправление, поради което
след справка в автоматизираната система се установило, че не притежава
такова, заради което свидетелят Д. й съставил процесния АУАН. Свидетелят
Д. твърди, че не си спомня процесния случай, но изцяло поддържа
изложената в АУАН фактическа обстановка. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите Д. и М., тъй като същите са логични и не се установява
3
заинтересованост от депозирането ми по делото, докато показанията на
свидетеля Б. несъмнено целят да подкрепят защитната теза на
жалбоподателката, с цел избягване на наложеното й наказание. Съставеният
АУАН е редовен от външна страна съобразно разпоредбите на ЗДвП и на
ЗАНН, поради което същият съставлява годно писмено доказателство,
ползващо се с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
чиито констатации макар и оспорени след съставянето му и в съдебната фаза
пред настоящата инстанция не се оборват по категоричен начин от страна на
жалбоподателя досежно достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства
за процесното нарушение. По отношение на ангажираните от жалбоподателя
показания на свидетеля Благов, които несъмнено са относими към случая,
съдът счита, че те не оборват законоустановената доказателствена сила на
редовно съставения АУАН.
От субективна страна нарушението е извършено виновно.
Жалбоподателката е била с ясното съзнание, че не притежава СУМПС, но
въпреки това е управлявала автомобила, като е предполагала, че няма да
настъпят вредни последици от нарушението й.
Съдът намира, че на жалбоподателката правилно е наложено
наказание за допуснато нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което е
предвидено наказание глоба в размер от 100 до 300 лева, но при определяне
на размера на наказанието - глоба от 200.00 лева, съдът намира, че
административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е взел предвид наличието на превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. От представената по делото
справка за нарушетел/водач се установява, че до момента жалбоподателката
няма никакви нарушения по ЗДвП, не се установява и наличието на каквито и
да било други отегчаващи вината обстоятелства. Това обстоятелство
мотивира съда, да измени наложеното наказание, тъй като наложеното
наказание в размер около средния се явява прекомерно тежко, поради което
намали размера му от 200.00 на 100.00 лева и в този смисъл атакуваното НП
следва да бъде изменено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0262-000610/11.09.2020
г. на началника на РУ Елин Пелин, с което на М. Д. Д., ЕГН ********** от
гр.С., бул. ”............”, №..5 на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева за извършено
нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на
100.00 лева /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5