РЕШЕНИЕ
№ 88
гр.Поморие, 02.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 839 по
описа за 2017 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, представлявана от управителя М.Ч., против В.В.Г., гражданин на Холандия, с адрес в гр. Поморие.
Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено
общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС) в процесната ЕС, на което с решение по т.2 от
дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за
Сочи, че ответникът е собственик на 2 бр. СОС в
процесната ЕС – апартамент № 199а и № 215а и като такъв е бил длъжен да изпълни
решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление, поддръжка и
ремонт за
Ответникът не изпълнил това си задължение, поради
което ищцовата ЕС подала заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 650/2017 г., по
описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение № 401/30.10.2017 г., за
вземане на ищцовата ЕС в размер 1 148.69 лв., основано на влязлото в сила
решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол от ОС от 12.11.2014 г.,
представляващо такса за поддържане, управление и ремонт за
Длъжникът, чрез пълномощник, депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на заповедния
съд, заявителят предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за установяване на вземането си.
Претендира и разноските по делото, а така също и тези, направени в заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея връчен на ответника, чрез пълномощника, който е депозирал отговор, с който оспорва иска, като недопустим, неоснователен и недоказан, при изложени подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.
В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си, който поддържа изложено в отговора становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенцията.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По
допустимостта на иска.
По делото е приложено ч.гр.дело № 650/2017 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление от ищцовата ЕС против ответника, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 401/30.10.2017 г.
На 16.11.2017 г. по заповедното производство е постъпила молба от длъжника, чрез пълномощник, за която съдът е приел, че представлява възражение против заповедта, което е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 21.11.2017 г.
На 18.12.2017 г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищцовата ЕС е предявила против ответника настоящия иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
По
съществото на иска.
По делото е представен е препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.2 от дневния ред ОС е приело решение, с което е утвърдена годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС в размер на 9 евро /кв. м., както и решение да се създаде фонд „Ремонт и обновяване (обновление)“, в който да се заделят по 2 евро/кв.м. в рамките на таксата за управление и поддръжка, като по изключение е прието за 2015 г. в този фонд да се заделят по 3 евро/кв.м.
Представен е препис от протокол от 12.11.2014 г., подписан от М.Ч., З.К.и Д.Р., удостоверяващ, че на информационното табло на комплекса са изложени протокола от ОС от 12.11.2014 г. и правилникът за вътрешния ред в комплекса.
Установява се от представения препис от нотариален акт № 193/19.02.2009 г., нот. дело № 186/2009 г. по описа на нотариус Гергана Недина, с район на действие – района на РС – Поморие, че ответникът е собственик на апартаменти (студиа) № 199а, бл.В на процесния комплекс и № 215а, бл.Г на комплекса, съответно с площ 38.46 кв.м., ведно с 16.39 кв. м. в идеални части от общите части на сградата и 38.46 кв.м., ведно с 16.53 кв. м. в ид. ч от общите части.
Представен е препис от вносна бележка от 12.08.2014 г., издадена от „Инвестбанк“ АД, съгласно която ответникът е заплатил по сметка на „Фести хотели“АД сума в размер 580 евро. Като основание за плащане във вносната бележка е посочен договор за управление и обезпечаване 2013 г. ап.215а (дог.управл.и обсп.2013 ап.215а).
Представен е и препис от извлечение от банкова сметка, ***.01.2014 г. са преведени по сметка на „Феста резорт“две суми, всяко от които в размер 570 евро с основание такса 2014 г. за ап. № 199а и № 215а.
Представена е и фактура от 15.01.2015 г., с издател ищеца и получател ответника, с посочено наименование на стоката/услугата – годишна такса обслужване за 2015 г. за апартаменти № 199а и № 215а, съответно с площи 54.85 кв.м. и 54.99 кв.м. Във фактурата е посочено приспадане от депозит съответно 391.94 лв. за апартамент № 199а и 393.83 лв. за апартамент № 215а, с оставаща дължима сума в размер на исковата претенция.
По делото в качеството на свидетел е изслушан О.У., постоянно пребиваващ в страната руски гражданин, живеещ в процесния комплекс, който в показанията си сочи, че познава ответника и съпругата му и му е известно, че същите притежават два апартамента в процесния комплекс, както и друг недвижим имот в с.Синеморец, общ.Царево. Свидетелят твърди, че през процесната 2015 г. ответникът и съпругата му са ползвали процесните имоти за две-три нощувки, тъй като пребивават преимуществено в имота си в с.Синеморец, а в тези в гр.Поморие отсядат, за да се запознаят със състоянието им. Сочи, че ответникът не е отдавал имота под наем през процесната година, както и не и е предоставял ползването на апартамента на други лица в същия период, които обстоятелства са му известни, тъй като ответникът му е предоставил достъп до имотите, за да ги наглежда.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът заявява като основание на вземането си решение на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г., поради което за да установи вземането си следва да докаже, че ответникът е собственик на посочените в исковата молба СОС, находящи се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е определена такса за поддръжка, управление и ремонт на общите части на ЕС, в сочените в исковата молба размери и че взетото решение подлежи на изпълнение съобразно чл.38 ЗУЕС.
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че ответникът е собственик на процесните СОС с обща площ съответно 54.85 кв.м. (38.46 кв.м. + 16.39 кв. м. и.ч. от общите части) и 54.99 кв.м. (38.46 кв.м + 16.53 кв. м. в ид. ч от общите части).
От представения протокол от 12.11.2014 г. се установява, че на същата дата е проведено ОС на ЕС, в която се намират СОС на ответника, по т.2 от дневния ред на което е прието решение, с което е определен размер от 9 евро /кв. м. на годишната такса за управление и поддръжка на общите части в ЕС, както и е взето решение от тази годишна такса за управление да се заделят по 2 евро/кв.м. годишно, като така се създаде фонд „Ремонт и обновяване“, а по изключение за 2015 г. във фонда да се отделят 3 евро/кв.м.
Протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г.
От доказателствата по делото не се установява съдържанието на протокола да е оспорено от ответника или от друг собственик по реда и в сроковете по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възможността да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство е преклудирана.
Не се установява решенията на ОС, проведено на 12.11.2014 г. да са оспорени по реда и в сроковете по чл.40 ЗУЕС от ответника или от друг собственик и същите да са отменени от съда, а в настоящото производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност, респ.нищожност на приетите решения, в това число изложените от ответника такива за незаконосъобразност на основание включване в ЕС на сграда – хотел, която няма общи части, както и на основание вземане на решение по въпроси, които не са били предварително оповестени в дневния ред на събранието.
Таксата за управление и поддържане на общите части на сградата, както и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“, се дължат на ЕС, което обстоятелство според съда не се променя от това дали същите са платими по сметка на самата ЕС или по друга сметка, включително и на управляваща компания (юридическо лице), поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно и ищцовата ЕС разполага с активна правна легитимация да предяви настоящата претенция.
Въпросът следва ли да се приеме за доказан искът за изпълнение на решението на общото събрание на ЕС за заплащане на такси за разходи за поддръжка и управление на общите части при липса на доказателства за действително извършване на такива разходи, не следва да се обсъжда от съда, като неотносим към предмета на делото.
Изрично в този смисъл Определение № 458/22.05.2019 г. по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС и посочената в него съдебна практика, съгласно която този въпрос е предмет на иска по чл.40 ЗУЕС при оспорване на решението на общото събрание, без да има отношение към предмета на иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.38, ал.1 ЗУЕС.
Предвид изложеното съдът прие, че решенията на общото събрание на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответника.
Изрично в горепосочения смисъл Решение № VІ-82/10.08.2017 г. по в. гр. д. № 794/2017 г. и Решение № І-81/05.10.2017 г. по в. гр. д. № 797/2017 г., двете на ОС – Бургас.
На основание
влязлото в сила решение по т.2 от дневния ред на ОС ответникът е дължал такса
за управление и поддръжка за
Представените от ответника писмени доказателства относно плащания на такси за управление и поддръжка на собствените му СОС са неотносими към спора, касаещ задължение за 2015 г., възникнало на основание решение на ЕС, докато твърдените от ответника плащанията са за задължения от 2013 г. и 2014 г. С посочените плащания не може да се извърши и прихващане с претендираната от ищеца сума, тъй като насрещните вземания не са ликвидни и изискуеми.
Независимо от горепосоченото, настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на ответника за недължимост на претендираните суми за управление и поддържка на общите части на ЕС, на основание императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС, съгласно която не се заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, поради следното.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответникът да е обитавал собствените си СОС повече от тридесет дни в рамките на процесната 2015 г., нещо повече св.Утешев утвърждава пребиваването на ответника в имота по-малко от 30 дни, както и заявява, че не му е известно ответникът да е отдавал под наем или преотстъпвал безвъзмездно ползването на обекта.
След като по делото не са представени категорични доказателства в подкрепа на горепосоченото пребиваване на ответника повече от 30 дни в рамките на годините от процесния период, което обстоятелство следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорността му да заплащат такса за поддръжка и управление за общите части на ЕС.
Изрично в този смисъл и Решение № 720/05.08.2019 г. по в. гр. д. № 818/2019 г. на ОС – Бургас.
При този извод на съда следва да се отчете обаче, че с решение по т.2 от дневния ред на ОС е прието и създаването на фонд „Ремонт и обновяване“, за който от таксата за управление и поддръжка се заделят средства в размер 2 евро/кв.м. годишно, а за процесната 2015 г. – 3 евро/кв.м.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, освобождава попадащия в хипотезата й собственик/ползвател/обитател от заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС, но не го освобождава от заплащането на разходите за ремонт и обновяване, поради което и след като решенията на ОС на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата, са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответника, на основание влязлото в сила решение по т.2 от дневния ред на ОС ответникът е дължал на ищеца сума в общ размер 329.52 евро, с левова равностойност 644.48 лв., представляваща разходи за ремонт и обновяване на ЕС за 2015 г., дължима за собствените на ответника СОС, която сума е изчислена съобразно площта на притежаваните от ответника обекти (109.84х3 евро/кв.м.).
Последно посочената сума обаче също не е дължима от ответника на ищеца поради следното.
Представената по делото фактура от 15.01.2015 г., с издател ищеца и получател ответника, съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти и като такава притежава формална и материална доказателствена сила.
От фактурата се установява, че ищецът е получил плащане от ответника на сума в общ размер 784.77 лв. от депозит, а тази сума е по-голяма от дължимата от ответника по силата на решението на ОС сума в размер 644.48 лв., разходи за ремонт и обновяване на ЕС за 2015 г.
В съвкупност от изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Като попадащ в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, ответникът не дължи на ищеца такса за управление и поддръжка на общите части на процесната ЕС за 2015 г., а задължението си за заплащане на разходи за ремонт и управление за същата година е погасил чрез плащане.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и претенцията за лихва.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските на ответника по делото в размер 360 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът също е направил искане за присъждане на разноски по делото, както и
на тези по заповедното производство, които искания предвид неоснователността на
претенцията му следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажна собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. Петров Ч., за установяване по отношение на В.В.Г., гражданин на Холандия, роден на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, студио 199а, чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., че дължи на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., сумата 1 148.69 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща такса за поддържане, управление и ремонт за 2015 г., сумата 311.38 лв. (триста и единадесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея за периода от 16.01.2015 г. до 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2017 г., до окончателното ѝ изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 401/30.10.2017 г. по ч.гр.дело № 650/2017 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., да заплати на В.В.Г., роден на ***, БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., сума в размер 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г. за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г. за присъждане на разноски по ч.гр. дело № 650/2017 г., по описа на РС – Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :