№ 429 / 12.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 12.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І - ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1328 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от В.Б.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Глоба с фиш Серия М № 0787423, издаден на 07.08.2018г. от ОДМВР – гр.Монтана, с което й е било наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 177, ал.6 от ЗДвП. В бланкетна жалба се посочват оплаквания, свързани с незаконосъобразността на обжалвания фиш, като се релевира възражение за маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят В.Ц., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Съдът намира, че е сезиран с жалба против санкциониращ административен акт, който, независимо че е посочено, че е необжалваем, засяга правата и основните свободи на лицето. Освен това настоящето производство има характера на наказателно такова и подаването на оплакване срещу акт, засягаш правата и законовите интереси на едно лице, следва да бъде съобразено. Съгласно чл.47 абзац първи от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.13 от ЕКЗПЧОС се гарантира правото на всяко лице, чиито права са накърнени, да може да разполага с право да защити тези сови права в рамките на справедлив процес .
Ето защо съдът намира, че съставения фиш с глоба подлежи на обжалване. При извършената служебна проверка се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея оплаквания.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 07.08.2018г. жалбоподателят В.Ц. се явила в сградата на ОДМВР – гр.Монтана, където разпитаният в качеството на свидетел С.И. й съставил фиш с глоба в размер на 200 лева за това, че не е регистрирала в срок закупеният лек автомобил ,. К.”. Независимо от това обстоятелство обаче, на лицето било издадено разрешение за временно движение с транзитни табели с рег. № 097М017 за предвижване в страната без ограничения. Срокът на валидност на разрешителното бил с действие от 11.06. 2018г. до 07.07.2018г. С договор за покупко продажба от 07.08.2018г., жалбоподателката продала въпросния автомобил на друго лице.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установено въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е безспорно установено от показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел С.И.. В своите показания свидетелят признава, че жалбоподателят В.Ц. действително не е била регистрирала въпросното МПС, но същевременно пък е имала издадени транзитни табели за временно придвижване на територията на страната без ограничение. Тъй като не били наясно със закона от кой момент започва да тече срока за регистрацията на автомобила било прието, че същият съвпада с този, през време на действието на временните табели.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като еднопосочни, логични н непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Събраният доказателствен материал в неговата съвкупност по категоричен и несъмнен начин доказват, че жалбоподателят не е извършил регистрация на закупения от него лек автомобил.
При извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при служебната проверка във връзка със законосъобразността на издадения фиш с глоба съдът намира, че деянието не съставлява административно нарушение и законът не е бил приложен правилно. Освен това самият санкциониращ акт не съдържа важни реквизити, досежно фактите, относими към вмененото нарушение, което съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя.
На първо място следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на обжалвания фиш липсва прецизиране на фактите, въз основа на които административно наказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение. Никъде не е посочено от кой момент се счита за извършено противоправното бездействие от страна на жалбоподателя – от момента на снабдяването му с разрешение за временно движение посредством издаването му на транзитни табели, от момента на придобиването на моторното превозно средство или от момента на изтичането на срока на действие на табелите. Именно в тази насока са и показанията на разпитания свидетел, който в съдебно заседание признава, че по негово разбиране срокът за регистрация на придобитото МПС тече паралелно със срока на действие на транзитните табели. Дори и да се приеме за меродавна подобна логика, то същата лисва като отразен факт в съставения фиш. Ето защо са самия жалбоподател остава неясна волята на административно наказващият орган от кой момент същият е следвало да прояви изискуемото от закона действие. Във фиша е посочено единствено, че лицето не представя МПС за регистрация. Липсата на подобни фактически изложения не само обуславят непълнотата на приетото нарушение, но и съществено ограничават правото на защита на санкционираното лице. Отделен остава въпроса след като се приема, че придобитото МПС е следвало да бъде регистрирано и това не е сторено, защо на водача са му били издадени транзитни табели, което на свой ред категорично оборва наличието на субективната страна на нарушението.
На следващо място съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като срокът за извършване на постоянна регистрация на автомобила може да се приеме, че е изтекъл и в едномесечния срок след изтичане на срока на действие на транзитните табели. Наличието на признато право да се управлява МПС, което все още не е било регистрирано по надлежния ред, не може да обуслови възможността след изтичането на срока на действие, но преди да е изтекъл едномесечния срок, лицето да има право на постоянна регистрация на автомобила. Законодателят не вменява изискване издаването на транзитни табели да бъде с цел регистрация на придобито МПС именно в срока на тяхното действие. Такова изискване няма и в регулиращият тези отношения подзаконов акт Наредба № - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях. В разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата е посочено с каква цел се извършва транзитна регистрация. В самото разрешение за временно движение е посочено, че същото се издава с цел придвижване до служба КАТ, каквото действие е било направено от страна на жалбоподателя.
На следващо място видно от отразената правна норма на чл.177, ал.6 от ЗДвП е, че същото не предвижда хипотеза на нарушение, а санкционира неправомерно поведение. Съставителят на фиша не е посочил действително нарушената правна норма на изпълнителното деяние. Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП регламентира задължението на приобретателя на моторно превозно средство да го регистрира в срок до един месец в службата за регистрация на пътни превозни средства, без обаче да е посочено от кой момент трябва да се счита че започва да тече този срок. При наличие на издадени транзитни табели очевидно не може да се приеме, че със срока им на действие паралелно следва да тече и срока за регистрацията. Всякакви други разширителни тълкувания на административната норма би се намирала в противоречие с чл.46, ал.2 от ЗНА. Независимо, че разпоредбата на чл.177, ал.6 от ЗДВП препраща към действително посочената правна норма, е недопустимо със санкциониращи норми по тълкувателен път да се извежда запознаването на едно лице с извършеното от него нарушение, още повече че санкциониращата норма препраща не към една, а към две хипотези – чл.144, ал.3 и чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалвания фиш с глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Глоба с фиш Серия М № 0787423 от 07.08.2018г. на ОДМВР – гр.Монтана, с който на В.Б.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл.177, ал.6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: