№ 14241
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110137610 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Р. М., с ЕГН: **********, уточнена
и конкретизирана с молба вх. № 230212/15.08.2023 г.. подадена чрез
процесуалните му представители – адв. С. З. и адв. Е.Ш., срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за причинените му неимуществени вреди (болки, страдания, телесни
увреждания, кръвонасядания, охлузвания) – от настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 15.09.2021 г. в 18.30 ч. в гр. София, причинено вследствие
на виновни и противоправни действия на застрахован при ответника водач на
МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 05.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № **********
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД със
застрахователна полица № BG/22/121000203065/, валидна от 24.01.2021 г. до
23.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2021 г., около 18:30 ч. водачът
Г.Д.М. управлявал лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ в град
София по ул. „Яков Крайков“, с посока на движение от ул. Захари Круша към
1
ул. Св. Георги Софийски, като в района на кръстовището с ул. Св. Георги
Софийски, предприел маневра „завиване наляво“, с цел да продължи
движението си по ул. „Георги Софийски“ в посока към ул. „Добрила“. В този
момент ищецът М. Р. М. се движел по ул. Св. Георги Софийски, като
управлявал мотопед „Пиаджо Весла“, с рег. № **********, с посока на
движение от ул. Добрила към бул. Акад. Иван Гешов. Уточнява се, че М. М. се
движел от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания от
Г.М. автомобил. В посоката на движение на автомобила имало пътен знак Б1
(„Пропусни движещите се по пътя с предимство“), а в посоката на движение
на мотопеда имало пътен знак БЗ („Път с предимство“). Извършвайки маневра
„завиване наляво“, обаче Г.М., първо не се съобразил с пътен знак Б1, и второ,
не се съобразил с пътната маркировка M2 (на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат – двойна непрекъсната линия).
В резултат на тези си нарушения на правилата за движение водачът Г.М.,
реализирал ПТП, при което ударил мотопеда „Пиаджо Весла“, управляван от
ищеца. В резултат от удара ищецът М. Р. М. претърпял следните травматични
увреждания: луксация на дясната раменна става, охлузвания на лява гривнена
става, лява предмишница, лява подбедрица, охлузване и кръвонасядане на
дясно коляно; охлузване на външния глезен на дясна глезенна става; болки в
перианалната област със зачервяване на кожата.
Поддържа, че изкълчването на дясното рамо довело до „трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник“ за срок повече от 30
дни, а мекотъканните травматични увреждания (охлузвания и
кръвонасядания) реализират критериите на медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
След настъпване на ПТП ищецът бил приет във ВМА за лечение –
където му били направени изследвания, включително под обща анестезия е
извършена мануална репозиция и е поставена превръзка тип „дезо“.
Ищецът бил изписан с указания за лечебно-охранителен режим и
наложена имобилизация за срок от 30 дни.
В тази връзка ищецът посочва, че след инцидента останал с превръзка в
продължение на 4 месеца като му били необходими още 4 месеца, за да се
възстанови. През времето на възстановяването си изпитвал телесни болки, за
които приемал болкоуспокояващи медикаменти, но заедно с това изпитвал и
психически болки и страдания, тъй като не можел да се обслужва сам, имал
нужда от чужда помощ при ежедневни рутинни дейности като обличане и
хранене, тъй като му било обездвижено дясното рамо, поради което не е
можел да движи дясната си водеща ръка.
Заедно с това, през посочения период ищецът останал без доходи, тъй
като не можел да работи в продължение на 8 месеца. Разяснява, че преди
инцидента работил като актьор на граждански договори, доколкото бил
студент в НАТФИЗ. Вследствие на инцидента ищецът се отчуждил от своите
приятели, загубил възможността да работи и да си намери нова работа,
вследствие на което се сринал емоционално, бил потиснат и се чувствал
непълноценен, защото му се налагало да взема заеми от близки.
2
Предвид инцидента ищецът предявил писмена застрахователна
претенция вх. № 2297/04.03.2022 г. пред ответника с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. С писмо изх. № 7747/14.10.2022 г. ищецът бил
уведомен от дружеството, че му се определя обезщетение от 4000 лева.
Ищецът обаче останал недоволен от така предложеното му обезщетение, което
намирал за занижено.
Претърпените болки, страдания и неудобства ищецът оценява на 20 000
лева – което обезщетение намира за справедливо да репарира настъпилите от
инцидента неимуществени вреди. Доколкото виновният за ПТП водач бил
застрахован по ГО при ответното дружество, то и предявява срещу
последното претенцията си за вреди.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени писмени доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие от 15.09.2021 г. и скица към него, албум за ПТП,
постановление на СРП от 17.05.2022 г. – разрешение за получаване на копия от
ДП № 513 ЗМТ-11285/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. №
34700/2021 г. по описа на СРП; автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза по ЗМ 11285/2021 г. по описа на СРТП-ОР-
СДВР, Постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство от
18.05.2022 г., протоколи за разпит на свидетел – 5 броя, уведомление за
неимуществени вреди вх. № 2297/04.03.2022 г. по описа на ЗК „Лев Инс“ АД;
писмо, изходящо от ЗК „Лев Инс“ изх. № 1698/09.03.2022 г. и изх. №
7747/14.10.2022 г.; епикриза от 15.09.2021 г. на ВМА-МБАЛ София; фактури
№ **********/18.10.2021 г., № **********/28.10.2021 г.; касова бележка за
закупуване на лекарства за лечение на рамо, медицинско направление на
ОПЛ, удостоверение за банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва като
недопустим, евентуално по основание и размер.
Досежно недопустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като ищецът не е отправил писмена
застрахователна претенция пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ. Посочва, че чл. 498, ал.
3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да претендира заплащане не
застрахователно обезщетение пред съда едва след отправяне на писмена
застрахователна претенция и след като застрахователят не е заплатил в срока
по чл. 496 от КЗ или изрично е отказал заплащането на застрахователно
обезщетение.
Предявеният иск се оспорва и по размер. Посочва се, че ищецът е
предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
процесното ПТП с молба вх. № 2297/04.03.2022 г., въз основа на което
ответното застрахователно дружество е образувало ликвидационна
застрахователна преписка по щета № 0000-1000-03-22-7141. В хода на
извършената ликвидационна дейност застрахователят е определил
застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лева за претърпените от
3
ищеца неимуществени вреди, но между страните не е постигнато съгласие
относно размера на обезщетението.
Ответникът излага подробни доводи, с които оспорва твърденията за
тежестта на травмите, за продължителността на възстановителния и
оздравителния период, твърденията за негативни психически и емоционални
преживявания и причинната им връзка с процесното ПТП. Поддържа, че
видно от приложената епикриза от ВМА непосредствено след постъпване на
ищеца в болницата същият е бил в добро общо състояние, контактен и
адекватен, след извършената репозиция на луксацията на раменната става,
крайникът е бил без циркулационни смущения. Ищецът е отказал оперативно
лечение и е напуснал клиниката по свое собствено желание, като не са
възникнали усложнения при проведено лечение. Констатирани са
повърхностни охлузвания на левите крайници и на десния глезен на ищеца.
Посочва, че срокът за възстановяване на получените от ищеца травми е около
25 дни.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде изцяло евентуално
частично отхвърлена. Претендира разноски като прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
По делото е изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/ с вх. №
188911/10.06.2024 г. Разпитани са и двама свидетели – М.М.Д. и Й.Д.К..
Допълнително са представени писмени доказателства: диплома за висше
образование, документи за наем и за трудова дейност.
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска в пълен
размер.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
цялостно евентуално частично отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори /а и от приложените материали от досъд.
производство № 513 ЗМТ-11285/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр.
№ 34700/2021 г. по описа на СРП се установява/, че на 15.09.2021 г., около
18:30 ч. ищецът М. Р. М. управлявал мотопед „Пиаджо Весла“, с рег. №
********** като се движел по ул. Св. Георги Софийски, в гр. София с посока
на движение от ул. Добрила към бул. Акад. Иван Гешов. Не се спори, че от
двете страни на улицата имало паркирали автомобили, поради което ищецът
се движел в лявата лента. В същия момент водачът Г.Д.М. управлявал лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № ********** по ул. Яков
Крайков, с посока на движение от ул. Захари Круша към ул. Св. Георги
Софийски.
В района на кръстовището с ул. Св. Георги Софийски – видно от схема на
кръстовището към момента на ПТП – в посоката на движение на ищеца има
пътен знак БЗ („Път с предимство“), а между двете половини на пътя /за
4
движение в двете посоки/ пътната маркировка M2 – двойна непрекъсната
линия. От своя страна по ул. Яков Крайков, от която идвал ищецът, има пътен
знак Б1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство“). Независимо от тези
пътни знаци по делото не се спори, че лицето Г.Д.М., управлявайки лек
автомобил „Опел“ предприел маневра „завиване наляво“, с цел да продължи
движението си по ул. Георги Софийски в посока към ул. Добрила. В този
момент ищецът, който се движел от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила, предприел заобикаляне на спрял тройлебус. Поради
това и с оглед скриване на видимостта от тройлебуса лицето Г.Д.М. не
възприело ищеца и така реализирал ПТП с него.
В резултат на ПТП ищецът загубил равновесие и паднал от управлявания
от него мотопед.
По делото не се спори, а и от постановление за прекратяване на
наказателно производство, се установява, че за процесното ПТП е образувано
досъд. производство № 513 ЗМТ-11285/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр. пр. № 34700/2021 г. по описа на СРП – за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Същото обаче е прекратено с оглед
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК. В постановлението е отразено, че ПТП е
настъпило по вина на Г.Д.М., който нарушил правила на ЗДвП.
От извършена по досъдебното производство съдебно автотехническа
експертиза се установява, че ПТП е било предотвратимо за водача на л.а.
„Опел“, модел „Астра“ с peг. № **********, но не и за ищеца като водач на
мотопеда. Установява се и че причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача Г.Д.М., който предприел маневра „завой наляво“ в
нарушение на двойна непрекъсната линия М2 и като нарушил знак за път с
предимство.
На следващо място по делото липсва спор и че лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с peг. № ********** имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество ЗК
„Лев Инс“ АД със застрахователна полица № BG/22/121000203065/, валидна в
периода от 24.01.2021 г. до 23.01.2022 г. – т.е. към датата на ПТП.
Поради това и ищецът се обърнал към ответното дружество за заплащане
на обезщетение – за претърпените вреди вследствие на ПТП – като представил
изисканите му документи – видно от уведомление за неимуществени вреди с
вх. № на застрахователя – 2297/04.03.2022 г. В тази връзка и в ответното
дружество била образувана щета под № 0000-1000-03-22-7141/04.03.2022 г. –
като застрахователят определил обезщетение от 4000 лева, с което обаче
ищецът не се съгласил.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза /изготвена без
личен преглед на освидетелстваното лице/, както и от приложената
медицинска документация, се установява, че ищецът е постъпил в
травматологията на ВМА на 15.09.2021 г. – като е изписан още на същата дата
– с основна диагноза изкълчване на дясно рамо, състояние след мануална
репозиция на дясно рамо и имобилизация. При постъпването си в болницата
лицето е контактно и адекватно като не е губило съзнание.
5
Съгласно експертизата на 15.09.2021 г. ищецът претърпява ПТП, като
водач на мотоциклет, при което получава травми: в областта на дясната
раменна става, лява гривнена става, лява предмишница, лява подбедрица, на
дясно коляно, на външния глезен на дясна глезенна става. Предвид това е
приет по спешност в Клиника ортопедия и травматология на ВМА, София. На
пострадалия са извършени рентгенови изследвания, които са показали
увреждане: предно изкълчване на дясна раменна става. На същото е
проведено консервативно лечение, изразяващо се закрито наместване на
изкълчването и фиксиране на дясна раменна става с имобилизация по
„ДЕЗО“. Допълнителен преглед е извършен на 21.09.2021 г. от лекар съдебна
медицина, а лицето се е явило на контролен преглед във ВМА на 27.09.2021 г.
Според експертизата посочените травми е възможно да настъпят по
описания в исковата молба механизъм.
Проведено е консервативно лечение, изразяващо се закрито наместване
на изкълчването и фиксиране на дясна раменна става с имобилизация „ДЕЗО“.
Била е нужна хоспитализация, тъй като наместването е било извършено под
пълна упойка, за което е необходимо извършването на изследвания,
консултации и апаратура.
Вещото лице сочи, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 3-
4 месеца. През този период, ищецът е търпял болки и страдания, като първите
20 дни, след инцидента и първите 20 дни след сваляне на имобилизацията,
болките са били с по-голям интензитет. Последваща медицинска
документация, от която да се установи ход на състоянието не е представена.
Няма козметични дефекти от получените травми.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че към момента на
експертизата не е извършил личен преглед на лицето, доколкото няма
остатъчни трайни последици от инцидента, които биха могли да се
обективират. В тази връзка вещото лице поддържа, че ищецът се е
възстановил напълно без трайни последици, получени от увреждането.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата
кореспондира с приложената по делото медицинска документация, не е
оспорена от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
Свидетелят М.М.Д. /на ищеца, без дела и родство със страните/ посочва,
че се познава с ищеца от 2017-2018 г., доколкото двамата са учили заедно в
НАТФИЗ. В тази връзка свидетелката знае за претърпян от ищеца пътен
инцидент на 15.09.2021 г. – при който ищецът бил блъснат от кола и си счупил
дясната /водеща/ ръка. Уточнява, че помни датата, доколкото именно на този
ден следвало класът им да се дипломира, но не е присъствала на самото ПТП.
Допълва и че със състудентите й имали абсолвентски бал, на който ищецът не
успял да присъства.
6
Свидетелката твърди, че видяла ищеца за пръв път около седмица след
инцидента и го възприела като разтревожен, депресиран, паникьосан и с
обездвижена ръка. Според свидетелката ищецът бил притеснен, защото имал
поети ангажименти като актьор, които предвид състоянието си нямало да
може да изпълни.
Разказва, че след инцидента поддържала редовно връзка с ищеца –
доколкото последният имал нужда от помощ, а живеел сам. В тази връзка и
свидетелката му помагала като му пазарувала, готвила, чистила и разхождала
домашен любимец. Уточнява, че ищецът бил „на крака“, но не можел да си
служи с пострадалата ръка, а освен това живеел под наем. Според
свидетелката имобилизацията на ищеца му била свалена около 3 до 4 месеца
след инцидента като един два пъти същият ходил на рехабилитация. Според
свидетелката дори и след сваляне на имобилизацията ищецът чувствал болки
в ръката си и имал нужда от помощ, като не можел да вдига и тежки
предмети.
Свидетелката разказва, че след ПТП ищецът изпаднал в депресия,
доколкото бил безработен около половин година и не могъл да изпълни нито
един от поетите си към момента на завършването ангажименти. Състоянието
на ищеца било допълнително утежнено и от специфичното естество на
професията му, което изисквало да борави с тялото си по определен начин
съответно да се чувства емоционално и физически стабилен. Подобно
положение след ПТП за ищеца обаче не било възможно.
Освен това ищецът известно време избягвал приятелите си, защото му
било неудобно пред тях, че не работел и не можел да си плаща наема.
Впоследствие обаче доколкото имало опасност наемодателят да го изгони от
жилището му ищецът бил принуден да поиска пари назаем от приятелите си,
което му причинило допълнително неудобство.
Към настоящия момент според свидетелката ищецът вече се е
възстановил и нямал нужда от помощ.
Според свидетелката след като се възстановил ищецът започнал работа
на друго място, несвързано с професията му на актьор, доколкото вече не
представлявал интерес за гилдията.
От показанията на свидетеля Й.Д.К. /на ищеца, без дела и родство със
страните/ се установява, че също познава ищеца от около осем години,
доколкото двамата учели заедно в един клас в НАТФИЗ. На 15.09.2021 г.
ищецът и свидетелят имали уговорка да се срещнат пред НАТФИЗ, за да
отидат заедно на абсолвентския им бал. Ищецът обаче се обадил на свидетеля,
че е претърпял инцидент с управляваното от него скутерче, в района на ВМА.
Поради това и свидетелят веднага тръгнал към ищеца, когото заварил да седи
в близка градинка, видимо в шок. След известно време пристигнала и
линейка, с която ищецът бил отведен във ВМА.
Според свидетеля ищецът бил изписан още същата вечер като го
прибрали негови близки, а самият свидетел прибрал моторчето на
пострадалия. Вечерта след инцидента свидетелят останал при ищеца,
доколкото последният още бил под въздействието на упойка, която му била
7
приложена заради наместването на рамото му. Свидетелят възприел, че на
ищеца била поставена превръзка на рамото, с която последният стоял няколко
месеца. Докато ръката му била обездвижена ищецът се оплаквал от болки в
ръката си и имал нужда от помощ. Поради това свидетелят посещавал ищеца и
му пазарувал като разхождал и кучето му.
На следващо място свидетелят разказва, че след инцидента ищецът
навлязъл в тежък период, доколкото не можел да практикува професията си.
Уточнява, че за актьорите било важно да почнат да се реализират веднага след
завършването си, доколкото именно тогава интересът към тях бил най-голям.
Доколкото не могъл да започне да изпълнява ангажиментите си като актьор
съответно същите не се осъществили ищецът изпаднал в депресия, макар да не
е пиел лекарства. Опитвал се като се почувствал по-добре да започне работа,
но не успявал, доколкото физическата активност му предизвиквала болка –
като ищецът дори пробвал да работи в склад. Поради това и доколкото живеел
под наем на ищеца се наложило да иска пари от свидетеля, за да покрива
разходите си /като това започнало около 6-7 месеца след ПТП/. На свидетеля
дори се наложило да заплати прекъснат поради неплатени сметки ток на
ищеца.
Според свидетеля ищецът в крайна сметка започнал работа в областта на
рекламата около година и половина след инцидента, но не като актьор.
Свидетелят уточнява, че се чувал с ищеца всяка седмица, но докато се
възстановявал от инцидента ищецът бил прекратил контактите с повечето си
приятели.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания. Изнесените от свидетелите твърдения са ясни, последователни и
еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалните представители на
страните, а кореспондират и на останалите представени по делото
доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира
основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. В тази връзка
и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни доказателства
при формиране на правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответното
дружество и причинителя на вредата; 2) настъпване на самото
застрахователно събитие и механизма на същото; 3) настъпване на
застрахователното събитие вследствие на противоправно и виновно поведение
на водача на застрахования автомобил, (представляващо покрит риск); 4) в
причинна връзка с което ищецът да е претърпял описаните неимуществени
вреди.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
8
докаже плащане на обезщетение респ. възраженията си срещу претенцията на
ищеца.
В случая по делото липсва спор, че л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег. № ********** е имал задължителна застраховка „Г.О. на
автомобилистите“ при ответното дружество – към датата на ПТП.
На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 15.09.2021 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – гр. София, в района на кръстовище между ул. Св.
Георги Софийски и ул. Яков Крайков.
От приложените по делото доказателства – материали по досъдебно
производство – категорично се установи, че вина за ПТП има лицето Г.Д.М. –
който е нарушил правилата за движение по пътищата - като не се е съобразил
с указанията на пътен знак „Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, знак „Б3“ „Път с предимство“ и предприел маневра „завой
наляво“, в хода на която нарушил и пътната маркировка – М2 – двойна
непрекъсната линия. Така с управлявания от него л.а. „Опел“ Г.Д.М.
реализирал ПТП – при което ударил с автомобила си ищеца, който в този
момент се придвижвал правомерно по ул. Св. Георги Софийски с мотопед. В
тази връзка категорично се установява механизмът на ПТП – поради
виновното поведение на застрахования при ответника водач – не спазване на
знак „Б2“, „Б3“ и маркировка „М2“ – същият е ударил движещия се от ляво на
дясно спрямо посоката му на движение мотопед „Пиаджо Весла“, с рег. №
**********, управляван от ищеца.
На следващо място по делото липсва спор, че при процесното ПТП
ищецът паднал и се претъркулил от мотопеда. Поради това и същият е
пострадал при удара – като е претърпяла редица телесни увреждания: в
областта на дясната раменна става, лява гривнена става, лява предмишница,
лява подбедрица, на дясно коляно, на външния глезен на дясна глезенна става.
Основната диагноза била изкълчване на дясно рамо, което наложило мануална
репозиция на дясно рамо и имобилизация.
Тези увреждания според СМЕ са в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП.
Предвид твърденията в исковата молба и направените в отговора
оспорвания, настощият състав счита, че основните спорни по делото въпроси
са относно обстоятелството дали ищецът се е обърнал към застрахователя да
му заплати обезщетение извънсъдебно и относно справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение на първия въпрос възражението на ответника е
категорично неоснователно. Това е така, доколкото видно от писмените
доказателства – ищецът се е обърнал към ответното дружество, застраховател
по ГО на виновния водач. Дружеството е образувало щета № 0000-1000-03-22-
7141 – като е определило на ищеца обезщетение от 4000 лева. Последният
обаче не е бил удовлетворен от същото. Поради това и доводът на ответникът,
че ищецът не е отправил претенцията си извънсъдебно няма как да бъде
споделен.
9
При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите права са имали за своя притежател.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в
конкретния случай, съдът съобразява на първо място изготвената по делото
СМЕ. Съгласно заключението на вещото лице ПТП е причинило на ищеца
няколко травми – като водеща сред тях е изкълчване на дясно рамо, но заедно
с това и увреждания в областта на дясната раменна става, лява гривнена става,
лява предмишница, лява подбедрица, дясно коляно, външния глезен на дясна
глезенна става. Основната травма е наложила репозиция чрез спешна
манипулация в болнични условия и с поставяне на пълна упойка. Поставена е
имобилизация тип „ДЕЗО“ като е проведено медикаментозно лечение.
Засегната е водещата дясна ръка на ищеца, която била обездвижена с
имобилизация тип „ДЕЗО“ в продължение на около четири месеца. При тези
четири месеца болките и страданията при пострадалия били с висок
интензитет в първите 20 дни. След сваляне на имобилизацията болките били
отново с по-силен интензитет първите 20 дни и с намаляващ интензитет, като
общият възстановителен период бил с продължителност около шест месеца –
осем месеца – т.е. със средна продължителност.
През възстановителния период съгласно свидетелските показания
ищецът е изпитвал затруднения в ежедневните си дейности – купуване и
приготвяне на храна, почистване на дома си, грижа за домашните си любимци.
Същият не е имал възможност да полага труд – т.е. да упражнява актьорската
си професия, което го е засегнало емоционално. Лишен от доходи ищецът се е
чувствал депресиран, непълноценен и унизен пред приятелите и близките си,
на които се е наложило да иска пари за наем и ежедневни разходи. Ищецът е
бил заплашен и от отстраняване от жилището си поради неплатени наеми.
Освен това ищецът е бил отделен от средата си като актьор като не е могъл да
започне да гради кариерата си. След възстановяването си ищецът не е имал
възможност да започне работа по професията си. Съдът съобразява и че след
ПТП ищецът е ограничил социалните си контакти, като е избягвал познатите
си.
На последно място съдът съобразява обективно и възрастта на ищеца –
като същият е сравнително в началото на трудовия си път, трудово и социално
активен. Освен това е засегната и водещата при лицето дясна ръка.
В този смисъл съдът приема, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за причинените неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева.
За разликата до пълния претендиран размер от 20 000 лева, искът е
неоснователен. Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството,
че макар инцидента да е причинил изкълчване на дясното рамо, това не е
наложило оперативно лечение, а само консервативно такова – т.е. рамото е
10
наместено под упойка, но без оперативна намеса. Болничният престой е
съвсем кратък – ищецът е изписан от болничното заведение още в същия ден
на инцидента, след като е бил освободен за домашно лечение. Същият не е бил
лежащо болен, а можел да се разхожда и да се обслужва физически.
Следва да се отбележи и че възстановителният период е бил със средна
продължителност около 7-8 месеца – като макар болките и страданията
първоначално да са били интензивни, то този интензитет с времето е намалял.
Ищецът е приемал обезболяващи, но се е придвижвал сам. Следва да се
отбележи и че съгласно експертизата след възстановителния период е
настъпило възстановяване без усложнения. Според СМЕ към момента е
настъпило пълно възстановяване без остатъчни травми вкл. няма козметични
дефекти. Ищецът е започнал работа макара и в друго направление, като
неупражняването на професията му на актьор е в резултат не само от
процесното ПТП, но и от лични субективни фактори. ПТП не е засегнало и
възможностите на лицето да шофира активно.
Сумата от 10 000 лева не следва да бъде допълнително намалявана,
доколкото по делото не се установи наличие на умишлено поведение от
ищеца, груба небрежност или нарушение на ЗДвП.
Предвид частичната основателно на иска за главница следва да бъде
присъдено и обезщетение за забава върху уважения размер – от датата на
исковата молба – 05.07.2024 г.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът претендира разноски от общо 5200 лева, от които 4000 лева
адвокатски хонорар, 800 лева държавна такса и 400 лева депозит за вещо лице.
Разноските за адвокат са действително заплатени – видно от ДПЗС /на л. 7 от
делото/. От ответната страна обаче е направено възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар. Предвид цената на иска съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – минималният хонорар възлиза на 2200 лева.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, броя проведени
заседания и обема доказателствен материал съдът намира, че разноските за
адвокат следва да бъдат намалени до 2500 лева. В тази връзка от сумата от
общо 3700 лева, с оглед изхода на делото на ищеца се дължат 1850 лева.
Ответната страна претендира разноски за юрисконсулт от 300 лева.
Същите съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лева. Предвид
изхода на делото от тази сума на ответника се дължат 75 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. С.ско шосе № 67А
ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес,
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
11
вреди – за претърпени от ищеца М. Р. М. болки, страдания и неудобства в
резултат на травми от настъпило застрахователно събитие – пътно
транспортно произшествие на 15.09.2021 г., причинено вследствие на виновни
и противоправни действия на застрахован по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД водач / Г.Д.М. / на МПС марка „Опел“, модел „Астра“,
с peг. № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева, представляваща разликата
над уважения размер от 10 000 лева до пълния заявен размер на претенцията
от 20 000 лева, поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. С.ско шосе № 67А
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. Р. М., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, адрес, сумата от 1850 лева – разноски за
държавна такса, адвокат и експертиза в производството по гр.д. № 37610/2023
г. по описа на СРС – съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, район
Студентски, бул. С.ско шосе № 67А сумата от 75 лева – юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр.д. № 37610/2023 г. по описа на СРС –
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12