РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Велико
Търново, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на девети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 62 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Д.Л.П. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Решение № 1012-04-116#1/
20.12.2018 г., издадено от И.И.Р., като изпълняваща длъжността „Директор на ТП
на НОИ – гр. В. Търново“. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д.П.
срещу Разпореждане № 2113-04-656#10/
26.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В.
Търново, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № 2113-04-656/ 11.05.2018
година. Оспорващото лице твърди незаконосъобразност на решението на горестоящия
орган и потвърденото с него разпореждане, като излага доводи за наличието от 4
години, 1 месец и 15 дни, през които е работило в бившия СССР, Курската
магнитна аномалия, при строеж на завод за преработка на желязна руда, в
непосредствена близост до рудниците. Счита, че за този период стажът му следва
да бъде зачетен като такъв от първа категория, както му е било обяснено на
място по време на работата му. Сочи, че при превръщането на този стаж в такъв
от трета категория П. би имал още над 25 месеца стаж и би придобил право на
пенсия. Изтъква и че освен това неправилно не му е признато за стаж времето,
през което е завършил висше образование в СССР, и което е удостоверил с диплома
на руски език и с легализиран превод на български. Твърди, че при зачитането на
посочения по горе стаж като такъв от първа категория и зачитането за стаж на
времето на обучението му, осигурителният му стаж достига необходимата
продължителност за придобиване на пенсия. Така изложените оплаквания настоящият
състав квалифицира като такива за издаването на обжалвания акт в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП
на НОИ – гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи развити в хода на устните
състезания. Не прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата –
ръководителят на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител ***В.,
оспорва жалбата. В хода на устните състезания и в писмена защита излага доводи
за съответствието на обжалваното решение, по неговия резултат, с
материалноправните разпоредби на закона, като се позовава и на съображенията
изложени в оспореното решение по чл. 117 от КСО. По отношение на стажа на Д.П.
в бившия СССР сочи, че твърденията за такъв са направени за пръв път пред съда,
но установените в настоящото производство факти във връзка с този стаж не
променят като краен резултат зачетената категория на полагания труд. В тази
връзка изтъква, че при издаването на разпореждането на ръководителя на
ПО, въпросният стаж вече е бил зачетен като такъв от
втора категория на основание т. 66и от Правилника за категоризиране на труда
при пенсиониране /ПКТП, отм./ и съответно е приложена разпоредбата на чл. 104,
ал. 2 от КСО. Доколкото въпросният стаж и при зачитане на полагането му в
строителството в бившия СССР, на основание т. 30а от ПКТП /отм./, е отново
втора категория, установяването на това обстоятелство е без значение за
законосъобразността на постановения в административната фаза на производството
краен резултат. По отношение на периода на обучение на Д.П. в Университета
по Марксизъм-Ленинизъм на Белгородски ОК КПСС – от 1979 г. до 1981 г.,
ответникът се позовава на мотивите в решението си по
чл. 117 от КСО, съгласно които въпросният период е зачетен като осигурителен
стаж на П. съгласно представените документи, че през него е работил в
ПАК „Д. Благоев“, и в СМК - Велико Търново. По тези съображения ответникът
счита, че правилно е приложил съответните разпоредби на КСО, Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и ПКТП /отм./, и
съобразно установената обща продължителност на осигурителния му стаж,
жалбоподателят не отговаря на изискванията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и
ал. 2 от КСО, в относимите редакции. С тези съображения ответникът моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, претендира присъждане на
юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. №
2113-04-815/ 30.05.2017 г., Д.Л.П. е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно намиращият се в административната преписка опис на върнатите документи /л. 27/, при
подаването на заявлението са били представени 4 броя трудови книжки, военна
книжка, три броя удостоверения /между които едно обр. УП-3 от 28.05.2012 г. и
едно обр. УП-2 от 09.06.2017 г./. В преписката се съдържат Удостоверение
обр. УП-2 с изх. № 344/ 28.05.2012 г. на Професионална гимназия по селско
стопанство „Марко Ангелов“ – с. Камен и Удостоверение УП-3 № 899/ 09.06.2017 г.
на „Захарни заводи“ АД, представено след служебно изискване от пенсионния
орган. Също служебно от администрацията са били
установени данни от Персоналния регистър на НОИ за осигурителния стаж,
осигурителния доход и вида на полагания от заявителя труд в периода месец
01.1997 г. – месец 11.2013 година. С писма от 15.06.2017 г., П. е бил уведомен,
че не е придобил право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като няма
изискуемия стаж от 38 г. и 4 месеца, и му е било указано, че може по реда на
чл. 9а, ал. 2 от КСО да внесе осигурителни вноски за недостигащия му стаж от 2
години, 7 месеца и 2 дни. Заявителят не се е възползвал от указаната му
възможност и с Разпореждане № 2113-04-815#8/ 14.07.2017 г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ – гр. В. Търново, му е отказано
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма данни това
разпореждане да е било обжалвано.
Със Заявление вх. №
2113-04-656/ 11.05.2018 г., Д.П. отново е поискал да
му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно
описа върнатите документи на л. 55 от административната преписка, при
подаването на това заявление също са били представени четирите трудови книжки,
военната книжка, удостоверение поделение БА № 286/ 29.11.1974 г.,
удостоверението обр. УП-3 от 28.05.2012 г., удостоверение № 381/ 29.04.2002
година. Във връзка с посочен в заявлението придобит стаж в друга държава
/СССР/, в изпълнение на Договор между Република България и Руската федерация за
социална сигурност приет от 40-ото Народно събрание на 10.04.2009 г. обн. ДВ,
бр. 20 от 12.03.2010 г., в сила от 20.03.2010 г./, от ТП на НОИ – гр. В. Търново до Пенсионния фонд на Руската
федерация е изпратено Приложение 2 БГ/РФ 2 с изх. № 2176-04-921/ 04.06.2018 г.,
с искане за потвърждаване на стажа, положен от Д.П. в Руската федерация, както
и приложение № 3 БГ/РФ 3 с изх. № 2176-04-922/ 04.06.2018 г. – справка за
зачетения осигурителен (трудов) стаж на лицето по българското законодателство.
В отговор с придружително писмо изх. № 2811/1106 от 17.08.2018 г. (вх. №
2176-04- 1480 от 20.09.2018 г. на ТП на НОИ), са представени справка за зачитан
(зачетен) осигурителен (трудов) стаж - приложение № 3 РФ/БГ 3 с изх. №
2811/1105 от 17.08.2018 г. на управление на ПФРФ в гр. Губкин и Губкински район
и уведомление за отпускане (преизчисляване) или за отказ за отпускане
(преизчисляване) на пенсия приложение № 4 РФ/БГ 4 с изх. № 2811/1105 от
17.08.2018 г. на същото управление на ПФРФ /л. 38 – л. 43 от преписката/. Съгласно
отразеното в справката и уведомлението, на Д.Л.П. не е зачетен никакъв
осигурителен/трудов стаж в Руската федерация /отбелязани са 00 години, 00
месеци и 00 дни/. В преписката се съдържа на чужд език и в превод на български,
и копие от Диплома № 105 на Уневерситет по Марксизъм-Ленинизъм на Белгородски
Областен комитет на КПСС за завършено в периода 1979 г. – 1981 г. висше
политическо образование в системата на партийното обучение. При тези данни,
данните от останалите представени документи и тези служебно установени от
Регистъра на осигурените лица, от пенсионния орган е било преценено, че на
заявителя следва да се зачете общо стаж, превърнат към III-та
категория труд 35 години, 8 месеца и 28 дни. С писма
от 21.09.2018 г., същият е бил уведомен, че не е придобил право на пенсия по
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемия стаж от 38 г. и 6
месеца, и му е било указано, че може по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, че в
14-дневен срок от получаването на писмата, да внесе осигурителни вноски за
недостигащия му стаж от 2 години, 9 месеца и 2 дни. Съгласно констативен
протокол от 16.10.2018 г. /л. 52 от преписката/, в определения срок заявителят
не е внесъл осигурителните вноски за недостигащия му стаж, а в телефонен
разговор е уточнил, че няма да внесе такива. Последвало е издаването на
Разпореждане № 2113-04-656#10/ 26.11.2018
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново, с
което на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и и чл. 45а, ал. 6 от НПОС, на
заявителя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да
се постанови този резултат от пенсионния орган е било преценено, че към датата
на подаване на заявлението Д.Л.П. не е отговарял на изискването за придобит
осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, вр. с ал. 1 от КСО, съответно по чл. 15, т.
1 от НПОС, а именно 38 години и 6 месеца. На заявителя е зачетен стаж както
следва: от I-ва категория – 1 година, 8 месеца и 9 дни; от II-ра категория - 5 години, 5 месеца и 24 дни; от III-та категория – 26 години и 25 дни, или при
превръщане по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО – стаж от III-та
категория 35 години, 8 месеца и 28 дни. Съгласно отразеното в Разпореждане № 2113-04-656#10/ 26.11.2018 г. на ръководителя на отдел „ПО“, към
датата на заявлението му Д.П. е навършил възраст 64 години, 11 месеца и 18 дни.
Математическата вярност на цитираните изчисления в разпореждането не се спори
между страните. Разпореждането е било обжалвано по реда на чл. 117 от КСО, пред
директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, като в производството по
административното обжалване не са били представени писмени доказателства, извън
тези вече съдържащи се в преписката. В жалбата по административен ред е
посочено, че положеният в бившия СССР стаж е от I-ва
категория, без уточнение на каква длъжност е работил заявителят. С Решение №
1012-04-116#1/ 20.12.2018 г., жалбата на Д.П. е отхвърлена като
неоснователна. Горестоящият административен орган е изложил мотиви относно
наличието на зачетен осигурителен стаж за периода, обхванат от обучението в Университета
по Марксизъм-Ленинизъм на Белгородски ОК на КПСС, който стаж е положен в ПАК
„Димитър Благоев“ и СМК – Велико Търново, което прави недопустимо повторното
зачитане на такъв. С позоваване на справката и удостоверението от управлението
на ПФРФ в гр. Губкин, е счетена за неоснователна и претенцията на жалбоподателя
за друг осигурителен /трудов/ стаж, придобит в бившия СССР като строителен
работник, включително такъв от I-ва категория.
Решението е било съобщено на Д.П. на 02.01.2019 г., видно от съдържащото се в
делото известие за доставяне на писмовна пратка. Жалба срещу него е подадена до
Министъра на труда и социалната политика на 16.01.2019 г., като същата е
изпратена по компетентност на АСВТ. За пръв път във въпросната жалба П. е
посочил конкретна продължителност на времето за което твърди, че е полагал труд
в бившия СССР – 4 години, 1 месец и 15 дни, без начална и крайна дати на
пребиваването му в чужбина. Навел е твърдения, че е работил като строител на
национален обект и че този стаж е от I-ва категория. В
съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от
административната преписка, Заповед № 1016-40-666/ 03.06.2016 г., издадена от
управителя на Националния осигурителен институт и Болничен лист от 20.12.2018
г. на П.И.Й.– директор на ТП на НОИ – гр. В. Търново, за периода 20.12 –
21.12.2018 година. Допълнително от ответника е представена кореспонденция с
Архивен център на НОИ – Тетевен, с търговски дружества – правоприемници на
предприятия, в които Д.П. е работил, и с Отдел „Държавен архив“ – Велико
Търново, относно промяната в наименованията и правоприемниците на бившите
Строително-монтажен комбинат „Жилищно строителство“ – гр. В. Търново и
Строително-монтажен комбинат Предприятие за помощна и снабдителна дейност – гр.
В. Търново. От същите от значение за
спора са писмо изх. № 7/ 07.03.2019 г. на „Трапезица“ АД – гр. Велико Търново,
писмо изх. № 163/ 25.02.2019 г. на „Главбулгарстрой“ АД – гр. София и
приложеното към него удостоверение обр. УП-3 с изх. № 162/ 20.02.2019 г.,
издадено от същото дружество. В писмото от „Трапезица“ АД – гр. Велико Търново
е посочено, че за периода от който се интересува осигурителният орган
/08.05.1979 г. – 23.06.1983 г., съгласно запитване на л. 28 от делото/, в
архива на дружеството има информация за Д.Л.П., който е работил на обект в
СССР, но във ведомостите няма информация на кой точно обект е работил и каква
длъжност е заемал. За всички работници в СССР „Трапезица“ АД е издавало
удостоверения за II-ра категория
труд, съгласно тогава действащото законодателство. Съгласно удостоверението
обр. УП-3 от „Главбулгарстрой“ АД – гр. София, за периода 08.05.1979 г. –
23.06.1983 г. Д.Л.П. има осигурителен стаж от 4 години, 1 месец и 15 дни в
СССР, на длъжност „Монтажник 3 разряд“, като на основание т. 30а от ПКТП
/отм./, трудът е от втора категория за пенсиониране. В същия смисъл е и
придружителното писмо, с което е представено удостоверението. От жалбоподателя
е представена Трудова книжка № ***, в която за периода 08.05.1979 г. –
23.06.1983 г. е вписан стаж от 4 г., 1
месец и 15 дни на длъжност „мозайкажия“, вид дейност „строителство“,
наименованието на работодателя е нечетливо изписано, заверката в трудовата
книжка за периода е от СМК – професионален учебен център. За периода 18.11.1978
г. – 01.04.1979 г. е отразен стаж като стругар трети разряд в ПАК „Димитър
Благоев“ – Русе.
Въз основа на така приетото
от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът
установи, че обжалваното решение на и.д. „Директор на
ТП на НОИ – гр. Велико Търново“ е издадено от оправомощено за това лице, в хипотезата на заместване на титуляра поради временна
неработоспособност и в пределите на материалната му компетентност, определена с
чл. 117, ал. 3 от КСО и посочената по-горе Заповед № 1016-40-666/
03.06.2016 г. на управителя на НОИ. Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
При постановяването на Разпореждане № 2113-04-656#10/ 26.11.2018 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – гр. В. Търново не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и
съобразно датата на получаването на данните от ПФ на Руската федерация, същото
е издадено в срока по чл. 10, ал. 1 от НПОС.
Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-116#1/ 20.12.2018 г. и.д. „Директор на ТП на НОИ – гр.
В. Търново“, да са допуснати нарушения на
установените в КСО процесуални разпоредби.
Съдът намира, че обжалваният административен акт, по своя краен резултат, не противоречи на материалния закон поради следните съображения:
Спорните между страните въпроси са два. Първият е полагал ли е жалбоподателят труд в бившия СССР през периода 08.05.1979 г. – 23.06.1983 г., което да представлява основание този период да се зачита за осигурителен стаж по българското законодателство и ако да – от коя категория е бил този труд. Вторият въпрос е дали времето, през което Д.П. се е обучавал в Университета по Марксизъм-Ленинизъм на Белгородски ОК на КПСС, следва да му се зачете за осигурителен стаж.
Както се посочи, в трудовата книжка на жалбоподателя е отразено, че през периода от 08.05.1979 г. – 23.06.1983 г. е вписан стаж от 4 г., 1 месец и 15 дни на длъжност „мозайкажия“, вид дейност „строителство“, заверката в трудовата книжка за периода е от СМК – професионален учебен център, гр. Велико Търново. Макар от записването в графа първа на стр. 14 от ТК да не може да се установи наименованието на работодателя, с голяма доза сигурност може да се заключи, че като местонахождение на предприятието е посочено „СССР“. Същевременно в издадените от Пенсионния фонд на Руската федерация справка за зачитан (зачетен) осигурителен (трудов) стаж и уведомление за отпускане (преизчисляване) или за отказ за отпускане (преизчисляване) на пенсия от 17.08.2018 г. безспорно е отразено, че на Д.П. не е зачетен осигурителен стаж, придобит на територията на тази федерация, при което и ответната страна е приела, че такъв не е полаган. След представянето на Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 162/ 20.02.2019 г., издадено от „Главбулгарстрой“ АД – гр. София, настоящият състав счита въпроса за изяснен и за доказано обстоятелството, че през посочения по-горе период Д.Л.П. е работил в СССР, на длъжност „Монтажник 3 разряд“, но по трудово правоотношение с български работодател. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, трудовата книжка и удостоверението по образец са документи, които установява осигурителния стаж на лицата, а освен това, същите представляват официални удостоверителни документи с обвързваща доказателствена сила. На практика по делото не е имало спор за достоверността на отразените в трудовата книжка и в удостоверението факти. Обстоятелството, че въпросният стаж не е признат от ПФРФ в случая е без значение, доколкото основанието за зачитането му за осигурителен такъв по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, се съдържа в българското законодателство. Независимо от непризнаването му от пенсионния орган като такъв, положен в СССР, видно от описа на осигурителен стаж към Разпореждане № 2113-04-656#10/ 26.11.2018 г. /л. 45 от преписката, ред 9, кл. 10/, този период от 4 г., 1 месец и 15 дни е зачетен изцяло при изчисляването на осигурителния стаж на жалбоподателя и то като такъв от II-ра категория, на основание т. 66и от ПКТП /отм./. Както се посочи, според отразеното в удостоверението обр. УП-3 на „Главбулгарстрой“ АД – гр. София, въпросният стаж е такъв по т. 30а от ПКТП /отм./ и съдът намира тази квалификация за вярна, доколкото този текст е уреждал категоризирането на труда на всички работници и специалисти в строителството в СССР и дърводобива и строителството в Коми АССР, извън тези изрично посочени в т. 6а от ПКТП /отм./. Безспорно е, че Д.П. не е бил работник или специалист, зает непосредствено в сечта, товаренето и превоза на цели стъбла, в разкрояването на дървесината и в строителството на горски пътища в Коми АССР. Предвид това и по аргумент от т. 30а от ПКТП, чието систематично място в същия правилни, в Раздел втори - втора категория труд, полаганият от него труд е именно от втора категория. Тоест независимо от неправилно възприетото правно основание, като краен резултат стажът на жалбоподателя правилно е зачетен от пенсиония орган, респ. от ръководителя на ТП на НОИ от съответната категория. Съответно този стаж е взет предвид при изчисляването на осигурителния стаж от пенсионния орган, вкл. чрез превръщането му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО. Претенцията на жалбоподателя, че трудът му през процесния период от първа категория и съобразно това при превръщането по последно посочения текст се следва признаване на допълнителен осигурителен стаж, е неоснователна.
Неоснователни са и оплакванията на П., че не му е зачетено като стаж времето на обучението му в Университета по Марксизъм-Ленинизъм на Белгородски ОК на КПСС в периода 1979 г. – 1981 година. Действително, съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Съгласно чл. 9, ал. 6 от КСО, в редакцията действаща към момента на подаване на заявлението, за осигурителен стаж по ал. 1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им. Според чл. 10, ал. 1 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, при определяне правото на пенсия в съответствие със законодателството на договарящите страни и при превръщане на пенсионни права в съответствие със законодателството на Руската Федерация се зачита осигурителен стаж, придобит на територията на двете договарящи страни, освен случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по време на тяхното придобиване. От своя страна чл. 45, ал. 3 от НПОС, в редакцията към датата на подаването на заявлението и тази на издаване на разпореждането и на решението на директора на ТП на НОИ е гласяла, че когато е приложим международен договор в областта на социалното осигуряване, времето за обучение, за което са внесени осигурителни вноски се зачита за осигурителен стаж, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна инститция на другата държава. Текстът е запазил този си смисъл и след изменението в сила от 01.01.2019 година. Или съобразно цитираната нормативна уредба, за да бъде зачетено за осигурителен стаж времето на обучение за висше или полувисше образование, следва на първо място същия период от време да не е зачетен на друго основание, включително и от друга държава, с която Република България има сключен международен договор. На второ място, необходимо условие за признаването на това време за осигурителен стаж, е лицето да е внесло за своя сметка осигурителни вноски, в определения с чл. 9, ал. 6 от КСО размер. В случая при издаването на оспорените актове за периода от 01.01.1979 г. до 01.04.1979 г. на Д.П. е зачетен осигурителен стаж като стругар трети разряд в ПАК „Димитър Благоев“ – Русе, а за периода 08.05.1979 г. - 31.12.1981 г. – обсъждания по-горе в решението стаж в СМК – професионален учебен център, т.е. за тези периоди не е изпълнено първото от цитираните условия – времето не е зачетено за осигурителен стаж на друго основание, при това значителна част от него като стаж от II-ра категория. По отношение на времето от 02.04.1979 г. – 07.05.1979 г. няма данни за зачетен стаж в България и руската компетентна институция не е потвърдила руски осигурителен стаж за този период. Липсват обаче данни, а и не се твърди Д.Л.П. да е внесъл дължимите осигурителни вноски за същия, при което не е налице второто кумулативно необходимо условие за неговото признаване като осигурителен стаж.
При така изложеното и с оглед продължителността на останалия стаж на жалбоподателя, вкл. този от втора категория, лишава жалбоподателя от основание да претендира право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Оспореният административен акт се явява законосъобразно постановен, а подадената срещу него жалба - неоснователна.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение - минимума по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претенцията за разноски над посочената сума е неоснователна, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
РЕШИ:
Осъжда Д.Л.П. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. В. Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: