№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание
на шести април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Ангелина Георгиева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 330/2023г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на директора
на Териториална дирекция
Митница – Варна, чрез юрк. М.Х., против Решение № 123/15.11.2022г. на Районен
съд – Девня, III-ти наказателен състав, постановено по НАХД № 257/2022г. по
описа на същия съд, с което е отменено НП № 83/23.07.2021г. на директора на ТД
Северна морска в Агенция Митници (сега ТД Митница – Варна), с което за
нарушение на чл.234, ал.2, т.1,
вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********
е наложена имуществена санкция в размер на 2151,77лв., представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания. Със същото решение в полза
на дружеството са присъдени разноски в размер на 468,00лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Твърди, че неправилно ДРС е приел извършено от
митническите органи разширително тълкуване на Решение на СЕС по дело
С-571/2012, респ. недоказаност на нарушението по чл.234 ЗМ. Сочи, че с
цитираното решение СЕС е приел, че чл.78, §1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на
Съвета за създаване на Митнически кодекс, трябва да се тълкува в смисъл, че е
допустимо резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация
стоки, чрез вземане на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи
и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор митнически
декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава
проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са
идентични. Тъй като митническите разпоредби по отношение проверките и вземането
на проби от стоките не са променяни в действащото митническо законодателство на
ЕС, твърди, че така даденото тълкуване на чл.78 от отменения Регламент (ЕИО) №
2913/92 е приложимо и при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета, за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В
този контекст твърди и че в случая идентичността на стоките по двете митнически
декларации безспорно се установява от придружаващите документи.
В касационната жалба се твърди също, че ДРС не
е извършил цялостна проверка на наказателното постановление и не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства. Сочи, че в противоречие с тях,
решаващият състав неправилно е приел, че няма как да бъдат приети за безспорни
резултатите от извършените от ЦМЛ анализи, т.к. изследванията са направени за
да отговарят на изискванията на термините и разпоредбите на Хармонизираната
система за описание и кодиране на стоките, налице са несъответствия при вземане
на пробите, както и че извършените изпитвания не могат да се отнесат към
съществуващи официални стандарти. Твърди и че неправилно ДРС е приел, че наличието
на несъответствия при вземане на пробите изначално ги компрометира, поради
което иззетата проба не може да послужи за каквато и да е експертиза. В тази
връзка сочи, че доколкото Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/ е част от
системата на митническите органи, относно нейното заключение не е следвало да
възниква каквото и да е съмнение за обективност, компетентност и правилност.
Твърди се също, че изводите на ДРС противоречат
на събраните по делото доказателства, които ценени в съвкупност обосновават
извод, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими стандарти
при извършване на анализа. Твърди, че ДРС е пренебрегнал обстоятелството, че
при лабораторното изследване на процесните стоки, при сравняването на
мастно-киселинния състав с референтни стойности за идентичност на маслата, има
съответствие с тези на палмовото масло. Съвсем коректно експертизата е
заключила, че продуктът представлява палмово масло и притежава характеристики,
различни от допустимите за класиране в декларираната тарифна позиция, чрез
добавка на емулгатор – сорбитанов естер, пригоден за модификация на кристалната
структура, т.н. текстуриране, като по този начин е приложимо използването му
при приготвяне на различни видове теста. Под растителна мазнина следва логично
да се разбира олио, зехтин и др.масла, които се срещат свободно в природата в
течно състояние. Палмовото масло също в свободната му форма е в течно
състояние. Чрез неговото текстуриране се получава продукт, който е специално
пригоден да отговаря на изискванията на хлебното производство, приготвени от
течно (естествено) масло, в резултат на което се получават мазнини/масла,
допринасящи за по-леки и хрупкави бисквити и сладкиши. При последващо
разтопяване и охлаждане, продуктът променя своята консистенция, т.е. губи
кристалната си структура, като текстурата на масла, маргарини и шортънинги се
определя чрез стандартния метод AOCS Cc 16-60.
Позовава се на правило 3 от Общите правила за тълкуване на хармонизираната
система и твърди, че стоката следва да се класира според позицията, която
най-специфично описва стоката.
Сочи, че тарифното класиране в КН на много
сходна като процесната стока, е въпрос, обсъждан през 2020г. и 2021г. от
Комитета по митническия кодекс, секция „Тарифна и статистическа номенклатура“,
подсекция „Селскостопански и химически стоки“. В резултат на тези обсъждания е
в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1816 на Комисията от 12 октомври
2021г. относно класирането на някои стоки в КН. С този регламент, изцяло
относим към спора, се определя класиране на стока – частично хидрогенирано
растително масло с добавка на емулгатор, под формата на твърда и еднородна бяла
маса, в позиция 1517 на КН, като в основанията за класиране е посочено, че
класирането в позиция 1516 от КН се изключва, защото растителното масло се
обработва допълнително чрез добавянето на емулгатори, каквато обработка е
претърпяла процесната стока.
Счита и че за правилното разрешаване на спора е
необходимо отправянето на преюдициално запитване до СЕС, с формулирани в
жалбата въпроси.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от юрк.Х., която поддържа жалбата, както и искането за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС. В пледоария по същество сочи, че основният
спорен въпрос по делото е останал неизяснен. Независимо че дружеството е
оттеглило искането си за назначаване на Съдебно-химическа експертиза,
задължение на съда е било да назначи служебно такава. Независимо че проба от стока
по процесната декларация не е вземана, твърди, че такава от идентична стока е
налице и в момента се съхранява в Районен съд – Девня. Отделно сочи, че няма
пречка експертизата да бъде извършена и по документи. По изложените съображения
иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.
Ответната страна – „Милки груп био“ ЕАД, чрез
адв.С.Ж. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№
394/24.01.2023г. Позовава се на разпоредбата на чл.190, §1 от Регламент №
952/2013г. и сочи, че резултатите от изследването на пробите могат да се
отнесат само към останалата част от стоките по съответната митническа
декларация, не и към друга декларация, поради което приетото от митницата
относно вида на стоката е недоказано. Твърди и че от приложените анализен
сертификат и здравен сертификат, в стоката няма добавяне на сорбитанов естер. В
молба С.д. № 3255/01.03.2023г. възразява срещу искането за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС.
В съдебно заседание ответната страна се
представлява от адв.Ж., която оспорва касационната жалба и я счита за
неоснователна. Сочи, че предвид датата на осъществяване на процесния внос са
изтекли сроковете по чл.82, ал.1, вр. ал.4 ЗАНН за изпълнение на наказанието,
т.к. са минали повече от три години. Относно твърденията на касатора, че за
изясняване на спора трябва да се изследва проба от стоката сочи, че такава
проба по процесната декларация няма. Счита и че експертиза по документи няма
как да бъде извършена, защото се твърди наличието на субстанция, каквато не е
посочена в придружаващите документи. Относно съхраняваната в ДРС проба от стока
сочи, че митницата не може да докаже, че това е проба, взета от стоката по
протокола за вземане на проби, т.к. никъде не са описани номерата на пломбите.
По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че събраните
по делото доказателства и установените факти не са достатъчни да обосноват
извод за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1, поради което моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна Районен съд
– Девня е приел за установено, че на 05.02.2020г. на МП Пристанище Варна –
Запад, пристигнал контейнер № MRKU 9274388, натоварен със стока, бруто тегло 23407,78кг., декларирана като
хидрогенирана палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35 с получател „Милки Груп Био“ ЕАД. Стоката била представена на
митническите органи с декларация за временно складиране № 20BG002002024422U3/05.02.2020г.
На 05.02.2020г. за стоката,
вложена в контейнер MRKU 9274388, от „Джи Ес Консулт“ ООД – упълномощен пряк представител на получателя
на стоката, била подадена декларация за поставяне под режим „допускане за
свободно обращение“ регистрирана с MRN 20BG002002024506R3, износител FGV IFFCO SDN BHD, Малайзия. Стоката била описана като хидрогенирана
палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35 – 1133 колета х 20кг., бруто тегло 23407,78кг., нето тегло 22660,00кг.,
код по ТАРИК **********, ставка на мито по отношение на трети страни 10,90%,
държава на произход – Малайзия. За стоката били начислени 3832,40лв. мито и
7870,02лв. ДДС.
След разрешаване на режима,
стоката по MRN 20BG002002024506R3 била вдигната.
На 25.01.2021г. на МП Варна Запад
била регистрирана митническа декларация за режим „митническо складиране“ с MRN 21BG002002043714R6/25.01.2021г. с получател „Милки Груп Био“ ЕАД, с износител FGV IFFCO
SDN BHD, Малайзия, за стока:
хидрогенирана палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35, 1133 колета х 20кг., него, 1 х 20 = CSLU2066334, декларирана с код по ТАРИК **********,
ставка на митото по отношение на трети страни – 10,90 %, държава на износ
Малайзия.
На 26.01.2021г. с протокол за вземане на проба № 11, от стока в контейнер № CSLU 2066334 била иззета проба за проверка на тарифното класиране. Пробата била изпратена в Централна митническа лаборатория – гр.София с придружително писмо № 32-31919/29.01.2021г. и Заявка за анализ № 11/26.01.2021г. В ЦМЛ била получена проба – 2бр. пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и запечатани с пломби № 0040105 и 0040147, регистрирана с лабораторен код № 771_2002_21.
За извършеното изследване на пробата била изготвена Митническа
лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 13_02.02.2021/02.04.2021г. Според заключението, анализираната
проба представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса,
която при стайна температура /25°С/ не преминава в пластично състояние, с
хомогенна структура и неутрален мирис. Определеният мастно-киселинен състав,
както и липсата на ненаситени мастни киселини, са индикация, че маслото е
подлагано на химическа преработка – хидрогенериране. Сравнението на
мастно-киселинния състав на пробата с референтни публикувани данни, идентифицират
продукта като „хидрогенерирано палмистово масло“. В продукта се установява
наличие /ниско съдържание/ на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция
съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура. Съдържанието на
емулгатор – сорбитанови естери, било установено посредством качествен
хроматографски анализ. Въз основа на получените резултати и експертна оценка, и
в съответствие с термините на глава 15 на КН, било дадено заключение, че изпитаната
проба от стока с описание „хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35“,
представлява „хидрогенерирано текстурирано палмистово /палмоядрено/ масло“.
Във връзка с изготвената МЛЕ, на 07.04.2021г. директорът на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изготвил становище до н-ка на МП „Пристанище Варна – Запад“ и директора на ТД Северна морска, според което въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава, приложимият ТАРИК код е **********. Декларираният в митническата декларация код от позиция 1516 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Анализираната стока е претърпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.
Съобразявайки тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-571/12 митническите органи приели, че стоките по MRN 20BG002002024506R3/05.02.2020г. и 21BG002002043714R6/25.01.2021г. са идентични, т.к. имат еднакво наименование, износител и получател, поради което резултатите от проверката на стоките по декларацията от 25.01.2021г. са валидни и за стоката по декларацията от 05.02.2020г.
При тези констатации е прието, че на 05.02.2020г. „Милки груп био“ ЕАД е
извършило нарушение по чл.234, ал.1 от ЗМ, за което му е съставен АУАН № 87/21.04.2021г.–
в отсъствие на нарушителя, връчен на 11.05.2021г. Въз основа на АУАН било
издадено
НП № 83/2021/23.07.2021г., с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1,
т.1 от ЗМ, била наложена имуществена санкция в размер на 2151,77лв.
За да отмени наказателното постановление ДРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е приложен материалния закон и вмененото нарушение не е доказано.
Конкретно е прието, че от процесната стока проба не е вземана, същата не
е била изследвана, като митническите органи неправилно са формирали становището
си въз основа на анализ на идентична стока от друг внос. Прието е че
позоваването на Решение на СЕС по дело С-571/12 е неоснователно, т.к. със
същото се тълкува разпоредбата на чл.78 от Регламент
№ 2913/1992г., която е отменена и в действащия МК липсва аналогична разпоредба.
Съобразена е разпоредбата на чл.190, §1 от действащия МК – Регламент №
952/2013, според която, когато обект на проверката или вземането на проби са
само част от стоките, обхванати от митническа декларация, резултатите от
частичната проверка или от анализа или изследването на пробите, са валидни за
цялото количество стоки, обхванати от тази декларация. Според РС-Девня разпоредбата
е ясна и неправилно митническите органи са приели, че нарушението е доказано.
Прието е също и че т.н. „текстуриране“ е упоменато единствено в
Обяснителните бележки към Хармонизираната система, които не са нормативен акт
съгласно трайната национална и европейска съдебна практика и нямат задължителна
сила – в подкрепа на тези мотиви са цитирани Решение от 12 май 2016г. по дело
Toorank Productions, съединени дела
С-532/14 и С-533/14, т.34 и 36, Решение на СЕС от 19 октомври 2017г. по дело
Lutz, С-556/16, т.40, Решение от 17 март 2016г., Решение по дело Sonos Europe,
C-84/15, т.33, Решение на СЕС от 27 ноември 2008 г., С-403/07, т.48.
Обосновавайки се с цитираната практика на СЕС, ДРС е приел, че в случая митническите органи са разширили недопустимо обхвата на тарифната позиция 1517 от КН, като са добавили допълнителен критерий – така нареченото „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към нея. В този смисъл приетото от Митницата „текстуриране“ се явява необосновано, доколкото не е нормативно предвидено.
Относно изготвената в ЦМЛ лабораторна експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021г. е съобразено, че същата е изследвала материал, иззет като контролна проба на 26.01.2021г. – действие, обективирано в два протокола, в които са налице несъответствия. Според Протокол за вземане и разработване на средна проба от 26.01.2021г. [Акт № 2149/26.01.2021г.] – пет кутии, пломбирани с оловни пломби със знаци „VC“ от едната страна и „3“ от другата, а според Протокол за вземане на проба рег.№ 11 от 26.01.2021г. – четири пластмасови кутии, запечатани с митнически пломби, а според МЛЕ в ЦМЛ са изпратени две кутии, запечатани с трети вид пломби – № 0040105 и № 0040147. Според ДРС тези несъответствия изначално компрометират иззетата проба, респективно същата не би могла да послужи за изготвяне на каквато и да е експертиза.
Същевременно е съобразено и че извършването на анализите от ЦМЛ са за нуждите на митническия контрол и доколкото ЦМЛ е част от системата на митническите органи, относно нейното заключение не следва да възниква каквото и да било съмнение за обективност, компетентност и правилност, което в случая не е налице. В тази връзка ДРС е разсъждавал и че е налице голям времеви интервал (няколко месеца) между датата на вземане на пробата и датата на изготвяне на експертното заключение, като няма данни къде и най-вече как, е съхранявана пробата през това време, като не са необходими специални знания за да се приеме, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения. Според ДРС това налага пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не е отразено в изготвената експертиза.
На следващо място ДРС е приел, че по делото не е доказано, че разработената
от
ЦМЛ – гр. София през 2019г. и утвърдена през 2020г. вътрешно лабораторна
методология, съответства на метода за измерване на консистенцията на мазнини
AOCS Cc 16 - 60, и е достатъчна за да се определи дали изследваният продукт е
претърпял обработка „текстуриране“, и въобще утвърден ли е този метод като
официален. В експертизата не е указано количеството на изследваната проба, дали
същата е била подготвена правилно за изследване и спазена ли е процедурата за
тестването ѝ съгласно метода, който се твърди за официално утвърден. Съобразено
е и че в придружаващите стоката документи няма данни тя да съдържа емулгатор.
По изложените съображения ДРС е приел, че нарушението не е доказано и е отменил наказателното постановление.
Така постановеното решение е неправилно.
Основателни са оплакванията на касатора за допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения. Отстранени са само тези, констатирани от Адм.съд-Варна в Решение № 1043/27.07.2022г. по адм.д. № 1170/2022г., с което делото е върнато за ново разглеждане –.относно правилното конституиране на страните в процеса. Независимо че касационната инстанция не е дала други указания, спорът не е изяснен от фактическа страна – както при първоначалното, така и при повторното разглеждане на делото. РС-Девня не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.
Настоящият състав не споделя мотивите на ДРС, че след като Обяснителните бележки към Хармонизираната система не са задължителни, позовавайки се на тях, митническите органи са разширили обхвата на тарифна позиция 1516 от КН като са добавили допълнителен критерий – текстуриране, което не е упоменато в КН и забележките към нея.
Международната
конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на
стоките (ХС), сключена в Брюксел на 14 юни 1983г., както и протоколът за
изменението ѝ от 24 юни 1986г. /Конвенцията за ХС/ са одобрени от името
на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април
1987 година (ОВ L 198, стр.1; Специално издание на български език, 2007г.,
глава 2, том 3, стр.199).
Съгласно
член 3, параграф 1, буква а) от Конвенцията за ХС, всяка договаряща страна се
задължава да приведе своите тарифни и статистически номенклатури в съответствие
с ХС, да използва всички нейни позиции и подпозиции без допълнения или
изменения заедно със съответните им кодове и да следва последователността на
номериране по тази система. Същата разпоредба освен това задължава договарящите
страни да прилагат общите правила за тълкуване на ХС и всички забележки към
разделите, главите и подпозициите на ХС и да не изменят обхвата на тези
раздели, глави, позиции или подпозиции.
Съветът
за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация,
учреден със сключената в Брюксел на 15 декември 1950г. конвенция за създаването
му, одобрява съгласно установените в член 8 от Конвенцията за ХС условия
Обяснителните бележки и становищата за класиране, приети от Комитета по ХС —
орган, чието устройство е уредено в член 6 от Конвенцията за ХС.
С Решение на СЕС от 19 октомври
2017 година по дело Lutz, С-556/16, EU:C:2017:777, точка 40 и Решение от 17
март 2016г., Sonos Europe, C-84/15, EU:C:2016:184, точка 33 е прието, че макар
да нямат задължителна сила, обяснителните
бележки към ХС представляват важни способи за гарантиране на еднаквото
прилагане на общата митническа тарифа и като такива могат съществено да
допринесат за нейното тълкуване.
С Решение на СЕС от 18 май 2011
година по дело Delphi, С-423/10, EU:C:2011:315, точка 23 е прието, че в интерес
на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за
тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните
обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и
на бележките към разделите или главите. Според точка 24 от същото решение,
Обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия, и тези към Хармонизираната система за
определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа
организация, имат съществен принос за тълкуването на обхвата на различните
тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (вж. в този смисъл Решение от 12 май 2016
година по дело Toorank Productions, съединени дела С-532/14 и С-533/14,
EU:C:2016:337, точки 34 и 36).
Обстоятелството, че обяснителните
бележки към ХС, както и тези към КН, нямат задължителна правна сила не е
основание същите да не бъдат съобразявани. С Решение от 28 юли 2011г. по дело
Pacific World Limited, C-559/18, EU:C:2019:667, точка 29 е прието, че обяснителните бележки към ХС представляват
важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа
тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване – в същия смисъл и Решение от 19 май 1994г.
по дело Siemens Nixdorf, C-11/93, EU:C:1994:206, точка 12, Решение от 18
декември 1997г. по дело Techex, C-382/95, EU:C:1997:626, точка 12, Решение от
27 април 2006г. по дело Kawasaki Motors Europe, C-15/05, EU:C:2006:259, точка
36, Решение от 29 април 2010г. по дело Roeckl Sporthandschuhe, C-123/09,
EU:C:2010:237, точка 29, Решение от 3 юни 2021г. по дело BalevBio, С-76/20, EU:C:2021:441, т.57.
Нещо повече, изрично в чл.1, пар.2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, е посочено, че Комбинираната номенклатура включва номенклатурата на Хармонизираната система, което обосновава и относимост на Обяснителните бележки към ХС към КН, независимо че същите нямат задължителна сила.
Многократно е и препращането в ОБКН към ОБХС – както е сторено и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1816 на Комисията от 12 октомври 2021г. относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура – на който се позовава касатора.
В Обяснителните бележки към КН не са дадени конкретни насоки за разграничаване на позиции 1516 и 1517, които да позволяват разрешаването на спора в случая. Такива обаче са дадени в Обяснителните бележки към ХС.
Според тях, позиция 15.16 включва
мазнините и маслата от животински или растителен произход, които са били
подложени на специфична химична преработка от рода на посочените по-долу –
частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или
елайдирани, дори рафинирани, но които не са били обработени по друг начин. Тази
позиция не включва мазнините и маслата и техните хидрогенирани фракции и т.н., които
са претърпели по-напреднала обработка, като например текстуриране
(видоизменение на текстурата или на кристалната структура) с цел да служат за
хранителни цели.
Според ОБХС за позиция 15.17, същата включва маргарина и другите хранителни смеси и препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла, различни от тези по № 15.16. Продуктите от позиция 15.17, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани (например с обезмаслено мляко), разбити или предварително обработени чрез текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) или по друг начин […]. Позиция 15.17 включва и хранителни препарати от една единствена мазнина (или от нейните фракции) или от едно масло (или от неговите фракции), дори хидрогенирани, които са били обработени чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др.
От практиката на СЕС
недвусмислено следва, че ОБКН и ОБХС са признато годно средство за тълкуване на
обхвата на позициите и подпозициите на КН, без да променят нейния обхват, като
във всички случаи класирането на стоките следва да се извършва според
техните обективни характеристики и при съобразяване на Общите правила за
тълкуване на КН по част първа, раздел
І, А от нея.
Прилагането на горепосочените
насоки и правила за тълкуване на позициите в КН по отношение класирането на
процесната стока обаче в случая е невъзможно, респ. настоящият касационен състав
не може да извърши обоснована преценка в коя позиция по КН следва да се класира
същата – в 1516, както е декларирана, или в 1517, както е прието от
митническите органи, т.к. доказателственият материал по делото, досежно
обективните характеристики на процесната стока, е останал непълен.
Единственият документ, съдържащ описание на обективните характеристики на изследваната стока е МЛЕ, която не е оборена в процеса, но и от която – поради липсата на доказателства по делото, позволяващи проследимост (по номера на пломби) на пробите от момента на вземането им от стоката до предаването им за изследване от ЦМЛ – не може да се обоснове извод, че е изследвана проба от стока, вложена именно в контейнер № CSLU 2066334, респ., че резултатите от извършеното изследване са относими към предмета на процесния внос.
Видно от МЛЕ № 13_02.02.2021/04.02.2021г., предмет на изследване е била проба лаб. код № 771_2002_21 – 2бр. пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и запечатани с пломби № № 0040105 и 00040147.
Нито в Протокола за вземане на проби № 11/26.01.2021г., нито в Акта № 2149/26.01.2021г. за вземане и разработване на средна проба, са посочени номера на пломби, с които са запечатани взетите проби, поради което е невъзможно проследяването им до ЦМЛ и отнасянето на резултатите от изследването по МЛЕ към стоката по декларацията, от която е взета, респ. – към процесната стока.
Констатираното несъответствие от РС-Девня досежно вида и броя на пробите не е самостоятелно основание да не се зачете резултата от изследването, доколкото по протокола са взети първоначалните проби, а с акта – разработването на средни проби за изследване, впоследствие предоставени на ЦМЛ, но липсата на проследимост на пробите – поради непосочване на номерата на пломбите, е пречка да се обоснове категоричен извод за относимостта му към стоката по декларацията, от която са взети пробите.
Вярно е, че в тежест на митническите органи е да докажат относимостта на
резултатите от изследването към проверяваната стока, но доколкото безспорни
данни за пломбиране на пробите са налице – посочването в МЛЕ на конкретни
номера пломби,
РС-Девня е бил длъжен да прояви активност по изясняване на фактите и да събере
служебно доказателства, от които да се установява, с
какви номера пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021г.,
съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021г., и как същите кореспондират
с получените в ЦМЛ проби с пломби № № 0040105 и 00040147, идентифицирани за
целите на изследването като проба лаб.код № 771_2002_21.
Отделно, неизяснен по делото е останал и въпроса за обективните характеристики на стоката, което е пречка за извършване на преценка относно кода по Тарик, в който същата следва да бъде класирана.
Единственото изследване на стоката е извършено от ЦМЛ, за резултатите от което е изготвено заключение по МЛЕ № 13_02.02.2021/04.04.2021г.
Според заключението, палмистовото масло се получава от ядката на плодовете на маслената палма, остатък след екстракцията на палмовото масло от месестата част. Палмистовото масло има напълно различен състав от палмовото масло и представлява различен вид масло с високо съдържание на луаринова и миристинова киселина. За да се постигне гладка текстура за фино усещане при консумация, както и да се елиминира евентуална рекристализация на мазнината в готовото изделие, палмистовото масло се подлага както на химически преработки като хидрогениране, така и на физически - текстуриране за постигане на финокристална гладка текстура и едновременно стопяване. При мазнините с по-висока твърдост, получени в резултат на химически процеси като например хидрогениране за подпомагане на текстурирането и постигане на финокристална гладка текстура, се използва добавянето на малки количества емулгиращи вещества, като един от най-често използваните видове емулгатори за лауринови мазнини е сорбитановият тристеарат (STS) - липофилен емулгатор, чиято основна функция като добавка в мазнините е на модификатор на кристалната структура. Действието му се изразява в това да стабилизира ß-кристалната структура (фини, незабележими с просто око кристали, придаващи гладка консистенция) на мазнините и да предпазва от последваща трансформация в ß-кристалната структура, характеризираща се с по-едри кристали и зърнеста структура. В тези случаи сорбитанов тристеарат се влага в количество до 5%.
Според извършеното от ЦМЛ изследване, по показател „химична идентификация“,
инфрачервеният спектър на пробата е типичен за триглицериди, различен от
емулсиите „вода в масло“ (маргарини), като не се установява наличие на
ненаситени двойни връзки. Липсата на ненаситени мастни киселини и определения
мастно-киселинен състав на изследваната проба е прието, че са индикация, че
маслото е претърпяло химическа обработка – хидрогениране. В същото време в
продукта е установено наличието на сорбитанов естер
/STS /– сорбитанов
тристеарат, представляващ липофилен емулгатор, чиято основна функция като
добавка на мазнините е на модификатор на кристалната структура. Съдържанието на
сорбитанов тристеарат е установено чрез качествен хроматографски анализ по
метод ВЛМ РАП 51 (HPLC-ELSD).
В проведеното на 09.11.2021г. открито съдебно заседание, ДРС е задължил ТД Северна морска, да представи в цялост доказателства за методологията за изследване, за сертифициране и калибриране, за използваните уреди и акредитация на ЦМЛ относно използваното изследване. В тази връзка с молба вх.№ 77/07.01.2022г. директорът на ТД Митница-Варна е представил изисканите документи, приети като доказателства в о.с.з. на 11.01.2022г. /Протокол № 97/11.03.2022г./, но освен извън кориците на делото, същите са останали и необсъдени от РС-Девня. Вместо това въззивният съд е изложил мотиви досежно приложението на метод AOCS Cc 16-60 за изследване консистенцията на мазнини, който независимо че е цитиран в НП, е неотносим към предмета на спора.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че независимо че мотивите на стр.6 от НП не съответстват на процесната стока, това несъответствие не е съществено нарушение и не представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, т.к. в същото коректно са описани фактите по деклариране на стоката като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“, както и резултатите от МЛЕ № 13_02.02.2021/02.04.2021г., според които при анализите на стоката е открито наличието на емулгатор – сорбитанов естер, добавен като модификатор на кристалната структура и именно поради това, по отношение на тази стока, е прието, че поради невярно декларирания код по Тарик е извършено нарушение „митническа измама“.
РС-Девня е следвало да подложи на преценка посочените в процесната МЛЕ методи за изследване, което не е сторил.
Към молба вх.№ 77/07.01.2022г. на директора на ТД Митница-Варна, са приложени Международен стандарт ISO 660 „Животински и растителни мазнини и масла. Определяне на киселинно число и киселинност“ и Работна аналитична процедура БДС EN ISO 17025 – Животински и растителни мазнини и масла – анализ на метилови естери на мастните киселини чрез газ-хроматография.
Приложимостта на този метод неоснователно се оспорва от санкционираното дружество, т.к. според Регламент (ЕС) № 231/2012 на Комисията от 9 март 2012г. за определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008г. на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на Е 492 Сорбитан тристеарат, изпитването за идентификация се извършва чрез „киселинност, йодно число (не повече от 4), газова хроматография. Не се спори, че процесната стока е предназначена за влагане в храни, поради което настоящият състав счита, че методите за идентификация на добавки по Регламент (ЕО) № 1333/2008г. в случая са приложими.
Неоснователно ДРС не е кредитирал МЛЕ и по съображения, че анализите, които извършва ЦМЛ, са за целите на митническия контрол и доколкото ЦМЛ е част от системата на митническите органи, възниква съмнение относно нейната обективност и компетентност. Липсата на акредитация на ЦМЛ не е пречка за извършване на изследване за идентифициране на стоки с оглед тарифното им класиране, респ. не е самостоятелно основание да не се кредитират резултатите от извършените в тази връзка изпитвания.
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, този закон урежда: 1. дейността по националната акредитация на органи, които извършват дейности по оценяване на съответствието или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт; 2. устройството и дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Съгласно ал.2 от с.р., този закон се прилага за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области. Според ал.3, само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго.
Видно от съображение (1) от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“.
Според съображения (8) и (9) на Регламента, акредитацията е част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите изисквания. Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания.
Съгласно легалните дефиниции по чл.2 от Регламента, т.10 и т.12: „акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието; „оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган;
Съгласно чл.16, пар.2 от Регламента, надзорът на пазара гарантира, че продукти, обхванати от законодателството на Общността за хармонизация, които при използването им в съответствие с тяхното предназначение или при условия, които разумно могат да бъдат предвидени и когато са правилно монтирани и поддържани, могат да застрашат здравето или безопасността на ползвателите, или които в друго отношение не отговарят на приложимите изисквания, определени в законодателството на Общността за хармонизация, са изтеглени или предоставянето им на пазара е забранено или ограничено, и че обществеността, Комисията и останалите държави-членки са информирани за това.
От цитираната национална и съюзна правна уредба следва, че акредитация се изисква само за случаите, в които изследването се прави за целите на „оценяване на съответствието“ и [или други дейности, за които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт], какъвто не е процесният случай.
В случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ /УПАМ/. Съгласно чл.22, т.6 от УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл.28, т.1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол.
С оглед изложеното и след като по делото не са събрани доказателства опровергаващи заключението на ЦМЛ, необосновано ДРС не го е кредитирал по съображения, че ЦМЛ е част от митническата администрация и това обосновава съмнение в нейната безпристрастност, обективност и компетентност.
Необосновано и при липса на специални знания ДРС е приел компрометиране на пробата поради липсата на данни за начина на нейното съхраняване и поради факта, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения. Дори да изглежда логично, че развалата на продукт, предназначен за влагане в храни, се отразява на органолептичните качества на същия, въпросът дали това води и до промяна на кристалната му структура изисква специални знания и е от компетентността на вещо лице.
При новото разглеждане на делото, в с.з. на 25.10.2022г. – Протокол № 432/15.11.2022г., процесуалният представител на директора на ТД Митница-Варна е направил искане за извършване на СХЕ, което неоснователно е отхвърлено от ДРС по съображения, че проба от стоката по процесната декларация не е вземана.
Неправилно и в противоречие на правото на ЕС, ДРС не се е съобразил с даденото от СЕС задължително тълкуване с Решение по дело С-571/12, т.к. същото се отнасяло до отменени разпоредби, каквито липсват в действащия МК.
С това решение на СЕС е прието, че:
– Член 70, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба е приложима само към стоките, включени в „една декларация“, когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките, тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати.
– От друга страна, член 78 от посочения регламент трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа
декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от
митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия
декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да
бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане,
когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата
юрисдикция.
Регламент (ЕИО) № 2913/92 е отменен с Регламент (ЕО) № 450/2008, който пък е отменен с Регламент № 952/2013г.
– действащият към момента (и към момента на процесния внос) Митнически кодекс.
Видно от таблиците за съответствие – Приложения към Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 952/2013г., разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 е съответна на чл.119 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл.190 от действащия Регламент № 952/2013. Разпоредбата на чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, е съответна на чл.27 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл.48 от действащия Регламент № 952/2013г.
Изрично в чл.286, §3 от Регламент № 952/2013г. е посочено, че позоваването на отменените регламенти (сред изрично изброените и Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 2913/1992), се счита за позоваване на настоящия регламент и се тълкува съгласно таблиците за съответствие в приложението.
При тази изрична уредба, неправилно ДРС е приел, че даденото от СЕС тълкуване е загубило действие поради отмяна на тълкуваните норми. Така даденото тълкуване е валидно и към действащите норми на чл.48 (съответен на чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) и чл.190 от Регламент № 952/2013г. (съответен на чл.70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) – както се установяват от таблиците за съответствие и които по същество са идентични.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че неправилно „Милки Груп Био“ ЕАД и ДРС приемат, че приложима към спора е разпоредбата на чл.190 от Регламент № 952/2013г.
Тази разпоредба се намира в Глава 3 „Проверка
и вдигане на стоки“ и в тази връзка се отнася до „нормалната процедура“ за
проверка на митническата декларация – преди да е дадено разрешение за вдигане
на стоките и когато все още е възможно да се извършат проверките по чл.188 от
МК, в т.ч. по буква г) – да се вземат проби за анализ. Така, разпоредбата на
чл.190 от МК въвежда фикция за еднакво качество,
която позволява на митническите органи да приложат резултата от дадена частична
проверка на стоки, включени в една и съща декларация, към всички стоки по тази
декларация – арг. от Решение от 7 септември 2006г. по дело Nowaco Germany, C-353/04,
точки 54 и 55, Решение от 24 ноември 2011г. по дело Gebr. Stolle, C-323/10-C-326/10,
точки 100 и 101, както и Решение от 27 февруари 2014г., по дело GFSL, С-571/12, точка 22.
Настоящият случай обаче се отнася за последващ контрол на декларирането,
поради което приложима към спора е разпоредбата на чл.48 от Регламент №
952/2013г., която позволява на митническите органи да преразглеждат митнически
декларации, които не са били проверени по реда на чл.188 и чл.190 МК. Именно в
контекста на последващия контрол с решението по дело С-571/12 СЕС е приел, че няма пречка за тази цел митническите органи
да разширят действието на резултатите от дадена частична проверка на включени в
митническа декларация стоки и по отношение на стоки, включени в митнически
декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати, когато
стоките са еднакви.
Оспорването на така признатите
правомощия на митническите органи е неоснователно, т.к. СЕС вече се е
произнесъл, че подобно разширяване на обхвата е оправдано от самата цел на
Митническия кодекс, който съгласно съображение 26 от него осигурява правилното
прилагане на неговите разпоредби, като гарантира същевременно бързи и ефикасни
процедури в интерес както на икономическите оператори, така и на митническите
органи. Тази възможност съответства също на специфичната логика на чл.48 от МК,
която се състои в съобразяването на митническата процедура с действителното
положение чрез поправяне на материалните грешки или пропуски, както и грешките
при тълкуването на приложимото право.
Несъобразявайки се с така приложимата правна уредба на ЕС и даденото от СЕС тълкуване на приложимите към спора разпоредби, ДРС неправилно не е уважил доказателствените искания на представителя на ТД Митница-Варна за назначаване на СХЕ.
Нещо повече, доколкото „Милки Груп Био“ ЕАД е оспорило резултатите от изследването по МЛЕ, независимо че дружеството е оттеглило искането си за назначаване на СХЕ /вж. Протокол № 97/11.03.2022г. от проведено на 11.01.2022г. открито съдебно заседание при предходното разглеждане по НАХД № 231/2021г./, РС-Девня е бил длъжен служебно да назначи такава, която след изследване на проба от процесната стока – налице са безспорни данни, че такава се съхранява в РС-Девня и изследването ѝ е възможно, да установи дали към процесната стока е добавен емулгатор – сорбитанов естер, респ. дали това води до модификация на кристалната структура на хидрогенираното палмистова масло.
Едва след установяване на обективните характеристики на стоката, следва да се разгледа и обсъди въпроса за идентичност на стоките по двете декларации.
В контекста на приложението на Регламент (ЕС) 2021/1816 на Комисията от 12 октомври 2021г. към процесната стока, СХЕ е необходимо да изследва и въпросите: дали само добавянето на емулгатор – сорбитанов естер, е достатъчно за промяна на кристалната структура на хидрогенираното палмистово масло (като установената от МЛЕ), или този резултат се постига само при едновременното добавяне на емулгатор и лимонена киселина; каква е основната функция на лимонената киселина като добавка в мазнините, респ. установява ли се наличие на такава в процесната стока; периодът от време между датата на вземане на пробата и датата на изследването от ЦМЛ, както и начинът на съхраняване на пробата, отразяват ли се на продукт, като процесния, и конкретно могат ли да доведат – заедно и/или поотделно, до промяна на кристалната му структура, и ако водят до такава промяна, в какво се изразява тя.
Тъй като делото е за втори път пред настоящата инстанция, допуснатите от ДРС процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само по реда на чл.227 АПК.
Решението на ДРС следва да се отмени и да се насрочи открито съдебно заседание за събиране на доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а именно:
1/ доказателства за проследимост на пломбите, с които са били запечатени процесните проби – по номера, и отнасянето им към изследваната от ЦМЛ проба, след което:
2/ назначаване на СХЕ за установяване обективните характеристики на стоката и конкретно на наличието на добавен в нея емулгатор – сорбитанов естер;
Доколкото към момента тези въпроси са спорни и фактите по делото не са безспорно установени, искането на ТД Митница-Варна за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.
В заключение следва да се посочи и че неоснователно процесуалният представител на „Милки Груп Био“ ЕАД поддържа наличие на основания за приложение на чл.82, ал.1 ЗАНН.
Тази разпоредба урежда давност за изпълнение – след влизане в сила на наказателното постановление, а не давност за погасяване на административнонаказателното преследване. По арг. от чл.11 ЗАНН, относно погасяване на наказателното преследване се прилага давността по НК – така в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца административнонаказателното преследване се погасява по давност. Съобразно датата, на която е извършено вмененото административно нарушение – 05.02.2020г., в случая абсолютната давност за наказателно преследване не е изтекла.
При този изход на спора, по въпроса за разноските, настоящият състав ще се произнесе с решението по същество.
Водим от горното и на основание чл.227, ал.2 от АПК, Варненският
административен съд, І-ви тричленен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на ТД Митница-Варна за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, формулирани в касационната жалба.
ОТМЕНЯ Решение № 123/15.11.2022г. на Районен съд – Девня, III-ти наказателен състав, постановено по НАХД № 257/2022г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 18 май 2023г., от 9,30 часа, за когато да се призоват страните
и Окръжна прокуратура-Варна.
ЗАДЪЛЖАВА директора на ТД Митница – Варна, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства/направи доказателствени искания, за установяване на следните обстоятелства: с какви номера пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021г., съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби № № 0040105 и 00040147, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код № 771_2002_21.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да формулират въпроси за Съдебно-химическа експертиза.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.