О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………………
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публични заседания на дванадесети март; двадесет и шести юни и петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 3189 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда начл. 692, ал. 1, чл. 692, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 685, ал. 1 и
чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
С решение № 1829/11.09.2018 г.,
постановено по т.д. № 3189/2016 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав, обявено в ТР при АВ на 12.09.2018 г., е обявена неплатежоспособността на „Р.л.“
ЕООД, ЕИК *******, определена е начална дата на това състояние – 31.12.2013
г., открито епроизводство по несъстоятелност на дружеството и същото е обявено
в несъстоятелност, като производството по делоото е спряно, на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ.
С решение № 1731/03.10.2019 г., постановено по
т.д. № 3189/2016 г. по описа на СГС, ТО,
22 състав, обявено в ТР при АВ на 04.10.2019 г., производството по делото е възобновено, като
за временен синдик е назначена Е.Т..
В изпълнение на задълженията си по чл. 686 от ТЗ
временният синдик на дружеството Е.Т. е изготвила и представила следните
списъци: 1. списък на приетите вземания
по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вр. чл.
632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника
в канцеларията на съда на 30.12.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 31.12.2019
г.; 2. списък на неприетите вземания по
чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вр. чл.
632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника
в канцеларията на съда на 30.12.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 31.12.2019
г. и списък на допълнително приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е
предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на
14.02.2020 г. и обявен в Търговския регистър на 20.02.2020 г.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени следните възражения
срещу изготвените от временния синдик Т. и обявени в ТР списъци:
възражение с вх. № 159782/27.12.2019 г. на кредитора „О.б.б.” АД срещу
неприемането на предявеното от него вземане, включено в списъка на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на
31.12.2019 г.; възражение с вх. № 434/03.01.2020 г. на длъжника „Р.л.” ЕООД /н/
срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър
на 31.12.2019 г. в частта по приетите с
него по т. 3 вземания на „О.б.б.” АД; възражения с
вх. № 970/03.01.2020 г.; вх. № 971/06.01.2020 г. и вх. № 972/06.01.2020 г. на
длъжника „Р.л.” ЕООД /н/ срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ,
обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г. в частта по приетите с него по т. 2 вземания на Държавата чрез
Национална агенция за приходите по АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 190434-1/20.09.2019 г.; за задължителни
осигурителни вноски по подадени от длъжника по реда на КСО 46 броя декларации
образец 6 в периода от м.10.2011 г. до м. 09.2019 г. и по АУЗ по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 548982-129-1/14.09.2019 г.;
възражение с вх. № 1510/07.01.2020 г. на кредитора М.Т.Е. срещу неприемането на предявеното от нея вземане,
включено в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ,
обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г. и възражение с вх. № 24276/24.02.2020
г. на кредитора „О.б.б.” АД срещу неприемането на предявено от него
вземане за разноски в допълнителния списък на приети вземания на кредиторите, предявени
в срока по чл. 688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 20.02.2020 г.
Тези възражения са разгледани, съобразно изискването на
чл. 692, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, в открити съдебни заседания на дванадесети март;
двадесет и шести юни и петнадесети юли две хиляди и двадесета година.
Съдът, след като взе предвид изготвените от временния
синдик оспорени списъци, направените
възражения, изложените в открити съдебни заседания на 12.03.2020; 26.06.2020 г.
и 15.07.2020 г. доводи, представените писмени доказателства и приетото
заключение на съдебно-счетоводна експретиза, приема следното:
По възражение с вх.
№ 434/03.01.2020 г. на длъжника „Р.л.” ЕООД /н/ срещу списъка с приети вземания
по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г. в частта по
приетите с него по т. 3 вземания на „О.б.б.” АД.
Длъжникът оспорва приетите вземания на кредитора „О.б.б.” АД за главница в размер на 222474.29 лева /левова равностойност на
113 749.30 евро/ и обезщетение за забава за периода от 21.04.2012 г. до
18.05.2016 г. от 5958.71 лева /левова равностойност на 3046.64 евро/, дължими
по договор за банков кредит „Малки и
средни предприятия“ от 03.10.2008 г., 5 броя анекси към договора и договор за
встъпване в дълг от 13.04.2011 г. Като основание за недължимост длъжникът
посочва предявени от него отрицателни установителни искове за установяване
недължимост на присъдени в полза на банката суми, както и неуведомяване на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, съответно липса на такава към датата на
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена от СРС по гр.д. №
41408/2012 г. въз основа на процесния договор за кредит.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, длъжникът заявява, че поддържа същото, а оспореният кредитор
поддържа, че възражението е неоснователно. В подаденото становище по чл. 690,
ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи за неоснователност на възражението.
Възражението е подадено от легитимирано лице в
законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество
възражението е неоснователно, доколкото от представените от длъжника към
възражението писмени доказателства и изложените твърдения, може да се направи
извод, че вземанията на банката /правоприемник на която е оспореният кредитор/
са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.
417 от ГПК, тъй като длъжникът не е
заявил своевременно възражение срещу тази заповед. От ангажираните от длъжника
доказателства не може да се обоснове извод, че предметът на водените от
длъжника дела касае дължимостта на приетите в производството по несъстоятелност
вземания. Уведомяването на длъжника за обявената от банката предсрочна
изискуемост не влияе върху дължимостта на задълженията по договора за кредит, а
е от значение единствено за тяхната изискуемост. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с изявления на една от страните по договора, достигнало до насрещната
страна. За настъпване на същото следва да има обективно проявяване на
обстоятелствата, предвидени в договора за предсрочна изискуемост-неплащане на
определен брой вноски, както и упражняване на правото на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, по тълкувателно дело № 4/2013г./, настъпването на
предсрочната изискуемост е единствено
предпоставка за упражняването на правото по чл. 417 от ГПК. Съгласно тълкувателнте мотиви на ТР № 8 от 02.04.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело 8/2017 г.,
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, но няма за последица изменение на основанието, от
което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на заповедното производство. Ако кредиторът
поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност е възникнала само за
част от него, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера,
чиято изискуемост е настъпила. Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в
който ще бъде признато вземането на кредитора. В случая,
съгласно постигнатото от страните съгласие с анекс № 5 към договора за кредит,
срокът на договора е удължен до 20.10.2016 г., съответно към датата на
предявяване на вземанията изискуемостта на всички задължения на длъжника по договора за кредит е настъпила, съответно
обстоятелството дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем е ирелевантно към
дължимостта на вземанията на кредитора, основани на договора за кредит.
С оглед изложеното, съдът намира възражението на длъжника
за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
По възражения с вх. № 970/03.01.2020 г. и вх. №
972/06.01.2020 г. на длъжника „Р.л.”
ЕООД /н/ срещу списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 31.12.2019 г. в частта по приетите
с него по т. 2 вземания на Държавата чрез Национална агенция за
приходите по АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ 190434-1/20.09.2019 г. и по АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 548982-129-1/14.09.2019 г.
Длъжникът оспорва така приетото вземане на кредитора с
довода, че този акт не му е връчван, съответно за него не е започнал да тече
срокът за обжалване.
При разглеждане на възраженията в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, длъжникът заявява, че поддържа същите, а оспореният кредитор
поддържа, че възраженията са неоснователни, евентуално вземанията му следва
да бъдат включени под условие в списъка. В подаденото становище по чл. 690, ал.
2 от ТЗ синдикът излага доводи за неоснователност на възраженията, като посочва,
че вземанията по АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ 548982-129-1/14.09.2019 г. са включени
под условие, тъй като изрично е посочено, че актът е обжалван по реда на ДОПК.
Възраженията са подадени от легитимирано лице в
законоустановения срок, поради което са допустими. Разгледани по същество
възраженията са неоснователни.
С АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 190434-1/20.09.2019 г. е установен размер
на задължения за данъци и такси за битови отпадъци за имот /земя и сграда/,
находящ се в Бистрица, въз основа на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 22.11.2012 г., за периода от 2014 г. до
2019 г. в общ размер от 302.32 лева. Представени са доказателсва, че този акт е
връчен на длъжника на 30.09.2019 г. Няма данни за подадена жалба срещу този
акт. При липсата на изложени конкретни доводи от длъжника за недължимост на
установените с акта вземания /посочено е единствено, че актът не му е връчен/,
то подаденото възражение се явява неоснователно.
С АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 548982-129-1/14.09.2019 г. е установен
размер на на задължения за данъци и такси за битови отпадъци, въз основа на
декларации по чл. 14 от ЗМДТ, за периода от 2014 г. – 2018 г. в общ размер от 11610.03 лева. Този акт е
обжалван от длъжника по реда на ДОПК в частта, с която са установени задълженията
за такса битови отпадъци. В изготвения от синдика списък с приети вземания
изрично е отбелязано, че актът е обжалван, съответно изхода на образуваното
административно производство по обжалваното му ще бъде съобразен и при
евентуална отмяна на акта в обжалваната част, приетите под условие в списъка на
приети вземания публични вземания няма
да получат удовлетворение в производството по несъстоятелност.
С оглед изложеното, съдът намира и това възражение на
длъжника за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
По възражение с вх.
№ 971/06.01.2020 г на длъжника „Р.л.” ЕООД /н/ срещу списъка с приети вземания
по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г. в частта по
приетите с него вземания на Държавата
чрез Национална агенция за приходите за задължителни осигурителни вноски по
подадени от длъжника по реда на КСО 46 броя декларации образец 6 в периода от
м.10.2011 г. до м. 09.2019 г.
Длъжникът оспорва частично така приетото вземане на
кредитора за периода от 11.09.2018 г. до м. 09.2019 г., с довода, че след
11.09.2018 г. дружеството е обявено в несъстоятелност и е с прекратена
дейността му, съответно за този период не следва да се начисляват и данъци и осигуровки.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, длъжникът заявява, че поддържа същото, а оспореният кредитор
поддържа, че възражението е неоснователно. Синдикът поддържа заявеното в
подаденото становище по чл. 690, ал. 2
от ТЗ ,че след обявяване на дружеството в несъстоятелност не се начисляват
задължителни осигурителни вноски, поради което списъкът в тази част следва да се
измени, съобразно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно неоспореното от страните заключение на
съдебно-счетоводната експретиза, което съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено, за периода 11.09.2018 г. до м. 09.2018 г. включително,
от длъжника към НАП са подавани декларации образец 1 само за управителя Г.Т..
Сумите по тези декларации за периода са общо 24036.10 лева, в това число: за
ДОО – 7408.91 лева; за ДЗПО – 1833.89 лева; за здравно осигуряване – 2934.22
лева и за ДОД – 11859.10 лева.
Възражението е подадено от легитимирано лице в
законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество
възражението е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който
са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването ѝ. В случая, след откриване на производството по
несъстоятелност и прекратяване дейността
на предприятието на длъжника /11.09.2018 г./, управителят Т.не е „осигурено лице" по
смисъла на чл. 4 и чл. 10 от КСО и не са
налице снования
за начисляване на предвидените в закона осигурителни плащания по отношение на
това лице. От заключението на експертизата се установи, че декларации образец 1
са подавани от длъжника до НАП само по отношение на Т.и размерът на начислените по тези декларации
осигурителни плащания за периода след откриване на производството по
несъстоятелност е 24036.10 лева. Доколкото осигуровки не се дължат след
прекратяване на дейността на длъжника с обявяването му в несъстоятелност, то
включените от синдика в списъка с приети вземания вземания на кредитора НАП за
задължителни осигурителни вноски по подадени от длъжника по реда на КСО 46 броя
декларации образец 1 и 6 в периода от м.10.2011 г. до м. 09.2019 г. следва да
бъде намалена със сумата от 24036.10 лева, представляваща начислени осигурителни
вноски за периода 11.09.2018 г. до м. 09.2019 г. по декларация образец 1 за управителя Г.Т..
По възражение с вх.
№ 159782/27.12.2019 г. на кредитора „О.б.б.” АД срещу неприемането на предявеното от него
вземане, включено в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл.
685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г.
Кредиторът възразява срещу включването на предявените от
него с молба с вх. № 135049/04.11.2019 г. вземания за законна лихва в размер на
59572.48 евро /левова равностойност
116513.64 лева/ и разноски от 22253.34 лева, дължими по договор за банков
кредит „Малки и средни предприятия“ от 03.10.2008 г., анексите към договора и
договор за встъпване в дълг от 13.04.2011 г. Поддържа, че индивидуализацията и
съществуването на горепосочените вземания може да се установи от събраните в
производството по разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ доказателства.
Посочва, че независимо от обстоятелството, че предявяването на вземания е
отделен етап от производството по неъстоятелност, синдикът е бил длъжен да
прегледа представените по делото документи и въз основа на тях да приеме, че
тези вземания са индивидуализирани, съгласно изискването на чл. 685, ал. 2 от ТЗ.
След подаване на възражението, представя допълнително
доказателства за реалното извършване на разноски, а с представено за съдебното
заседание становище, уточнява периоди на претендирана законна лихва и главница
върху която следва да се начислява, като общият сбор от така уточнената лихва е
60 484.29 евро.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, длъжникът изразява становище за неоснователност на
възражението, а кредиторът поддържа
заявеното възражение и иска същото да бъде уважено, съобразно направените от
него уточнения. В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, както и в
допълнително становище от 20.01.2020 г. синдикът поддържа, че не се
доказва съществуването на вземането за
законна лихва в размер на 116513.64 лева /левовата равностойност на 59572.48
евро/. Предвид допълнително ангажираните доказателства от кредитора за
извършените разноски, в допълнителното становище от 20.01.2020 г. синдикът
заявява, че от тези доказателства се установява извършването на разноски от
кредитора в размер, по-голям от предявения, поради което възражението в тази
част следва да бъде уважено за предявения в производството по несъстоятелност
размер от 22341.47 лева.
Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения
срок, поради което е допустимо.
Вземанията – предмет на възражението са предявени от
кредитора с молба от 04.11.2019 г., с която се иска приемането на следните
вземания: главница – 113 749.30 евро; лихви 3046.64 евро; законна лихва
59 572.48 евро и разноски от 22253.34 лева. Като основание на така
предявените вземания кредиторът посочва договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ от
03.10.2008 г., 5 броя анекси към договора и договор за встъпване в дълг от
13.04.2011 г., като уточнява, че вземанията произтичащи от този договор са
обезпечени с учредена в полза на банката ипотека. Кредиторът иска и дължимите
законни лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на вземането
до окончателното му погасяване. Към молбата са представени посочените договори
и анекси, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за
обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит от 03.10.2008
г. и извлечение от счетоводните книги на банката. Съобразявайки съдържанието на молбата за
предявяване на вземанията, съдът приема, че в нея кредиторът не е
индивидуализирал, съобразно правилото на чл. 685, ал. 2 от ТЗ, претендираните от него вземания за разноски
и законна лихва. Представените без опис доказателства за извършени разходи с
молбата от 08.01.2020 г. и уточнението на лихвата със становището от 10.03.2020 г. не може да замести тази липса.
Представените документи за извършени разходи представляват хаотичен сбор от
направени от кредитора разноски, но без същият да направи уточнение кои от тези
разноски са свързани със зааявеното от него основание на вземанията – договор
за кредит, обезпечен с договорна ипотека. Индиция, че не е ясно дали
представените документи установяват
реално предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания, е и обстоятелството, че
сборът от сумите по представените документи не е равен на размера на
предявените разноски. Освен това част от документите установяват разноски,
направени в производството по несъстоятелност /тяхното основание не е
посоченото в молбата за предявяване на вземанията договорно такова/ и
предплатени разноски по реда на чл. 629б от ТЗ /които разноски не се предявяват/. Единствено разноските,
направени за образуване на принудително изпълнение и тези, направени във връзка
с договорната ипотека може да се приеме, че са разноски, направени във връзка
със заявеното от кредитора основание на предявеното вземане за разноски.
Размерът на тези разноски, установен с представените от кредитора с молбата от
08.01.2020 г. документи, е общо 9351.47
лева и в частта по отношение на тези
разноски възражението е основателно и вземанията за разноски в размер на
9351.47 лева следва да се изключат от списъка с неприети вземания и да се
включат в списъка с приети вземания. В останалата част възражението, касаещо
разноските за разликата до пълния предявен размер от 22253.34 лева, се явява неоснователно, тъй
като не се установява съществуването на такива разноски с източник заявеното от
кредитора с молбата за предявяване на вземанията основание.
Неоснователно се явява и възражението в частта по
отношение включването на предявеното вземане за законна лихва в размер на
59 572.48 евро. Необосновани и несъответни на изискването на 685, ал. 2 от
ТЗ са изложените от кредитора доводи, че за установяване на това вземане
синдикът е следвало да извърши проверка на събраните в производството по
молбата по чл. 625 от ТЗ доказателства. В разпоредбата на чл. 685, ал. 2 от ТЗ
изрично е посочено, че кредиторът следва да представи към молбата за
предявяване на вземанията писмените
доказателства, установяващи съществуването на предявеното вземане на заявеното
основание. Ето защо и настоящият състав не може да възприема изслушаното в
производството по молбата по чл. 625 от ТЗ заключение на съдебно-икономическата
експертиза като заместител на липсващата индивидуализация на вземането за
законна лихва, предявено с молбата или като доказателство за съществуване на
такова вземане в претендирания размер. Наистина предвид нормативно определения
механизъм за изчисляването на тази лихва, няма пречка, при установено основание
за присъждане на лихвата и начален
момент за това, размерът й от този момент до датата на откриване на
производството по несъстоятелност – 11.09.2018 г. да бъде определен от синдика при изготвяне
на списъка, съответно от Съда в настоящето производство пе реда на чл. 162 от ГПК с помощта на лихвен калкулатор. В случая обаче това е невъзможно, тъй като
вземането остава неиндивидуализирано, дори и след уточнението, направено от
кредитора със становището от 10.03.2020
г. В това становище се уточняват периоди на претендирана законна лихва върху
различни по размер главници /само за един от уточнените от кредитора периоди
лихвата следва да се начислява върху предявената и приета в производството по
несъстоятелност главница, като не е ясно и с какво събитие се свързва началният
момент на така посочения период/, като общият сбор от така уточнената законна
лихва /60484.29 евро/ надхвърля размера на предявената в срока по чл. 685 от ТЗ
сума за законна лихва /59 572.48 евро/. Освен това в списъка с приети
вземания е включено вземане на
кредитора, индивидуализирано като обезщетение за забава за периода от
21.04.2012 г. до 18.05.2016 г. и не ясно как същото се отнася към уточненията
на кредитора за дължима за същия период законна лихва, която също има характер
на обезщетение за забава. Ето защо следва да се приеме, че това вземане за
законна лихва остава неконкретизирано, съгласно изискването на закона,
съответно съдът е в невъзможност да формира извод, че такова вземане срещу длъжника
се установява и възражението в тази част също следва бъде оставено без
уважение.
По възражение с вх.
№ 1510/07.01.2020 г. на кредитора М.Т.Е.
срещу неприемането на предявеното от нея вземане, включено в списъка на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 31.12.2019 г.
Кредиторът възразява срещу включването на предявеното от
него с молба с вх. № 135126/04.11.2019 г. вземане, уточнено с молба вх. №
144072/21.11.2019 г. вземане в общ размер
от 12 000 лева, възникнало въз основа на предоставени на 01.02.2013 г.;
01.03.2013 г.; 01.05.2013 г. и 01.07.2013 г. заеми, които е следвало да се
върнат в 8 г. срок.
Поддържа, че представените от нея към възражението
искания от управителя на дружеството за предоставяне на парични средства, които
да бъдат върнати в 8 г. срок, доказват съществуването на вземането, тъй като тя
е подписала и и се съгласила с условията, при които се искат парите.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, синдикът не взема участие, а в подаденото становище по чл.
690, ал. 2 от ТЗ излага доводи за неоснователност на възражението. Длъжникът
изразява становище за основателност на възражението, а кредиторът Е. не заявява становище.
Възражението е подадено от легитимирано лице в
законоустановения срок, поради което е допустимо.
За установяване предявеното вземане в размер на 12000 лева, кредиторът представя разпечатка от аналитична сметка „разчети с
персонала и съдружници“, както и горепосочените приложени към възражението
искания от управителя на дружеството.
Валидността на договора за заем не е обвързана със
спазването на някаква форма, а е
необходимо страните да постигнат съгласие и вещта – предмет на договора, да
бъде предадена. Следователно кредиторът, поддържащ, че има вземане сруще
длъжника, основано на оговор за заем, следва да докаже наличието на валиден
договор за заем, сключен между него и длъжника,
а именно предвид реалния характер на този договор следва да установи
предаване на вещта – предмет на договора. В случая възразилият кредитор Е. не
представя такива доказателства, поради което предявеното от нея възражение е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
По възражение с вх.
№ 24276/24.02.2020 г. на кредитора „О.б.б.” АД срещу неприемането на предявено от него
вземане за разноски в допълнителния списък на приети вземания на кредиторите,
предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 20.02.2020
г.
Кредиторът поддържа, че неправилно в изготвения от
синдика списък на допълнително приети вземантия не е включено вземането му за
разноски в размер на 22253.34 лева, предявено в срока по чл. 685 от ТЗ, което е
било предмет на подаденото възражение с
вх. № 159782/27.12.2019 г., по което синдик Т. е изразила допълнително
становище, съгласно което тези разноски следва да бъдат приети.
При разглеждане на възражението в производството по чл.
692, ал. 3 от ТЗ, синдикът поддържа изложените в становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ доводи за липса
на основание да се произнася отново по вземания, които вече са били предявени и
синдикът се е произнесъл вече по тях, като е включил същите в списъка на
неприети вземания, като списъкът в тази част вече е оспорван от кредитора по
реда на чл. 690 от ТЗ. Длъжникът не оспорва възражението, а кредиторът го
поддържа.
Възражението е
подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е
допустимо, но неоснователно. Синдикът вече се е произнесъл по описаното във
възражението вземане за разноски на кредитора, като го е включил в списъка с
неприети вземания, обявен в ТР на 31.12.2019 г. Кредитърт се е възползвал от
възможността да оспори този списък и възражението му е разгледано по реда на
чл. 692, ал. 3 от ТЗ. Заявеното във връзка с така проведеното производство
становище на синдика от 20.01.2020 г. касае основателността на възражение с вх. № 159782/27.12.2019 г., но
не е основание да се приеме, че синдикът следва да изготви допълнителен списък,
в който да включи вземането, по което е изразил становище за основателност в
процедурата по чл. 690, ал. 2 от ТЗ.
Ето защо
възражението срещу допълнителния списък следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,
списъка на приетите от синдика
на „Р.л.“ ЕООД, ЕИК ******* вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на
разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 30.12.2019 г.
и обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г., със следните изменения:
ИЗМЕНЯ списъка в частта, с която по т. 2 са приети публични вземания на
кредитора Национална агенция за приходите за задължителни
осигурителни вноски по подадени от длъжника по реда на КСО 46 броя декларации в
периода от м.10.2011 г. до м. 09.2019 г., като НАМАЛЯВА размера на тези
вземания със сумата от 24036.10 лева, представляваща начислени осигурителни вноски за периода
11.09.2018 г. до м. 09.2019 г. по
декларация образец 1 за управителя Г.Т..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 434/03.01.2020 г. на длъжника „Р.л.” ЕООД /н/ срещу
списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на
31.12.2019 г. в частта по приетите с него
по т. 3 вземания на „О.б.б.” АД, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражения с вх. № 970/03.01.2020 г. и вх. № 972/06.01.2020 г. на длъжника „Р.л.” ЕООД /н/ срещу списъка с
приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г.
в частта по приетите с него по т. 2
вземания на Държавата чрез Национална агенция за приходите по АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № 190434-1/20.09.2019 г. и
по АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
548982-129-1/14.09.2019 г., като
неоснователни.
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,
списъка на неприетите от синдика
на „Р.л.“ ЕООД, ЕИК ******* вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на
разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 30.12.2019 г. и обявен в Търговския регистър
на 31.12.2019 г., със следните изменения:
ВНАСЯ ПРОМЯНА в Списъка на неприетите
вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ, като ИЗКЛЮЧВА
кредитора „О.б.б.”
АД от Списъка на предявените
и неприети вземания за сумата от 9351.47
лева, представляваща разноски.
ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите
предявени от кредиторите вземания вземанията на „О.б.б.” АД за сумата от 9351.47 лева разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
с вх. № 159782/27.12.2019 г. на кредитора „О.б.б.”
АД срещу неприемането на предявеното от
него вземане за законна лихва от 116513.64 лева /левова разностойност на 59572.48
евро/ и за разноски за разликата над 9351.47 лева до пълния заявен размер от
22253.34 лева, включени в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по
чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 31.12.2019 г., като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
с вх. № 1510/07.01.2020 г. на кредитора М.Т.Е.
срещу неприемането на предявеното от нея вземане, включено в списъка на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 31.12.2019 г., като неоснователно.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от
ТЗ, списъка на допълнително приетите от синдика на „Р.л.“
ЕООД /н/, ЕИК ******* вземания по чл.
686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 632,
ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в
канцеларията на съда на 14.02.2020 г. и обявен в Търговския регистър на
20.02.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
с вх. № 24276/24.02.2020 г. на кредитора „О.б.б.” АД срещу
неприемането на предявено от него вземане за разноски в допълнителния списък на
приети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, обявен в
Търговския регистър на 20.02.2020 г., като неоснователно.
СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, Събрание на
кредиторите на „Р.л.“ ЕООД /н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на 26.08.2020 г. от 14.15 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.
„Витоша” № 2, заседателната зала на търговски състав 22 на Софийски градски
съд, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ – определяне реда и начина на осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и
определяне на възнаграждението им, както и за избор на постоянен синдик,
съгласно чл. 677, ал. 1, т. 3 от ТЗ и определяне на неговото текущо
възнаграждение, съгласно чл. 677, ал. 1, т. 5 от ТЗ.
Определението е окончателно.
На основание чл. чл. 692,
ал. 5 от ТЗ определението по чл. 692 от ТЗ следва да се обяви в
Търговския регистър
На основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ да се обяви поканата за СК в търговския регистър. Да се призоват длъжника и синдика.
Делото да се докладва за постановяване на решение по чл.
710 вр. чл. 11, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ТЗ, ако в предвидения от закона
/чл. 698, ал. 1 от ТЗ/ срок не е предложен план по чл. 696 от ТЗ.
Съдия: