Решение по дело №462/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /29.05.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 462 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – Варна срещу писмо изх. № 95-00-125/9 от 13.01.2020 година на директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието на Република България.

Жалбоподателят твърди, че със Заявление № 95-00-125 от 30.12.2019 година е поискал от министъра на правосъдието на Република България достъп до обществена информация. Твърди, че с писмо изх. № 95-00-125 от 13.01.2020 година директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието е формирал мълчалив отказ по т. 1 от заявлението, в частта, в която е поискан достъп до обществена информация дали са налице данни за указания и препоръки от органите на Камарата на частните съдебни изпълнители към частните съдебни изпълнители да се отказват на длъжници копия от изпълнителни дела. Твърди, че органът е постановил отказ да предостави изисканата информация по т. 2 в нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като приемайки, че информацията не е от неговата компетентност не е препратил заявлението в тази част на компетентния орган. Твърди, че органът е отказал да предостави исканата информация по т. 3 от заявлението, тъй като е отговорил на въпрос, който не е поставен. Твърди, че поставеният въпрос е има ли нормативна забрана за длъжниците да снимат собствените си обработени лични данни – поотделно за случаите, когато се събират гражданскоправни и публичноправни задължения, която забрана произтича от действията по изпълнението и контрола върху прилагането на Закона за частните съдебни изпълнители, възложени от законодателя на министъра на правосъдието. Твърди, че министърът на правосъдието не е предоставил изисканата му по т. 5 от заявлението информация, тъй като именно на министъра и инспектората е възложено правилното определяне на статута, правомощията и задълженията на частните съдебни изпълнители. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението по т. 1 в частта, с която органът не е предоставил информация за наличието на данни за указания или препоръки от органите на Камарата на частните съдебни изпълнители към частните съдебни изпълнители да се отказват на длъжници копия от изпълнителни дела, по т.т. 2, 3 и 5. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище от 15.05.2020 година излага подробните си съображения по основателността на жалбата.

Ответникът не изпраща представител. В писмено становище от 12.05.2020 година изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заявление 95-00-125 от 30.12.2019 година жалбоподателят е поискал от министъра на правосъдието следната информация : 1. Данни за указания или препоръки от министъра на правосъдието или от инспектората по чл. 372 от Закона за съдебната власт към Камарата на Частните съдебни изпълнители или отделни частни съдебни изпълнители, респективно от органите на Камарата на частните съдебни изпълнители към частни съдебни изпълнители да се отказват копия от изпълнителните дела и в кои случаи.; 2. Данни за датата, означението и съдържанието на решението на общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители, ако има такова, въз основа на което частните съдебни изпълнители отказват изготвянето на копие от изпълнителното дело , както и копие от това решение.; 3. Данни има ли в канторите на частните съдебни изпълнители забрана длъжниците да снимат с фотоапарат камера документите в изпълнителните дела, в които са обработени техните собствени лични данни – да или не и ако има, данни за нейното правно и фактическо основание, поотделно за случаите, когато се събират гражданскоправни и публичноправни задължения.; 4. Данни за указания или препоръки от министъра на правосъдието или от инспектората по чл. 372 от Закона за съдебната власт към Камарата на частните съдебни изпълнители или към отделни частни съдебни изпълнители, респективно от органите на Камарата на частните съдебни изпълнители към частните съдебни изпълнители, валидни и за частен съдебен изпълнител рег. № 718, относно прилагането на чл. 37а Закона за защита на личните данни, свързани с ограничаването на правата на субектите личните данни, включително за длъжници по изпълнителни дела, образувани за събиране на публични задължения, при които липсват защитени данни на взискателя.; 5. С оглед, че съгласно № 22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за частните съдебни изпълнители, изпълнението на закона е възложено на министъра на правосъдието, данни дали Камарата на Частните съдебни изпълнители и отделните частни съдебни изпълнители са задължени субекти по смисъла на чл. 3 от Закона за достъпа до обществена информация.

С Решение изх. № 95-00-125 от 13.01.2020 година директорът на Дирекция „Правни дейности“, оправомощен със Заповед № ЛС-04-219 от 11.04.2019 година, е дал следните отговори : 1. Министърът на правосъдието, респективно Инспекторатът на министъра на правосъдието не са давали указания или препоръки към Камарата на частните съдебни изпълнители или на отделни частни съдебни изпълнители да се отказват на длъжниците копия от изпълнителни дела, нито това е в правомощията им.; 2. Не е компетентен да се произнесе.; 3. При извършени проверки не са констатирани такива забрани. Всеки частен съдебен изпълнител преценява каква организация да въведе в кантората си, съобразена с нормативната уредба. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 4/06.02.2006 година за служебния архив на частните съдебни изпълнители предвижда, че по писмена молба на страните и техните представители се издават удостоверения, преписи, копия и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разпореждане на частния съдебен изпълнител. Нормативно установено е, че искането за копие от делото или документи от делото следва да бъде депозирано писмено и да получи произнасяне с разпореждане на частния съдебен изпълнител. Заснемането на документи от изпълнителните дела не е предвидено като способ в нормативните актове и е в нарушение на установения ред. Такава забрана може да бъде изведена и от Закона за защита на личните данни, съгласно който заснемането и запаметяването на материали по изпълнителните дела, които евентуално са изнасяни чрез технически средства на страните или на техните представители – като смартфони, таблети, компютри и други, би поставило в риск лични данни и те да бъдат изгубени, разпространение или използвани неправомерно. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите на чл. 26 и следващите от Закона за защита на личните данни, уреждащи правата на физическите лица на достъп до отнасящите се за тях лични данни, и конкретно чл. 31, ал. 2, съгласно който физическото лице може да поиска копие от обработваните лични данни на предпочитан носител или предоставяне по електронен път, освен в случаите, когато това е забранено от закон, са отменени, бр. 19 от 2019 година.; 4. Министърът на правосъдието, респективно Инспекторатът на министъра на правосъдието нямат правомощия, нито са давали указания или препоръки към Камарата на частните съдебни изпълнители или на отделни частни съдебни изпълнители относно прилагането на чл. 37а от Закона за личните данни.; 5. Исканото тълкуване на чл. 3 от ЗДОИ е извън правомощията на министъра на правосъдието.

Решението е връчено на жалбоподателя 13.01.2020 година. Жалбата е подадена на 30.01.2020 година. В случая е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в съобщението, изпратено до жалбоподателя не е указан реда и срока за обжалване акта, поради което подадената на 22.04.2019 година жалба е допустима.

Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е официална, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи, арг. чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 (§ 1, т. 6 Допълнителнита разпоредби (ДР) на ЗДОИ), като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 ДР на ЗДОИ.

Решението е оспорено в частта по т. 1, с която министърът на правосъдието е не е предоставил информация за наличието на данни за указания или препоръки от органите на Камарата на частните съдебни изпълнители към частните съдебни изпълнители да се отказват на длъжници копия от изпълнителни дела.

Решението е оспорено в частта по т. 2, с която органът е постановил, че не е от неговата компетентност да посочи датата, означението и съдържанието на решението на общото събрание на Камарата на частните изпълнители, въз основа на което частните изпълнители отказват изготвянето на копия от изпълнителното дело.

Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители органи на камарата са общото събрание, съветът на камарата, контролният съвет и дисциплинарната комисия. По аргумент от чл. 53, ал. 3 от Закона за частните изпълнители следва да се приеме, че министърът на правосъдието получава и съхранява протоколите от проведените общи събрания на камарата на частните изпълнители и разполага с исканата информация, която безспорно е обществена. По същество органът е постановил мълчалив отказ да се произнесе по т. 1 в частта, с която министърът на правосъдието не е предоставил информация за наличието на данни за указания или препоръки от органите на Камарата на частните съдебни изпълнители към частните съдебни изпълнители да се отказват на длъжници копия от изпълнителни дела и по т. 2. При редовно депозирано писмено заявление по реда на ЗДОИ, отговарящо на изискванията на чл. 24, ал. 1 от закона, задълженият субект, дори и в хипотезата на чл. 32 и 33 от ЗДОИ, дължи изрично произнасяне. В нарушение на разпоредбите на чл. 28, ал. 2, чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ органът не се е произнесъл. Съгласно цитираните норми следва да се постанови изрично решение за предоставяне на достъп до обществена информация, съответно за отказ да се предостави такава, което следва да се изготви в писмена форма и да има предписаното от закона съдържание. Изискването е императивно и мълчаливият отказ за предоставяне на достъп на търсената обществена информация противоречи на закона. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд на Република България това съставлява нарушение на изискването за съдържание и форма на индивидуалния административен акт, което е особено съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на оспорения акт в тази част.

По т. 3 от заявлението органът е отговорил, че при извършените проверки в кантори на частни съдебни изпълнители не са констатирани практики частни съдебни изпълнители да са забранили на длъжници да снимат с фотоапарат или камера документи в изпълнителното дело. Безспорно информацията е обществена. Въпросът е формулиран общо, при липсата на каквато и да е конкретика. Вярно е, че в обстоятелствената част на заявлението е посочен конкретен пример, но формулираният въпрос не е свързан с изложените обстоятелства. Жалбоподателят не е поискал извършване на проверка в кантората на частния изпълнител, не е подал сигнал срещу дейността му. На поставения от жалбоподателя въпрос органът е отговорил точно и ясно.

По т. 5 от заявлението органът е посочил, че тълкуването на разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ е извън неговите правомощия. Съдът намира, че в тази част не е налице искане за получаване на информация по смисъла на ЗДОИ. Жалбоподателят е поискал тълкуване на разпоредби на закона, поради което в тази част жалбата е неоснователна.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията разноски в размер на 160 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Но ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в размера по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Писмо изх. № 95-00-125/9 от 13.01.2020 година на директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието на Република България в частта по т. 1, с която не е предоставена информация за наличието на данни за указания или препоръки от органите на Камарата на частните съдебни изпълнители към частните съдебни изпълнители да се отказват на длъжници копия от изпълнителни дела и т. 2 по жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 133, вх. А, ап. 43, ЕИК ********* ЕИК и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда по прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 133, вх. А, ап. 43, ЕИК ********* срещу Писмо изх. № 95-00-125/9 от 13.01.2020 година на директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието на Република България в частта по т. 3 и т. 5.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието – София ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 133, вх. А, ап. 43, ЕИК ********* сума в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 133, вх. А, ап. 43, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието – София сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                               СЪДИЯ: