Определение по дело №905/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) против решение № 197 от 02.08.2024 г., постановено по АНД № 20245510200666/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от АПИ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на „ЕВРОПА – ТРАНС 2001“ ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП („Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“).

Във връзка с други дела със същия предмет на съда е служебно известно, че в Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело № С-61/2023 г. по отправено от Административен съд Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по въпрос, който има пряко отношение към правилното приложение на закона при постановяването на решение по настоящото дело. Преюдициалното запитване е по въпроса: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.“ Това е така, защото в проверката за законосъобразност на оспорения електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, правилното прилагане на закона е относимо към тълкуването на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. Към момента не е постановено решение на СЕС по дело № С-61/2023.

Решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС.

С оглед на изложеното е налице основанието по чл. 633 във връзка чл. 631, ал. 1, изречение първо от ГПК, поради което следва да бъде спряно производството по настоящото делото до приключване на производството по дело № С-61/2023 г. на СЕС, а това налага и отмяна на определението, с което е приключено съдебното дирене и даден ход на делото по същество.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 633 във връзка с чл. 631 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по КАНД № 905/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора до приключване на производството по дело № С-61/ 2023 г. на Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване съгласно чл. 631, ал. 1, изречение второ от ГПК.