№ 598
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от “Електролукс Табаков и Синове“ ООД,
ЕИK *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
Северен, ул. „Седянка“ № 9, представлявано от управителя Г.Т. , против
Решение № 261416 от 07.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 1030/2020 г. на
Районен съд – Пловдив, ХVIII гр.с-в, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от
926.17 лева с вкл. ДДС – главница, представляваща стойност на вложени
материали и труд за възстановително – ремонтни дейности на имущество на
ищеца – кабел ниско напрежение САВТ 4х185 кв.мм., разположен от ТП
„Стара планина“ през разпределителна касетка „Малуша“ до разпределителна
касетка „Поп Манол“ № 21, в гр. Пловдив, увредено на 18.07.2018 г. от
служители на ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2020 г. до
окончателното й погасяване, както и 182.67 лева - разноски по делото по
съразмерност.
Във въззивната жалба е релевирано бланкетно оплакване за
1
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, постановено
в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалинте правила.
Въззиваемото „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С.П., оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по иск предявен от ищеца
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, с правна квалификация
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника “Електролукс Табаков и
Синове“ ООД, ЕИK *********, да му заплати сумата от 1908 лева –
главница, представляваща стойност на вложени труд и материали за
възстановително – ремонтни дейности на имущество на ищеца в град
Пловдив, ул. *** , увредено на 18.07.2018 г. от служители на ответника, ведно
със законната лихва от датата на постъпване исковата молба в съда –
23.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
В предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото
ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел
становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е
направил възражение и не е ангажирал доказателства.
В хода на производството по делото оспорва основателността на иска,
като поддържа,че не са налице основанията за ангажиране на отговорността
му за репариране на причинените на ищеца вреди, тъй като не бил уведомен
за настъпилото събитие и необходимостта от отстраняване на аварията,
стойността на разходите за това и не му била отправяна покана за
заплащането им. Твърди, че при своевременно уведомяване от страна на
възложителя за настъпилото увреждане, е бил в състояние да отстрани
повредата за негова сметка, тъй като разполага с квалифициран персонал за
извършване на тази работа.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са
2
налице предпоставки на чл. 49 във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответното дружество за репариране на причинените на
ищеца имуществените вреди, които е причинил виновно и противоправно,
при и по повод изпълнението на възложена работа, и които вреди се явяват
пряка и непосредствена последица от извършеното деяние.При съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал и изслушаната СТЕ,
първоинстанционния съд е приел за безспорно установено по делото, че
служители на ответното дружество при извършване на изкопни работи на
18.07.2018 г. на ул. *** В, в гр. Пловдив, са увредили имущество, собственост
на ищеца, а именно: кабел ниско напрежение САВТ 4х185 кв.мм., разположен
от ТП Стара Планина, през разпределитна касетка Малуша до
разпределителна касетка Поп Манол № 21. Намерил е за неоснователно
възражението на ответника, че не следва да отговоря за понесените
имуществени вреди от ищеца, като същият е уведомен и негов представител
е присъствал при извършване на изкопните работи и увреждането на вещта,
удостоверено в съставения Констативен протокол за нанесени щети №
10/18.07.2018 г. Изложил е съображения, че ответникът е бил наясно и за
наличието на процесния ел. кабел , като е разполагал с всички изисквани,
според нормативните уредби, разрешения и скици от кадастъра, придобити за
извършване на основните изкопни работи, като не е положил дължимата
грижа да го опази, а след като го е повредил, той следва да носи отговорност
пред ищеца.
По тези съображения първоинстанционният съд е уважил предявения
иск в посочения от вещото лице размер от 926.17 лева , отразяващ стойността
за възстановяването на скъсания кабел и съгласно приетата без резерви от
страните съдебно- техническата експертиза.
С подадената бланкетна въззивната си жалба ищецът не е инвокирал
конкретни пороци на обжалваното решение и не е релевирал конкретни
оплаквания във връзка с наведените твърдения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно , постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби и процесуалинте правила.
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение
№ 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС за правомощията
на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, служебната
проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта /в
обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а при липса на
конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка
на неговата правилност,с изключение на нарушение на императивна
материалноправна норма, ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Прието е, че въззивната инстанция не е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Разпоредбите, обсъждани от районния съд не са императивни
материалноправни норми, не се констатира и нарушение на такива от
въззивния съд, нито се касае за защита на права на частноправни субекти или
публичен интерес, визирани в изключенията на т.1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за които съдът следи служебно, за да се извърши цялостна
проверка на правилността на първоинстанционното решение, дори ако
нарушение на такава норма не е въведено като основание за обжалване.След
като въззивната жалба не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционното решение, въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди, в който смисъл е и
решение № 172 от 10.04.2017 г. по т.д. № 2312/2015г. на ВКС, І т. отд.
Подаденото от жалбоподателя на 12.07.2021г. допълнение към
въззивната жалба, е извън преклузивният двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, започнал да тече по отношение на въззивника на 25.05.2021 г.,
поради което при вземане на своето решение, настоящата инстанция няма да
цени изложените в нея доводи и възражения. Този извод е обусловен от
обстоятелството, че сроковете за обжалване на съдебните решения се от
категорията на преклузивните (фатални) срокове. Не е допустимо да се
4
подава въззивна жалба, с цел "запазване на срока". Преклузивните срокове не
се спират, поради което не е възможно "запазване" на срока. По допълнения,
които са направени след изтичане на срока за въззивно обжалване, въззивният
съд е длъжен да се произнесе, само ако тези доводи касаят нищожността и
недопустимостта на първоинстанционното решение или неговата
неправилност поради неправилно приложение на императивна
материалноправна норма. По всички други доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, които са заявени след изтичане на срока за
въззивно обжалване, произнасянето на въззивния съд би представлявало
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до
неправилност на това решение и основание за неговата отмяна при
касационното му обжалване, в който смисъл е Решение №246 от 23.10.2013г.
по гр.д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, І гр. отд.
В заключение на изложеното и след като от жалбоподателя не са
заявени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, въззивният съд не
може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността
на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемото търговско дружество направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1
от НЗПП.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261416 от 07.05.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1030/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХVIII гр.с-в, в частта, с която
„Електролукс Табаков и Синове“ ООД, ЕИK *********, е осъдено да заплати
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 926.17 лева с вкл. ДДС –
главница, представляваща стойност на вложени материали и труд за
възстановително – ремонтни дейности на имущество на ищеца – кабел ниско
напрежение САВТ 4х185 кв.мм., разположен от ТП „Стара планина“ през
5
разпределителна касетка „Малуша“ до разпределителна касетка „Поп Манол“
№ 21, в гр. Пловдив, увредено на 18.07.2018 г. от служители на ответника,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.01.2020 г. до окончателното й погасяване, както и
182.67 лева - разноски по делото по съразмерност.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Електролукс Табаков и Синове“ ООД, ЕИK *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Седянка“ №
9, представлявано от управителя Г.Т. да заплати на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата от 100 лева-разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6