Номер 25215.09.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЯмболIX състав
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай И. Кирков
като разгледа докладваното от Николай И. Кирков Административно наказателно дело №
20202330200856 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П.Г.М. от гр. Я.,
ЕГН:********** против наказателно постановление №20-0813-001141/10.07.2020г.,издадено
от началник сектор към ОД на МВР-Ямбол,с което на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв.и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление, изразяващи се в допуснати процесуални нарушения при
издаването му.Оспорва се и извършеното нарушение .
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник, който
пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна редовно призована ,чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.Счита нарушението за безспорно установено при спазване условията и реда за
използване на автомотизираната система.В тази връзка се иска НП да бъде потвърдено и да
се присъди юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в
жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за
установена следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление №№20-0813-001141/10.07.2020г, жалбоподателят е
санкциониран ,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 25.04.2020 г.в 09.39 часа в
община Ямбол на път трети клас № 5305 по обходен път Изток до бл.16 на ж. к“Георги
Бенковски в посока Дом за стари хора като водач на л.а. „Нисан Терано“ с ДК № У 2361
1
АР, собственост на И.Т.И. управлява автомобила със скорост 105 км/час при максимално
разрешена за населено място 50км /час.Скоростта е фиксирана с техническо средство
мобилна автоматизирана система за видеоконтрол TFR-М с радар № 525 и клип № 15858.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените
по делото веществено доказателствено средство- видиозапис ,както и веществено
доказателство- снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените
доказателства-докладна записка, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол , 2бр. декларации по
чл.188 от ЗДвП ,справка за собственост на автомобил и справка за нарушител.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на
административното наказание на нарушителя. АУАН и НП са издадени при спазване на
императивните изисквания на чл.42,43 и 57 от ЗАНН.Нарушението е описано точно и ясно ,
със всичките му обективни признаци и не са налице пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.Индиция за това е и обстоятелството ,че АУАН е
подписан без възражения от нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН
Съдът намира за неоснователно възражението ,че участъка от пътя , на който се
осъществява контрол по спазване на правилата за движение ,чрез автоматизирани
технически средства или системи следва да бъде обозначен със пътни знаци.Това
задължение на контролните органи е въведено за първи път с изменението на чл. 165 от
ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 19 от 2015 г., с което са създадени нова точка 8 на ал. 2 с
горното съдържание и ал. 3 на същия член.Впоследствие обаче с изменение на чл. 165 от
ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г., т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е
отпаднало законовото изискване контролните органи да обозначават чрез поставянето на
пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното
административно нарушение на чл.21, от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал и видеозаписа, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
2
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от
снимковия материал и видеоклипа се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния
фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
Категорично по делото е установено ,че АТСС, с която е констатирано нарушението
е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Системата е работила на автоматичен
режим, което е в съответствие с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия
на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го
включи и извърши първоначални настройки. Същевременно, използването на мобилното
АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10,
ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Правилно АУАН е бил съставен, а наказателното постановление издадено против
жалбаподателя, тъй като собственикът на МПС и лично жалбоподателя са посочили в
подадени декларации по чл.188,ал.1 от ЗДвП, че той е управлявал процесния автомобил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час
от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на
този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е
отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е
посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3 процента за
скорости над 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след
приспадане на толеранс от 3 процента за наказуема скорост е приета стойност от
101,85км/час, както е отразено в НП. И при това положение, превишението на допустимата
скорост от 50 км/час е с повече от 50 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182
ал.1 т.6 от ЗДвП е правилно избрана и приложена.
По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление
за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане
3
на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се
уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото
размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се
присъди в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0813-
001141/10.07.2020г.,издадено от началник сектор към ОД на МВР-Ямбол,с което на П.Г.М.
от гр. Я., ЕГН:********** ,на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 700 лв.и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца.
ОСЪЖДА, П.Г.М. с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4